Р Е Ш
Е Н И Е
№176
гр. Пловдив, 03.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7736/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№19-1030-008896/04.10.2019 г., издадено
от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор ,,Пътна Полиция‘‘ с което на М.В.М.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 250 лева за извършено от нея нарушение по чл. 483, ал. 1, т.1 Кодекса на
застраховането.
Жалбоподателката М.М., чрез
процесуалния представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното
производство имало допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които ограничават правото й на защита. Процесният АУАН бил нечетлив и не
разполагал с необходимите реквизити, както и че в него липсвала нарушена
материална разпоредба.
Въззиваемата страна, редовно уведомена
за насроченото съдебно заседание не изпрати представител.
Пловдивският
районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай
жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 11.09.2019 г. в гр.
Пловдив на ул. ,,Иван Вазов‘‘ № 86 като водач на лек автомобил ,,Мини Уан‘‘ с
рег. № ***, като собственик на това МПС, което е било регистрирано на
територията на Република България и не е било спряно от движение, няма сключен
задължителен договор гражданска отговорност на автомобилистите, като по този
начин е извършила нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекс на застраховането,
поради което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 Кодекса на
застраховането й е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 250 лева.
Актосъставителят А.Г.
не беше разпитан като свидетел, доколкото процесуалният представител на
жалбоподателката – адв. К. заяви, че не държи на неговия разпит.
Съдът възприема
изцяло отразената от актосъставителя в АУАН фактическа обстановка, като следва
да се отбележи, че същата се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, още повече, че същият е редовно съставен и на основание чл. 189,
ал. 2 ЗДвП има доказателствена тежест до доказване на противното.
Неоснователни се
явяват наведените възражения, че АУАН с бл. 264334 от 11.09.2019 г. страда от
пороци. Видно от същия се установява, че той е бил съставен именно на тази дата
от полицейския служилия А.Е.Г. в присъствието на свидетеля Н.Ф.с адрес гр.
Пловдив, ул. ,,Напредък‘‘ № 2. Като посочена за нарушена материална разпоредба
е била посочена тази на чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекса на застраховането.
Въпреки, че е написан на ръка от този АУАН се разчита неговото съдържание и се
съдържа описание на нарушението. Самоличността на нарушителя се установява по
безспорен и категоричен начин, а именно М.В.М. с ЕГН: ********** с адрес ***,
като същата не е посочила длъжността, която заема и притежава СУМПС № ***
категория ,,В‘‘, издадена от КАТ гр. Пловдив. Посочена е и датата на извършване
на нарушението, а именно 11.09.2019 г., около 21:45 часа в гр. Пловдив, ул.
,,Иван Вазов‘‘ № 86. Нарушението е коректно описано, а именно, че управлява
процесния личен автомобил, който е бил нейна собственост без за него да е имало
сключена валидна гражданска отговорност.
Налице е и справка
от сектор ,,Пътна полиция‘‘ видно от която се установява, че собственик на лек
автомобил с рег. № *** е именно жалбоподателката.
В наличните по
делото два броя докладни записки се установява посоченото в тях, като те
приповтарят съдържанието на АУАН.
От копие от Заповед
с № 317з-3985-22.10.2018 г. се установява, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган.
От справката за
нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е правоспособен водач, като
до момента по отношение на същата има издадени два броя електронни фиша.
От представеното
копие от Застрахователна полица се установява, че е била сключена такава по
отношение на процесния автомобил със срок на покритие от 15:22 часа на
12.09.2019 г. до 23:59 часа на 12.09.2020 г.
От извършена
служебна справка в Гаранционния фонд се установи, че към 11.09.2019 г.
процесното МПС е било без валидна сключена застраховка гражданска отговорност,
като същата му е била изтекла 11.09.2019 г. в 00:00 часа, тоест часове преди да
бъде установено това от полицейските служители.
Съдът намира, че
жалбоподателката М.М. е извършила вмененото й нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
Кодекса на застраховането.
В конкретния
случай, жалбоподателката е собственик на процесния автомобил, поради което нарушената
материална разпоредба се явява тази на чл. 483, ал. 1, т. 1 Кодекса на
застраховането, като правилно на основание чл. 638, ал. 1 Кодекса на
застраховането и е била наложена ,,глоба‘‘ в размер от 250 лева.
Процесният случай не
е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е така, защото същият не се
откроява от останалите подобни случаи и неговата обществена опасност не е
по-ниска от обикновените случаи на нарушения от този вид, дори напротив.
Жалбоподателката като собственик на лекия автомобил е трябвало да следи до кога
е валидна застраховката на притежаваното от нея МПС. От друга страна от
справката за нарушител/водач се установява, че са налице и два броя извършени
нарушения месеци преди процесното деяние.
Правилно на
жалбоподателката е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 250 лева.
Съставеният АУАН е
съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на
акта е издадено и наказателно постановление против жалбоподателя, което е
изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид всичко
гореизложеното, подадената жалба против Наказателното постановление се явява
неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
изцяло.
Ето защо, обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените
съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно постановление
№19-1030-008896/04.10.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор ,,Пътна Полиция‘‘ с което на М.В.М. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 250 лева за извършено от нея
нарушение по чл. 483, ал. 1, т.1 Кодекса на застраховането.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.