РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502782 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Р. К. и В. Р. К., действащи лично и със
съгласието на своята майка А. С. Ч., против Решение № 3314/23.07.2024г., пост. по
гр.д.№ 1265/2024, ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите против Р. М. К. иск за изменение на издръжка, съобразно спогодба
по гр. д. 3721/2020г., ПРС, над уважения размер от 233,25 лв. месечно за всяко от
децата до пълния претендиран размер от по 300лв. месечно за всяко от тях, начиная от
завеждане на исковата молба пред съда -23.01.2024г. , до настъпване на законни
причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.
Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочат, че по делото не е установено категорично какъв е размерът на получаваните
обезщетения от НОИ от страна на ответника, независимо от исканите справки в тази
насока. Поддържат и че изводите на съда относно вида на злополуката, претърпяна от
ответника не са подкрепени от доказателствата по делото. Считат и че бащата не е
предявявал претенции пред работодателя и пред застрахователя си за заплащане на
обезщетение, както и че е безспорно установено, че характерът на тази злополука е
1
трудов. Излагат и съображения, че съдът не е съобразил факта, че майката заплаща
наем за жилището, което обитават с децата, че тя осигурява всичко необходимо за
нормалният им бит, развитие и учение. Отделно от това се оспорва осъждането на
майката да заплати разноски на ответника, при положение че тя не е страна по делото.
Молят за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и постановяване на
ново такова, с което се уважи изцяло предявеният иск за издръжка. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна Р. К. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и
поддържа, че същата е неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон,
като е съобразил нуждите на децата и възможностите на родителите им. Поддържа, че
правилно съдът е преценил здравословното му състояние и невъзможността му да
плаща по-висок размер на издръжка на децата си. Моли за отхвърляне на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирани
лица – ищци, останали недоволни от отхвърлителната част на постановеното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е първоинстанционно решение, с което частично са отхвърлени
субективно съединени искове за изменение на издръжка дължима от бащата на
ненавършили пълнолетие две деца. Предявените искове са с правно основание чл.150
от СК – за изменение на определена със съдебно решение издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие лице.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че за изминалия
период от време са налице изменение в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на дължимата от бащата издръжка, като е отчел нарасналите нужди
на децата, но е поради сериозните здравословни проблеми на бащата, които за дълъг
период , а и до момента са ограничили доходите му в размери много под минималната
работна заплата за страната е определил размер на дължимата издръжка съобразен със
законовия минимум.
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата може да бъде
променена и вече определения със съдебен акт размер на дължимата от родителя
издръжка. Съгл. чл142 от СК издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, като законодателят е въвел минимален размер от не по-
малко от ¼ от минималната работна заплата за страната, а в чл.143 от СК въвежда
общото правило, че родителите са длъжни съобразно своите възможности и
материално състояние да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на
2
детето, като задължението за издръжка е абсолютно. Задължението за плащане на тази
издръжка от родителите на ненавършилите пълнолетие деца не може да отпадне
поради това, че съставлява особено затруднение за тях.
Следователно в настоящето производство следва да се установят налице ли са
изменения в обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на
издръжката, така също и фактите от значение за определяне на нейния размер -
нуждите на децата и възможностите на техните родители да я предоставят.
Представени са копия от удостоверения за раждане, от които се установява, че
А. Ч. и Р. К. са родители на детето М., р. ***г. и на детето В., р.***г.
Приложено е гр.д.№ 3721/2020г., ПРС, по което е одобрено споразумение за
увеличаване на месечна издръжка дължима от бащата Р. К. на децата по 190лв.
месечно за детето М. и по 180лв. месечно за детето В., считано от 05.03.2020г..
По отношение на детето М. се установява от представена служебна бележка, че
е ученик в ***. Същото училище удостоверява, че в периода 01.04-10.04.2024г. е
провел краткосрочен курс в М.,Е., по програма „Еразъм+“ на ЕС.
Представен е талон за проведен преглед от офталмолог, от който се установява,
че М. се нуждае от корекция на зрението и носи контактни лещи.
Приложени са удостоверения за завършени курсове по „Основи на
програмирането“ през м.06 и м.12.2022г.
Представени са фактури за закупени компютър, монитор през 2022г. на стойност
над 4200лв.
По отношение на детето В. се установява от представената служебна бележка,
че е ученичка в ***. Видно от удостоверение от „Евро хокей“ В. е участвала в летен
лагер през 2023г. Представена е и декларация-съгласие на майката А. Ч. за участие на
детето В. в училищна екскурзия. От служебната бележка от *** се установява, че В.
посещава извън красни занимания „Клуб по японски език“ и Национална програма
„Заедно в изкуствата и спорта“. Приложена е и фактура за проведено дентално
лечение през 2024г. на детето , за което са заплатени 104лв.
Майката А. Ч. е представила копие от договор за наем, видно от който заплаща
ежемесечно по 800лв. за жилище в гр. ***. Видно от удостоверението от работодателя
й – УМБАЛ *** тя реализира средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер
на около 3150лв./ нетно, след приспадане на осигуровки и данъци – 2450лв./.
Бащата Р. К. е представил удостоверение за доходи, от което е видно, че е
получавал трудово възнаграждение до м.09.2023г., като до този момент средно
месечното му брутно възнаграждение е било около 1250лв. / нетно след приспадане на
осигуровки – 970лв./.
Представена е епикриза за проведено оперативно лечение през м.09.2023г.,
3
наложено поради фрактура на долен крайник, както и фактура и касова бележка за
закупени медицински изделия на стойност 1600лв. Представена е и епикриза за
повторна хоспитализация през м.09.2023г. за ревизия на оперативното поле. От
епикриза от м.01.2024г. се установява, че е провеждано ново болнично лечение и е
извършена нова операция за поставяне на пластика. Видно от представените болнични
листове Р. К. е бил в отпуск за временна неработоспособност в периода от получаване
на травмата – 04.09.2023г. 31.03.2024г. С Решение на ТЕЛК временната
неработоспособност е продължена до 30.04.2024г. Представена е нова епикриза от
УМБАЛ *** , от която се вижда, че през м.05.2024г. Р. К. е претърпял нова операция на
крака, а от представените болнични листове, че отпускът за временна
неработоспособност му е продължен до м.07.2024г.
Приложена е фактура за изработка на металокерамичен мост, заплатен от Р. К..
Бащата е представил извлечения от банковата си сметка, от което се установява,
че за периода на временна неработоспособност е получавал обезщетения в размер на
около 700лв., като е превеждал и суми за издръжка на двете си деца в общ размер на
400лв. месечно.
Р. К. е представил и договор за кредит от 2022г., от който се установява, че е
взел такъв в размер на 40 000лв. със срок на връщане от 10г. Съдът намира същия за
неотносим, т.к. сключването на договор за заем няма отношение към материалните
възможности на родителя и не може да се конкурира със задължението му за издръжка
на ненавършилите пълнолетие деца Приложени са и копия от два нотариални акта, от
които е видно, че К. е придобил идеални части от дворно място и сграда в гр. ***.
По делото и пред двете инстанции са изисквани множество справки от НОИ
относно получаваните доходи от родителите. За А. Ч. се установява, че освен доходите
от ТПО с работодателя у УМБАЛ ***, е получила доход от друг работодател за 2023г.
в общ размер 13940лв. или около 1160лв. месечно. От нова справка за 2024г. се
установява, че в периода м.01-м.10.24 средният й осигурителен доход е бил около
4400лв.. По отношение на Р. К. се установява от представената справка от НАП, че
осигурителният му доход за м.09.24г. е 1470лв., като тази сума се е запазила от
момента на връщането му на работа до края на годината.
По отношение на притежаваната собственост се установява, че майката А. Ч. е
едноличен собственик на земя и сграда в гр. ***, както и притежава МПС – Тойота
Авенсис.
За Р. К. се установява, че е получавал трудово възнаграждение до м.09.2023г., а
след тази дата между 780 - 930лв., обезщетение. По отношение на притежаваната
собственост има данни за три МПС – Рено Меган, Хонда Сивик, Ситроен Берлинго.
Във връзка със свидетелски показания е изискана информация от работодателя
4
на Р. К. за получаваните ваучери за храна, като от изпратеното удостоверение е видно,
че в периода м.09.23-м.12.23г. са му предоставени ваучери за 756лв., за периода
м.01.24-м.03.24г. ваучерите са в общ размер на 580лв. От последващо удостоверение от
работодателя се установява, че ежемесечно се дават ваучери за храна на служителите
в размер на 200лв. и за периода м.01.-м.10.24г. на Р. К. са предоставени ваучери за
храна в общ размер на 2000лв. Работодателят не е изплащал обезщетения за вреди от
трудова злополука.
От удостоверение на застрахователя Дженерали застраховане АД , представено
пред първата инстанция се установява, че пред него, като застраховател по застраховка
трудова злополука, не е образувана щета от Р. К.. Пред въззивната инстанция е
представена информация от застрахователя за постъпило искане от К. за изплащане на
обезщетение по застраховката, направена от работодателя. А в хода на въззивното
производство е постъпило удостоверение, че искането е уважено и е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 600лв.
От удостоверение от НОИ се установява, че реално изплатеното обезщетение за
временна неработоспособност за периода м.09.23-м.03.24г. е в средно около 1000лв.
месечно.
От удостоверение, изд. от ЧСИ Б. А. се установява, че през 2020г. е продаден
недвижим имот, който е бил съсобствен на родителите , след проведена съдебна делба.
На бащата е изплатен дял в размер на 29 963лв. Във второ удостоверение е записано,
че по същото дело на майката А. Ч. е изплатен дял на стойност 30147лв.
По делото е изготвен социален доклад, от който се установява, че бащата не
търси децата, рядко контактува с тях, не им дава подаръци по повод правници и не
участва във взимането на важните решения за живота им. Децата се отглеждат от
майката, която им е осигурила необходимото за нормалното им физическо и
интелектуално развитие, както и за тяхното обучение.
По делото са събирани и гласни доказателства. Свидетелят И.Д. твърди, че
познава А. Ч. от много години. Знае, че отглежда сама децата си след развода. Детето
В. посещавала различни извънкласни занимания – волейбол, курс по японски език,
както и хокей на трева, като била дори в националния отбор. М. също тренирал хокей
на трева. Посещавал и компютърни курсове, а в момента / на разпита/ бил в М. по
програма „Еразъм“. Имал и здравословен проблем – необходимо е извършване на
корекция на захапката с брекети, които стрували около 6 000лв. Освен това от много
малък носи лещи на корекция на зрението. Свидетелят твърди, че бащата не проявява
разбиране към проблемите на децата и не участва в разходите на децата. Заплаща
единствено издръжката, като не проявява желание дори да взима децата за събота и
неделя, не ги търси за празниците. Това принуждавало А. освен на основната си
работа през седмицата да ходи в събота и неделя в ***, за да работи допълнително в
5
тамошно лечебно заведение. Знае, че бащата е *** по професия. Последно работил в
някаква фирма за ***– инсталирал ***. Освен това поправял на частно и ***. ***.
Свидетелката Б. К. е майка на ответника, поради което и показанията се
преценяват с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на делото. Тя излага
факти, за които са представени и писмени доказателства – че бащата заплаща
издръжката на децата редовно, че той работи във фирма за видеонаблюдение, че има
кредит за закупуване на къща, в който той има една стая. Твърди, че бащата дава и
допълнително средства за децата – 400лв. за летен лагер на В., на М. пари за
компютър, както и за някакъв курс за компютри. Когато получавал ваучери за храна им
ги е преотстъпвал. Твърди, че освен трудовото му възнаграждение от 1200лв. не
реализира други доходи, а след злополуката през 09.2023г. е в болнични. Свидетелката
твърди, че операцията не била сполучлива, т.к. вече седем месеца не се възстановява.
И към момента имал възпаление на крака, зъбите му се разрушили от някаква бактерия
и трябва да слага мостове. Към момента не може да ходи повече от 10-15минути и
кракът му се подува и го боли.Твърди, че освен обезщетението от болничните -600-
700лв. не получава никакви други доходи и за заплащане на издръжката на децата му
помагат тя и съпругът й.
Приложените касови бележки за извършени плащания /л.145,146 от
първоинстанционното дело/ са неотносими, т.к. от тях не се установява нито кой е
извършил разходите, нито за кого са предназначени тези разходи.
Така с оглед на установеното съдът намира, че по делото се доказват
предпоставките за изменение на определената издръжка на непълнолетните деца. От
момента на определяне на предходния размер на издръжка са изминали четири години,
като децата са преминали в друга възрастова група и вече са с нараснали потребности
от средства както за образование, така и за социализация. За детето М. се установява,
че учи програмиране, посещава извън училищни курсове, които са заплатени.
Установяват се и негови здравословни проблеми, свързани с корекция на зрението и на
захапката, макар и по делото да не се конкретизира и доказва размера на
необходимите му средства за поддържане на здравословното му състояние. По
отношение на детето В. се установява, че също е в гимназиален етап от образованието
си. Изявена спортистка е. По отношение и на нейните потребности не са ангажирани
конкретни доказателства за установяване необходимостта от заплащане на екипировка,
посещение на лагери и прочие. По отношение на това дете не се констатираха
специфични медицински нужди. При така установеното, съдът преценява нуждите на
децата с оглед обичайно необходимото за деца на тяхната възраст – както от средства
за посещение на училище, така и за извънкласни мероприятия, разходи във връзка със
социалния им живот, културното и личностното им развитие.
За бащата Р. К. се установява, че реализира единствено доходи от трудово
6
възнаграждение, което към момента е около 1400лв., ведно с купони за храна в размер
на 200лв. В същото време се установява, че за период около година е бил
нетрудоспособен и е получавал обезщетение за временна неработоспособност в
размер около 1000лв. Той притежава собствено жилище и МПС. От своя страна,
майката също е в трудоспособна възраст, като реализира доход от основното си ТПО в
среден размер около 4 400лв. , както и че полага труд по допълнително ТПО, от което
реализира доход от около 1600лв. Тя не разполага с жилище в гр. ***, а заедно с децата
живеят под наем, за което заплаща по 800лв. месечно. Има , обаче, жилище в гр. ***,
както и МПС.
Следва да се отчете и законовия минимум на издръжката, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, който се равнява на 1/4от минималната работна
заплата за страната. За 2024г. този минимум е бил в размер на 233,25 лв., а за 2025г. –
269,25лв.
С оглед на така очертаните нужди на децата от издръжка и възможности на
родителите им да я осигуряват, съдът намира, че месечно са необходими и възможни
по 600лв. за всяко от децата, от които майката следва да поеме сумата от 300лв., като
се отчете и факта, че на нея са възложени родителските права и тя полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата, които в тази възраст
не са много интензивни, както и че тя има по-големи финансови възможности., а
бащата поеме остатъка от 300лв. Вярно е, че той е бил неработоспособен за дълъг
период, но от м.09.23024г. се е върнал на работа, а и трудовото му възнаграждение е
увеличено. Освен това към доходите му следва да се прибави и сумата от ваучерите за
храна, с което практически към момента доходът му е 1600лв. месечно. Този размер на
издръжката отговаря по-пълно на нуждите на децата, особено предвид възрастта им,
като в същото време е и възможен с оглед реализираните от родителите им доходи, в
частност от бащата.
С оглед изложеното , настоящата инстанция намира, че определеният размер от
първоинстанционния съд е неправилен, като решението в обжалваната част следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете се уважат до
размер от 300лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която на Р. К. са
присъдени разноски в производството.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемият Р. К. следва да заплати на пълномощника на
жалбоподателите адв. Здр. В. на осн. чл.38 от ЗА сумата от 400лв., възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ и съдействие.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Решение № 3314/23.07.2024г., пост. по гр.д.№ 1265/2024, ПРС, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от М. Р. К., ЕГН **********, и В. Р. К., ЕГН
**********, действащи със съгласието на своята майка А. С. Ч., ЕГН **********,
против Р. М. К., ЕГН ***, иск за изменение на издръжка, съобразно спогодба по гр. д.
3721/2020г., ПРС, над уважения размер от 233,25 лв. месечно за всяко от децата до
пълния претендиран размер от по 300лв. месечно за всяко от тях, начиная от завеждане
на исковата молба пред съда -23.01.2024г. , до настъпване на законни причини за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, както и в частта, в
която А. С. Ч., ЕГН **********, като майка и законен представител на М. Р. К., ЕГН
********** и на В. Р. К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на Р. М. К., ЕГН ***,
сумата от 500лв. разноски.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН ***, да заплаща на М. Р. К., ЕГН ********** и на В. Р.
К., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка А. С. Ч., ЕГН
**********, сумата от по 66,75лв., съставляваща разликата над уважения размер от
233,25 лв. месечно за всяко от децата до пълния претендиран размер от по 300лв.
месечно за всяко от тях, или общо дължимата сума за издръжка да стане по 300лв.
месечно за всяко от децата, начиная от завеждане на исковата молба пред съда -
23.01.2024г. , до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното й изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН ***, да заплати на адв. З. В., АК-***, сумата от 400лв.
разноски за въззивното производство за оказана безплатна правна помощ и съдействие
на М. Р. К., ЕГН ********** и на В. Р. К., ЕГН **********, действащи със съгласието
на своята майка А. С. Ч., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8