Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….........
04.04.2024 година, град София
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
К.П.
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8049 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени от М.Ф.М. /починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си по закон Ф.М.М. и Д.М.М., представлявани от адв. Е.П.
с пълномощно от Ф.М. на л. 141, конституирани по реда на чл. 227 ГПК с
определение от 29.09.2022 г./ срещу М.Д.Д. /М.Д. М./, С.Д.Д. и Е.Х.Д., с
който се иска да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът е
собственик на недвижим имот - апартамент № 21 /по нова номерация № 9/, находящ
се в гр. София, ул. ******, 6-ти жилищен етаж, с площ от 134.80 кв. м., състоящ
се от три стаи, хол, столова, кухненски бокс, баня и клозет при съседи: от
изток – зелена площ, от запад – Н.М.и К.П., от север – зелена площ, от юг ул.
Тодор Петров, ведно с избено помещение № 25 от 6.560 кв. м., ори съседи: от
изток – командно помещение; от запад – избено помещение на Р.и Р.П.; от
север-коридор, от юг – ул. Тодор Петров, ведно с 5.20 върху сто ид. ч. спрямо
кооперативната част на сградата и 3.69 върху сто идеални части спрямо цялата
сграда от общите части на сградата без мястото, но включващо толкова идеални
части от отстъпеното право на строеж върху държавното дворно място, въз основа
на давностно владение.
Ищецът твърди, че първите двама ответника са деца и законни
наследници на Д. С.Д., починал на 02.10.1988 г., заедно с тяхната майка Л.Н.Д., също
починала към момента, поради което двамата ответника са единствените наследници
на Д.Д.. След смъртта си Д.Д. оставя в наследство процесния недвижим имот. С
нотариален акт за покупко-продажба № 157, том III, н. д. № 560, рег. №
6367/1999 г. на нотариус при СРС, рег. № 235 от регистъра на НК, преди смъртта
си Л.Д. прехвърлила на С.Д. своите собствени 4/6 ид. ч. от сънаследствения
недвижим имот. По време на сделката купувачът С.Д. е в граждански брак с Е.Д..
Ищецът твърди, че той живее и обитава апартамента от 90-те години насам.
Заплаща консумативи, прави ремонти, обгрижва имота. Налице било трайно,
необезпокоявано владение с намерението да свои имота като свой собствен, поради
което още 2003 г. спрямо ищеца била изтекла придобивната давност. В с. з. на
07.03.2024 г. конкретизира, че владението е продължавало от деветдесетте години
на миналия век до датата предхождаща подаването на исковата молба. Моли да се
признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на посочения имот на
основание давностно владение. Моли да се отмени нотариален акт за
покупко-продажба № 157, том III, н. д. № 560, рег. № 6367/1999 г. на нотариус
при СРС, рег. № 235 от регистъра на НК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.Д.Д.
и Е.Х.Д.. Оспорват иска. Намират исковата молба за неоснователна и недоказана.
След смъртта на Д. С.Д. съсобственици на процесния недвижим имот при следните
квоти стават – Л.Н.Д. – 4/6 ид. части, М.Д.Д. – 1/6 ид. части, С.Д.Д. – 1/6 ид.
ч. С.Д.Д. и Е.Х.Д. живеели в жилището до 06.0.1996 г., когато заминали за
Канада. Година след смъртта на Д.Д. Л.Д. поканила М.Д.Д. да живее
при нея в процесния имот. Намират, че в този случай съвладението продължава,
тъй като двама от съсобствениците остават в имота въз основа на вътрешните
отношения и съгласието на третия съсобственик. Следователно излагат, че след
1997 г Л.Д. и М.Д. са владели своите идеални части от процесния имот и са
държали идеалните части на С.Д.. На 18.11.1999 г. Л.Д. продава на сина си
своите 4/6 ид. части от сънаследствения им апартамент. Фактическите отношения и
след тази дата се запазват като М.Д. и Л.Д. продължават да живеят в имота. В
нито един момент от живеенето на М.Д. в имота липсвал промяна в намерението и
манифестирането му спрямо другите съсобственици. През 2000 г. ответниците
изпратили покана до М.Д. да напусне имота, а на 26.07.2010 г. Л.Д. получила в
полза на С. и Е.Д. от М.Д. суми за ползваните от нея идеални части от имота в
периода 10.09.2000 г. – 10.09.2010 г. През 2004 г. било образувано между
ответниците и гр. д. № 10923/2004 г. по описа на СРС за делба на процесния
недвижим имот. Имотът бил изнесен на публична продан, бил издаден изпълнителен
лист и било образувано изпълнително дело към датата на подаване на отговора на
исковата молба. Сочат, че в нито един момент ищецът не е владял имота, макар и
в определени периоди да е живял в него заедно с М. М.. Оспорва ищецът да е извършвал
ремонтни дейности и да е заплащал консумативи за имота. Искането за отмяна на
нотариален акт намират за недопустимо. Молят за отхвърляне на иска и за
присъждането на разноски.
М.Д.Д. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Същата е редовно лично
призована за съдебно заседание на 07.03.2024 г. – л. 139 от делото, съобразно
указанията на съда в протоколно определение от 23.11.2023 г.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна съдът намира следното:
От нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху
държавна земя чрез възлагане от жилищно-строителна кооперация № 128 от
1971 г. на нотариус при СНС се установява, че Д. С.Д. и Л.Н.Д. са признати за
собственици на апартамент № 21, находящ се в гр. София, ж. к. ******, 6-ти
жилищен етаж, с площ от 134.80 кв. м., ведно със зимнично помещение № 25 от
6.560 кв. м., 5.20 върху сто ид. ч. спрямо кооперативната част на сградата и
3.69 върху сто идеални части спрямо цялата сграда от общите части на сградата
без мястото, но включващо толкова идеални части от отстъпеното право на строеж
върху държавното дворно място.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба № 157, том III, н. д. № 560, рег. № 6367/1999 г. на нотариус Г.З.при
СРС, рег. № 235 от регистъра на НК Л.Н.Д. е продала на сина си С.Д.Д. 4/6 ид.
ч. от апартамент № 21 /по нова номерация № 9/, находящ се в гр. София, ул. ******,
6-ти жилищен етаж, с площ от 134.80 кв. м., състоящ се от три стаи, хол,
столова, кухненски бокс, баня и клозет при съседи: от изток – зелена площ, от
запад – Н.М.и К.П., от север – зелена площ, от юг ул. Тодор Петров, ведно с
избено помещение № 25 от 6.560 кв. м., при съседи: от изток – командно
помещение; от запад – избено помещение на Р.и Р.П.; от север-коридор, от юг –
ул. Тодор Петров, ведно с 5.20 върху сто ид. ч. спрямо кооперативната част на
сградата и 3.69 върху сто идеални части спрямо цялата сграда от общите части на
сградата и съответните от правото на строеж върху държавното дворно място.
Представено е по делото удостоверение за наследници на Д. С.Д., от
което се установяват законните му наследници по закон.
Установява се, че С.Д.Д. и Е.Х.Д. на 21.07.2000 г. са
отправили нотариална покана до М.Д. М. за заплащане на обезщетение за
ползваните идеални части от процесния имот, както и нотариална покана от
09.11.2006 г. до М.Ф.М. за освобождаване на имота и заплащане на обезщетение за
ползването му без основание /която нотариална покана е връчена на М.М. на
12.11.2006 г./. Представена е и разписка, която удостоверява заплащането
на обезщетение за ползване на имота за периода 10.09.2000 г. – 10.09.2010 г. от
М.Д. М..
От протоколно решение по гр. д. № 10923/2004 г. на СРС се
установява, че процесният имот допуснат до делба при квоти 1/6 ид. ч. за М. М.
и 5/6 ид. ч. за С.Д. и Е.Д. е изнесен на публична продан, за което е издаден
изпълнителен лист на 27.09.2019 г.
Представено е постановление за възлагане на делбен недвижим имот
придобит от публична продан с изх. № 5167/02.07.2021 г. по изп. д. №
20197880400307, с което е възложена на основание чл. 496 ГПК на купувачите С.Д.
и Е.Д. собствената на М. М. 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, а именно –
1/6 ид. част от апартамент № 21, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.801.2018.1.21, съобразно КККР на АГКК, одобрени със заповед
№ РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. София, с адрес
гр. София, ул. ******етаж, със застроена площ от 134.80 кв. м., с
предназначение жилище, апартамент, брой нива – един, ведно с избено помещение №
25, със застроена площ от 6.560 кв. м., заедно с 5.20 % идеални части спрямо
кооперативната част на сградата и 3.69 % идеални части спрямо цялата сграда,
всичките от общите части на сградата и съответните от правото на строеж върху
държавно дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.801.2018.
Отразено е, че постановлението за възлагане е влязло в законна сила на
23.07.2021 г. в хода на висящото производство по делото.
Постъпило е писмо с изх. № ********** от 25.03.2021 г. от ЧЕЗ
Електро България АД, с което са представени справки за консумирана ел. енергия
за периода от 2004 г. до 2021 г. за обект, находящ се на адрес гр. София, ул. ******,
с кл. № 300001566050 с титуляр Д.Д..
От постъпила писмо от Софийска вода АД се установява, че титуляр
на партидата за имот на адрес гр. София, ж. к. Изток, ул. ******, ет. 6, ап. 9
до 23.11.1999 г. е Д. С.Д., след това до 28.01.2002 г. титуляр е С.Д.Д., а в
периода след 28.01.2022 г. за имота е открита партида с кл. № 1028288 и титуляр
М.Д. М..
От служебна справка НБДН се установява, че бракът между М.Д. М. и М.М.
е прекратен на 19.07.2001 г. – л. 130 от делото.
Според свидетеля А.С.М.М. ***, като след 2003 г. живеел сам в апартамента.
Свидетелят помагал на М.М. са извършването на ремонт в банята и смяна на дограма
в имота. М.М. живеел в имота още от началото на 90-те години, само той
поддържал жилището.
Свидетелят С.В.не знае дали ищецът е живеел в процесния
апартамент. Свидетелят присъствал на разговор за прекратяване на съсобствеността
върху имота, на който ищецът казал, че решението какво да се случва с имота е
на М.Д..
Свидетелят Н.Г.И.твърди, че М.М. давал парите за входните такси,
сметките и консумативи за процесния апартамент, но тъй като пътувал често,
давал парите на синовете и снахите, както и на М. М., те да платят. Свидетелят
твърди, че М.М. живеел на адреса като се запознали през 2000 г. и продължил да живее на адреса до 2018 г.
– 2019 г.
От правна страна съдът
намира следното:
В случая е налице прехвърляне на част от спорното право в хода на производството /постановление за възлагане на делбен
недвижим имот придобит от публична продан с изх. № 5167/02.07.2021 г. по изп.
д. № 20197880400307/, поради което и по арг. от чл. 226, ал. 1 ГПК няма пречки
делото да следва своя ход между първоначалните страни – виж и т. 3Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС.
В противен случай, решението не би се ползвала спрямо останалите
ответници-приобретатели със СПН относно прехвърлената в хода на процеса 1/6 ид.
ч. от процесния недвижим имот. Според чл. 496, ал. 2 ГПК след влизане в сила на
постановлението за възлагане на недвижим имот, придобит чрез публична продан,
купувачът придобива всички права върху имота, които длъжникът е имал. Принципът, че никой не може
да прехвърля права, които няма, и че правата се придобиват на деривативно
основание, важи и при прехвърлянето на вещни права чрез публична продан в
производството по индивидуално принудително изпълнение.
Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо, за да се приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е държател на същата, а не владелец.
От влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 10923/2004 г. на СРС се установява, че процесният имот е допуснат до делба между съсобствениците и изнесен на публична продан при квоти 1/6 ид. ч. за М. М. и 5/6 ид. ч. за С.Д. и Е.Д..
Съобразно твърденията в исковата молба, починалият в
хода на процеса ищец твърди да е упражнявал владение върху процесния имот за
периода от началото на деветдесетте
години /от 1993 г. / до деня
предхождащ датата на подаване на исковата молба – 17.06.2019 г.
Когато основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва, че установилият фактическата власт върху имота е държател, то за да придобие имота по давност, следва да превърне с едностранни действия държането във владение, като при спор той носи доказателствената тежест да установи преобръщане на владението. За да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение да се брани – решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о., решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г. о., решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д.№ 1840/2013 г. на ІІ г. о. и др.
Съдът намира, че до датата на развода с М.Д. М. М.М.
е бил държател на имот в периода, в
който същите са ползвали процесното жилище. По делото се установи, че М.Д. М. е била съсобствник на
процесния недвижим имот, поради което упражняването
на фактическа власт върху апартамента от ищеца се е изразявало в държане на
вещта за нейния собственик, доколкото М.Д. М. е била лице от домакинството на
последния – решение № 73 от 14.07.2021 г.
по гр. д. № 2589/2020 г., II г. о. на ВКС. По делото не са ангажирани доказателства М.Ф.М. да е демонстрирал
намерение за своене на процесния имот, спрямо който и да е от съсобствениците.
От доказателствената съвкупност следва, че в периода до развода първоначалният
ищец е ползвал жилището като съпруг на един от собствениците. По делото не са
ангажират писмени доказателства ищецът да е правил ремонт на жилището. Свидетелските
показания на А.С.са
неконкретизирани, доколкото не е посочено кога /кои години/ евентуално е правен
твърденият ремонт на банята и подмяна на дограма, а и предвид липсата на
каквито и да е писмени доказателства, не се кредитират от съда. Приложената бележка от Л.И.– касиер на
л. 123 от делото е оспорена относно нейното съдържание, като не се доказва М.М.
да е заплащал месечни вноски към ЕС в периода 1996 г. – 2021 г. На първо място,
не се установява по делото в какво качество е дадена процесната бележка, дали
подписалото я лице е имало качеството на касиер и в кой период е било касиер на
съответната ЕС. На следващо място, свидетелят Н.И.твърди, че М.М. е давал пари
на трети лица да плащат вноските към ЕС, а не ги е плащал лично, което
противоречи на съдържанието на представената бележка. Още повече, че по делото
се установява със сигурност, че след 2018-2019 г. М.Ф.М. не е обитавал
процесния апартамент.
За
периода след датата на развода /след 2001/ не се установява с категоричност в
кои периоди М.М. е обитавал процесното жилище. Доколкото обаче не е спорно, че първоначалният
ищец е продължил да живее в имота поне за част от периода след развода му с М. М.,
то той е извършвал само търпими действия, осъществяваната фактическа власт има характеристиките на
държане, а не на владение. В този смисъл, за да се придобие по давност правото
на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по
явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
идеалната част от имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до
знанието на съсобствениците. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва
да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка
за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС. След като веднъж фактическата власт
върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и
да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява
изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик – решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. №
4951/2015 г. на I г. о. на ВКС.
По
делото не се установява М.М. да е манифестирал намерение за своене и след датата
на развода - 2001 г. по отношение на ответниците, носители на правото на
собственост. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и
на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на
обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да
обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани
доказателства – виж решение № 108 от
30.12.2020 по гр. д. № 4611/2019 на II г. о. на ВКС, решение № 211/15.01.2018
г. по гр. д. № 481/2017 г. на I г. о. на ВКС и решение № 110/20.03.2012 г. по
гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, II г. о. на ВКС.
Ищците
не ангажират писмени доказателства за заплащане на данъци, разноски, подобрения
за процесния имот. Не се установява дори да са извършвани ремонтни дейности в
кой период са извършвани и от кого са заплащани. В случая от представените
неоспорени доказателства към отговора на исковата молба се установява, че след
2001 г. данъците за процесния имот са заплащани единствено и само от С.Д. и Е.Д..
Дори и по делото да беше установено /доколкото съдът приеме, че липсва подобно
пълно и главно доказване/, че М.М. е плащал част от разходите за консумативи и
е извършвал действия по поддържане и ремонтиране на имота, то тези действия сами
по себе си в интерес на ползващото се от имота лице. За това, независимо от принадлежността на
правото на собственост, те се дължат и плащат от ползващия услугите -
консумация на ел. енергия, топлинна енергия, вода, телефонни услуги и т. н. Твърденията за заплащане на
разходите за жилището и извършването на ремонт на последното не представляват
сами по себе си основание да се приеме за установено, че М.М. е манифестирала
намерението си да държи жилището като свое – виж решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г., I г. о. на ВКС.
Заплащането единствено на суми за консумативи и обичайни разходи за имота,
които така или иначе са дължими от ползвателя, не са достатъчни за установяване
на осъществяването на владение и манифестирането на това владение. Още повече,
от представените писма от ЧЕЗ Електро България АД и Софийска вода АД се
установява, че партидите и клиентските номера за заплащаните консумативи за
процесния обект никога не са били на името на първоначалния ищец.
Следователно
не се доказва по производството М.М. да е демонстрирал явно и недвусмислено
намерение за своене на имота по отношение на съсобствениците на имота, като
отблъсне владението им, поради което и не е придобил на основание придобивна
давност процесния имот.
Искът
е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
В ГПК
е предвидена единствено възможност за отмяна на констативен нотариален акт,
който засяга права на трети лица, като това не представлява самостоятелен иск,
а последица от уважаването на иск за собственост, предявен от засегнатите от
акта трети лица срещу лицето, което се ползва от акта.
Искането
по настоящото дело за отмяна на нотариален акт в случая е направено при условията на евентуалност – виж с. з. от 07.03.2024
г. – л. 171гръб, поради което и не е настъпило процесуалното условие за
произнасяне по него и съдът не следва да се произнася по същото.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски. Ответниците Е.Д. и С.Д. представят списък по чл. 80 ГПК по настоящото производство и доказателства за направата на разноски в общ размер на 4130 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Направено е в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно диспозитивното начало в процеса възражението на процесуалния представил на ищците е до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба /виж л. 175 от делото/, т. е. оспорва се адвокатското възнаграждение само ако същото не съответства на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като съдът не следва да се произнася относно прекомерността му под този размер. Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в случая към датата на направата на разхода /в редакцията на Наредбата към 2019 г./ и съобразно размера на актуалната данъчна оценка на имота за 5/6 ид. ч. от правото на собственост е 4130.88 лв., поради което и възражението за прекомерност е неоснователно. Сумата от 4130 лв. следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.М.М., ЕГН **********,
с адрес *** и Д.М.М., ЕГН **********, с адрес *** /конституирани на мястото на починалия в хода на процеса ищец М.Ф.М.,
ЕГН **********/ срещу М.Д.Д. /М.Д. М./, ЕГН **********, с адрес ***. ******,
С.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Е.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ
НА УСТАНОВЕНО, че Ф.М.М. и Д.М.М.
/като правоприемници на починалия в хода на процеса М.Ф.М., съобразно наследствените
си квоти/, са собственици на следния недвижим имот - апартамент
№ 21 /по нова номерация № 9/, находящ се в гр. София, ул. ******, 6-ти жилищен
етаж, с площ от 134.80 кв. м. /представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.801.2018.1.21, съобразно кадастрални схеми и кадастрални
регистри на АГКК, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК – гр. София/, състоящ се от три стаи, хол,
столова, кухненски бокс, баня и клозет при съседи: от изток – зелена площ, от
запад – Н.М.и К.П., от север – зелена площ, от юг ул. Тодор Петров, ведно с
избено помещение № 25 от 6.560 кв. м., при съседи: от изток – командно
помещение; от запад – избено помещение на Р.и Р.П.; от север-коридор, от юг –
ул. Тодор Петров, заедно с 5.20 % идеални части спрямо кооперативната част на
сградата и 3.69 % идеални части спрямо цялата сграда, всичките от общите части
на сградата и съответните от правото на строеж върху държавно дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.801.2018, на основание давностно владение.
ОСЪЖДА Ф.М.М., ЕГН **********, с адрес ***
и Д.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Е.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4130 лв. – разноски по производството
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: