Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. К., 24.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 268 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Р Е Ш И:
ВЗЕМА спрямо Н.Т.Г. с ЕГН ********** *** следните мерки за незабавна защита:
ЗАПОВЯДВА на А.Т.Г. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.Т.Г. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА А.Т.Г. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Н.Т.Г. с ЕГН ********** жилище, представляващо дворно място с къща, находящо се в село *****, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
ЗАБРАНЯВА на А.Т.Г. с ЕГН ********** да приближава пострадалото лице Н.Т.Г. с ЕГН **********,***, както и до местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
НАСТОЯЩЕТО решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на МВР - К..
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати Н.Т.Г. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 340 (триста и четиридесет) лева за реализирано адвокатско възнаграждение и възнаграждение за призоваване на свидетели.
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Образувано по
молба на Н.Т.Г. за издаване на заповед
защита по Закона за защита от домашно насилие срещу против Б. А.Т.Г..
Молителката твърди, че ответницата е нейна сестра и двете са съсобственици на дворно място с къща в село В.Л. на посочения в адресната част на молбата адрес. Сестрите живеели в това жилище заедно със своята баба Н.Л.К.. Отделно от това, сестра й съжителствала с пастир от село В.Л. и през различни периоди от време отсядала при него за по няколко дни или седмици. От няколко години ответницата почти ежедневно ходела в общото жилище и без съгласие на молителката и баба им, вземала различни вещи и храна, които носела в жилището на мъжа, с който живеела. Вземала предимно зимнината, която молителката приготвяла за себе си и баба им. Ответницата ходела предимно вече, всеки път правела скандали и осъществявала психически тормоз спрямо двете. При отправена забележка, започвала да дърпа и удря баба си, блъскала молителката и се заканвала с физическа саморазправа. Молителката многократно уведомявала полицейския инспектор в селото, той предупреждавал ответницата, но въпреки това психическият тормоз продължавал и до момента. На 06.02.2018г. около 17:30 часа ответницата направила пореден скандал при посещение в дома, хванала баба си за ръката и я заплашила с убийство. Започнала да нарича молителката „*****“ и заплашила и нея. Молителката изпитвала страх от поведението на сестра си.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да наложи на А.Т.Г. мерки по ЗЗДН.
Ответницата не взема становище по молбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено от лице с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително, каквато е настоящата хипотеза и съгласно установеното в чл. 3, т.6 от ЗЗДН. Установено е че страните са сестри посредством представеното удостоверение за наследници. Не се спори, че притежават общо жилище в село В.Л., в което съжителстват съвместно и заедно с баба си – ползвател на жилището. По делото са представени нотариално актове – документи за собственост на процесното жилище и на друго жилище, находящо се в град К..
Предмет на делото е твърдян акт на домашно насилие, извършен на 06.02.2018 г. За да е осъществен съставът на домашно насилие, следва да се установи налице ли е деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено психическо и физическо насилие на посочената дата и в какво се е изразявало същото. Молителката представя декларация по член 9 от ЗЗДН за осъщественото спрямо нея психическо и физическо насилие на 06.02.2018 г., в която под страх от наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата: обиди, закани за здравето и живота на молителката.
В подкрепа на декларираните факти са разпитани свидетелките К. – баба на страните и ползвател на жилището и Б. ***. От показанията им се установява, че А. удря сестра си и баба си (свидетелката), че ходи да взема храна от дома им, за да го носи при мъжа, при когото отсяда. Вземането на храна от вкъщи бил основният проблем, с който често бил сезиран и св. Б., който сочи данни на осъществени през предходни години актове на насилие от страна на ответницата спрямо баба й. Случвало се да установи и синини по пострадалата и бабата на страните.
При така установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лицата, които се намират в родствена връзка по съребрена линия до четвърта степен включително. Тези действия следва да бъдат доказани по указания в член 13 от ЗЗДН ред, за да се предприемат мерки за защита срещу домашно насилие. С оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по член 9 от ЗЗСДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се установява, че на посочената дата ответницата е извършила спрямо молителката психическо насилие, описано по-горе. Декларираните факти косвено се потвърждават от показанията на двамата свидетели, доведени от молителката, които са си създали впечатления за цялостните взаимоотношения между сестрите. Действително, те не са очевидци на събитията, но впечатленията им от поведението на ответницата, което трайно не се променя във времето е достатъчно за установяване на изложените в молбата факти. Не са ангажирани доказателства, оборващи доказателствената сила на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и показанията на непредубедения свидетел – полицейски служител, нито противоречиви такива, които налагат нарочен коментар, респективно - изключване от доказателствата. Обобщавайки изложеното от фактическа и правна страна съдът приема, че са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие и уважава молбата.
Мерките за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи първата, втората и и третата мярка, като по отношение на втората и третата определи срок от една година.
Съдът налага на ответника и глоба в размер на 200 лева.
С оглед изхода от процеса, следва да бъде осъден да заплати на молителката и направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, следва да бъде осъдена ответницата да заплати държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на ВСС.
Мотивиран от изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.