Р Е
Ш Е Н
И Е
№.................../ …… 2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
Десети касационен състав в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Наталия Зирковска при участието на прокурора Александър
Атанасов като разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева касационно адм. дело № 52/2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на
МВР-Варна против Решение № 2245/06.12.2019 година, постановено по НАХД № 4677/2019
година по описа на Районен съд – Варна, с което е отменен Електронен фиш серия Г
№0007388 на Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи, с
който на „Айлис“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. на осн. чл. 638, ал.4 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
В касационната жалба се поддържа, че решението на
ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че процесния електронен фиш по
безспорен начин установява и доказва извършеното нарушение. Касаторът счита, че
неправилно ВРС се е произнесъл относно неспазване на процедурата за
санкциониране. Изтъква се, че е достатъчно техническото средство за
установяване на нарушението, да е автоматизирано и управлението на МПС да е
установено с калибрована система, за да се елиминира човешкия фактор. Заявява,
че изготвената от служителя справка в електронния сайт на „Гаранционен фонд“ не
нарушава гаранцията за законност при установяване на нарушението. Моли за
отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП.
Ответната страна чрез процесуален представител в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
оставяне в сила на решението на РС-Варна и присъждане на разноски по списък.
Представителят на ВОП счита жалбата за
неоснователна.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е
неоснователна.
С
обжалвания електронен фиш серия Г
№0007388 на ОД на МВР-Варна на „Айлис“ ЕООД е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание
чл. 638, ал.4 от КЗ, за това че на 30.08.2019г. в 16.49ч. в гр. Варна, по бул.
„Цар Освободител“ срещу магазин „Технополис“, на място с координати 43.233619,
27.866908, с МПС-товарен автомобил „Форд Едже“, с рег. №*****, е установено нарушение на КЗ по чл. 483,
ал.1, т.1 вр. чл. 638, ал. 4. Нарушението е било заснето с автоматизирано
техническо средство SD2D0024. При
тези констатации и след извършена справка на интернет страницата на
„Гаранционен фонд“ било установено, че към 30.08.2019г. за описаното МПС нямало
валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
За
да отмени електронния фиш, ВРС приема, че в акта липсва описание на съставомерното
деяние, съставляващо административно нарушение, по ясен и категоричен
начин, респ. ЕФ не отговаря
на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. На следващо място ВРС приема, че въпреки
факта на заснемане на МПС-то от АТСС, представляващ трафик радарна система за
контрол на движение на скоростта на МПС, инсталирана в патрулен автомобил, ЕФ е
бил издаден след извършена проверка на интернет страницата на „Гаранционен
фонд“. Направен е извод, че нарушението, свързано с липса на валидна
застраховка, не е било установено от АТСС, доколкото тази система е одобрен тип
средство за измерване единствено за контрол на скорост на движение, а е
последствие от извършена проверка в интернет страницата на „Гаранционен фонд“,
което предпоставя прилагането на общите правила, предвидени в ЗАНН, свързани с
издаването на АУАН и НП, в който случай изготвените от АТСС снимки биха били
веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на
материалния закон.
Настоящата
инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния
съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за отмяна
на Електронния фиш.
Видно
от събраните по делото доказателства, извършването на процесното
административно нарушение е установено и заснето с мобилно по смисъла на § 6,
т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство –
SD2D0024.
По силата на
чл. 647, ал. 3 от КЗ, издаването на ЕФ за установено и заснето с АТСС
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, е при условията и по реда, предвидени в ЗДвП и в частност на чл. 189 от този закон. Според чл.
189, ал. 4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.): "При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. "
В този смисъл и при съобразяване на обективираното в
процесния ЕФ негово съдържание напълно правилен се явява доводът на РС, че
органът и в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТСС нарушение на КЗ /в
частност на това по чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ/ е длъжен да сочи
конкретните обективни признаци на въпросното нарушение, а не само цифрово да
изписва нарушената материално-правна норма, какъвто е и извода на въззивния съд, че в проверявания ЕФ описание на конкретното
нарушение от обективна страна не се съдържа. Административнонаказващият орган
по този начин допуска нарушение на особените процесуални правила, което нарушение е съществено, доколкото липсата на
описание на обективните признаци на нарушението винаги води до нарушение на
правото на защита на наказаното лице.
В
този смисъл възражението на касатора относно наличието на всички изискуеми
реквизити на ЕФ е неоснователно.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на ВРС, с
което електронният фиш е отменен, е постановено валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените в това
съдебно производство разноски - заплатено възнаграждение за адвокат. В съдебно
заседание е направено възражение за прекомерност. Съгласно чл.63, ал.4
от ЗАНН
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Този
размер не може да е по-малък от минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за
адвокатурата (към който препраща чл.63, ал.4
от ЗАНН)
и приетата въз основа на него Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Според чл.18, ал.2 от нея за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията. В случая с оспореното НП е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв. и съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза
на 370 лв. При преценка на обстоятелството, че упълномощеният адвокат е
участвал само в едно съдебно заседание, както и действителната фактическа и
правна сложност на настоящия спор, съдът приема, че договореният и внесен
размер на адвокатското възнаграждение не съответства на тази сложност, което
обстоятелство налага намаляване на дължимото адвокатското възнаграждение от 400
лв. на 370лв., който размер отговаря на характера на производството, на
сложността на правните и фактически установявания и на обема на реално
осъществените действия от процесуалния представител на ответната страна.
Воден
от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1
изр. второ ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 2245/06.12.2019 година, постановено по НАХД № 4677/2019
година по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР-Варна да заплати на „Айлис“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Провадия, представлявано от А. О. Е., сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1…… …
2………