Р
Е Ш Е
Н И Е № 1348
гр.
Пловдив, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 2108/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 383056-F402794/27.11.2018 год., издадено от Заместник директор на ТД на НАП
гр.Пловдив, с което на М.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.74,
ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание
– ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление /НП/ с
доводи за незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и противоречие с материалния закон. Прави искане за неговата отмяна. Излага
твърдение за маловажност на случая. В съдебно заседание редовно призован чрез адв.Н.Т., жалбоподателят не се явява.
Не се явява и процесуалния представител,
който в депозирана до съда молба поддържа жалбата и прави искане за отмяна на
атакуваното НП.
Въззиваемата
страна ТД на НАП гр.Пловдив чрез процесуалния си представител – юрк.П. излага
доводи за правилно и законосъобразно НП, поради което моли съда да потвърди
същото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване
на административно нарушение от 29.08.2018г. при извършена проверка от св.Е.А.П.
било установено, че жалбоподателя М.Г.Ц. в качеството й на ** на „Чистофайник
Груп“ ЕООД, ЕИК: ********* – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2017 г. в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в
законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 г.
/30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. са неприсъствени дни/. От подадената в ТД на НАП
Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. №1600И0556442/21.02.2018г.
и от приложения към нея годишен отчет за дейността, св.П. констатирала, че търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2017г.
ГФО на дружеството
за 2017г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 28.08.2018г.
С оглед направените
констатации, било прието, че М.Ц., като ** на „Чистофайник Груп“ ЕООД на
03.07.2018г. в гр.Пловдив е извършила нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, която се запознала
със съдържанието му и го подписала без възражения. Получила и препис от него.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел констатираното
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като е наложил
минимално предвидения в чл.74, ал.1, пр.1 размер на глобата – 200 лв.
Актосъставителят
Е.П., редовно призована, се явява в съдебно заседание и в качеството си на старши
инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, поддържа изцяло съставения от нея акт,
като дава обяснения, в които описва обстоятелствата по съставянето му. Като причина
за съставяне на акта посочва допуснатото от страна на представляващия управител на дружеството непубликуване
в Търговския регистър, Агенция по вписвания на годишния финансов отчет в
законоустановения срок. Нарушението е било установено след уведомяване от
страна на Агенция по вписванията, Търговски регистър. Актосъставителят сочи, че
актът е бил съставен в сградата на НАП-Пловдив в присъствието на колега на св.П.
и на санкционираното лице, което се запознало с акта и го подписало. Съдът кредитира
показанията на актосъставителя като последователни, логични, съответстващи на останалите
доказателства по делото.
След
запознаване с приложените по дело АУАН и НП съдът намира, че и двата
административни акта отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство
по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН и
обжалваното НП са съставени при спазване на императивните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и съдържат ясно и пълно описание на нарушението, както и обстоятелствата,
при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква
е неговата правна квалификация, като не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя, да опорочават атакуваният акт и да налага неговата
отмяна.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е установено
по един безспорен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен
материал. Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч задължава всички търговци по смисъла
на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС на съдружниците
или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. В случая
санкционираното лице се явява ** на „Чистофайник Груп“ ЕООД, което е търговец по
смисъла на Търговския закон. Именно в това му качество като
лице отговарящо за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети
и на годишните доклади, изисквани по този закон, предвид разпоредбата на чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч, за жалбоподателя е възникнало задължението за заявяване за вписване на ГФО на
дружеството. В случая ГФО на дружеството за 2017 г. е заявен за вписване и представен
за обявяване в ТР към Агенцията по вписванията едва на 28.08.2018 г., а не както
изисква разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч до 30.06.2017 г., в случая до 02.07.2018 г., тъй като 30.06.2018 г. и
01.07.2018 г. са били неприсъствени дни. Правилно наказващият орган е определил
за дата на нарушението датата 03.07.2018г.,
предвид, че това е първият присъствен ден, следващ 30 юни 2017г., който от своя
страна е последният ден, в който дружеството е могло да изпълни задължението си. Фактът, че ГФО на дружеството за 2017 г. е бил
подаден преди съставяне на АУАН не води до извода, че липсва административно деяние
по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, предвид изричното отбелязване в НП, че нарушението е установено
на 07.08.2018 г. С оглед изложеното, съдът намира за правилно ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на горепосочената разпоредба от ЗСч.
Предвид
несъмнено установеното и доказано нарушение на чл.38, ал.1, т.1 вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч, за административнонаказващият орган е възникнало задължението
да санкционира това неправомерно деяние на основание чл.74, ал.1, пр.1 от ЗСч.
Правилно е определена по вид и размер административната санкция, а именно глоба
в размер на 200 лв., като са взети предвид предпоставките по чл.27 от ЗАНН.
Случаят според
съда не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, поради което не може да бъде определено като маловажен
случай. Деянието е формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий
при преценката за наличието на предпоставки за маловажност на деянието. Такъв при
формалните нарушения може да бъде само обществената опасност на деянието, която
в случая не се различава от тази на други нарушения от същия вид. Наведеното в жалбата
обстоятелство, че се касае за първо нарушение не е аргумент в противния смисъл,
доколкото законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна
преценка на обстоятелствата по чл. 93, т. 9 от НК за всеки отделен случай. Като
допълнително основание, обосноваващо извода за липса на маловажност на
деянието, съдът отчете и закъснението от почти два месеца преди жалбоподателя
да изпълни задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
При извършена
служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на НП.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, поради което Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
383056-F402794/27.11.2018 год., издадено от Заместник директор на ТД на НАП гр.Пловдив,
с което на М.Г.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.74, ал.1, пр.1
от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4
от ЗСч.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.