№ 478
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501751 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Антонис - 06“
ЕООД, чрез адв. П., срещу решение № 261415/07.05.2021 г. по гр.дело №
14404 по описа на РС Пловдив за 2019 г., с което е осъден жалбоподателя да
заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, сумата от 6 522 лева с вкл. ДДС
– главница, представляваща стойност на вложени материали и труд за
възстановително – ремонтни дейности на имущество на ищеца – два броя
дървесни стълбове и електропровод, част от ВЕЛ 20 кV „С.“, разположен
между гр. К. и с. С., увредено на 19.05.2019 г. от служители на ответника, за
която е издадена фактура № ********** от 31.05.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 05.09.2019 г. до окончателното й погасяване, както и 788,88 лева
разноски делото.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва
изцяло, като необосновано, постановено при нарушение на материалния
1
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при
анализа на доказателствата. Твърди, че в обжалваното решение неправилно е
прието, че деликтът е извършен от лице, на което дружеството жалбоподател
е възложило работа, при липса на каквито и да било данни и доказателства за
тези обстоятелства, поради което и при липса на доказан фактически състав
по чл. 49 от ЗЗД е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността му за
обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Счита, че неправилно са
ценени представените по делото доказателства (протоколи, фактура,
свидетелски показания и експертизи), тъй като от тях не се установява кой е
причинил вредата, поради това и не са изяснени релевантните за делото факти
и в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила е
постановен обжалвания съдебен акт.
Моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго,
по същество на делото, както и да бъдат присъдени разноските на
жалбоподателя в двете инстанции.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрисконсулт П., в който счита
жалбата неоснователна, а постановеното решение правилно и
законосъобразно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде
потвърдено изцяло постановеното решение и да му бъдат присъдени
сторените разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и
интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на
основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността
на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
В исковата си молба въззиваемият „Електроразпределение Юг“ ЕАД
2
твърди, че служители на жалбоподателя „Антонис - 06“ ЕООД, на 19.05.2019
г., при извършване на сеч в района по ВЕЛ „С.“, разположен между гр. К. и с.
С., са счупили два броя дървени стълбове, в резултат на което при три
междустълбия е паднал ел. провод, част от ВЕЛ 20 кV „С.“. В резултат от
това няколко населени места са останали без ел.захранване, което наложило
доставяне на агрегат и разходи по зареждането му с гориво, както и разходи
за отстраняване на причинената имуществена щета, изразяващи се във
вложени материали и труд, осчетоводени с издадена фактура от
електроразпределителното дружество, за сумата от 6522,00 лв., платима от
жалбоподателя.
Жалбоподателят оспорва и в подадения от него отговор на исковата
молба пред РС Пловдив, че негови работници, или лица, на които е възложил
някаква работа, са причинили щета на електроразпределителното дружество.
Оспорва наличието и на останалите елементи на фактическия състав на чл. 49
от ЗЗД, вина и противоправност. Оспорва и размера на щетите, които са
претендирани за отстраняване на последиците от причиненото му увреждане.
За установяване на исковите претенции пред РС Пловдив са събрани
писмени доказателства, които не са били оспорени от ответника. От
представеното извлечение - бюлетин за прекъсвания по 20 кV „С.“, се
установява, че от 19.05.2019 г., 13,23 часа до 21.05.2019 г., 20,37 часа е било
налице прекъсване на електроснабдяването в подстанция ВЕЦ Въча –
Перущица, причинена от паднал проводник 3 междустълбия, счупени 3
стълба. Представени са два броя протоколи, първият констативен протокол за
нанесени щети № 2 от 20.05.2019 г., подписан от служители на ищеца, в
присъствието на ВЛ. АНТ. СЛ., „Антонис - 06“ ЕООД, с посочено ЕИК и
адрес на дружеството, който се е разписал в качеството на свидетел,
присъствал на проверката. С констативния протокол е констатирано, че при
извършването на дърводобив е повредено имущество на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД – два броя дървени стълбове с АС и 240 м.
линейни АС -50 кв.мм. В протокола липсват каквито и да било констатации
относно извършителя на щетата, като е отбелязано, че следва да заплати на
дружсетвото стойността на направените разходи за възстановяване на щетата
и предявените претенции от трети лица, в следствие на причинената повреда.
Представителя на ответника, жалбоподател в настоящото производство, ВЛ.
3
АНТ. СЛ. е подписал протокола като свидетел. Представен е и Протокол на
извършена щета по ВЕЛ С., в който ВЛ. АНТ. СЛ., собственик на „Антонис -
06“ ЕООД, декларира, че за собствена сметка ще превози два броя стълбове
от ВЕЦ Стамболийски до мястото на аварията и ще осигури багер за
разчистване на трасето, изкопаване на дупка, превоз на материали и др.
Разпитан е свидетел, доведен от ищеца, служител на ищцовото
дружество, от показанията на който се установява, че при аварията в с. С., в
деня на аварията, при огледа на електропровода, установили мястото на
аварията и паднали върху електропровода дървета, които било видно, че са
рязани с машина. В района имало дървосекачи, попитали ги дали те са
извършили аварията, но работниците отрекли, предположили, че може да е от
друга група, каквато обаче свидетелят и неговият колега не видели. В първия
работен ден, в присъствието на служители на МВР и човек, който се
представил като собственик, представител на фирмата за дърводобив,
описали щетите и се подписали. Представителят на фирмата за дърводобив
лично написал имената си, имената на фирмата и се подписал, като нямал
никакви претенции, дори предложил услуги за разчистване на падналите
дървета с транспорт, извозване на материали и работна ръка.
От калкулацията, съгласно констативен протокол № 2, както и от
приетата без възражения на страните ССЕ, се установяват вида и стойността
на увреденото имущество, както и, че същото е било включено в баланса на
ищеца като дълготраен актив.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира за
неправилен крайния извод на районния съд за доказаност и основателност на
предявените искове, с мотив, че приложените по делото Констативен
протокол № 2 от 20.05.2019 г., подписан без възражения, от представляващия
ответното дружество, както и Протокол на извършена щета по ВЕЛ – С., от
27.05.2019 г., от представляващия ответника, представляват извънсъдебно
признание от ответника на факта, че с действия на негови служители, при
извършване на дърводобив, са повредени два броя стълбове и 240 л.м. АС– 50
кв.м., собственост на ищеца.
Безспорно по делото се установява, както от приетите писмени
доказателства, така и от разпита на свидетеля, че при дърводобив е била
4
причинена авария във ВЕЛ 20 кV „С.“, прекъснато е било
електрозахранването, поради счупване на два електропреносни стълба от
паднали дървета, което се потвърждава и от приетата по делото експертиза,
от която се установяват и стойността на причинените щети. Липсват по
делото каквито и да било доказателства, от които да може да се направи
обоснован, еднозначен и безпротиворечив извод, че падналите дървета,
причинили щетата, са били съборени от работници на жалбоподателя, или от
лица, на които той е възложил някаква дейност по дърводобив. В първия
протокол представителят на жалбоподателят се подписва в качеството си на
свидетел, а в протокола са удостоверени вида и характера на настъпили щети.
В документа липсват каквито и да са изявления за причинителя на щетата,
въпреки, че същият е бланков и предпоставя попълване на тази информация.
Във втория документ, наречен протокол, който по същността си представлява
декларация, представител на жалбоподателят декларира безвъзмездно
поемане на разходите за част от възстановяване на щетите по електропровода,
както и осигуряване на техника за това, без да има каквото и да е изявление,
че причинените щети са в следствие действие на негови работници,
служители, или лица, на които той е възложил извършване на дърводобив. По
делото е представено и доказателство, че базата на дружеството-
жалбоподател се намира в района, засегнат от спиране на
електрозахранването, с което обосновава съдействието си за отстраняване на
щетите и възстановяване на захранването, от което има интерес, с оглед
разколебаване на твърденията, че единствения мотив, за да предложи
безвъзмездна помощ за отстраняване на щетите и факта, че те са причинени
от негови служители или работници. Представени са и доказателства за
местонахождението на производствената му база, както и за факта, че не му е
било издавано разрешение за дърводобив на мястото на аварията, което е
било прието във връзка с доказване на твърдението, че ответното дружество
изобщо не е извършвало дърводобив на това място.
Поради изложеното настоящият състав счита, че не е доказан от ищеца
елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, посочен и в обжалваното
решение, а именно, че действието, което е причинило щета на
електроразпределителното дружество, е било извършено от работник или
служител на ответника, или лице, на което той е възложил извършване на
5
някаква работа. Съгласно трайната практика на касационната инстанция, част
от която обобщена в Решение № 141 от 08.01.2021 г. по гр. д. № 3052 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл.
290 от ГПК, в което се дава отговор на конкретни въпроси във връзка с
допуснатото до обжалване решение, между които и на въпросите относно
предпоставките за ангажиране на отговорността на юридическо лице по чл.
49 от ЗЗД, за тежестта на доказване на възлагането на работата-дали същата
се носи от ищеца и какви са последиците, ако не е доказано възлагането,
които са относими и към настоящия спор. В цитираното решение, в отговор
на допуснатите въпроси, е прието, че съгласно ППВС № 9/28.12.1966 година
отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа
другиму в два случая, а именно когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
от характера на възложената работа, както и когато вредите са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не
съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея.
Съгласно същото, самото възлагане на работата представлява фактическо
натоварване на друг правен субект - физическо лице за извършване на
определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без
правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата,
дори неспазването на изискване за форма не освобождава възложителя от
отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това (решение
№ 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа
на ВКС, ГК, ІV г. о.). Посочени са и предпоставките - извършени действия в
изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е тя
възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на
работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и
причинна връзка между двете. Освен това е посочено, че е необходимо и
виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено
изпълнението на работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по
гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова
по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-
гаранционна. Посочени са хипотезите, при които лицето, възложило работата,
6
при която са причинени щети, може да се освободи от отговорност, с оглед
характера на отговорността по чл. 49 от ЗЗД, съгласно ППВС № 7/29.12.1958
година, ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение №
266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на
ВКС, ГК, ІІІ г. о.
В отговор на допуснатия въпрос относно разпределяне на
доказателствената тежест между страните в производството по иск по чл. 49
от ЗЗД е посочено, че „съгласно решение № 131/01.11.1967 година на ОСГК
на ВКС при непозволеното увреждане се презумира не отговорността изобщо,
а само вината, която е един от елементите на фактическия състав, като в този
смисъл е и решение № 104/15.05.2014 година, постановено по гр. д. №
5422/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Затова предпоставките за
ангажиране на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване в хода
на исковото производство, като същото се извършва при спазването на
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а именно, че всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. (в този
смисъл и решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015
година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. по отношение на възлагането) С оглед на
това правило ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената тежест
да установи по делото съществуването на предпоставките за възникване на
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на вината на
лицето, на което е възложена работата. Последната по силата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД се презумира, като доказателствената тежест за оборване на
презумпцията се носи от ответника. Доказателствената тежест не е
задължение да се представят доказателства за установяване на фактите, а е
задължение за съответната страна да понесе неблагоприятните последици от
това, че твърдения от нея факт не е бил установен от събраните в
производството доказателства, без значение от коя от страните са били
представени същите. Тези неблагоприятни последици са свързани с това, че
съдът трябва да приеме, че недоказания факт не се е осъществил и страната не
може да черпи от него изгодни за себе си правни последици.“
С оглед изложеното и при направената преценка на събраните по
делото доказателства, настоящият състав намира, че недоказан по несъмнен
начин по делото е останал твърденият в исковата молба факт, че вредите за
7
ищцовото дружество са произтекли от дърводобив, извършван от служители
на ответното дружество „Антонис – 06“ ЕООД. Възлагането на работата, от
която са причинени щетите, е елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД, вменен в доказателствена тежест на ищеца,
като съдът, приемайки този факт за неосъществен, като недоказан по делото,
приема за неосъществен фактическия състав на възникване на отговорността
на ответника – жалбоподател, по чл. 49 от ЗЗД. По изложените съображения
настоящия състав намира предявените искове за неоснователни, а
обжалваното решение като краен резултат неправилно, поради което и следва
да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.
При този изход от спора на жалбоподателя се дължат направените в
производството пред първа и въззивна инстанция реално направени разноски,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, а именно 1300 лв. изплатени в
брой по договор за правна защита и съдействие в първа инстанция и 600
лв.изплатени в брой по договор за правна защита и съдействие от 31.05.2021
г., представен в настоящото производство, както и ДТ за въззивното
производство в размер на 130,44 лв., общо 2030,44 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261415 от 07.05.2021 г., по гр.дело № 14404 по
описа на РС Пловдив за 2019 г., изцяло, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
иск против „Антонис - 06“ ЕООД, ЕИK *********, представлявано от
управителя ВЛ. АНТ. СЛ., със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Белица“ №
21, ет. 7, ап. 20, за заплащане на сумата от 6 522 лева (шест хиляди петстотин
двадесет и два лева) с вкл. ДДС – главница, представляваща стойност на
вложени материали и труд за възстановително – ремонтни дейности на два
броя дървесни стълбове и електропровод, част от ВЕЛ 20 кV „С.“,
разположен между гр. К. и с. С., увредени при дърводобив на 19.05.2019 г., на
осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2019 г. до окончателното
8
й погасяване.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на
„Антонис - 06“ ЕООД, ЕИK *********, представлявано от управителя ВЛ.
АНТ. СЛ., със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Белица“ № 21, ет. 7, ап. 20,
сумата от 2030,44 лв. (две хиляди и тридесет лева и четиридесет и четири
стотинки) направени разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9