РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Бургас, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501844 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена
от „Първа инвестиционна банка“АД - София, ЕИК *********, чрез адвокат
Габриела Велинова, срещу решение №1418/26.06.2023 год. по гр.д.
№8113/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са
отхвърлени предявените от “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков”
№ 37, искове за установяване по отношение на С. П. С., ЕГН **********,
гр. Б., в.з.“М. б.“, ул.“****“ № *, че същият дължи сумата от 10 000 евро –
главница по договор за издаване на кредитна карта № *****/09.03.2007г. и
анекс от 16.11.2007г. към него, ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до
окончателното плащане, 4 846,40 евро – договорна лихва по т.6 от анекса за
периода 21.08.2017г. – 12.03.2020г ., 321,02 евро – договорна лихва по т.6 от
1
Анекса за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г.; 466 евро – договорна лихва по
т.6 от Анекса за периода от 14.05.2020г. до 12.08.2020г.; 19,45 евро –
договорна лихва за периода 13.08.2020г. – 19.08.2020г., и 24 лв. – разноски за
събиране на вземането, за които са издадени заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4802/2020г. на РС-Бургас,
поради погасяване на вземанията по давност, като е осъдена “Първа
инвестиционна банка“ АД да заплати на С. П. С. сумите 854,75 лв.
деловодни разноски и 2256 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че решението е постановено при участието на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.6, като трето лице-помагач на страната
на “Първа инвестиционна банка“ АД.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на процесуалните правила и необосновано, а изводите на съда са
направени при неправилно тълкуване на фактите по делото. Сочи се, че при
неплащане на предвидената в процесния договор сключен с ответника
минимална месечна погасителна вноски или при надвишаване на кредитния
лимит, за банката възникват различни възможности - да начисли наказателна
лихва, да блокира картата, да обяви вземането си за предсрочно изискуемо,
като тези възможности не са обвързани със срок. В тези случаи се твърди, че
договорът остава в сила, но се изменя неговото съдържание. Твърди се, че
срокът по договора за кредит-овърдрафт е перманентно подновяващ се, всеки
път за нов едногодишен период, при положение, че никоя от страните не е
уведомила другата за прекратяването му, като към момента на обявяването на
предсрочната изискуемост на вземанията през 2020 год., е бил действащ.
Сочи се, че през 2007 год., когато е бил сключен процесния договор, не е
имало изискване на закона общите условия да бъдат подписани от
кредитополучателя, като са спазени тогавашните изисквания на закона -
кредитополучателят е декларирал, че е запознат с общите условия и ги
приема. Твърди се, че на уговорения от страните падеж за плащане, титулярът
на картата има задължение за внасяне само на минималната месечна вноска,
която е част от целия усвоен овърдрафт. Той има право, но не и задължение
да внесе на падежа цялата дължима сума по овърдрафта. Твърди се, че срокът
за пълното плащане е уговорен в полза на длъжника, като при неплащане на
2
падежа на цялата дължима сума, изискуемостта на вземането не настъпва,
наказателната лихва за забавено плащане се начислява само върху
невнесената минимална месечна вноска, а не върху размера на цялото
дебитно салдо - т.е. плащането до пълното дебитно салдо е отложено до
момента на изтичане на срока по договора. Цитирана е съдебна практика на
ВКС и САС в подкрепа на становището, че изискуемостта на главницата по
договор за овърдрафт настъпва при изтичане на срока на договора. Твърди се,
че след като срокът по договора е бил автоматично удължаван, то
изискуемостта на вземането за главница е настъпила с прекратяването му през
2020 год. Твърди се, че предвиденото в общите условия капитализиране на
лихви, такси и комисионни чрез прибавянето им към главницата не е в
противоречие с чл.143 от ЗЗП, но дори да се счете за нищожно, процесните
вземания не включват такова капитализиране. Твърди се, че няма пречка
математически да бъде изчислен размера на дължимата минимална месечна
вноска, а заключението на вещото лице, че не е възможно да се направи
такава сметка е необосновано, поради което, като е кредитирал
некомпетентното заключение, съдът е допуснал процесуално нарушение.
Твърди се, че преструктурирането на кредита през 2015 год. е извършено с
цел облекчаване на финансовото положение на задълженото лице и не следва
да води до изводи във вреда на кредитната институция. Твърди се, че след
изтичане на срока на пластиката на кредитната карта, същата е многократно
преиздавана от банката, но това, че кредитополучателят не се е явил за да я
получи и фактическото неизползване на възможностите по договора от
кредитополучателя, не е сред основанията за прекратяването му. Твърди се,
че блокирането на картата от страна на банката, също не е равнозначно на
прекратяване на договора. На базата на изложеното по-горе се твърди, че
процесните вземания са валидно възникнали, установени по основание и
размер и непогасени по давност, поради което исковите претенции следва да
бъдат уважени в пълен размер, а като е приел обратното, районният съд е
постановил неправилно решение. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение, за уважаване на предявените искове, както и за
присъждане на разноските в заповедното, и в исковото производство за двете
съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна С. П. С., чрез процесуален представител адв. Елена Кокаларова.
3
Твърди се, че възраженията на въззивника са неоснователни, а постановеното
от районния съд решение е правилно. Сочи се, че изводите на съда са
базирани на събраните по делото доказателства и на заключението на вещото
лице, от което се установява, че кредитът е бил револвиран многократно, но
към 2009 год. всички дължими суми са издължени, като дори е надвнесена
сума. Сочи се също, че през 2012 год. е изтекъл срока на кредитната карта и
тя не е била преиздадена от ищеца, което е препятствало ползването на сумата
по овърдрафта. С това си поведение ищецът е направил обективно
невъзможно изпълнението по договора, тъй като кредитополучателят
фактически е загубил правото да усвоява овърдрафта по кредита, като се сочи,
че с конклудентни действия банката едностранно е прекратила договора.
Сочи се, че извършеното през целия период от банката едностранно
капитализиране на лихва към главница е нищожно и не поражда действие,
като същевременно създава невъзможност да се установи дължи ли се нещо
по кредита и ако се дължи – какъв е неговият размер. Изразено е становище за
правилност на изводите на съда за изтекла давност за процесните вземания,
тъй като от 2012 год. ответникът не е разполагал с кредитна карта, а
преструктурирането на кредита през 2015 год. е без валидно правно основание
и не поражда правно действие. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния
съд.
Третото лице-помагач на ищеца по делото “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД-София не е подало отговор на въззивната жалба. В последващо
писмено становище докладвано в открито съдебно заседание на въззивния
съд са изложени съображения за основателност на въззивната жалба и за
неправилност на изводите на районния съд за погасяване на вземанията на
ищеца по давност. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и
за уважаване на исковите претенции.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове предявени по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1, и ал.2 от ТЗ за установяване на вземанията
по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
4
ч.гр.дело № 4802/2020г. на Бургаския районен съд.
По предявените искове за установяване по реда на чл.422 от ГПК на
вземания на банката срещу ответника произтичащи от сключен между тях
договор за издаване на кредитна карта № ******/09.03.2007 г. и анекс към
него от 16.11.2007 г. за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA, както в подаденото на
20.08.2020 год. заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, така и в
исковата молба се твърди от заявителя-ищец „Първа инвестиционна банка”-
АД, че длъжникът-ответник С. П. С. е в просрочие на задължения по договора
считано от 19.02.2013 год., поради което и съгласно общите условия -
неразделна част от договора, с връчена нотариална покана на ответника на
24.06.2020 год. банката му е предоставила срок за изпълнение на
неизпълнените задължения, като е заявила, че при неизпълнение в дадения
срок обявява предсрочната изискуемост на кредита, считано от
13.08.2020 год. Твърди се неизпълнение на задълженията на ответника поради
неплащане на дължимите по договора суми и настъпила предсрочна
изискуемост на 13.08.2020 год. Ищецът е поддържал исковете, ангажирал е
доказателства, направил е искане за уважаване на исковете, както и за
присъждане на съдебните разноски в заповедното и в исковото производства.
С допълнителна молба от 09.03.2022 год. ищецът е уточнил, че твърдяното
просрочие считано от 19.02.2013 год. следва да се разбира, че към тази дата
ответникът е бил в просрочие единствено на уговорената съгласно чл.18 от
ОУ, вр. чл.4 от договора минимална погасителна вноска, но не и на цялата
усвоена сума, като изискуемостта за разликата до пълния размер на
задължението е настъпила с обявяването на предсрочната изискуемост през
2020 год.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като е направил
възраженията, които поддържа и с отговора на въззивната жалба, а именно:
възразено е, че договорното правоотношение между страните по сключения
договор и анекс е прекратено с изтичане на срока на кредитната карта, която
не е подновена от банката, че вземанията на ответника са погасени по давност
и че се основават на неравноправни клаузи по чл.36.1 и 36.2 от ОУ, по чл.14.2
от ОУ, ангажирал е доказателства, направил е искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на съдебните разноски.
5
Ищецът е представил доказателства, че процесните вземания са предмет
на договор за цесия от 08.06.2021 год. в полза на цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, поради което по негово искане дружеството-цесионер е
конституирано като трето лице-негов помагач. Третото лице-помагач на
ищеца е направило искане за уважаване на исковете, не е ангажирало
доказателства по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустими искови претенции – надлежно и в срок
предявени искове от заявител в производство по чл.417 от ГПК, след
депозирано възражение от длъжник по издадена заповед за незабавно
изпълнение, поради което е валидно и допустимо.
При преценката за правилност на решението въззивният съд е обвързан
от възраженията по въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца
„Първа инвестиционна банка“ АД и ответника С. П. С. на 09.03.2007 год. е
бил сключен договор за издаване на кредитна карта № ******/09.03.2007 г.,
както и анекс към него от 16.11.2007 г., при условията на които и при Общите
условия на „Първа инвестиционна банка”-АД /банката/ за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MASTERCARD и VISA, банката е предоставила на С. П. С., банков кредит -
овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10 000 евро, като
картодържателят се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по
начина, посочени в договора, анекса и в общите условия на банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MASTERCARD и VISA /общите условия, ОУ/. Предоставеният банков кредит
- овърдрафт е усвояван по банкова сметка с IBAN: BG*******, открита на
името на титуляра-длъжник и картодържател в банката. В договора е
посочено, че кредитната карта е издадена със срок до 09.03.2009 год., който е
и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, в случай че не бъде
уговорено друго /чл.3 от договора/. С чл.2 от анекса е уговорено, че срокът
за погасяване на предоставения овърдрафт се подновява автоматично
6
при условията и по реда предвидени в общите условия.
Не се оспорва, че към момента на сключване на договора на 09.03.2007
год. ответникът е получил кредитна карта със срок на валидност до
09.03.2009 год. Съгласно отразеното в договора, анекса и нарочна декларация
подписана от ответника, той е бил запознат с Общите условия на банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MASTERCARD и VISA, приети с решение на управителния съвет на банката
от 17.04.2007 год., изменени и допълнени с решение от 24.07.2007 год.
/общите условия, ОУ/.
Съгласно чл.9.1 от ОУ за всяка операция с картата титуляра заплаща
такса по тарифата, с която банката служебно задължава сметката му, като на
осн. чл.11.03 от ОУ заплаща и годишна такса за поддържане.
С чл.14 от ОУ е договорено, че за ползвания овърдрафт, при погасяване
на пълния размер на дебитното салдо в гратисния период от 45 дни не се
начисляват лихви, но в случай че това не е направено, съгласно чл.6 от анекса
е договорено, че се начислява годишна лихва за безналичните плащания на
ПОС терминал-13%, а за останалите трансакции-15 %.
С чл.18 от ОУ картодържателят се задължава всеки месец до падежа
/всяко пето число или на следващия работен ден ако петото число е
неприсъствен ден/, да внася минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението, което банката изготвя по чл.16.1, като неполучаването на
извлечението не го освобождава от задължението да внесе в срок до падежа
минималната погасителна вноска, а според чл.1, т. Ж, „минимална
погасителна вноска“, е сумата, която картодържателят е длъжен да погасява
ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период, до датата на падежа
и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от
отчетния период, но не по-малко от 10 лева. Съгласно чл.20 от ОУ остатъкът
до размера на дебитното салдо по сметката се дължи към момента на
прекратяване на договора. Правото на банката да блокира картата при
неизвършване на плащане по овърдрафта повече от 5 работни дни след
датата, на която такова плащане е станало изискуемо, е предвидено в чл.24 от
ОУ, а правото за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем и
прекратяване на договора, когато е налице забава в плащането на което и да е
изискуемо задължение на титуляра за срок по-дълъг от 150 календарни дни,
7
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, е
предвидено в чл.25 от ОУ, вр.27 от ОУ.
В чл.36 от ОУ е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че
титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най- малко 60
дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката не е
уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия срок. Предвидена е и възможност за прекратяване на
договора по всяко време с едностранно писмено предизвестие от титуляра от
60 дни или с едностранно писмено предизвестие от банката от 30 дни.
Съгласно чл.36.4 от ОУ, банката подновява срока на валидност на
картата служебно, доколкото е продължен срокът на овърдрафта, като издава
нова карта, която може да бъде получена от оправомощения държател в
банката в срок от 10 дни преди изтичане на срока на картата. Ако
оправомощеният държател не желае картата на бъде подновена, той следва да
уведоми банката за това в писмена форма не по- късно от един месец преди
датата на изтичане на срока на валидност на картата.
Видно от представения по делото протокол в оригинал /л.128/, който
съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова
експертиза извършена от вещо лице А. е подписан от ответника, на 19.03.2009
год. /т.е. към момента на изтичане на срока на първата кредитна карта
получена от ответника при сключване на договора/, той е получил
международната револвираща кредитна карта с чип, валидна до м.03.2012
год. Възражението на ответника, че след изтичане на срока на картата –
м.03.2012 год., банката в нарушение на задълженията си не му е издала нова
кредитна карта по овърдрафта, от една страна е недоказано, а от друга-
неоснователно, тъй като не е установено, че ответникът се е явил в банката
десет дни преди изтичане на срока на картата с която е разполагал, за
връщане на старата карта и за получаване на нова карта, а съгласно чл.36.5 от
ОУ, когато старата карта не е върната, правомощие на банката е да е
дезактивира, респ. - да не го снабди с нова карта. Банката не е поела носимо
задължение към ответника след преиздаване на кредитната карта, ако той не
се яви за да я получи, да го потърси за да му я връчи. В случая ответникът не
твърди, че след м.03.2012 год. се е явил в банката за смяна и за да получи
8
нова кредитна карта и това му е било отказано. Ето защо възражението на
ответника, че банката в нарушение на договора, след м.03.2012 год. не е
издала нова кредитна карта, следва да се приеме за недоказано.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника за погасяване
на заявените вземания на ищеца по давност. От една страна съдът не споделя
възражението на ответника, че поради периодичност на плащанията е
приложима кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД. Настоящият съд
взе предвид съдебната практика обективирана в множество решения на ВКС,
както и в мотивите към ТР № 5 от 21.01.2022 год. по ТД № 5/2019 год. на
ОСГТК на ВКС, съгласно които при договорите за банков кредит възниква
едно неделимо задължение за плащане, което по съгласие на страните е
разсрочено за заплащане на отделни части. При постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост, тъй като липсва самостоятелно /извън това на главното
задължение/ основание за плащане на отделните вноски. Ето защо в случая
кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД е неприложима, а е
приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Давността започва
да тече считано от изтичане на крайния срок на договора, от прекратяването
му или от обявяването на вземането по него за предсрочно изискуемо, което
в случая е станало считано от 13.08.2020 год. – след изтичане на дадения
срок за изпълнение на задълженията за плащане от страна на ответника,
посочен във връчената лично на длъжника нотариална покана на 24.06.2020
год., с която банката го е уведомила, че при неплащане в срока обявява
вземанията по кредита за изцяло предсрочно изискуеми. Ето защо към
момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 20.08.2020 год.
погасителната давност не е изтекла и противно на възраженията на
ответника претенциите на ищеца не са погасени по давност.
Неоснователно е възражението на ответника, че с изтичане на срока на
кредитната карта следва да се приеме, че е бил прекратен договора между
страните. Това схващане на ответника противоречи на договореното с
процесния договор, анекс към него и приложимите ОУ. Както беше вече
9
посочено, страните са обвързани от начините за прекратяване на договора
съгласно анекса и чл.36 от ОУ, като по делото не са представени
доказателства, че преди обявяването на договора за предсрочно изискуем на
13.08.2020 год., някоя от двете страни е направила изявления или е отправила
необходимото предизвестие за неговото прекратяване. Прекратяване на
договора с конклудентни действия не е договорено, поради което
възраженията на ответника в този смисъл не могат да бъдат споделени. Съдът
не споделя възражението на ответника, че клаузите по чл.36.1 и чл.36.2 от ОУ
са неравноправни на осн. чл.143, ал.2, т.8 и т.18 от ЗЗП /в редакцията към
момента на сключване на договора и анекса, неточно посочени в отговора
съответно като т.9 и т.20/ – поради отдалеченост на срока от датата, на която
изтича срочния договор и поради значително неравноправие на правата и
задълженията на страните, предвид разликата в срока за предизвестие. След
предоговарянето с анекса следва да се приеме, че между страните не е
сключен договор с определен срок, но дори да се приеме, че такъв е бил
първоначално фиксирания срок на овърдрафта-09.03.2009 год., за договор
сключен две години преди това на 09.03.2007 год., предвиденото двумесечно
предизвестие за прекратяване на договора от страна на кредитополучателя не
се явява прекалено отдалечен срок. Разликите за страните от един месец в
сроковете за предизвестие за прекратяване на договора, също не води до
извод за неравноправност, тъй като не е във вреда на ответника, не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и на ответника.
Страните по делото са сключили договор за револвиращ кредит, с който
са постигнали съгласие, в рамките на действието на договора
кредитополучателят да има на разположение парична сума до определен
кредитен лимит /овърдрафт/, която може да ползва многократно,
неограничено до размера на лимита, цялостно или частично. При този
договор дължимите вноски не са и не биха могли да бъдат установени
предварително с погасителен план, както е при обикновените договори за
кредит, тъй като от волята на кредитополучателя зависи дали, кога и каква
сума от кредитния лимит да усвои в рамките на действие на договора, като е
длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита в рамките на
договореното, ведно с договорената лихва. Както беше посочено, съгласно
чл.18 и чл.20 от ОУ, за картодържателя е възникнало задължение всеки месец
10
до падежа - всяко пето число или на следващия работен ден ако петото число
е неприсъствен ден/, да внася само минимална погасителна вноска,
представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от
отчетния период, но не по-малко от 10 лева, а остатъкът до размера на
дебитното салдо по сметката се дължи към момента на прекратяване на
договора. Тъй като тази минимална месечна погасителна вноска не може да
бъде определена предварително, с чл.16.1 от ОУ е предвидено, че на 20-то
число на всеки месец /или на следващия ден ако е неприсъствен/ банката
изготвя и изпраща на титуляра писмен или електронен отчет, в който посочва
минималната погасителна вноска и изискуемите суми на падеж.
По делото са допуснати и приети една основна и две допълнителни
съдебно-икономически експертизи извършени от вещо лице Памукчиева и
една съдебно-икономическа експертиза извършена от вещо лице Ангелов,
които са дали заключения въз основа на представените от банката
доказателства по делото относно движения по разплащателната сметка на
ответника и други документи предоставени от банката, като и двете вещи
лица не са дали заключение за размерите на минималните погасителни
вноски, които ответникът е следвало да прави през времето на действие на
договора. Доколкото банката, която носи тежестта на доказване, не е
представила по делото и на вещите лица помесечни извлечения по чл.16.1 от
ОУ и не е ангажирала доказателства за техния размер в настоящото
производство, съдът намира за неоснователно възражението й за
възможността за точна определяемост на дължимите от ответника минимални
погасителни вноски. Поради непредставяне от страна на банката на
извлеченията, които е трябвало тя да изготвя съгласно чл.16.1 от ОУ, както
вещите лица, така и съда не могат да преценят дали отнесените като
усвояване на кредита наказателни лихви по дебитното салдо са начислени
само върху дължими ежемесечно минимални погасителни вноски или такива
лихви са изчислявани и отнасяни като усвояване на суми, върху целия размер
на усвоените парични средства от ответника. На зададения на вещото лице
Памукчиева въпрос за определяне на минималния размер на всяка една от
месечните погасителни вноски по падежни дати, същото е отговорило /л.28 от
основното заключение/, че не може да изчисли какъв е техния размер поради
непредставяне от страна на банката на извлеченията, в които да са отразени
размерите на минималните месечни погасителни вноски. Предвид
11
извършеното от банката едностранно преоформяне на дълга с вальор
20/07/2015 на 20.08.2015 год. при който дължимите суми натрупани като
главници, договорни и наказателни лихви са преоформени като дължими
усвоени по овърдрафта главници, вещото лице е посочило, че в случая не са
формирани минимални месечни дължими вноски по дълга, а
договорните лихви са изчислени общо. Констатирано е също, че за периода
от 19.02.2013 год. до 20.08.2020 год. е прилаган по-висок от уговорения в
чл.6 от анекса лихвен процент /13 % и 15 %/, а именно – 18,64 %, а по
отношение на предходния период, не може да се отговори дали договорната
лихва е начислявана коректно.
Предвид горното и поради неангажиране на доказателства от страна на
банката от които да се установи, че минимални месечни вноски и договорни
лихви в уговорените размери /13% и 15%/ са определяни и начислявани
съгласно обвързващите страните клаузи, съдът намира, че посочените от
банката размери на дължими по кредита суми към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост са некоректни и не могат да бъдат приети за
дължими от ответника, така както претендира банката.
Противно на твърденията на въззивника, съгласно заключенията на
вещите лица е установено по делото, че банката се е възползвала от клаузата
по чл.14.2 от ОУ за капитализиране на договорни и наказателни лихви към
главницата на овърдрафта с отнасяне на сумите за усвояване на кредита и
така към момента на обявяване на предсрочната изискуемост е формирала
претендираната дължима главница от 10 000 евро. При зачитане като
законосъобразно на това капитализиране са дадени заключенията на
вещите лица за дължими и погасени суми по договора. Съдът намира за
основателно възражението на ответника, че клаузата по чл.14.2 от ОУ
позволяваща на банката едностранно капитализиране на лихви към
главницата е нищожна от една страна на осн. чл.143 , ал.2 т.11 от ЗЗП /в
редакцията към момента на сключване на договора/ тъй като позволява на
банката да променя едностранно без основание и ясно посочени критерии
основните характеристики на продукта, а от друга - отнасянето на изтекли
лихви към главницата е в противоречие с чл.26, ал.1 вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД и
представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е
недопустим по отношение на физическо лице имащо качество на потребител.
12
/ в този смисъл са решение №66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС,
ТК, IІ т. о., решение №30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 60118/15.10.2021 г. по т. д. № 2848/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
др./ Ето защо действията на банката извършени въз основа на
капитализацията по чл.14.2 от ОУ, не следва да бъдат зачитани от съда, което
прави неизползваеми дадените заключения от вещите лица относно
размерите на дължими суми от ответника. Заключенията са изготвени при
неотчитане на обстоятелството, че по време на действие на целия договор към
т.н.“усвоена“ главница банката е прибавяла и начислени договорни лихви в
по-висок размер от уговорения, както и наказателни лихви.
Същевременно процесният договор може да съществува и без
нищожната клауза по чл.14.2 от ОУ. Съобразно разпоредбата на чл.146, ал.5
от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
не води до неговата цялостна нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи. Ето защо, поради непредставяне на точни данни от страна на
банката за месечните дебитни салда по сметката на ответника към последния
ден от отчетния период, което би внесло яснота по отношение на точния
размер на минималните месечни дължими вноски от страна на ответника,
което от своя страна определя и размерите на дължимите лихви,
възползвайки се от правото си на преценка по чл.162 от ГПК, съдът
следва да определи задълженията на ответника на основание на
останалите валидно обвързващи страните клаузи по договора, анекса и
общите условия. Това следва да бъде направено на базата на наличните по
делото доказателства представени от страните и релевантните факти
установени от вещите лица по приетите експертизи.
Вещите лица сочат, че първото усвояване на кредита е на 24.03.2007
год. /плащане чрез ПОС/, а последното плащане е от 15.07.2011 год. /плащане
чрез ПОС/. Последната вноска за погасяване на дълга е от 04.11.2011 год.
Съгласно второто допълнително заключение на вещо лице Памукчиева за
времето на действие на договора, общият размер на изтеглените чрез АТМ
или чрез плащане на ПОС терминал суми от ответника, които са извършвани
в периода от 24.03.2007 год. до 15.07.2011 год. /когато е последно действие от
страна на ответника с кредита/ е 45 532,91 евро. От тези суми теглени в брой
са общо 7260,46 евро, а останалите 38 272,45 евро са извършени от ответника
безналични плащания с кредитната карта. Общият размер на таксите по
13
тарифата на банката за извършените картови операции е 453,31 евро, а
таксите за обслужване са общо 63,90 евро. Тъй като по делото не са
установени пълни плащания /минималните месечни вноски плюс останалото
до дебитното салдо/ в гратисния период, за безналичните плащания от общо
38 272,45 евро е дължима лихва в размер на 13% - т.е. общо 4 975,42 евро, а за
извършените тегления е дължима лихва в размер на 15 % - т.е. общо сумата от
1089 евро. Общо дължимите договорни лихви за ползваните суми са в размер
на 6 064,42 евро. След като към изтеглените и разплатени суми от общо 45
532,91 евро се прибави общия размер на дължимите възнаградителни лихви
от 6064,42 лв., както и дължимите такси за картовите операции от 453,31 евро
и за обслужване от 63,90 евро, се установява общ размер на дължимите от
ответника суми към банката по процесния договор в размер на 52 114,54 евро.
От заключението на вещо лице Ангелов се установява, че реално внесените
суми за погасяване на задълженията от страна на ответника са общо в размер
на 51 170,98 евро, което сочи, че след последното плащане през 2011 год.,
към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, ответникът е
останал задължен към банката за главница в размер на 943,56 евро.
До момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорните
лихви са дължими. При осреднен размер на договорната годишна лихва от
14% /13% плюс 15% равно на 28% делено на две равно на 14%/, за една
година дължимата лихва е в размер на 132,09 евро, поради което дължимата
месечна лихва е в размер на 11 евро. Ето защо за периода от 21.08.2017 год.
до 12.03.2020 год. – т.е. за 31 месеца, върху непогасената главница е дължима
договорна лихва от общо 341 евро. За периода от 13.03.2020 год. до
13.05.2020 год. – т.е. за два месеца, върху непогасената главница е дължима
договорна лихва от общо 22 евро. За периода от 14.05.2020 год. до 12.08.2020
год. – т.е. за три месеца е дължима договорна лихва в размер на 33 евро. За
периода след обявяване на предсрочната изискуемост от 13.08.2020 год. до
19.08.2020 год. се дължи законна лихва /ТР 3 от 27.03.2019 г. по ТД 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС/, която е в размер на 1,83 евро. Върху неплатената
главница от 943,56 евро, считано от датата на подаване на заявлението -
20.08.2020 год. се дължи законна лихва, до окончателното изплащане на
сумата.
Видно от представените в заповедното производство доказателства -
14
фактури издадени от ЧСИ, ищецът е направил разноски във връзка с връчване
на нотариалната покана на ответника в размер на 12,27 евро. / 24 лева/.
Предвид констатираното неизпълнение от страна на ответника, вредите за
ищеца в този размер са настъпили в резултат на неговото поведение, поради
което и тази претендирана сума се дължи от него.
Изложеното по-горе сочи, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени до посочените размери определени от съда, а в
частите над посочените, до претендираните от ищеца суми, исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е приел нещо различно, Бургаският районен съд е постановил
неправилно решение-постановено в противоречие със закона и
доказателствата по делото, в частите, с които претенциите са отхвърлени за
сумите определени като дължими от въззивния съд. В тези части решението
следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество от въззивния
съд с уважаване на предявените искове до размерите посочени по-горе. В
останалите части, в които исковете са отхвърлени за сумите над посочените
по-горе, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
Горното налага отмяна на обжалваното решение и в частта за съдебните
разноски, с ново произнасяне на въззивния съд по този въпрос.
По въпроса за съдебните разноски в заповедното производство:
Общият размер на претендираните от ищеца суми е 15 665,14 евро
равно на 30638,35 лв. Общият размер на уважените претенции е 1353,66 евро
равно на 2647,53 лева. При направени в заповедното производство разноски
от общо 662,79 лв. съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 57,27 лв., която включва и съответната част от
юрисконсултско възнаграждение.
По въпроса за съдебните разноски в исковото производство:
Направените от ищеца разноски в двете съдебни инстанции са общо
2509,26 лв., като на осн. чл.78, ал.8 от ГПК , вр. чл.25 от НППП съдът
определя по 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за представителството
на банката пред всяка от двете инстанции, поради което базата за определяне
на съразмерната част на разноските на ищеца е сумата от общо 3409,26 лв.
15
Направените от ответника разноски в двете съдебни инстанции е общо
3010,75 лв., от които 2256 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС
по представени фактури. Предвид правната и фактическа сложност на делото
съдът намира, че не са налице основания за намаляване на разноските в
частта за заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което възражението
на насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Ето защо съобразно основателната част от претенциите на ищеца, в
негова полза са дължими разноски в размер на 294,60 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Съобразно неоснователната част от претенциите на ищеца в полза на
ответника е дължима съответната част от съдебните разноски в размер на
2750,58 лв., която следва да се възложи в тежест на ищеца.
Съдът констатира, че е налице разлика в дължимата държавна такса за
въззивно обжалване от 48,75 лв., която не е била внесена от въззивника,
поради което същият следва да бъде осъден да я заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1418/26.06.2023 год. по гр.д. № 8113/2022 год. по
описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО са отхвърлени
предявените от “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37,
искове за установяване по отношение на С. П. С., ЕГН **********, гр. Б.,
в.з.“М. б.“, ул.“****“ № *, че дължи парични суми по договор за издаване на
кредитна карта № *****/09.03.2007г. и анекс към него от 16.11.2007 год.,
както следва:
16
- 943,56 евро – просрочена непогасена главница, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.08.2020 год. до окончателното и
изплащане,
- 341 евро – договорна лихва, дължима за периода от 21.08.2017 год. до
12.03.2020 год.
-12,27 евро / 24 лева/ - разноски за събиране на вземането,
- 22 евро – договорна лихва дължима за периода 13.03.2020 год. –
13.05.2020 год.,
- 33 евро – договорна лихва дължима за периода от 14.05.2020 год. -
12.08.2020 год.,
-1,83 евро – законна лихва за периода 13.08.2020 год. – 19.08.2020 год.,
които са част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
№2051/21.08.2020г. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
4802/2020г. на Районен съд-Бургас,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която е осъдена “Първа инвестиционна
банка“ АД да заплати на С. П. С. сумите 854,75 лв. деловодни разноски и 2256
лв. платено адвокатско възнаграждение.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, искове за установяване по
отношение на С. П. С., ЕГН **********, гр. Б., в.з.“М. б.“, ул.“****“ № *, че
С. П. С., ЕГН **********, дължи на “Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК: ********* парични суми по договор за издаване на кредитна карта №
*****/09.03.2007г. и анекс към него от 16.11.2007 год., както следва:
- 943,56 /деветстотин четиридесет и три цяло и петдесет и шест/
евро-просрочена непогасена главница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.08.2020 год. до окончателното и изплащане,
- 341 /триста четиридесет и едно/ евро - договорна лихва, дължима за
периода от 21.08.2017 год. до 12.03.2020 год.
- 12,27 /дванадесет цяло и двадесет и седем/ евро /24 лева/ - разноски
за събиране на вземането,
17
- 22 /двадесет и две/ евро – договорна лихва дължима за периода
13.03.2020 год. – 13.05.2020 год.,
- 33 /тридесет и три/ евро – договорна лихва дължима за периода от
14.05.2020 год. - 12.08.2020 год.,
-1,83 /едно цяло и осемдесет и три/ евро – законна лихва за периода
13.08.2020 год. – 19.08.2020 год., които са част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение №2051/21.08.2020г. по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 4802/2020г. на Районен съд-Бургас,
ПОТВЪРЖВАВА решение №1418/26.06.2023 год. по гр.д. №8113/2022
год. по описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, гр. Б., в.з.“М. б.“, ул.“****“ № *
да заплати на “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, направени
разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 57,27 лв./
петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/, както и направени
разноски в исковото производство за двете съдебни инстанции съобразно
уважената част от исковете, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на общо 294,60 лв. /двеста деветдесет и четири лева и шестдесет
стотинки/.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, да
заплати на С. П. С., ЕГН **********, гр. Б., в.з.“М. б.“, ул.“****“ № *
направените разноски в исковото производство за двете съдебни инстанции
съответно на отхвърлената част от исковите претенции на ищеца, в размер на
общо 2750,58 лв. /две хиляди седемстотин и петдесет лева и петдесет и
осем стотинки/.
ОСЪЖДА “Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд неизплатената част до
пълния размер от дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 48,75 лв. /четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
18
на“Първа инвестиционна банка“ АД - “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД-
София.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от него
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19