Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
09.12.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на пети декември две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове:
Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря
Св.Атанасова
и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 188 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „П.м.“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.З.К., депозирана чрез адвокат Г.Д.от САК, срещу Решение № 3205 от 03.10.2022г., постановено
по АНД № 20223630201206 по описа
за 2022г. на Районен съд - град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 18-2200085/27.05.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен, с което на „П.м.“ЕООД, ***, на основание чл. 79, ал.4, във вр. с чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност
(ЗТМТМ) е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.10, ал.3 от с.з., осъществено на
30.03.2022г. Със същото решение касационният жалбоподател е осъден да заплати в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева.
Касаторът оспорва въззивното
решение с доводи за допуснати нарушения на материалния закон по смисъла, вложен
в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63в от ЗАНН. Твърди, че дружеството
не е осъществило вмененото му неизпълнение на задължение, доколкото лицето М.Д.е
работело в Производствен цех „Мътница“, в гр.Шумен, кв.Мътница, обл.Шумен на
„Пътища“АД, гр.Шумен в качеството му на командирован специалист от „М.М.“ АД и
е извършвало надзор при инсталиране и тестване на оборудване, доставено от
посоченото дружество на „Б.Г.-Б.“ЕООД. Счита, че събраните по делото доказателства
не установяват, че „П.м.“ЕООД е осъществявало дейност по инсталиране на машини
и оборудване, и сервиз, нито, че е търговски представител на „М.М.“АД или, че е
извършвало техническа помощ при монтаж и пускане в действие на доставено технологично
оборудване в Производствен цех „Мътница“ на „Пътища“ АД, гр.Шумен, въз основа
на което извежда извод, че същото не се явява местно лице по смисъла на чл.10,
ал.3 от ЗТМТМ по отношение на лицето М.Д., командирован в Република България за
извършване на надзор при инсталиране и тестване на оборудване, доставено от „М.М.“АД.
Навеждат се и доводи, че услугите на въпросното лице са ползвани от „Б.Г.-Б.“ЕООД във връзка с инсталиране и
тестване на оборудване, доставено от „М.М.“АД,
поради което не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „П.м.“ЕООД.
Твърди се също, че на 28.03.2022г. органите на Дирекция“Инспекция по труда“,
гр.Шумен са били уведомени писмено за това, че считано от 22.03.2022г. М.Д.работи
в посочения производствен цех в качеството на командирован специалист от „М.М.“АД,
търговско дружество, регистрирано в Република Турция, във връзка с извършване
на надзор при инсталиране и тестване на оборудване, доставено от „М.М.“АД на „Б.Г.-Б.“ЕООД,
като това е сторено в нормативно регламентирания 7-дневен срок. Аргументира се
и тезата за маловажност на санкционираната деятелност в контекста на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на
изложеното в жалбата се отправя искане за отмяна на решението, предмет на
касационен контрол, съответно за отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът „П.м.“ЕООД,
***, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Ответната страна, директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Д.В., излага аргументи за неоснователност на касационната жалба,
като отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура отправя искане обжалваното решение да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид
следните съображения:
Предмет на обжалване е решение на
Районен съд – град Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-2200085/27.05.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ –
гр.Шумен, с което на „П.м.“ЕООД, ***, на основание чл. 79, ал.4, във вр. с чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл.10, ал.1 от
с.з., а именно за това, че на 28.03.2022г., при извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство и ЗТМТМ на сервизни и други дейности (техническа
помощ при монтаж и пускане в действие на доставено технологично оборудване),
изпълнявани в производствен цех „Мътница“ в обл.Шумен, общ.Шумен, гр.Шумен,
кв.Мътница, на „Пътища“АД, гр.Шумен, от екип на „П.м.“ЕООД, ***, е било
заварено лицето М.Д., гражданин на Република Турция, който в собственоръчно
попълнена на 28.03.2022г. декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ е посочил,
че към момента на проверката работи в горецитирания обект, считано от
22.03.2022г., като командирован специалист, с работно време от 08:00 часа до
17:00 часа и основни задължения: извършване на необходимите тестове на
оборудването, с размер на месечната заплата 25079 турски лири. Представено било
писмо от 02.03.2022г. за командироване в рамките на предоставяне на услуга на
лицето от работодателя му „М.М.“ АД, гр.Анкара, Република Турция в обекта в
гр.Шумен на „Б.Г.-Б.“ЕООД. Установено било, че на командированото лице
ежедневно били извършвани инструктажи от „П.м.“ЕООД. Въз основа на изложеното
било прието, че въпросното дружество, в качеството на местно лице, не е уведомило
в законоустановения срок Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Шумен за началото на
заетостта в горепосочения обект от 22.03.2022г. на командирования гражданин на
трета държава М.Д.. Във връзка
с тези констатации, срещу дружеството бил съставен АУАН № 27-2200085/27.04.2022г., за извършено на 30.03.2022г. нарушение на чл.10, ал.3 от ЗТМТМ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения.
Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и материалите по
административнонаказателната преписка на 27.05.2022г. било издадено и процесното наказателно постановление, с което „П.м.” ЕООД било подведено под отговорност за неизпълнение на
административно задължение по чл.10, ал.3 от ЗТМТМ.
При така изяснените
обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният
съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното
постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на
регламентираното в чл. 10, ал.3 от ЗТМТМ неизпълнение на административно
задължение, което ангажира и предвидената в чл.78, ал.1 от ЗТМТМ
административно наказателна отговорност. Счел е, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, опорочаващи издадения
правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност.
Приел е, че наложеното наказание е определено в нормативно регламентираните
рамки, при правилна индивидуализация на същото, като с оглед тежестта на нарушението, последното не
може да се квалифицира като маловажен случай. По тези съображения съдът е
потвърдил изцяло атакувания пред него правораздавателен акт, като правилен и
законосъобразен.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с
допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от
фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду
си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да
установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се
е доказало по несъмнен начин), както и обстоятелствата, при които е
осъществено.
При разглеждане на делото
районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и
е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
Касационната инстанция напълно
споделя направения от районния съд извод за съставомерност на санкционираното
неизпълнение на задължение по приложения от наказващия орган
административнонаказателен състав. От приложения по делото Договор за
покупко-продажба № 63600/04.01.2022 г. е видно, че "П.м." ЕООД, в
качеството си на продавач на вещта, предмет на договора, а именно Мобилен
асфалтосмесител MARINI BE TOWER ECO 2000Р, сериен №М-Р21034, съгласно т. 4 на
Раздел III от договора е поело задължението да въведе в експлоатация вещта чрез
извършване на необходимите монтажни, инсталационни и пусково-нападъчни работи,
включващи и съответните експлоатационни проби и изпитване, като в същото време
съгласно т. 6 на Раздел V от договора монтажът, пускането в експлоатация и
обучението на оператора следва да бъде извършено от екип на MARINI. Именно с
оглед на изложеното и доколкото посочените по-горе дейности са били извършени
от името на фирма "П.м." ЕООД, то на работника М.Д., командирован от „М.М.“
АД е бил извършван ежедневен инструктаж в периода от 22.03.2022 г. до
03.04.2022 г. от "П.м." ЕООД. Този извод се потвърждава от представените и заверени от дружеството - касационен
жалбоподател ведомости за проведен начален и ежедневен инструктаж.
От представената по делото
Декларация на основание чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ от 28.03.2022 г., попълнена собственоръчно от
лицето М.Д., се установява, че считано от 2018 г. лицето работи за фирма "М.М.“
АД със седалище в РТурция, както и, че към момента на декларирането работи в
Република България на Кариера "Асфалтова база" Мътница, като извършва
конструиране на асфалтова база, извършване на необходимите тестове и въвеждане
в експлоатация. Установява се също, че въпросното лице е служител на „М.М."
АД и че същото е командировано в Република България, за да извърши посочените
дейности, които съгласно сключения договор за покупко-продажба от 04.01.2022 г.
представляват задължение на "П.м." ЕООД.
Доколкото по делото няма спор, а
и се установява от приложените доказателства, че лицето М.Д.е гражданин на
Република Турция, не е гражданин на Република България и не е гражданин на
държава-членка на ЕС, или на държава-страна по Споразумението
за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация
Швейцария, същият безспорно се явява "гражданин на трета държава" по
смисъла, вложен в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ. С оглед на това и
доколкото „П.м.“ ЕООД представлява местно лице" по смисъла на § 1, т. 12 от
ДР на ЗТМТМ, същото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от ЗТМТМ е следвало да изпълни задължението си по чл. 10, ал. 1
от ЗТМТМ, а именно в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Доколкото не го е
сторило, обосновано районният съд е приел, че е осъществило вмененото му неизпълнение
на административно задължение.
Обоснован е и изводът на
предходната инстанция, че деянието е осъществено на 30.03.2022г., както е приел
и наказващият орган, доколкото М.Д.е започнал работа в производствения обект на
22.03.2022г. и 7 - дневният срок по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е изтекъл на
29.03.2022г. (вторник, работен ден). Касационният съдебен състав споделя и
тезата, че установяването на нарушението на 28.03.2022г. от контролните органи,
т.е. в рамките на нормативно регламентирания 7 - дневен срок, не изключва
задължението да дружеството по чл.10, ал.3, във вр.с ал.1 от ЗТМТМ, доколкото чл. 10, ал. 1
от ЗТМТМ изисква това уведомление да бъде извършено с нарочен писмен
акт, какъвто по делото не е приложен.
Обосновани са и изводите на
районния съд, че санкционираното неизпълнение съставлява административно
нарушение по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, като наложеното за същото наказание е
индивидуализирано при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН и не представлява
маловажно нарушение, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид.
В обобщение на гореизложеното
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон по
смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63в от ЗАНН. С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира,
че доколкото в касационното производство Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен е представила писмено становище с рег.№ДА-01-2706/16.11.2022г. по описа на ШАдмС, изготвено от
юрисконсулт, на
основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ
в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен следва да бъде присъдена
сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като
същата следва да се възложи в тежест на „П.м.“ ЕООД, ***.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320/03.10.2022г. по АНД №20223630201206
по описа за 2022г. на Районен съд - град Шумен.
ОСЪЖДА „П.м.“ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Г.З.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ - гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 09.12.2022г.