РЕШЕНИЕ
№755/18.4.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и пети март Година две хиляди и
деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 663 по описа на
съда за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Д.Г.-
ЕГН ********** против Наказателно Постановление
№ 512/09.01.2019г. на зам. Кмета на
Община-Варна , с което му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 20 лева,
на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила като
се твърди, че актът е бил съставен в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, че в него
и постановлението не е описаното мястото на нарушението, самото нарушение, че
не е посочено дали улицата, на която е бил паркиран автомобила е била
еднопосочна или двупосочна, както и не била посочено в каква посока е бил паркиран автомобила -изток –
запад или запад-изток, че не е доказано, че въз.Г. е бил участник в движението,
тъй като автомобила е бил паркиран и др.Поради тези и други съображения се иска цялостна отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание , въз. Г., редовно
призован, не се явява, не се представлява.Постъпила е писмена молба, в
която е посочено, че депозираната жалба се поддържа на изложените в нея
основания и отново се иска отмяна на постановлението, тъй като актът е бил
съставен в отсъствие на нарушителя без да са били налице основания за това.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от упълномощен процесуален представител, който счита, че постановлението е
правилно, обосновано и законосъобразно и пледира то да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2018г.
въз.Г. паркирал л.а. „Хонда“ с рег. № РВ
52 29 КА , в гр.Варна, на ул.“Драгоман“ до № 15 в зоната на действие на
пътен знак В-27 , забраняващ престоя и паркирането.Около 22.50ч., в изпълнение
на служебните си задължения, на този
пътен участък се намирали полицейски служители , един от които св. Т.И.. Те установили, че на улицата има множество
неправилно паркирани автомобили, сред които бил този на въз.Г.. За това и св. И. съставил глоба с фиш серия
ОВ, с № *********/05.11.2018г. за допуснато нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДП.Било
оставено уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП, в което било посочено, че
за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП на
собственика на автомобила е наложена „Глоба“ в размер на 20лв. с фиш с №
*********.
На
09.11.2018г. въз.Г. депозирал жалба до
Началника на Общинска полиция-Варна против съставения му фиш , в която
посочил, че фишът е съставен при съществени нарушения на чл.39 ал.2 от ЗАНН и
от некомпетентно лице .В заключение
формулирал искане фишът да бъде отменен и да не му бъде съставян акт.
След запознаване с постъпилото възражение, глобата наложена на въз.Г. с фиш,
била анулирана.
На
16.11.2018г. св.И. , в отсъствие на въз.Г., съставил против него
акт за установяване на нарушение, за това че на 05.11.2018г. около
22.50ч. е паркирал неправилно собствения си
рег. № РВ 52 29 КА в гр.Варна, на ул.“Драгоман“ до № 15 в зоната на
действие на пътен знак В-27.
Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП.След съставяне на акта, същият бил
изпратен в гр.Пловдив за връчване на нарушителя.На 05.12.2018г. въз.Г. се
запознал със съдържанието на акта и посочил като възражения, че не е извършил
описаното нарушение, че акта не е съставен в негово присъствие и е съставен в
нарушение на ЗАНН.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН други възражения не били
депозирани.
Въз
основа на съставения акт против въз. Г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган възприел изцяло
описаните в него фактически констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП.За него на въззивника на основание
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер на 20лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел
бяха разпитан св. Т.И. - актосъставител , чиито показания съдът кредитира изцяло
като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за
случая с необходимата конкретика и
посочи, че автомобилът е бил паркиран на ул.“Драгоман“, където има поставен
пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркираните на цялата улица.Св.И.
потвърди, че актът е съставен в отсъствие на
въз.Г., като не можа да си спомни дали е изпратил покана за явяване на
нарушителя преди това.Той обаче посочи, че обичайно осъществява контакт по
телефон с нарушителите, подали възражения срещу фиш, като ги уведомява за това,
че срещу тях ще бъде съставен акт.При невъзможност за личното им явяване,
актовете се връчват или от други служители на Общинска полиция, или се изпращат
за връчване , ако нарушителя е от друг град.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 512/
09.01.2019г. е издадено от компетентен орган- Заместник –Кмет на Община-
Варна съгласно заповед № 4791 /
25.11.2015г. на Кмета на Община- Варна и в шестмесечния преклузивен срок. Обстоятелството, че е издадено след изтичане на срока по чл.52
ал.1 от ЗАНН не обосновава извод за неговата незаконосъобразност.Срокът по
чл.52 ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен, поради което и възраженията
в тази насока са неоснователни.
След като срещу наложената глоба с фиш е била
депозирана жалба, срещу въз. Г. е било образувано и проведено
административно-наказателно производство по реда на ЗАНН- бил му е съставен акт
и издадено наказателно постановление.Съдът установи, че действително при
съставяне на акта е допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото по
преписката липсват изрични доказателства за това, че въз.Г. е бил поканен да се
яви за съставяне на акта и той не го е сторил.В хода на съдебното следствие св.И.
заяви, че най-вероятно въззивникът е бил
уведомен, че ще му бъде съставен акт и че обичайно осъществява връзка с
нарушителите по телефона.Категорични доказателства за това обаче по преписката
не са приложени.По този начин безспорно е била нарушена разпоредбата на чл.40
ал.2 от ЗАНН, но това нарушение на процесуалните правила не е съществено, тъй
като с него правото на защита на нарушителя не е било ограничено в значителна
степен.Съставения против него акт му е бил предявен лично и той е вписал
възражения против него, в които не са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.Била му е предоставена възможност да депозира и
допълнителни възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, от която той не се е
възползвал.Поради това съдът намира, че в случая изготвянето на акта за установяване на
нарушение в отсъствие на нарушителя не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на
постановлението.В самия акт се съдържат всички изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити , като обстоятелството, че е съставен въз основа на фиш не е
сред тях.Поради това съдът намира възраженията в тази насока за
неоснователни.Наказателното постановление също е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В него се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на въз. Г.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, е направено с достатъчна
пълнота и конкретика. Дали улицата е еднопосочна или двупосочна и в каква
посока на движение е паркиран автомобила- изток-запад или запад-изток, е
ирилевантно за спора, доколкото тези обстоятелства не са част от съставомерните
признаци на нарушението. Посочена е
нарушената материално правна норма и след като във фактическото описание на
нарушението изрично е посочено, че същото касае несъобразяване с пътните знаци,
то липсата на отбелязване на конкретно предложение на чл.6 т.1 от ЗДП не
ограничава правото на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен.Наказанието за нарушението също
е индивидуализирано.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , а възраженията в този
смисъл са неоснователни.
Съобразно
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.Безспорно е установено, че въз. Г. е паркирал
собственият си лек автомобил на ул.“Драгоман“ до дом № 15 в зоната на действие
на знак В -27, който забранява престоя и паркирането.В случая съдът съобрази
разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДП, според която фиш за неправилно паркирано МПС може да се
издаде и в отсъствие на нарушителя, като в този случай фишът се издава на
собственика на автомобила, като първия екземпляр му се изпраща, а втория и
третия оставатза съхранение в службата за контрол.В настоящият казус нито в
жалбата срещу фиша, нито при предявяване на акта въз.Г. е направил възражения
относно авторството на нарушението.За него е била налице законова възможност да
попълни декларация по чл.189 от ЗДП ако не той е бил водач на автомобила, което
той не е сторил.Поради това и доколкото по делото няма доказателства превозното
средство да не е било от одобрен тип, т.е. такова, за чието управление да не е
необходимо човешко присъствие, то следва да се приеме, че неговия водач, който
го е паркирал в зоната на действие на знак В-27, е имал качеството на „
участник в движението“, извършил
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. В този смисъл съдът намира, че действително
въззивникът е паркирал автомобила си в
нарушение на забраната на чл.6 т.1 от ЗДП.
Правилно е била определена и санкционната
норма, тъй като именно в чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП е предвидена санкция за водач,
който паркира неправилно, каквото виновно поведение в случая е налице.
Размерът на наложената „Глоба“ от 20лв.
е императивно посочен в закона и няма законова възможност за неговото
намаляване.
Съобразно доказателства по делото съдът
счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от
въз. Г. нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е незначителна. От друга страна
притежавания от въззивника контролен талон на водач на МПС без наказания следва
да го мотивира да съобразява поведението си със законовите изисквания, но не и
да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед
на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 512/09.01.2019г. на зам. Кмета на Община-Варна , с което на К.Д.Г. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 20 лева,
на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: