Р Е Ш
Е Н И Е
№ 62/23.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на шести януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1991 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Агенция за събирания на вземания” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С.С.Я..
Ищецът твърди, че на 08.03.2016 г. "Изи Асет Мениджмънт" АД като кредитор и ответницата като кредитополучател сключили договор за паричен заем № 2508774, по силата на който й бил предоставен заем в размер на 500 лв., срещу задължението да върне сума в общ размер на 555,66 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него при условията посочени в договора и общите условия към него, както следва: 27 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 20,58 лв., като първата погасителна вноска била платима на 16.03.2016 г., а последната – на 14.09.2016 г. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 163 лв. и с нея били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 47,40 лв., такса разходи: 36,00 лева, договорна лихва: 14,62 лв. и главница: 64,98 лв. Съгласно Общите условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. В тази връзка, на длъжника била начислена лихва за забава за периода от 07.04.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 125,19 лв., представляваща съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Освен това, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължал неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 319,95 лв., разсрочени на 10 бр. вноски, всяка една в размер на 11,85 лв., за периода 19.01.2016 г. - 05.04.2016 г. Ответницата не изплатила в уговорения срок заетата сума, поради което й се начислили разходи за събирането й поради забава в размер на 45,00 лв. На 01.03.2017 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 2508774 от 08.03.2016 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и С.С.Я. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът в качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно. Писмата до ответника се върнали в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка". Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 746/2019 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение от ответницата. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 435,02 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2508774 от 08.03.2016 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и С.С.Я., сумата 41,04 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2016 г. до 14.09.2016 г.; сумата 9,00 лева, представляваща такса за разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 272,55 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.04.2016 г. до 14.09.2016 г.; сумата от 125,19 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2016 г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, прехвърлени на 01.03.2017 г. с Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2010 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 746/2019 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба вх. рег. № 26/02.01.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 2363/25.11.2019 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 746/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 75,00 лв., от които 25,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., определен съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 325,00 лв., от които 225,00 лв. – платена държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на С.С.Я., ЕГН ********** ***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите от 435,02 лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 2508774 от 08.03.2016 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и С.С.Я.; 41,04 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2016 г. до 14.09.2016 г.; 9,00 лева, представляваща такса за разходи за събиране на просрочени вземания; 272,55 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.04.2016 г. до 14.09.2016 г.; 125,19 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.04.2016 г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, прехвърлени на 01.03.2017 г. с Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2010 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 746/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 02.04.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Я., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 400,00 лева, от която 325,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 75,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 746/2019 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 343/03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.