Решение по дело №31/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 192
Дата: 19 май 2023 г.
Съдия: Емилия Атанасова Брусева
Дело: 20235001000031
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000031 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 260222 от 11.11.2022г. на Окръжен съд – П.,
постановено по т.д. № 382/2019г., с което са отхвърлени предявените от „Б.
Д.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, съдебен
адрес ****, чрез юрисконсулт Н. П., против П. П., н. гр. с паспорт №
*********, дата на раждане **.**.****г., личен номер ** ************, с
последен известен адрес: *********, представлявана по делото от назначения
особен представител адвокат И. В. от АК П., със служебен адрес ****, за
заплащане на сумата 66 831.47 лева - дължима главница по Договор от
26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и
докторанти, сумата 2 183.16 лева - дължима възнаградителна лихва за
периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата 44.77 лева - лихва за забава за
периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда
15.05.2019г. до изплащане на сумите.
1
Жалбоподателят „Б.Д.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, съдебен адрес **** моли обжалваното решение да бъде
отменено и по същество постановено друго, уважаващо предявения иск.
Въззиваемата страна П. П., немски гражданин с паспорт № **********,
дата на раждане **.**.****г., личен номер ** ************, с последен
известен адрес: ****, представлявана по делото от назначения особен
представител адвокат И. В. от АК П., със служебен адрес **** оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да се потвърди.
Съдът разгледа становищата на двете страни и събраните по делото
доказателства и намери за установено следното:
Ищецът претендира осъждане на ответника П. П., н. гр. с паспорт №
*********, дата на раждане **.**.****г., личен номер ** ************ за
заплащане на сумата 66 831,47 лв. - дължима главница по Договор от
26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и
докторанти, сумата от 2 183.16лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата от 44.77лв. лихва за
забава за периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда
15.05.2019г. до изплащане на сумите.
Основанието на претенцията е сключен между страните договор от
26.02.2014г. за целеви кредит по Закон за кредитиране на студенти и
докторанти, в изпълнение на който „Б.Д.“ ЕАД е отпуснала на ответника –
кредитополучател кредит в размер на 54 763.24 лева за заплащане на
семестриални такси за обучение на ответника в „М. у.“ - гр.П.. Твърди, че е
уговорен срок за погасяване на кредита 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисен период при фиксирана лихва от 7 % на годишна база.
Посочва, че падежното число на вноските е определено на 28 число на всеки
месец. Твърди, че е било уговорено кредитът да се усвоява на части въз
основа на представени от „М.у.“ - П. документи, удостоверяващи качеството
на кредитополучателя на студент или докторант с право да се запише за
следващ семестър. Твърди, че при сключване на договора ответникът е
представил Уверение от МУ П. за това, че е студентка в университета,
специалност „м.“, със срок за семестриално завършване 30.09.2017г. Твърди,
2
че кредитът е усвоен на части, на следните дати: 27.02.2014г. – 7823.32 лева,
19.09.2014г. – 7823.32 лева, 17.02.2015г. – 7823.32 лева, 28.09.2015г. – 7823.32
лева, 18.02.20216г. – 7823.32 лева, 10.10.2016г. – 7823.32 лева и 09.02.2017г. –
7823.32 лева или общо усвоеният договорен размер на кредита е 54 763.24
лева, която сума ищецът е превел на МУ П.. Твърди, че гратисният период е
уговорен на периода от първото усвояване до изтичане на 1 година от първата
датата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно –
квалификационна степен. Посочва се, че през този период ответникът не
дължи плащане по главница и лихва, макар че има това право да извършва
погасителни вноски и банката е длъжна да ги приеме.
Твърди, че П. П. е завършила изучаваната специалност „м.“ и има издадена
диплома за висше образование. Твърди, че съгласно т.1.2 от Общите условия
лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително и по време
на гратисния период, като според договореното тя се капитализира годишно
чрез прибавяне на изтекли лихви върху усвоени главници към размера на
главницата в края на годината. Твърди, че начислената за периода лихва,
прибавена към размера на главницата, е 12 818.89 лева. Признава се
извършване на частични погасявания по кредита – общо в размер на 1 540.81
лв., внесени на две вноски - на 20 и на 28.11.2018г. Твърди, че не е извършено
плащане на следващите дължими месечни вноски- вноска с падеж
28.11.2018г. – 30.87 лева, вноска с падеж 28.12.2018г. – 784.69 лева, вноска с
падеж 28.01.2019г. – 784.69 лева, вноска с падеж 28.02.2018г. – 784.69 лева,
вноска с падеж 28.03.2018г. – 784.69 лева, вноска с падеж 28.04.2018г. –
784.69 лева. Твърди, че съгласно т.17.1 от Общите условия при забава на
плащането на месечна вноска се начислява наказателна лихва в размер на
договорната лихва с надбавка 10 % пункта, която се начислява при забава
повече от седем дена. Твърди пълно неизпълнение на договора за кредит.
Отправя с исковата молба изявление за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем, поради неплащане на шест месечни вноски и оттук
неизпълнение на длъжника. Претендира осъждане на ответника да му заплати
главница в размер на 66 059.40 лв., лихва по договора за периода от
28.11.2018г. до сезиране на съда на 15.05.2019г. в размер на 2 183.16 лв. и
разноски.
На ответника П. П. е бил назначен особен представител адвокат И. С.,
3
чрез който е изразено становище за неоснователност на претенциите.
Касае се за физическо лице, гражданка на ****, с местоживеене ****.
Горните обстоятелства се установяват от представеното копие от паспорт №
*********, издаден на 24.10.2011г. в Г. Същата е имала сключен договор за
наем и е пребивавала на адрес: ****. Този адрес е посочен като настоящ
адрес на лицето в сключения между страните договор от 26.02.2014г. за
целеви потребителски кредит. Това е и адресът, който е посочен като адрес на
студентката П. П. в издаваните от М. у. - гр.П. уверения на основание чл.10
ал.3 от ЗКСД относно правото на същата да запише съответния семестър на
учебната година.
Видно от разписките от 2019г. за връчване на съобщения до ответника
на адрес: **** длъжностното лице, връчващо съдебните книжа, е установило,
че П. П. не живее на посочения адрес и е непозната на обитателите на
жилищната сграда. Изпратено е съобщение и на адрес: ****, който е
установен от първоинстанционния съд по едно от представените уверения от
МУ – П.. То също е върнато с отбелязване, че лицето не живее на този адрес.
Видно от писмо изх. №00-1941/19.09.2019г. от ОД на МВР П., Сектор
М. лицето не е регистрирано в информационната система на МВР и няма
разрешение за пребиваване в страната.
Ведно от договора за кредит, сключен между страните ответникът има
постоянен адрес във *****. В издадения от г. посолство в Л. паспорт на
лицето също е посочено, че тя живее в гр. Х..
Съгласно чл.68 А i от Споразумение за оттегляне на О. к. В. и С. И. от
Е. с. и Е. о. за а. е. Регламент /ЕС/ № 1393/2007г. на Е. п. и на Съвета относно
връчване в държавите — членки на съдебни и извънсъдебни документи по
граждански или търговски дела, е приложим по отношение на съдебни и
извънсъдебни документи, получени с цел да бъдат връчени, преди края на
преходния период от получаващ орган и централен орган на държавата, в
която следва да се извърши връчването. Съгласно чл.126 от Споразумение за
оттегляне на **** и **** от Е. с. и Е. о. за а. е. преходният период
приключва на 31.12.2020г. В съответствие с горните разпоредби
първоинстанционният съд е изготвил съдебна поръчка за връчване на
съдебните книжа, преведени на английски език на ответника на нейния адрес
в ****.
4
Видно от върнатото удостоверение за връчване на документи по чл.10
от Регламент /ЕС/ № 1393/2007г. на Европейския парламент и на Съвета
относно връчване в държавите — членки на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела, исковата молба и
приложенията към нея, както и съобщението по чл.367 от ГПК, са връчени на
отвеника на 05.11.2020г. на посочения адрес. Връчването е оформено чрез
пускането им в пощенската кутия като този метод е приет за валиден,
съгласно постановление 6.3/1/ /с/ от Гражданско процесуално постановление
на А. и У..
Въпреки връчването, ответникът не е взел становище по делото и
въпреки призоваването за първото открито съдебно заседание, не се е явила и
не е представила писмено становище.
Гореизложените обстоятелства поставят въпроса за международната
компетентност на българския съд да разгледа спора. Касае се за процесуална
предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно
съгласно чл.28 от КМЧП.
В случая ответникът е гражданка на ***, с местоживеене в **** и
****. Към момента на предявяване на иска тя няма обичайно местоживеене в
Р.Б. Призована редовно на своя адрес по местоживеене, тя не се явява и не
взима становище по делото. Предмет на иска е изпълнение на задължения на
ответника по договор за кредит.
Съгласно чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от
12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, когато срещу ответник с
местоживеене в държава членка е предявен иск в съд на друга държава
членка и той не се яви, съдът служебно прогласява, че не е компетентен,
освен в случаите, когато компетентността му произтича от разпоредбите на
регламента.
Цитираният Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от
12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела, намира приложение и към
настоящия случай. Съгласно чл.67 ал.1 от Споразумение за оттеглянето на
*** и *** от Е. с. и Е. о. за а. е., предвиждащ, че и в държавите членки в
ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни
5
производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение
на производства или искове, които са свързани с такива съдебни
производства, се прилагат следните актове или разпоредби: б. а/ -
разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. Тъй
като искът е предявен на 16.05.2019г., а краят на преходния период е
31.12.2020г., то Регламент (ЕС) № 1215/2012 намира приложение.
Под местоживеене по смисъла на от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП
и на Съвета от 12.12.2012г. се има предвид мястото, където лицето
фактически живее, без значение дали е извършена или не административна
регистрация. По делото не се установява ответникът да има местоживеене в Р.
Б.
Съгласно чл.17 пар. 1 от от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на
Съвета от 12.12.2012г. по дела, във връзка с договор, сключен от лице –
потребител, компетентността се определя по специални правила съгласно
раздел 4 „Компетентност при потребителски договори“. Според тези правила
– чл.18 пор.2 - другата страна по договора може да предяви иск срещу
потребител само в съдилищата на държавата – членка, където има
местоживеене потребителя. Касае се за специална компетентност по искове,
основани на договори с потребители.
Според настоящия състав ответникът по делото има качеството
„потребител“ по смисъла на цитирания регламент. Съгласно чл.17 пар.1 от
регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице —
потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, без
да се засягат член 6 и член 7, точка 5, ако: а) се отнася до договор за продажба
на стоки на изплащане чрез вноски; б) се отнася до договор за заем, изплатим
на вноски, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране
на продажбата на стоки, или в) във всички останали случаи, договорът е
сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в
държавата членка, където потребителят има местоживеене, или което с
всички средства насочва тези дейности към тази държава членка или към
няколко държави, включително тази държава членка, и договорът попада в
обхвата на тези дейности.
В настоящия случай предмет на иска е задължение по договор за целеви
6
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по който ищецът твърди да
е предоставил на ответника кредит в размер на 54 763.24 лв. за заплащане на
такси за обучение в М. у. - гр.П. и който заем ответникът се е задължил да
връща на равни месечни вноски. Договорът е сключен по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти. Разпоредбата на чл.17 ал.5 от този
закон от своя страна препраща към нормите на чл.143 - чл.148 от Закона за
защита на потребителите. От горното следва, че ответникът е физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Налице е първата
хипотеза на чл.17 пар.1 б. „б“ от Регламент 1215/2012г. – ответникът е страна
по договор за заем, изплатим на вноски.
Не може да се говори и за пророгация на компетентност по смисъла на
чл.25 и 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г.
Ответникът не се е явил за участие в процеса, без да оспорва компетентността
на съда. Не е подал и отговор на исковата молба. С оглед на тези
обстоятелства не може да се приеме, че на българският съд е учредена
международна компетентност по правилото на чл.26 Регламент (ЕС) №
1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела. Ответникът е потребител, физическо лице с местоживеене в държава
членка, различна от тази, в която искът е предявен. Не се установява и
евентуално сключено след възникване на спора споразумение, с което
страните да дерогират разпоредбите на раздел 4 от регламента, нито пък имао
данни за сключено спораземение по чл.119 ал.3 от същия регламент.
Ето защо на основание чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и
на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съдът
служебно следва да прогласи, че не е международно компетентен да разгледа
предявените с искова молба вх. № 15296/16.05.2019г. искове на „Б.Д.“ АД
против П. П.. Поради констатираната в тази връзка недопустимост на
производството по делото, то следва да се прекрати.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е стигнал до този
правилен извод и с Определение №261203 от 06.07.2021г. е прекратил
7
производството по делото, прогласявайки, че не е международно компетентен
по конкретния спор. Той е разгледал исковете по същество едва след отмяната
на цитираното определение с Определение №284 от 14.10.2021г., постановено
по ч.т.д. №798/2021г. по описа на Апелативен съд – П.. Изводите в
последното не се споделят от настоящия състав и доколкото то няма
задължителен характер за настоящата въззивна инстанция, не следва да се
има предвид при преценка налице ли е международна компетентност на
българския съд по спора. Такава не се установява. Затова постановеното
решение следва да се обезсили като недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.270 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260222 от 11.11.2022г. на Окръжен съд – П.,
постановено по т.д. № 382/2019г., с което са отхвърлени предявените от „Б.
Д.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, съдебен
адрес ****, чрез юрисконсулт Н. П., против П. П., н. г. с паспорт №
*********, дата на раждане **.**.****г., личен номер ** ***********, с
последен известен адрес: *** и ****, представлявана по делото от
назначения особен представител адвокат И. В. от АК П., със служебен адрес
****, за заплащане на сумата 66 831.47 лева - дължима главница по Договор
от 26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и
докторанти, сумата 2 183.16 лева - дължима възнаградителна лихва за
периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата 44.77 лева - лихва за забава за
периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда
15.05.2019г. до изплащане на сумите.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.28 т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012
на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, че не е
международно компетентен да разгледа по предявените с искова молба вх. №
15296/16.05.2019г. искове на „Б. Д.“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****, съдебен адрес **** против П. П., н. гр. с паспорт
№ *********, дата на раждане **.**.****г., личен номер ** ************, с
8
последен известен адрес: ****, представлявана по делото от назначения
особен представител адвокат И. В. от АК П., със служебен адрес ****, за
заплащане на сумата 66 831.47 лева - дължима главница по Договор от
26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и
докторанти, сумата 2 183.16 лева - дължима възнаградителна лихва за
периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата 44.77 лева - лихва за забава за
периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда
15.05.2019г. до изплащане на сумите.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените с искова молба вх. №
15296/16.05.2019г. искове на „Б. Д.“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****, съдебен адрес **** против П. П., н.гр. с паспорт
№ *********, дата на раждане **.**.****г., личен номер ** ***********, с
последен известен адрес: ****, представлявана по делото от назначения
особен представител адвокат И. В. от АК П., със служебен адрес ****, за
заплащане на сумата 66 831.47 лева - дължима главница по Договор от
26.02.2014г., сключен между страните, за целеви кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на Закона за кредитирането на студенти и
докторанти, сумата 2 183.16 лева - дължима възнаградителна лихва за
периода от 28.11.2018г. до 15.05.2019г., сумата 44.77 лева - лихва за забава за
периода от 05.12.2018г. до 15.05.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата и договорната възнаградителна лихва от сезиране на съда
15.05.2019г. до изплащане на сумите.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. №31/2023г. по описа на
Апелативен съд – П..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10