№ 37
гр. Бургас, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000033 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „А.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Ст. З., бул. „Хр. Б.“ № 90, партер, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Хр. Б.” № 35, ет. 2 – адв. Ж. Б. против Решение
№ 404 от 20.12.2023 г. по търговско дело 20212100900414/2021 г. на
Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на жалбоподателя против
„П. Л.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „А.“ № 2, ет. 2 за заплащане на сумата от 60000 лева,
представляваща равностойността на 59,7 тона слънчогледово семе, предадено
на ответника в изпълнение на сключен през януари 2016 г. устен договор за
почистване от примеси (триорене), което не е било върнато обратно, ведно с
мораторна лихва размер на 18283,34 лева за периода от 02.09.2018 г. до
завеждането на делото на 02.09.2021 г., както и законната лихва след този
момент до окончателно изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното
решение.
Първоинстанционният не трябвало да съобразява отговора на
исковата молба, който бил просрочен. Препис от исковата молба бил редовно
връчен на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 11.04.2022 г.
1
Неправилно било разпоредено повторно връчване поради сгрешен ЕИК в
исковата молба.
Погрешни били изводите, че между страните нямало възникнало
договорно правоотношение.
След преговори се стигнало до устно споразумение ответното
дружество, срещу възнаграждение от 13000 лева, да вземе от склада на ищеца
в с. М., община Ст. З. 100,42 тона слънчоглед сорт „Ягуар“, да го обработи
чрез „триорене“ в склада си в гр. Бургас, кв. „В.“ и да го върне обратно.
Ответникът взел цялото договорено количество, но обработил и върнал само
част. Остатъкът от 59,7 тона не бил предаден обратно. Тъй като стоката вече
не можело да се ползва, ответникът дължал равностойността й.
Във връзка с посочените обстоятелства пред първоинстанционния
съд били представени разпечатки от имейли, както и от Фактура № *********
от 10.09.2016г., издадена от свързано с ответника дружество - „П. А.“ ООД.
Доведеният от ищеца свидетел, не бил разпитан от
първоинстанционния съд, макар че бил допуснат.
Затова в жалбата се настоява за допускане на гласни доказателства
пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
Ответникът е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор.
Изразил е несъгласие с доводите за просрочие на отговора на
исковата молба. Препис от нея първоначално бил изпратен на друго
дружество, макар и на същия адрес.
Ответникът поддържа тезата, че между страните не е възникнало
договорно правоотношение. Той не бил получил от ищеца никакви
количества слънчоглед.
Противопоставил се е на искането за допускане на гласни
доказателства.
По допустимостта на жалбата и по направените с нея
доказателствени искания съдът се е произнесъл с определение от 06.03.2024 г.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по същество,
съобразява следното:
Ищецът „А.“ ООД е предявил иск по чл. 79, ал. 1, предл. ІІ от ЗЗД
против ответника „П. Л.“ ООД за заплащане на сумата от 60000 лева,
представляваща равностойността на 59,7 тона слънчогледово семе, предадено
на ответника в изпълнение на сключен през януари 2016 г. устен договор за
почистване от примеси (триорене), но невърнато обратно, ведно с мораторни
лихви от 02.09.2018 г.
2
Ищецът сочи, че съгласно договора предал на ответника общо
100,42 тона слънчоглед, натоварен от склад в с. М., община Ст. З. и откаран
от ответника в негова база в гр. Бургас, кв. „В.“. Обработени по договора и
върнати били 40,72 тона. Предявената претенция е за равностойността на
останалото количество от 59,7 тона.
Поради сгрешен ЕИК исковата молба първоначално не е била
връчена на ответника „П. Л.“ ООД, а на трето лице - „П. А.“ ООД със същия
адрес на управление. Съдебните книжа са били оформени и адресирани до
третото лице, поради което връчването им по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на
25.05.2022 г. е било нередовно. Ответникът е получил преписи от исковата
молба едва на 29.06.2022 г. и е депозирал отговор на 12.07.2022 г – в срока по
чл. 367, ал.1 от ГПК Затова доводите в жалбата за настъпила процесуална
преклузия по чл. 370 от ГПК са неоснователни.
Надлежни доказателства в подкрепа на иска не са ангажирани.
Видно от изслушаната счетоводна експертиза процесната сделка не е
осчетоводена нито при ищеца, нито при ответника.
Представените от ищеца разпечатки от имейли от М. Овч. (настоящ
съдружник в ищцовото дружество) до Д. М. (управител в дружеството на
ответника) не са достатъчно конкретни. Липсват и отговори по тях, които да
насочват към разсъждения за извънсъдебно признание на дълга.
Приложената към допълнителната искова молба фактура от
10.08.2016 г. свидетелства, че ищецът е встъпил в договорни отношения,
сходни с процесните, но не с ответника, а с трето лице – „П. А.“ ООД. В тази
връзка са и представените с допълнителния отговор товарителници, стокови
разписки и кантарни бележки.
Предвид стойността на описаната в исковата молба сделка,
недопустимо е установяването й с гласни доказателства – чл. 164, ал. 1, т. 3,
предл ІІ от ГПК.
Изложеното обосновава отхвърлянето на исковата претенция като
недоказана. До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на жалбата, в тежест на въззивника –
ищец следва да бъдат възложени направените от другата страна разноски
пред настоящата инстанция в размер на 6900 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 404 от 20.12.2023 г. по търговско
дело 20212100900414/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Ст. З., бул. „Хр. Б.“ № 90, партер, със съдебен адрес гр. Бургас,
ул. „Хр. Б.” № 35, ет. 2 – адв. Ж. Б. да заплати на „П. Л.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „А.“ № 2, ет. 2
разноски пред въззивната инстанция в размер на 6900 (шест хиляди и
деветстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4