№ 36190
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20231110131583 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от В. А. В. срещу „.................“ АД осъдителен иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 306,77 лева, представляваща сума,
постъпила по разплащателната клиентска сметка на ищеца, открита в търговската банка и
непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение,
кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 889,55 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка
на ищеца без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът В. В. твърди, че през 2017 г. между него и ответната търговска банка е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с открита от ищеца клиентска сметка
по чл. 39 от Закона за адвокатурата във връзка с осъществяваната от него дейност като
адвокат. Заявява, че до 2019 г. използвал активно сметката си чрез приемане и извършване
на банкови преводи. Посочва, че през 2019 г. В. открил нова клиентска сметка при трето за
процеса лице „...........“ ЕАД и прехвърлил наличните си парични суми по сметката, открита
при „.................“ АД в новата сметка. Посочва, че въпреки отправеното искане до ответника
за закрИ.е на клиентската сметка до такова не се стигнало, поради което сметката
продължава да е активна и между страните да съществува договорна обвързаност. В
исковата молба се излага, че ищецът отказал да заплати поискана от ответното дружество
такса за закрИ.е на сметката, поради неравноправния характер на клаузата, въз основа на
която последната се начислява. Изяснява, че при посещение на място в банков клон на
„.................“ АД през 2020 г. същият получил информация от служители на търговската
банка, че сметката му е закрита. Твърди се, че по молба на В. В. и за събиране на присъдени
в негова полза суми за адвокатско възнаграждение, съответно по гр. дело № 27732/2019 г. по
описа на Софийски районен съд и в. гр. дело № 4131/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, на 13.04.2023 г. било образувано изп. дело № 44656/2023 г. по описа на ЧСИ М. П.-
срещу длъжника М. И.ова Д.-Г.. Поддържа се, че дължимите суми в размер на 596,23 лева и
на 600 лева или в общ размер от 1 196,32 лева били заплатени от длъжника в полза на ищеца
по сметката му, открита при „.................“ АД. Въз основа на издадено извлечение от сметката
за периода от 01.01.2023 г. до 25.04.2023 г. В. установил, че на 14.02.2023 г. именно по тази
сметка е постъпила сумата от 596,32 лева с посочено основание за превода: „адв. възн. по гр.
1
дело № 27732/2019 г., СРС, 30 състав“, а на 28.03.2023 г. и сумата от 600 лева с посочено
основание за превода: „адв. възн. по в. гр. дело № 4131/2021 г., СГС“. Ищецът изяснява, че
след постъпване на сумите ответната търговска банка е удържала в своя полза сума в общ
размер от 889,55 лева за такси, от която: 430,68 лева с основание такса поддръжка на
разплащателна сметка - ЮЛ; 258,87 лева с основание такса за поддръжка на специална
разплащателна сметка на адвокати и 200 лева с основание такса за хартиено извлечение. В.
оспорва наличието на основание за тези удръжки с довод, че с тази сума ответникът се е
обогатил за негова сметка. Счита, че клиентската сметка не е част от имуществото на
адвоката и не подлежи на запор. На следващо място посочва, че така определените такси са
прекомерно завишени спрямо нормативно определените, не са уговорени индивидуално и
представляват прекомерна тежест за потребителя. Начислени са вследствие от неправомерен
отказ от страна на „.................“ АД да закрие сметката на ищеца, въпреки изпълнение от
негова страна на необходимите за това действия. Поддържа се, че начисляването на такса за
хартиено извлечение е в противоречие и с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗПУПС, а и е във
връзка с непоискана услуга. По отношение на останалата част от наличната сума по
сметката си в размер от 306,77 лева В. излага твърдения за неоснователно задържане от
ответната страна вследствие от неизпълнение на договорно задължение за предоставянето й
на клиента при искане за това. С тези съображения ищецът отправя искане за осъждане на
ответника да му заплати: 1). сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по
разплащателната клиентска сметка на ищеца, открита в търговската банка и непредоставена
на същия вследствие от неизпълнение на договорно задължение и 2). сумата от 889,55 лева,
представляваща сума, удържана от клиентската сметка на ищеца, без правно основание за
това – за погасяване на неоснователно начислени такси, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.................“ АД, чрез пълномощника си юрк.
Н.К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове. Намира исковата молба за нередовна поради липсата на надлежна
индивидуализация на вземанията по основание, размер и период. Не става ясно
нищожността на кои клаузи твърди ищеца и на какво основание. Не оспорва, че между
„.................“ АД и ищеца В. В. са сключени при общи условия: договор от 04.01.2019 г. за
открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата и договор от
04.01.2019 г. за разплащателна сметка, както и договор от 04.01.2019 г. за предоставяне и
ползване на услугата електронно банково обслужване „интернет банкиране“. Не оспорва, че
на 14.02.2023 г. по специалната клиентска сметка на ищеца е постъпила внесената в брой на
каса сума от 596,32 лева с основание за плащане „адв. възн. РД 27732/2019, СРС, 30 състав“
и вносител М. И.ова Д.-Г., както и че на 28.03.2023 г. е внесена в брой на каса сумата от 600
лева от същия вносител с основание „ГД 4131 – 2021, СГС, ГО ВЪЗЗ. IV – E”. Посочва се
също, че ответната търговска банка е удържала от така постъпилите парични суми от
специалната клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв на ищеца сума в общ размер на 889,55 лева,
предназначени за такса за обслужване на двете платежни сметки и за изготвяне на хартиено
извлечение от сметки., от които: 430,68 лева под формата на такса за обслужване на
разплащателна сметка; 258,87 лева под формата на такса за обслужване на специална
клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв и 200 лева като такса за изготвяне на хартиено извлечение.
С отговора се оспорва, че ответникът е отказал да изплати на ищеца останалата част от
сумата в размер от 306,77 лева. „.................“ АД оспорва ищецът да притежава качеството
потребител, тъй като двете му собствени сметки са използвани във връзка с неговата
професионална дейност като адвокат, поради което в случая последният не се ползва от
потребителската защита, предвидена в ЗПУПС и в ЗЗП. Оспорва твърдението на ищеца, че е
използвал специалната клиентска сметка активно до 2019 г., доколкото по същата са
регистрирани входящи/кредитни и изходящи/дебитни платежни операции на 30.10.2020 г.,
2
на 23.02.2021 г., на 14.04.2021 г., на 22.04.2021 г. и на 27.04.2021 г., поради което счита за
невярно твърдението, че още през 2019 г. е имал намерение да закрие клиентската си сметка.
Няма данни за отправени искания от В. за закрИ.е на сметката му. Поддържа се, че
дейността на ответната търговска банка като кредитна институция и доставчик на платежни
услуги е строго регулирана и формална, поради което при наличие на оплакване от страна
на ищеца е следвало същият да го обективира в писмен вид, което в настоящия случай не
било сторено. В отговора се посочва, че възможността за закрИ.е на платежна сметка е
законоворегламентирана в чл. 118, ал. 1 ЗПУПС, чл. 121, ал. 2 – ал. 4 ЗПУПС, чл. 63 ЦПУПС
и в чл. 7 от Наредба № 3 на БНБ, като се извършва по искане на титуляра или по
едностранно решение на кредитната институция при конкретно и детайлно описани в закона
хипотези. Оспорва се в настоящия случай да е налице заявено изрично искане от ищеца за
закрИ.е на двете платежни сметки по надлежния ред, нито да е налице хипотеза на
едностранно закрИ.е на последните, чието прилагане зависи от преценката на доставчика на
услугите. Уточнява, че забраната на основание чл. 63, ал. 2 ЗПУПС е свързана с начисляване
на такси и неустойки, касаещи прекратяването на рамков договор за платежни услуги, а не
недължимост на таксата за закрИ.е на сметка. Оспорва, че в случая се касае за налагане на
запор на вземане по банкова сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 ЗАдв и излага, че това е
свързано със събиране на банкови такси, които обуславят самото съществуване на
платежната сметка и в този смисъл са извън приложното поле на чл. 39, ал. 1 ЗАдв. Намира,
че търговската банка има правото да начислява и събира процесните такси, което произтича
от разпоредбите на чл. 121 и сл. ЗПУПС и чл. 34 и сл. от Наредба № 3 на БНБ за открИ.ето,
поддържането, обслужването и закрИ.ето на платежна сметка. Конкретно посочва, че
дължимостта на таксите за обслужване и за изготвяне на хартиено извлечение от ищеца, в
качеството му на ползвател на платежни услуги, е уговорено и в клаузите на чл. 12 от
договора за специална клиентска сметка и чл. V.5 от приложимите Общи условия, където е
посочен и техният размер. С подписване на договора за открИ.е на платежна сметка, ищецът
е бил информиран за приложимите такси, за начина и тяхното изчисление, с оглед на което е
приел да бъде обвързан от Тарифата за таксите на банката, в която те са уредени и с която
той предварително се е запознал за да вземе своето решение да сключи договор за платежна
сметка. Излага, че таксата за обслужване е предвидена в т. 2, раздел II „Продуктови пакети“
от Тарифата за таксите и е дължима за конкретно предоставени услуги по администриране и
поддържане на платежната сметка и осигуряване на възможността на титуляря да използва
паричните си средства. Таксата за изготвяне на извлечение по сметка на хартиен носител е
установена в чл. VII.1.2 от Общите условия и т. 8, раздел I.А Разплащателни сметки от
Тарифата за таксите и е насочена към възмездяване на разходите на търговската банка по
изготвяне, разпечатване и изпращане на цялостно месечно извлечение за всички извършени
дебитни и кредитни операции по съответната платежна сметка. В случая, в искането си за
открИ.е на специална клиентска сметка ищецът В. изрично е отбелязал, че желае да
получава извлечението по електронна поща и на седмична база. В изпълнение на
договорните си задължения, „.................“ АД е изготвяла и изпращала на ищеца
ежеседмично подробни извлечения от платежните сметки, срещу които последният не е
възразил, като за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. е начислена такса за това в общ
размер от 200 лева. По отношение на сумата от 306,77 лева ответникът посочва, че
последната е на разположение на ищеца и последният има възможност да я получи при
изпълнение на договорните и нормативни изисквания. В случая не е налице твърдяното
договорно неизпълнение от „.................“ АД, тъй като липсва искане от страна на титуляря
на сметката за извършване на тази платежна операция, което прави исковата претенция
неоснователна. Твърди, че и към настоящия момент ищецът използва двете открити сметки
по два напълно валидни договора за специална клиентска платежна сметка по чл. 39 ЗАдв и
за стандартна разплащателна сметка, поради което не е налице хипотеза на недължимо
платени такси, нито неизпълнение на договорно задължение от ответната търговска банка. С
3
тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
При извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността
на исковата молба, предвид и изричното оспорване от ответника, съдът намира, че в
исковата молба и депозираната уточнителна такава ищецът е изложил твърдения относно
основанието на исковите си претенции, посочвайки, че се касае за постъпила по
разплащателната му сметка парична сума, част от която ответната търговска банка е
удържала без основание за това – за погасяване на конкретни по размер такси, начислени
неоснователно на ищеца, а друга част отказва неправомерно да преведе на ищеца в
нарушение на договорните си задължения. В исковата молба са посочени вземанията по
размер, както и основанието на което ищецът претендира заплащането им от ответната
страна. Изложени са съображения, поради които ищецът намира, че неоснователно са му
начислени такси в общ размер от 889,55 лева – поради неоснователно поддържане на
сметката от търговската банка въпреки направено искане за закрИ.е на сметката, поради
прекомерността им, нарушаване на забраната за налагане на запор върху суми по клиентска
сметка в т.ч. по реда на директния дебит, поради начисляване на такси за непоискани
услуги.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания единствено относно
уточняване на твърденията му за нищожност на клаузите, предвиждащи дължимостта на
процесните такси – поради противоречието им със ЗПУПС и ЗЗП, като посочи изрично и
конкретно в какво се изразява твърдяното противоречие.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
1). По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
твърдяното имуществено разместване чрез направени удръжки на суми от ответната
търговска банка от разплащателната му сметка без основание за това, в т.ч. като установи,
че е отправил валидно изявление до ответната страна за прекратяване на договорите и за
закрИ.е на сметките, което неоснователно не е прието; основанието за нищожност на
договорните клаузи, въз основа на които са начислени процесните такси; в резултат на което
имуществено разместване ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото
разместване.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за начисляване на
процесните такси и за събирането им чрез директно удържане от разплащателната сметка на
ищеца чрез установяване съществуването на договорно правоотношение между страните,
породено от процесните договори за разплащателни сметки, наличието на конкретни клаузи,
предвиждащи дължимостта на месечна такса за обслужване на сметката и такса за изготвяне
на извлечение по сметката на хартиен носител, техният размер и предоставяне на
насрещните услуги, за които са дължими; съответствието на догорените клаузи с
нормативните изисквания.
1). По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване:
възникването на облигационно правоотношение по договор/договори за открИ.е на
разплащателна клиентска сметка, сключен между него и „.................“ АД, отправено от
ищеца валидно нареждане/искане за превод на сумата от 306,77 лева, изискуемостта на
вземането и неговия размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наведените
4
от него с отговора на исковата молба възражения, както и за превод на сумата в случай, че
твърди това.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника в отговора на исковата молба
и наведените от страните твърдения, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между В. В. и
„.................“ АД е сключен договор от 04.01.2019 г. за открИ.е и обслужване на клиентска
сметка по чл. 39 ЗАдв, че по специалната клиентска сметка на ищеца е постъпила сума в
общ размер от 1 196,32 лева – чрез два превода на каса с вносител М. И.ова Д.-Г.; че
„.................“ АД е удържала от така постъпилата сума, такава в общ размер от 889,55 лева,
отнесени за погасяване на месечни такси за обслужване на две платежни сметки на ищеца за
периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. и за изготвяне на извлечение по сметка на хартиен
носител за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото. На ищеца следва да бъде дадена възможност да
представи описаното като приложение, но реално непредставено постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 1330/2023 г. по описа на ЧСИ М. П.-.
Искането на страните за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит
при режим на довеждане на един свидетел на ищеца и на двама свидетели на ответника за
установяване на посочените в исковата молба и в отговора обстоятелства, следва да бъдат
уважени като относими към предмета на спора, предвид конкретно въведените от страните
твърдения и направени оспорвания, както и с оглед разпределената доказателствена тежест.
В тази връзка и с оглед конкретното оспорване, направено с отговора на исковата
молба, съдът намира за необходимо да отбележи, че спрямо свидетеля, допуснат по искане
на ищеца, не е налице основание за недопустимост съгласно чл. 164 ГПК, предвид
конкретните обстоятелства, за които ще бъде разпитван, а именно относно посещение на
ищеца в офис на ответната търговска банка с направено искане за изплащане на парична
сума, налична по разплащателната му сметка, доколкото с последния не се цели да се
установява обстоятелство за направено в писмена форма искане – арг. чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК, каквото и не се твърди от ищеца.
Като относимо към предмета на спора и с оглед тежестта на доказване между страните,
следва да бъде уважено искането на ответника за допускане изслушване на СИЕ, вещото
лице по която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба с изключение на
въпрос № 2.5, доколкото с последния не се цели да се установи конкретно извършвани
действия по платежни операции, а принципно необходимите такива, което обстоятелство
подлежи на доказване с други доказателствени средства.
На ищеца следва да бъде указано да уточни кои конкретно/какви по характера си
документи от кредитно досие, въз основа на което на негово име е открита клиентска сметка
при „.................“ АД с IBAN: ................................ с оглед преценка относимостта на искането
към конкретните оспорвания.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна да: 1). уточни
5
твърденията си за нищожност на клаузите, предвиждащи дължимостта на процесните такси
– поради противоречието им със ЗПУПС и ЗЗП, като посочи изрично и конкретно в какво се
изразява твърдяното противоречие; 2). посочи кои конкретно/какви по характера си
документи от кредитно досие отправя искане да бъде задължена да представи ответната
страна, като му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок посочените възражения няма
да бъдат разгледани по същество като неуточнени, респ. искането по чл. 190 ГПК ще бъде
оставено без уважение.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2023 г. от
10:35 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да представи описаното като приложение, но реално непредставено
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 1330/2023 г. по описа на ЧСИ М.
П.-.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на
исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА по искане на ответника изслушване на съдебно-икономическа експертиза
като вещото лице, въз основа на материалите по делото и след проверка в счетоводството
на ответното дружество отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, с
изключение на въпрос 2.5.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта
за доклад по делото най – късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
6
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7