Р Е Ш Е Н И Е
№...
30.10.2020г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 07.10.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Eмилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №595 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка
с ЗЗП и ЗПК.
Искът е
предявен от А.С. *** срещу „Кредит тайм“ ЕООД гр.София. С исковата молба се
твърди, че страните сключили Договор за потребителски кредит №37535 от 27.06.2019г.
за сумата от 1000,00лв., която ищцата е следвало да върне на 9 вноски. В
договора била уговорена дължимостта на „неустойка по чл.16.3 от Общите условия“
в размер на 1063,26лв., като тази сума била включена в погасителните вноски,
наред с главницата и върху нея се начислявала и лихва. Ищцата твърди, че не
разполага с общите условия по договора и не разбира на какво основание е
начислена неустойката, но счита, че същата е без основание, противоречи на
добрите нрави и на закона – ЗЗП и ЗПК, поради което е нищожна. Ищцата направила
опит извънсъдебно да уреди отношенията си с ответника, но не успяла. Това
породило за нея правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда
да прогласи за нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит №37535 от
27.06.2019г., сключен между страните, с която е договорена „неустойка по
чл.16.3 от Общите условия“ в размер на 1063,26лв. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът в срока за писмен
отговор и в съдебно
заседание изразява становище,
че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че страните били сключили договор
за заем за сумата от 1000,00лв., която ищцата следвало да върне на девет
месечни вноски по 248,08лв. Преди сключването на договора ищцата била запозната
с всички условия по заема, като е подписала стандартен европейски формуляр и
Общи условия. Ищцата се е съгласила в всички условия по заема, като договорът
отразявал индивидуалните уговорки между страните. Ответникът твърди, че
клаузата за неустойка не страда от твърдяните пороци, не е прекомерна и не е
нищожна. Твърди, че клаузата не противоречи на добрите нрави. Освен това
ответникът никога не бил отказвал да предостави информация за заема на ищцата,
но тя не била направила искането в необходимата форма. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
ищцата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От представените и приети като
писмени доказателства копия на Договор
за потребителски кредит №37535 от 27.06.2019г., Погасителен план към Договор за
потребителски кредит №37535 от 27.06.2019г., Общи условия към договора,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, се
установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1000,00лв. С
подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му
кредит със съответното оскъпяване чрез 9 месечни вноски. Освен това ответникът
се е съгласил с клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по договора, която неустойка възлиза на общата сума
от 1063,30лв. Страните не оспорват фактите относно сключването на договора и
неговите клаузи, поради което съдът приема, че действително между страните е
бил сключен процесният договор за потребителски кредит и ищцата е получила
сумата по кредита в размер на 1000,00лв.
Съгласно трайно установената практика на
СЕС, националният съд следва да следи за неравноправния характер на
потребителските договори служебно, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто
смисъл са последните изменения на ГПК – чл.7, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3. При извършената служебна
проверка, съдът счита клаузата за неустойка за нищожна.
Неустойката е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение по договора. Предоставянето на
обезпечение е дейност, която предхожда сключването на договора. Ако
заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква
такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява
допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.;
Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с
която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова
институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че
в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринА.за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и
решение от 27.03.2014г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално
запитване. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на поръчител или запис на заповед, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от
разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук
следва недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена. Искът е основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на претенцията за съдебните и
деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с
поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 50,00лв.,
и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира
за неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед
цената на иска е в 300,00лв. Отчитайки степента на правната и фактическа
сложност на спора, а именно около средния стандарт за това понятие, доколкото
са събрани различни по вид доказателства, проведени са две открити съдебни
заседания и са наведени за обсъждане редица доводи и възражения за
основателността на иска, настоящия съдебен състав приема, че разходът за
адвокатско възнаграждение от 350,00лв. е адекватен на характеристиката на спора
и цената на иска. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК позволява
редуциране на размера на адвокатското възнаграждение в случай на прекомерност.
Самият израз „прекомерност“ означава, че претендираното адвокатско
възнаграждение значително надхвърля адекватното възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, а не означава, че
надхвърля минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Т.е. не всяко
адвокатско възнаграждение, което надхвърля минимално предвидените размери,
следва да се приема за прекомерно. В този случай, настоящият състав счита, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ПРОГЛАСЯВА за
нищожна клаузата от Договор за потребителски кредит №37535 от 27.06.2019г.,
сключен между А.С.С., ЕГН **********,*** и „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост –
1А“, ул.„Анна Ахматова“ №9, представлявано от Михаела Тодорова Иванова, с която
е договорена „неустойка по чл.16.3 от Общите условия“ в размер на 1063,26лв.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.“Младост – 1А“, ул.„Анна
Ахматова“ №9, представлявано от Михаела Тодорова Иванова да заплати на АСЯ С.С., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на общо 400,00лв. (четиристотин лева) за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: