РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 16.12.2019 година

       

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева 

и с участието прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 280 по описа за 2019 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

             Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 319 от 22.10.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 670 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което осми състав е отменил Наказателно постановление № 2019-0048617 от 21.06.2019 година, издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, като незаконосъобразно.

               В касационната жалбата са наведени доводи, че Районният съд неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и го е отменил. Касационният жалбоподател намира за правилен извода на съда, че е извършено нарушение на чл.132 ал.1 от Закона за туризма, но неправилно е преценил случая като маловажен. Приема, че като е издал НП, наказващия орган е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Сочи, че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, както и че за обекта са констатирани и други нарушения. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС като неправилно и незаконосъобразно и изцяло потвърди НП.

             В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.            

             Ответникът - „Валита-07” ЕООД, гр. Ловеч с управител  Т.В.Ч.-Г., чрез процесуалният си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, като изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд за маловажност на процесното нарушение и моли да бъде потвърдено решението като правилно.               

              Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава становище за неоснователност на жалбата и пледира да остане в сила  постановения съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита, че действително се касае за маловажен случай, при което както е приел  първоинстанционният съд е следвало  административно-наказващият орган първо да предупреди нарушителя и, ако отново констатира същото нарушение, да пристъпи към привличане към административно - наказателна отговорност и неговото санкциониране.  

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалбата оплаквания съдът приема като такива за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.      

               Предмет на разглеждане пред Районен съд - Ловеч е било издаденото от касатора въз основа на АУАН 2019 № К – 0048617, Наказателно постановление № 2019 – 0048617 от 21.06.2019 година, с което е наложено на ответника в настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.214 от Закона за туризма /ЗТ/ за  нарушение на чл.132 ал.1 от същия закон.              

                Административно наказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 10.04.2019 г. при проверката на стопанисвания от дружеството  обект – къща за гости „Оазис“ в гр.Ловеч,  проверяващите установили, че търговецът извършва туристическа дейност „хотелиерство” с издадено за обекта удостоверение за категоризация  № 00149/29.10.2019 г. с утвърдена категория „три звезди“, капацитет: 9 стаи/9 легла/ валидно до: 29.10.2023 г./, издадено от кмета на Община Ловеч, като същото и металната табела -част от категорийната символика не били поставени на видно място в обекта. Отразено е, че след обстойно търсене от свидетелят на проверката, същото е намерено в папка с документи, на папката е написано „категоризация на обекта“. Папката е снимана при проверката. Прието е, че е допуснато нарушение на чл.132 ал.1 от Закона за туризма. Констатациите от проверката на търговския обект са обективирани в констативен протокол № К-0123623 от 10.04.2019 г.

              Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл.132 ал.1 от ЗТ, но то е маловажно. Приел е, в конкретния случай, видно от АУАН и НП, контролните органи са установили, че в обекта има поставена част от категорийната символика - табела, която е била поставена на видно място до табелата с работното време на входната врата. При това и предвид тежестта на извършеното нарушение, с оглед обстоятелството, че се касае за първо нарушение, както и че се касае за неосъществен изцяло фактически състав на нарушението, е счел, че същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН и за постигане на превантивната цел по чл.12 от ЗАНН, в случая е било достатъчно търговецът да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложена административна санкция. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.   

              Решението е правилно.

              Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства.

              Между страните по делото няма спор и се установява от всички доказателства, че санкционираното дружество е имало издадено удостоверение за категоризация, което е било представено при проверката на документи, но не се е намирало на видно място в процесния обект на 10.04.2019 г., като в обекта контролните органи са установили наличието на поставена част от категорийната символика, а именно табела, която е била поставена на видно място до табелата с работното време на входната врата.

               Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно нарушението по чл.134 ал.1 от ЗТ, като всички доказателства по делото са непротиворечиви, правилно са кредитирани от РС, съответстват и на изложеното в обстоятелствената част на НП и на приложеното  по делото на РС удостоверение за категоризация. Правилно РС е приел, че при тази фактическа установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално признаците на административно нарушение се явява маловажно.  

               В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

               Тъй като административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. С понятията “маловажни” и “явно маловажни” нарушения, законът си служи в текстовете на чл.28 и чл.39 ал.1 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, следва да се приложи правилно закона, като за целта се отграничат “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато деянието представлява “маловажен” случай на административно нарушение, следва да приложи чл.28 ЗАНН. Всъщност наказващият орган освобождава от административнонаказателна отговорност, което не почива на преценка по целесъобразност. Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

               Първоинстонционният съд след целокупна преценка на доказателствата е изложил в мотивите си защо приема в конкретния случай наличието на маловажен случай, поради което настоящият състав не споделя изложеното в касационната жалба, че в конкретния случай нарушението на ЗТ неправилно е прието за маловажно. 

               Безспорно, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В тази връзка решаващият съд е отчел обстоятелството, че за жалбоподателят /ответник в настоящото производство/ извършеното нарушение е инцидентен и изолиран случай на административно нарушение, както е посочено в АУАН нарушението по чл.132 ал.1 от Закона за туризма е първо такова на санкционирания търговец, наред с факта, че   се касае за неосъществен изцяло фактически състав на нарушението.

               Според ангажираната за нарушена от наказващият орган разпоредба на чл.132 ал.1 от ЗТ, на категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Предвид доказателствата, че при процесната проверка в обекта контролните органи са установили поставена част от категорийната символика - табела, която е била поставена на видно място до табелата с работното време на входната врата, правилно решаващият съд е приел, че в случая се касае за неосъществен изцяло фактически състав на нарушението. Решаващият състав е съобразил и доказателствата, установяващи, че в деня на проверката, обекта не е работил поради извършването на довършителни работи, започнали на 09.04.2019 г. и приключили на 11.04.2019 г., че в тези дни са били извършвани довършителни работи в обекта, в това число и преместване на рецепцията, която временно се е помещавала в една от хотелските стаи, тъй като обекта предходната година бил разделен на две части и старата рецепция останала в частта на съпругата на св. Ч. и за целта същия пригодил постройка намираща се в двора на обекта. Както и тези, че  преди предприемането на действия по преместването на рецепцията удостоверението за категоризация било поставено на видно място на стената, в стаята временно обособена като рецепция, както и че на 09.04.2019г. удостоверението било свалено от стената и поставено в папка с документи на „Валита - 07” ЕООД, където е намерено. При тези обстоятелства наложеното наказание макар и в минимален размер се явява несъразмерно тежко и не съответства на характера и тежестта на нарушението, като наложената санкция се явява явно неоправдана за нуждите на превенцията. Данните по делото сочат, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С него не са засегнати в сериозна степен обществените отношения, които са регулирани от Закона за туризма, т.к. при неосъщественият пълен състав на нарушението и фактическата установеност, обективно от него не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици и правилно РС е приел, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на ответника. 

             Законосъобразни и правилни са изводите на този съд за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, довели до отмяна на издаденото НП. Позоваването в касационната жалба на същественото значение на обществената опасност на деянието, само по себе си не установява и не доказва по-голяма обществена опасност на нарушението. Изписването на правните текстове в НП на чл.27 чл.28 и чл.53 от ЗАНН в НП не обосновава извод, че АНО е извършил преценка за приложимост на сочените разпоредби, поради което твърденията на касационният жалбоподател в този смисъл са неоснователни и недоказани. Видно от съдържанието на съставеният АУАН и издаденото въз основа на него  НП се явяват неоснователни доводите в касационната жалба, че са установени и други нарушения.

               С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно. 

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 319 от 22.10.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 670 по описа за 2017 година на Ловешкият районен съд. 

             Решението е окончателно.    

 

            

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.