Решение по дело №214/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 291
Дата: 26 март 2020 г.
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20204400500214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                          гр.Плевен,  26.03.2020 г.

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и шести март през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

                                         Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                                Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело № 214 по описа за  2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

             Образувано е въз основа на постъпила жалба от Районен съд – Левски, представляван от административния ръководител П.Д.А.– председател, срещу отказ на държавния съдебен изпълнител при същия районен съд, обективиран в разпореждане от 03.02.2020 г., да бъде образувано изпълнително дело по възлагателно писмо с вх.№ И-143/20.01.2020 г. и изпълнителен лист № 10/20.01.2020 г., издаден по н.о.х.д. № 399/2018 г. по описа на Левченски районен съд. В жалбата са изложени съображения в подкрепа на довода за незаконосъобразност на атакувания с нея отказ и се претендира неговата отмяна.

            Представени са писмени мотиви на ДСИ при Райнонен съд – Левски -  Д.Ю..

            Като взе предвид наличните данни по делото, Плевенският окръжен съд намира разглеждането на така подадената жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:

             Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.2, изр.2-ро от ЗСВ на държавните съдебни изпълнители може да се възложи събирането на вземания на органите на съдебната власт.

            Такъв е и настоящият случай, тъй като председателят на Районен съд – Левски е изпратил до ДСИ при същия районен съд възлагателно писмо от 20.01.2020 г., с което му е възложил да събере вземанията по приложения изпълнителен лист, издаден по н.о.х.д.     № 399/2018 г. по описа на Левченски районен съд. Съгласно изпълнителния лист С.Д.З.,***, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по посочената сметка на Районен съд – Левски глоба в размер на 300 лв. и 5 лв. държавна такса за издаването на изпълнителен лист.

             Първоначално, с разпореждане от 22.01.2020 г. ДСИ е оставил без движение възлагателното писмо, входирано при него с вх.№ И-143/20.01.2020 г., като е дал указания на взискателя да отстрани констатирана нередовност, изразяваща се в непълната индивидуализация на осъденото лице поради липсата на ЕГН в изпълнителния лист. Според ДСИ това има за последица неяснота относно субективните предели на изпълнителния лист.

              Впоследствие, с обжалваното разпореждане от 03.02.2020 г. ДСИ е отказал да образува изпълнително дело по възлагателното писмо и е върнал същото на Районен съд – Левски.

             Плевенският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, намира обжалваното разпореждане за неправилно.

             В хипотезата на чл. 264, ал. 2, изр. 2-ро от ЗСВ държавният съдебен изпълнител е длъжен да изпълни възложените му действия, а именно събиране на вземане, присъдено в полза на орган на съдебната власт. Следователно той не може да откаже да образува изпълнително производство за събирането на такова вземане. В този смисъл и доколкото в случая не се касае до започване на изпълнението по реда на чл. 426 от ГПК, не е допустимо ДСИ да дава указания на органа на съдебна власт, представил възлагателното  писмо, като при проверка редовността на молба от взискател по чл. 129 от ГПК. Не е допустимо също така ДСИ да изисква корекции в представения изпълнителен титул, нито допълване на липсващи според него данни в изпълнителния лист с посочването им във възлагателното писмо, в какъвто смисъл са дадените с разпореждане на ДСИ от 22.01.2020 г. указания.

            В случая няма абсолютно никакво разминаване в данните за длъжника, обективирани в представения изпълнителен лист – трите имена и адрес на лицето, и тези, посочени за длъжника във възлагателното писмо. Дори и да беше налице такова обаче, то този факт сам по себе си не би бил предпоставка за даване на указания като при проверка редовността на молбата по чл. 426 от ГПК, а би следвало ДСИ служебно да изясни налице ли е евентуална техническа грешка във възлагателното писмо, като отправи съответно запитване към съдебния орган.

           Отделно от това, дори да се приеме, че ДСИ все пак следва да извършва проверка на редовността на възлагателното писмо по реда на чл. 129, вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК, то следва да се има предвид, че посочването на ЕГН на длъжника не се явява част от необходимото съдържание на молбата за образуване на изпълнителното производство /чл.127, ал.1, вр. с чл.129, ал. 2 от ГПК/.

              Окръжният съд не споделя съображенията в представените писмени мотиви на ДСИ, че липсата на ЕГН на длъжника в изпълнителния титул обуславя неговата нередовност и следва да се приложи общата разпоредба на чл. 130 от ГПК, за която съдебният изпълнител съблюдава служебно. В тази връзка следва да бъде посочено, че изпълнителният лист се издава въз основа на някой от посочените в чл. 404 от ГПК актове и възпроизвежда диспозитива на самия съдебен акт. Процесуалният закон не въвежда задължително посочване на ЕГН на страните като част от необходимото съдържание на съответния съдебен акт /в случая определение на съда по наказателно дело/. Що се касае до преценката за допустимост на иска по реда на чл. 130 от ГПК, то тази законова хипотеза е неотносима, респективно не намира приложение в изпълнителното производство.

              В случая са налице всички законови предпоставки за образуване на изпълнително производство срещу посочения длъжник – налице е служебно издаден изпълнителен титул въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който в полза на районния съд са присъдени суми от наложена глоба и за дължима държавна такса, и държавният съдебен изпълнител е сезиран с възлагателно писмо от органа на съдебна власт за събиране на вземането му, на основание чл. 264, ал. 2 от ЗСВ.

           Предвид тези съображения, окръжният съд намира обжалваното разпореждане на ДСИ при Райнонен съд – Левски за незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна.

            Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ разпореждането на ДСИ при Районен съд – Левски от 03.02.2020 г., с което е отказано образувано на изпълнително дело по възлагателно писмо с вх.№ И-143/20.01.2020 г. на административния ръководител – председателя на Районен съд – Левски и изпълнителен лист № 10/20.01.2020 г., издаден по н.о.х.д. № 399/2018 г. по описа на същия съд.

            Решението е окончателно.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: