Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 176 29.12.2022
година
град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На двадесети декември
2022 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 198 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Производството е образувано по жалба на Д.Д.К.
против Решение № 2153-25-52/03.11.2022
г. на Директора на ТП на НОИ -Търговище, с което е потвърдено разпореждане № **********
от 02.09.2022 г., като законосъобразно постановено. Жалбоподателят не е
съгласен с така зачетения осигурителен
доход и определеният индивидуален коефициент, на базата на който се изчислява
размера на пенсията по реда на чл. 70 от КСО. Жалбоподателят
развива съображения за незаконосъобразност на административния акт, поради
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че с жалба по реда
на чл. 117, ал. 1, т.2, б, „а“ пр. 2 КСО
е обжалвал издаденото му разпореждане за
отпускане на пенсия, досежно определения му
осигурителен доход. За периода от 01.01.2000 г. до
22.11.2021 г. отчетеният в разпореждането осигурителен доход е в размер на 68
372,42 лв., който е по-нисък от законорегламентирания
му доход. Доходът е съществен елемент от изчисляване на размера на пенсията и в
резултат от неправилното установяване му пенсията ми незаконосъобразно е
занижена с повече от 120 лв. на месец. Проблемът в установяване на
осигурителния му доход е свързан с възстановяването му като незаконно уволнен
като Директор на ПГТЛП гр. Попово и осигуряването му за част от периода на
незаконно уволнение(2006-2014). Вместо да бъде осигуряван на определения за
ръководна длъжност в сферата на образованието минимум, бил осигуряван на
минимална работна заплата. Твърди, че осигурителният доход от 86 015,58 лв. е
занижен със 17 634,16 лв. В обжалваното решение директорът при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
не е обсъдил възражението му за прилагане на Наредбата за
елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски и по конкретно чл. 1а от същата. В с.з. поддържа жалбата чрез процесуалния си представител. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Търговище се
явява лично и счита жалбата за неоснователна. Представя писмена защита.
Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията
си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от
процесуално легитимирано лице – адресат на административния акт, оспорва се
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят
е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване
заведено с вх. № 2213-25-23/13.05.2022 г.
Като документи удостоверяващи трудовия му стаж
е представил трудова книжка № 205 издадена от ОУ “В. Левски“ гр. Опака, книжка
за пенсионни документи № 070621 на Министерство на Народната Отбрана, военно
отчетна книжка серия М № 073026, УП-2 № 197/28.04.2014 г. издаден от
ПГТЛП гр. Попово, документи доказващи наличието на осигурителен стаж в Австрия
и Германия.
По така
представените от жалбоподателя
документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, е извършена преценка по реда
на чл. 74, ал. 1 от КСО с разпореждане № ********** от 02.09.2022 г. В
същото е посочено, че към датата на инвалидизиране
лицето има придобит осигурителен стаж, както следва:
Осигурителен
стаж до датата на инвалидизиране (04.05.2022 г.) - 30
г. 08 м. 23 дни. В това число реално положен трудов/осигурителен стаж от лицето
- 19 г. 02 м. 08 дни военна служба и безработица - 03 г. 09 м. 26 дни -стаж по
чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО - 07 г. 08 м. 19 дни в България.
Лицето
има положен трудов/осигурителен стаж в държави членки на Европейски съюз, а
именно Австрия и Германия. Специален е реда за лицата, при които се прилагат
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност, регламентиран в
чл. 98, ал. 1,т. 1 от КСО и чл.10, ал. 1 от НПОС, както и за направилите искане
за разглеждане правата им на пенсии за инвалидност, регламентиран в чл. 10, ал.
5 от НПОС.
В чл. 6
на Регламент 883 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди, а
именно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава
членка на ЕС (ДЧ) зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се
отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно
законодателствата на други ДЧ, все едно че са периоди завършени съгласно
прилаганото от нея законодателство. Това означава, че за лицата, които имат
осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и
законодателството на други ДЧ, ако българският осигурителен стаж не е
достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на
основание чл. 6 от Регламент 883 се взема предвид и осигурителния стаж, придобит
съгласно законодателствата на другите ДЧ на ЕС. Всяка държава - членка на ЕС
отпуска пенсия на лицата по условията на националното си законодателство, като
при необходимост взема под внимание осигурителните периоди на лицето във всяка
друга държава - членка, но размерът на пенсията се определя само въз основа на
доход, върху който са внасяни социалноосигурителни
вноски в България и от пропорционалното съотношение на българските периоди на
осигуряване към общия период (български и в другата държава - членка).
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради
общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се
умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. В ал. 2, т. 1 на
същият член е определено, че когато към датата на инвалидизирането
осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1,
разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години,и
възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за осигурителен стаж. При определяне на
пенсията признатото време и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент, за лица с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,9. Размерът на
пенсията за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 75, ал. 4 не може
да бъде по-малък за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане над 90 на сто - 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 от КСО. Доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради
общо заболяване, се определя, като средномесечният
осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 3 се умножи по индивидуалния коефициент
на лицето. За определяне размера на пенсиите за инвалидност поради общо
заболяване, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. индивидуалният
коефициент се изчислява по реда на чл. 70, ал. 8, 9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и
19.
Прилагайки
горепосочените разпоредби и предвид представените документи и налични данни в
информационната система/регистрите на НОИ, както и предоставените по служебен
път Констативни протоколи от контролните органи на НОИ по чл. 108 от КСО и
Протоколи от НАП - ТД Варна офис Търговище, изчисленият ИК е със стойност
0.7901, определен по т.н. нова методика.
Съгласно
чл. 70, ал. 3 от КСО, доходът, от който се изчислява пенсията, се определя,
като средномесечният осигурителен доход за страната
за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по
индивидуалния коефициент на лицето.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 9 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от
осигурителния доход на лицето за месеците след 31.12.1999 г. до дата на
отпускане на пенсията, в случая 22.11.2021 г., тъй като осигуряването на лицето
е до тази дата.
В случая
пенсията е отпусната, считано от 04.05.2022 г., със средномесечен
осигурителен доход за страната 05.2021 - 04.2022 г. в размер на 1191.96 лв. При
тези стойности, доходът за изчисляване размера на пенсията е в размер на 941.77
лв. (1191.96 лв. - 0.7901).
Процент
осигурителен стаж - 48,59 %.
Съгласно
чл. 75 от КСО - 48,59 90 от 941.77
Така
изчисления размер на пенсията е 457.61 лв.
От
01.07.2022 г. пенсията е определена при прилагане разпоредбата на 7ж от
Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, като изчисленият размер е
517.61 лв. Предвид на това и спазвайки разпоредбата на чл. 75, ал. 4, т. 1 от КСО, според която, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на
сто не може да бъде по-малък от 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал.
12 от КСО, пенсията е определена в размер на 537.05 лв. (115 на сто от 467.00 лв.).
Възраженията
на жалбоподателя относно зачетения му
осигурителен доход за период 2006 г. - 2014 г. са приети за неоснователни. Това е и спорното в
настоящия процес.
В
процедурата по отпускане на пенсията и изчисляването й в реален размер,
пенсионният орган е изискал всички налични документи от отдел „Краткосрочни
плащания и контрол“ при ТП на НОИ гр. Търговище с изх. № 2213-25-23#12/23.08.2022 г., поради това че
лицето води съдебна процедура за възстановяване на работа при осигурител ПТЛП
гр. Попово. С писмо вх. № № 2213-25-23#13/24.08.2022 г. са предоставени налични
формуляри (съдебни решения, констативни протоколи, задължителни предписания,
издадени от контролните органи на НОИ - Търговище и Протоколи на НАП).
Издадените Съдебни Решения относно възстановяването
на работа при осигурител ПГТЛП гр. Попово
налични в пенсионната преписка са следните: Решение на Търговищки окръжен съд
от 12.06.1997 г, Решение на Софийски градски съд от 05.07.2002 г., Определение
№ 906 на Върховен касационен съд на Република България от 15.07.2014 г. К. е
възстановен на работа със заповед № РД-12- 930/25.11.2005 г. на МОН, считано от
09.11.2005 г. след влязло в сила съдебно решение на 06.10.2005 г. Със заповед №
РД-12-931/25.11.2005 г. на министъра на образованието и науката и на основание
чл. 328, ал. 1, т. 1от КТ трудовото правоотношение с К. е прекратено, считано от датата на
връчване на заповедта, а именно 28.11.2005 г. Лицето е обжалвало връчената
заповед и с Решение на СГС от 04.11.2013 г. същият е възстановен на заеманата
длъжност преди уволнението - „директор“ на СПТУМ по машиностроене и лека
промишленост гр. Попово. Решението е обжалвано от ПГТЛП гр. Попово с касационна
жалба пред ВКС. С издаденото определение № 906 на Върховен касационен съд на
Република България от 15.07.2014 г. оставя в сила решението на СГС. Във връзка
с цитираното определение № 906 на ВКС и заповед № РД-12-372/28.11.2014 г. на
министъра на образованието и науката жалбоподателят е бил възстановен на
длъжността „директор“ на ПГТЛП гр. Попово, считано от 19.11.2014 г.
В
констативен протокол № КП5-25-00004310/30.01.2015 г. издаден от контролните
органи на НОИ и съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2, от КСО за осигурителен стаж се
зачита и времето, през което лицата по чл.4, ал. 1, т. 1,2,З и 4 и чл.4а, ал. 1
са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от
компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на
работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се
признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този
период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по
чл. 4а, ал. 1- от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако
лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните
вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и
осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
При
проверка на информацията в Регистъра на осигурените лица подадена с Декларация обр. №1 съгласно Наредба № 8 - за съдържанието, сроковете
начина и реда за подаване и съхранение на данните от работодателя,
осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица е установено, че липсват подадени данни с вид осигурен „18“ за лица, на
които за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради
неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради
уволнение, което е признато като незаконно от компетентен орган. Това е
наложило издаване на задължителни предписания № ЗД-1-25-00004311/30.01.2015 г.
за подаване на редовни данни с вид осигурен „18“ за период 03.2006 г. до
12.2006 г.; 01.2007 г. до 12.2007 г.; 02.2010 г. до 12.2010 г.; 01.2011 г. до
12.2011 г.; 01.2012 г. до 12.2012 г.; 01.2013 г. до 03.2013 г.; 05.2013 г. до
12.2013 г.;01.2014 г. до 04.2014 г.; 07.2014 г.; 10.2014 г.;11.2014 г. Предписанията са изпълнени от осигурителя ПГТЛП
гр. Попово.
С Решение
от 05.07.2002 г.вт.
IV -
Софийски градски съд определя обезщетение на основание
чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за м.07.2000 г., явявайки се пълен отработен месец преди
съкращението, поради което и подадените данни в Регистъра на осигурените лица
са подадени съобразявайки се с Констативен протокол, Задължителните предписания
и решения на съда.
Съдът, при така
установените релевантни фактически обстоятелства, прави следните правни изводи:
Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган
по чл.117, ал. 3 от КСО, при спазване на изискуемата писмена форма и липса на
съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон.
На
основание чл. 9, ал. 3, т. 5 е разписано: за осигурителен стаж се зачита и времето, през
което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без
работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето
образование; за този период се внасят
осигурителни вноски върху полученото обезщетение; за работниците и служителите
осигурителните вноски се разпределят по чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.
С
основният нормативен документ, какъвто е КСО относно внасянето на осигурителни
вноски и зачитане на осигурителен стаж/доход, в чл. 9, ал. 3, т. 2 ясно и
недвусмислено е разписано, че за
осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1,
2, З и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато
за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до
възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на
акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния
компетентен орган; за този период се
внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а,
ал.1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не
е било осигурявано, ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между
последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този
доход е по-малък.
За периода на незаконното уволнение следва да бъдат внесени осигурителни вноски за сметка на осигурителя, изчислени
върху последното брутно възнаграждение, както е посочено и в задължителното
предписание. Осигурителните вноски са били дължими от страна на работодателя, а
жалбоподателя се счита за осигурено лице, доколкото уволнението му е било
признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение. От влизане в сила на
съдебното решение възниква и задължението за работодателя да подаде съответната
информация.
Издаден е
Констативен протокол №КП-5-25-00004310/30.01.2015 г., Задължителни предписания
№ ЗД-1-25-00004311/30.01.2015 г., за коригиране на данни в Регистъра на
осигурените лица, в съответствие с нормативната уредба и Решения на съда, които
са изпълнени от осигурителя ПГТЛП гр. Попово.
Предвид изложените мотиви Административен съд –
Търговище намира, че оспореният акт е законосъобразен,
постановен в съответствие с материалноправните
разпоредби, поради което жалбата е неоснователна.
Разноски от ответната страна не се претендират и съдът не присъжда
такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.К., против решение №2153-25-52/03.11.2022 г. на директора
на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане № ********** /
02.09.2022 г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ- Търговище и
с което е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и определен размера й на основание чл. 74, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като
неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: