Р Е Ш Е Н
И Е
№ 33 16.02.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осми февруари две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор М.
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №321 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Главен
юрисконсулт Г.Б.като пълномощник на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване:
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 обжалва решение №297/11.11.2022г. по
а.н.д. №721/2022г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с правилно посочено място на нарушението в ЕФ като с.Мурсалево,
км.348+400, а предходните обозначения „Кюстендил, Кочериново“ са в съответствие
с чл.89, ал.2 от ЗГР за обозначаване на адрес. Сочи, че прилагането на
формализиран подход при отмяна на актовете, санкциониращи нарушенията на
правилата за движение по пътищата, застрашава безопасността на движението,
респ. живота и здравето на участниците в движението и извън него и не позволява
изпълнението на общата и генерална превенция в условията на засилен пътен
травматизъм в страната и би създало чувство за безнаказаност и недосегаемост
въпреки безспорно установеното нарушение. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на оспорения ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Евентуално прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
ответника.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
М.С.Д., ЕГН ********** *** не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата, сочейки, че решението на
въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Споделя съображенията в
касационната жалба.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №5553430, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на М.С.Д.
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 20.11.2021г. с АТС – мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“ е заснет лек автомобил марка Б.Д. с рег.№КН****ВТ, който се движел със скорост от 85км/ч при ограничение от
50км/ч за населено място. Установено е, че автомобилът е собственост на
нарушителя. Изготвени са ВДС – разпечатка от системата със снимков материал.
Техническото средство е от одобрен тип и преминало последваща проверка за
техническа годност.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Съдът е
посочил, че ЕФ не съдържа задължителен реквизит по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
именно – мястото на извършване на нарушението. Посочени са три различни
населени места – Кюстендил, Кочериново и с.Мурсалево и съответния километър без
да се визира на кой път и в кое от трите населени места е превишена скоростта.
Според съда, непосочване на точното място на нарушението лишава нарушителя от възможността
да организира защитата си, от тук не е установено по безспорен начин и
авторството на деянието предвид невъзможността за деклариране по чл.189, ал.5
от ЗДвП. По посочените доводи съдът е отменил ЕФ.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са
следните:
Правилен
е решаващия извод на съда за допуснато съществено нарушение на процедурата по
издаване на ЕФ досежно мястото на нарушението.
Мястото
на извършване на нарушението е задължителен реквизит от съдържането на ЕФ по
см. на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Липсата на такова място или неяснотата в
неговото описание нарушава правота на защита на дееца, т.к. води до неясно
обвинение досежно индивидуализиращите характеристики на деянието. От тук е
налице съществено нарушение на процедурата за административно наказване.
В
конкретния случай по делото, в съдържанието на оспорения ЕФ като място на
нарушението е посочено „Кюстендил, Кочериново, с.Мурсалево, кв.348+400 метра в
посока на движение към град Благоевград /в едната посока/“. Този начин на
изписване на мястото на деянието е неясно, т.к. обхваща териториите на различни
населени места по см. на чл.3, ал.2 от Закона за административно-териториалното
устройство на Република България. Мястото на нарушението в ЕФ не съдържа
означение за област и община, поради което не представлява „адрес“ по чл.89,
ал.2 от Закона за гражданската регистрация, противно на твърдението в жалбата.
Изброяването на отделните населени места в ЕФ прави неясна волята на органа по
индивидуализация на деянието. Посочените пътни километри и посоката на движение
не внасят нужната яснота.
Задължението
на органа да посочи точно и безпротиворечиво мястото на извършеното деяние е
императивно. Формално уредената процедурата досежно съдържанието на ЕФ по
чл.189, ал.4 от ЗДвП е гаранция за законосъобразно административно наказване. Строго
санкционният характер на производството задължава органа да извърши ясна
индивидуализация на деянието по време, място и начин на извършване. Изпълнението
на закона не представлява сочения в жалбата формализъм, а е гаранция за спазване
на правото на защита на дееца. Обществените условия са непротивопоставими на задължението
на органа за законосъобразно прилагане на законовата процедура. Целта на административните
наказания по чл.12 от ЗАНН се реализира в резултат на спазване на процедурата
по ЗАНН. Наказването по ЗАНН не почива на принципа за целесъобразност.
Същественото
нарушение на процедурата е самостоятелно основание за отмяна на НП, като не е
дължимо формиране на мотиви по съществото на спора.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от делото касаторът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №297/11.11.2022г.
по а.н.д. №721/2022г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.