РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. гр. Хасково, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200312 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ЯС. Я.. ЯН. от град Хасково срещу
Наказателно постановление № 21-1253-002918 от 08.02.2022 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.
53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя,
че в хода на производството било допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8
ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление на процесуално
основание, поради това, че се е стигнало до необоснованост на наложеното
административно наказание. Счита, след подробно описание на установените
1
фактически положения и анализ на собственото му поведение, че в случая, с
оглед конкретното основание за дерегистрация на превозното средство
липсвало проявление на вина, което пък изключвало административно –
наказателната отговорност, тъй като вмененото му административно
нарушение не било извършено. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. В.Ч. от АК - Хасково заявява, че поддържа подадената
жалба, а в хода по същество развива конкретно доводи за нейната
основателност и в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното
постановление. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД
на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата като
моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде
оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение
за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 26.11.2021 г. свидетелите ИВ. Р. М. и Р. Б. Т., двамата на длъжност
„мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и установени със
служебен автомобил на МВР в град Хасково. В около 21:40 часа възприели по
бул. „Никола Радев“, до блок № 1 движение в посока към с. Минерални бани
на моторно превозно средство - автомобил марка „******“, модел „****“ с
рег. № *************, което спрели за извършване на проверка. В хода на
проверката било установено, че за превозното средство, управлявано от ЯС.
2
Я.. ЯН. и негова собственост, било със служебно прекратена регистрация от
дата 23.11.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като не била налице валидна
и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед
тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово
присъствие, бил съставен от свид. ВЛ. СТ. Д., командир на отделение в РУ на
МВР - Хасково Акт за установяване на административно нарушение серия
АA № 542385 за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
ЯС. Я.. ЯН., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу
съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да
подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу
съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на
законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 26.11.2021 г.,
според отразеното в приложената разписка. С извършване на действието по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение били
иззети Контролен талон към СУ на МПС № **********, СРМПС, част II №
********* и два броя регистрационни табели № *************.
С резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателното производство за нарушението по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява престъпление,
а материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
03.02.2022 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е
осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че поради своята малозначителност, деянието се
характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това,
на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление,
отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 415/2022 г.
по описа на РП – Хасково. Разпоредено било препис от постановлението,
ведно с преписката да се изпратят на Началника на КАТ на МВР – Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.02.2022
3
г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 415/2022 г. по описа на
РП – Хасково.
Междувременно, видно от приложената по преписката справка, след
извършване на процесната проверка – 26.11.2021 г., на 29.11.2021 г. за
моторното превозно средство била сключена валидна полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/121003387594/29-11-
2021/00088550.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите ВЛ. СТ.
Д., ИВ. Р. М. и Р. Б. Т. относно фактите, възприети от тях при извършването
на процесната проверка – пряко, а така също и тези касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Съвсем отделен е
въпросът дали са достатъчни да обосноват състоятелността на обвинителната
теза и като цяло за тяхната юридическа оценка.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
4
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН
относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и
лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички,
характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде
обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от
закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти
от състава на нарушението, за което е привлечен към административно
наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече,
предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за
установяване на административно нарушение не е било и необходимо.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в процеса на
реализиране на отговорността, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че
сам наказващият орган с резолюция е прекратил
административнонаказателното производство, отпочнато на 26.11.2021 г. със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
жалбоподателя ЯС. Я.. ЯН., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това,
че деянието съставлява престъпление, а материалите били изпратени на РП –
Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият
орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да
се образува ДП, доколкото същата към момента на произнасянето е успешно
реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно
5
производство, административнонаказателното е реализирано без нарушаване
на принципа non bis in idem.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира за уместно да
отбележи и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 03.02.2022 г., прокурор в РП – Хасково,
след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има
признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че деянието,
поради своята малозначителност се характеризирало с явно незначителна
степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК,
изключвало определянето му като престъпление. Преценката на прокурора за
доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената
опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, но всеки
от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган
неправилно е преценил, че от материалноправна страна се установява
осъществяването на деяние. Действително, на пръв поглед формално
извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, както иначе правилно би било квалифицирано, доколкото
служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обосновава тезата, че
превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази дата,
в който момент действително е осъществено и процесното управление. Това
деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която би била
подбрана от наказващия орган в съответствие с описаните факти, но при
преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на
отговорността е следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след
това и при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да
бъде отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тогава щеше да бъде изначално
6
ясно, че моторното превозно средство все пак в предходен момент е било
регистрирано по надлежния ред и същото е било с регистрационни табели,
поставени на съответното място, а жалбоподателят е възможно да е бил
наясно, че не е заплащал съответните вноски за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, но по никакъв начин не е бил наясно, нито е
можел да бъде /в контекста на възприетото в Решение № 140 от 2.03.2022 г.
на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1166/2021 г. относно формата на вината за
този вид нарушение/, че към момента на осъществяване на процесното
управление това ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, каквото изрично законово
изискване е поставено тъкмо в диспозицията на тази норма. Изискване, което
очевидно не е било изпълнено в конкретната хипотеза, и без значение от вида
на въздействащите фактори и причините за това, то те водят до също така
обективния резултат да не бъде изпълнено насрещното законово задължение
за уведомяване на собственика на превозното средство в лицето на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация, за да е наясно той, че
предприемане на управление след тази дата, ще бъде в нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Оттук се изключва и тезата за наличие на негово виновно
поведение, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. Впрочем изначално
липсват и доказателства, представени пред съда – напр. справки от
информационна система на Сектор „Пътна полиция“ и др. за изпращане на
уведомление от Гаранционния фонд, което да обосновава реализиране
въобще на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и в първата от изискванията
на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки за
служебно прекратяване на регистрацията, за да се изследва по – нататък
наличието на виновно поведение на жалбоподателя.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление, като необосновано,
оттам неправилно и незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващия орган следва
да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените
7
доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, като
макар да е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, то размерът е съобразен с минималния и с фактическата и
правна сложност на делото, поради което не следва да бъде редуциран.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-002918 от 08.02.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на ЯС. Я.. ЯН., ЕГН:
**********, с адрес за призоваване: град София,
************************** сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярнно с оригинала!
Секретар: В.А.
8