РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1405 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата В.Д.Д. чрез пълномощника си адвокат С. *** като
„логопед“ в услугата „Ранна интервенция на уврежданията“ по проект „Център за
социално включване и развитие – Пазарджик“ – BG05М9ОР001-2.004-0009-С01 по силата на трудов договор №
81-1/03.07.2017 г. На 04.05.2020 г. й била връчена Заповед № 822/29.04.2020 г.,
с която й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на 11.05.2020 г.
– Заповед № 59/04.05.2020 г., с която трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Оспорва връчените й
заповеди. Твърди, че на 10.02.2020 г. и на 11.02.2020 г. е била на работа в ДГ
„С.“, като за работата с децата е изготвила формуляри. Отрича да е извършила
вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание липсва ясно посочване на нарушенията и
времето на тяхното извършване, а цитираните в заповедта документи не са й били
връчвани и не е запозната с тях. Освен това заявява, че към датата на
уволнението се е ползвала със закрилата на чл. 333 от КТ, тъй като е била
бременна. По тези съображения моли дисциплинарното уволнение да бъде признато
за незаконно и отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за оставане без
работа за период от 6 месеца след уволнението, а именно за периода от
04.05.2020 г. до 04.11.2020 г. в размер на 4 980 лв. (след направеното
изменение на иска), ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Моли за присъждане на разноските по делото и за
допускане на предварително изпълнение на осъдителната част от решението.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът Община П. намира исковата молба за допустима, но неоснователна.
Оспорва изложените от ищцата обстоятелства. Твърди, че ищцата не е изпълнила
трудовите си задължения на конкретно посочени дати, за което са съставени
докладна записка и 2 бр. информации. От същите се установява, че на 10.02.2020
г. и 11.02.2020 г. същата не е била на работа в ДГ „С.“ и няма как да е
осъществила индивидуална работа с посочените от нея деца поради приключване на
работата с тези деца още на 16.12.2019 г. В тази връзка оспорва съдържанието на
представените от ищцата формуляри за индивидуална работа като невярно. Твърди,
че е спазена процедурата за изискване на обяснения от ищцата за извършените
дисциплинарни нарушения. Дадените обяснения и представените доказателства са
обсъдени, но са приети за неоснователни, тъй като някои от децата, с които
ищцата сочи, че е работила, не са били на детска градина на посочените от
ищцата дати, а с децата, които са били на градина – не е провеждала
индивидуална логопедична работа. Оспорва ищцата да се е ползвала от закрила при
уволнение поради бременност, като се позовава на представените от нея болнични
листове от 02.01.2020 г., 17.03.2020 г. и 31.03.2020 г. Оспорва съдържанието на
приложеното към исковата молба удостоверение от д-р Х. К. Сочи, че ищцата не е
уведомила работодателя за състоянието си с надлежен документ, както изисква чл.
313, ал. 1 от КТ и поради това не би могла да се ползва от закрилата за
бременни жени. Твърди, че трудовият договор с ищцата е бил срочен, тъй като е
сключен по проект, който ще приключи на 31.12.2020 г., и след тази дата няма да
има длъжност, на която ищцата да бъде възстановена.
Ангажира
доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
По делото не е спорно, а
и се установява от писмените доказателства, приети по делото – трудов договор и
допълнителни споразумения към него, че на 03.07.2017 г. между страните е бил
сключен срочен трудов договор № 81-1, по силата на който ищцата В.Д.Д. е
изпълнявала при ответника Община П. длъжността „логопед“ в услугата „Ранна
интервенция на уврежданията“ с място на работа: Център за социално включване и
развитие – П. и срок: до завършване на определена работа, но не по-късно от
11.12.2018 г. Срокът на трудовия договор е продължен до 31.12.2019 г. с допълнително
споразумение № 899 от 07.12.2018 г., а с допълнително споразумение № 984 от
19.12.2019 г. – до 31.12.2020 г. –
датата на завършване на Проект BG05М9ОР001-2.004-0009-С01.
На 13.02.2020 г.
директорът на ДГ „С.“, гр. П. е уведомил управителя на Център за социално
включване и развитие – П., че на 10.02.2020 г. и 11.02.2020 г. логопедът В.Д.Д.
не се е явила на работа в детската градина по утвърдения график, а на 04.03.2020
г. – че на 02.03.2020 г. логопедът В.Д.Д. е работила само 1 астрономичен час и
то не с всички деца, а само с няколко, както и че не е работено с деца на
13.01.2020 г., 14.01.2020 г., 21.01.2020 г. и 04.02.2020 г.
На 05.03.2020 г.
управителят на Център за социално включване и развитие – П. е съставил докладна
записка, с която е уведомил кмета на Община П. за получената информация от
директора на ДГ „С.“, гр. П. относно неспазване на работното време на
10.02.2020 г. и 11.02.2020 г. от страна на логопеда В.Д.Д. и получените
оплаквания от учителите в детската градина, че не е работила индивидуално с
децата, а с някой от тях – не е работила от дълго време.
На 10.03.2020 г. на
ищцата е връчена покана с изх. № 32-00-117_001/06.03.2020 г. за представяне в тридневен
срок на обяснения за подробно описаните в поканата нарушения на трудовата
дисциплина.
На 12.03.2020 г. ищцата е
представила писмени обяснения с вх. № 32-00-117_002/12.03.2020 г., с които е оспорила посочените нарушения на
трудовата дисциплина. Представила е писмени документи: формуляри за водене на
записки от проведена индивидуална работа и копие на дневник за извършваните
дейности.
Със Заповед №
822/29.04.2020 г., издадена от кмета на Община П., на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, а със Заповед № 59/04.05.2020 г. трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
От извършената в съдебно заседание констатация на
трудовата книжка на ищцата се установява, че последният запис в трудовата
книжка се намира на страница 16-17 и касае прекратяване на трудовото
правоотношение с ДЦДВХУ „Дъга“ на 01.06.2017 г. Няма следващи записвания в
трудовата книжка.
От удостоверение с изх. №
61/21.05.2020 г., издадено от д-р Х. К., се установява, че В.Д.Д. е бременна в
13 г.с., ПРМ – 21.02.2020 г., ВТР – 01.12.2020 г.
От приетото по делото
заключение на съдебномедицинската експертиза се установява, че при извършения
на ищцата преглед е установен един жив плод с БИП-7.0-28 гестационна седмица.
Към 17.03.2020 г. при направен преглед е можело да се установят данни за
начална бременност. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че към месец април 2020 г. ищцата е била бременна в 12-13 гестационна
седмица.
От приетото по делото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, се установява, че размерът на обезщетението
по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 04.05.2020 г. до датата на завеждане на
исковата молба е 1 358,22 лв., а за период от 6 месеца – 4 980 лв.
Установява се от показанията на свидетелката Д. Д. Д.,
без родство и служебни отношения със страните, че познава ищцата от ученическите
години. Приятелки са и живеят в съседство в гр. С.. На 10.02.2020 г. и 11.02.2020
г. се наложило свидетелката да закара с автомобила си ищцата на работа в гр. П.,
тъй като нейният автомобил бил на сервиз. Свидетелката оставила ищцата пред
детска градина, намираща се в близост до полицейското училище в гр. П. На 10.02.2020
г., освен че закарала ищцата на работа, свидетелката я прибрала от работа с
автомобила си.
Установява се от показанията на свидетелката А. Ц. И.,
че работи като директор на ДГ „С.“, намираща се на адрес: гр. П. ул. „Ц. К.“ № …,
близо до болница „З.“. Съгласно графика, утвърден от Центъра за социално
включване и развитие –П., ищцата следвало да е на работа в детската градина в
понеделник през целия ден и във вторник до обяд. На 10.02.2020 г. и на 11.02.2020
г. ищцата въобще не се явила на работа. На тези дати свидетелката я търсила
няколко пъти в методичния кабинет, в който ищцата работила, както и по групите
в детска градина, включително в корпус 2, но не я открила. Разговаряла с
учителките на групите, но те също не я били виждали. В детската градина се
съхранявал дневник за прилагане на обща подкрепа за личностно развитие, в който
ищцата описвала ежедневно работата си и се подписвала, че е работила с децата.
Когато прегледала дневника, свидетелката забелязала, че в същия е отразено не
работа с деца, а работа по документи. След време, когато пак го проверила,
забелязала, че е дописвано „работа с деца“. При направена проверка свидетелката
установила, че някои от децата, с които е отбелязано, че е работено, не са
присъствали тези дни на детска градина. Свидетелката започнала да следи
по-внимателно работата на ищцата, тъй като преди това имало оплаквания от
родители на деца, посещаващи детската градина, че с децата не е работено, както
и недоволство от учителите в детската градина. Първоначално свидетелката
разговаряла с ищцата и я насочвала да отстрани проблемите в работата си, но
когато оплакванията продължили – информирала писмено директора на Центъра за
социално включване и развитие за предприемане на необходимите мерки.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Предявени са при условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението.
Основателността на главния иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна предполага извършване на уволнението
в противоречие със закона, а в тежест на ответникът-работодател е при условията
на пълно и главно доказване да установи законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, в т.ч. извършването на нарушението от ищцата,
спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание,
мотивирането на заповедта за уволнение и спазването на предварителната закрила
по чл. 333 от КТ. По обусловените искове за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа и присъждане на обезщетение за времето на оставане без
работа в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване оставането си без работа и липсата на друго трудово правоотношение
след уволнението, наличието на причинно-следствена връзка между уволнението и
оставането без работа и размера на дължимото обезщетение.
Правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в
настоящото производство, съдът намира за установени от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени, гласни доказателства и експертни заключения. Първият
спорен по делото въпрос касае бременността на ищцата към датата на уволнението.
С оглед представеното по делото удостоверение от д-р Х. К. и приетото по делото
заключение на съдебномедицинската експертиза, което съдът цени като
компетентно, обосновано и обективно изготвено, в т.ч. разясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, съдът приема, че към 04.05.2020 г., когато на
ищцата е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
същата е била бременна. Съгласно чл. 333, ал. 5 от КТ бременна работничка или служителка,
както и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена
с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ, както и
без предизвестие на основание чл.
330, ал. 1 и ал.
2, т. 6 от КТ, като в последния случай, уволнението може да се извърши само
след предварително разрешение на инспекцията по труда. В същото време разпоредбата
на чл.
313а от КТ задължава работничката или служителката да уведоми работодателя
с надлежен документ за обстоятелството, че е бременна, за да се ползва от правото
по чл. 333, ал.
5 от КТ. В Решение № 342 от 02.01.2013 г. по гр.д. № 240/2012 г. на ІІІ г.о.
на ВКС, се съдържа принципното разрешение на въпроса кога възниква задължението
на работничката или служителката за уведомяване на работодателя. Поради личния
характер на това обстоятелство, работничката или служителката може да не иска
ненужно да го разгласява, само за да се ползва от другите права, посочени в чл. 313а
от КТ. Затова задължението, свързано със закрилата по чл.
333, ал. 5 от КТ, възниква от момента, в който работничката или служителката
бъде известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и
съответните права. В практиката на ВКС се приема, че задължението за работничката
или служителката по чл.
313а от КТ да уведоми работодателя за факта на бременността се поражда,
когато работодателят я уведоми за намерението си да прекрати трудовото й правоотношение.
Когато прекратяването се извършва с предизвестие, служителката може да изпълни
задължението си по чл. 313а
от КТ след връчване на предизвестието, в срока на неговото изтичане.
В настоящия случай трудовото правоотношение е
прекратено без предизвестие с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В този случай правните последици от уволнението настъпват в момента на връчване
на уволнителната заповед – по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ.
Следователно преценката за наличие на закрилата по чл.
333, ал. 5 от КТ следва да се извърши към този момент. При прекратяване на
трудовия договор без предизвестие работничката или служителката е лишена от
възможност да изпълни задължението си за уведомяване по чл. 313а от КТ преди да
настъпи действието на уволнението. Следователно, тя е могла да съобщи на
работодателя за обстоятелството, че е бременна и да представи съответния документ
едва след като уволнението е породило правното си действие. Ето защо нейното
поведение не може да се преценява като отказ, умишлено затаяване на информация
или умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя, както се приема в Решение
№ 246 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 711/2012 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 492
от 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г. на ІV г.о. и не представлява
недобросъвестно упражняване на правото й по чл.
333, ал. 5 от КТ. Същевременно не може да се приеме, че изискването на
обяснения по реда на чл. 193 от КТ, поражда за работничката или служителката задължение за уведомяване на
работодателя за наличието на бременност. Това е така, доколкото в отправената
покана за даване на обяснения не се съдържа воля на работодателя непременно да
прекрати трудовото правоотношение. КТ е предоставил на работодателя право на преценка
след запознаване с обясненията на работника или служителя да прецени извършено
ли е дисциплинарно нарушение, следва ли да бъде наложено дисциплинарно
наказание и какво да е то, като не е задължително това да е най-тежкото
дисциплинарно наказание. Поради това към момента на искане на обяснения по чл. 193 от КТ волята на работодателя все още не е ясна, а в тежест на работника или
служителя не може да се вменява задължение да предвиди изхода на
дисциплинарното производство, за да уведоми работодателя за наличието на обстоятелства,
ползващи го от закрила при уволнение. При тези изводи съдът приема, че в
настоящия случай и доколкото ищцата е била уволнена дисциплинарно без
предизвестие – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, за нея е възникнало
задължението по чл. 313а от КТ да уведоми работодателя си, че е бременна, не
по-рано от датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение и не е
имала задължение да уведомява работодателя за това преди датата на уволнението.
Дори да се приеме, че ищцата е имала преди уволнението
задължение за уведомяване, неизпълнението на това задължение няма правно
значение за действието на закрилата и тя се прилага независимо от това дали
работодателят е бил уведомен (в този смисъл Решение № 246 от 12.07.2013 г. по
гр.д. № 711/2012 г. на ІV г.о. на ВКС). Такъв извод следва от обективния
характер на закрилата по чл. 333
от КТ, която има за цел да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена в решение № 492 от 17.06.2010
г. по гр.д. № 477/2010 г. на ІV г.о.
При положение, че ищцата се е ползвала
от закрилата по чл. 333, ал. 5 от КТ работодателят е бил длъжен преди
уволнението й по реда на чл. 326, ал. 2, т. 6 от КТ да се снабди с
предварително съгласие от инспекцията по труда. Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства да е получил предварително съгласие на инспекцията по
труда за дисциплинарното уволнение на ищцата, с оглед на което уволнението е
извършено незаконосъобразно. При неспазване на предварителната закрила при
уволнение, уволнението подлежи на отмяна на формално основание, без да е
необходимо да се разглежда по същество извършването на дисциплинарното
нарушение и спазването на останалите изисквания на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание. Ето защо следва да бъде постановено решение, с което
да бъде обявено за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със
Заповед № 822/29.04.2020 г., издадена от кмета на Община Пазарджик. Заповед № 59/04.05.2020
г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата има само декларативно
действие, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено с връчване на
заповедта да налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Предвид основателността на главния иск, като
основателен следва да бъде уважен и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,
представляващ законна последица от признаване на уволнението за незаконно. Неоснователно
е възражението на ответника, че съществува обективна пречка за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност предвид приключване на проекта
на 31.12.2020 г. Трайна е практиката на ВКС, съдържаща се в Решение № 327 от
14.11.2013 г. по гр.д. № 69/2013 г. на ІV г.о. на ВКС, че с влизане в сила на
решението, с което се възстановява незаконно уволненият работник или служите),
прекратеното трудово правоотношение се възстановява. Този ефект настъпва и
тогава, когато длъжността, заемана преди уволнението, вече не съществува по
щата на предприятието или то, или част от него, е закрито. В подобни хипотези
работодателят има само задължение да допусне до работа възстановения работник
или служител, щом се е явил на работа в срок, но няма задължение да му предложи
да заеме друга длъжност или да започне работа в друго поделение на същия
работодател. Въпрос на работодателска целесъобразност е и дали да бъде
променено действащото щатно разписание, като се възстанови длъжността, заемана
преди уволнението от възстановения работник или служител, но последното не
следва императивно от възстановяването на трудовото правоотношение.
Няма пречка в случая, въпреки че
трудовото правоотношение между страните е договорено като срочно, ищцата да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк.д. №
2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е
важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е
конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се
възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или
служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването
към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения
работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и
влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за
съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото
е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено
нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото
трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение –
за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др. Прието е, че
това принципно разрешение търпи изключение в практиката на съда в една
специална хипотеза – при предявени искове за защита срещу незаконно уволнение
по срочен трудов договор. Според тълкувателното решение в тези случаи, когато
уволнението е признато за незаконно, но междувременно – докато трае съдебния
процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е
изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че
материалното потестативно право на възстановяване на предишната работа на
незаконно уволнения работник или служител не съществува, а възстановяването на
работа предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше
незаконното уволнение. В този смисъл е и Решение № 5 от 22.03.2017 г. по гр.д.
№ 2225/2016 г. на ІV г.о. на ВКС. По аргумент от противното и доколкото при приключване
на съдебното дирене пред първоинстанционния съд срокът на трудовия договор
между страните, а именно 31.12.2020 г., не е изтекъл, ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност.
Като основателен следва да бъде уважен и предявеният
от ищцата осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение. Оставането на ищцата без работа бе установено по
делото посредством констатация на трудовата й книжка. През този период ищцата е
била лишена от трудово възнаграждение поради незаконното уволнение, поради
което ответникът следва да я обезщети за пропуснатите ползи. На ищцата се дължи
обезщетение за оставане без работа за периода от датата на уволнението –
04.05.2020 г., до датата на приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция – 26.10.2020 г. Размерът на обезщетението, определен от съда по реда
на чл. 162 от ГПК, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, възлиза на 4 753,64 лв. За
разликата над този размер и за периода от 27.10.2020 г. до 04.11.2020 г., на
която дата изтича шестмесечният срок след уволнението, искът следва да бъде
отхвърлен, тъй като няма данни дали и след приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция ищцата ще продължава да бъде без работа.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение по отношение на присъденото обезщетение за работа.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата сторените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от исковата претенция, а на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик дължимата държавна
такса в размер на 290,14 лв. (по 50 лв. за неоценяемите искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 от КТ и 190,14 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
съобразно материалния интерес), както и възнаграждение за вещо лице в размер на
87,34 лв.
На основание чл. 78, ла. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, чийто размер определен по
правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 23, ал. 1,
т. 1 от НЗПП следва да бъде съобразен с отхвърлената част от исковата
претенция.
По тези съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на В.Д.Д., ЕГН ********** ***, извършено
със Заповед № 822/29.04.2020 г., издадена от работодателя Община П., ЕИК … с
адрес: гр. П., бул. „Б.“ № …, представлявана от кмета Т. П., с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА
В.Д.Д., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „логопед“ в
услугата „Ранна интервенция на уврежданията“ с място на работа: Център за
социално включване и развитие – П. при работодателя Община П., ЕИК.. с адрес:
гр. П., бул. „Б...“ № .., представлявана от кмета Т. П.
ОСЪЖДА
Община П., ЕИК … с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № .., представлявана от кмета Т.
П., да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** *** обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от 04.05.2020 г. до 26.10.2020 г. в
размер на 4 753,64 лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на
исковата молба – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 753,64
лв. до предявения размер от 4 980 лв. и за периода от 27.10.2020 г. до 04.11.2020
г.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК … с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № ..,
представлявана от кмета Т. П., да заплати на В.Д.Д., ЕГН ********** *** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 388,84 лв.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, ЕИК .. с адрес: гр. П., бул. „Б.“ №
.., представлявана от кмета Т. П., да заплати по сметка на Районен съд –
Пазарджик държавна такса в размер на 290,14 лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 87,34 лв.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Община П.,
ЕИК … с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № .., представлявана от кмета Т. П., разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5,58 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
присъденото обезщетение за работа.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд – Пазарджик в двуседмичен срок, който тече от 09.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: