Определение по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувана по жалба на О. “П. против действието на съдебния изпълнител по извършения въвод във владение на 13.4.3010 г. по изп.д. №36 по описа за 2010 г на ЧСИ, рег. № *** с район на действие Окръжен съд-Б.

Сочи се от жалбоподателя, че въвода е осъществен срещу тях незаконосъобразно, тъй като са трето за изпълнителното производството лице като се има предвид, че изпълнителния лист е издаден на несъдебно основание. Имотът, в който е въведен взискателя не е влядян никога от длъжника - ТПК “С”, а от тях - О. „.. Те са осъществявали фактическото владение върху процесните недвижими имоти в продължение на много години до извършване на въвода в т.ч. и преди подаване на заявление пред РС-П. от И. К. за издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК спрямо ТПК “С”. Твърди се, че О. „. е собственик на имота.

Постъпило е възражение по жалбата от взискателя И. К., в което се твърди, че е неоснователна. Сочи се, че е дадена възможност по реда на чл. 523 от ГПК от съдебния изпълнител на жалбоподателя като трето лице, намерено в имота и заявяващо самостоятелни права върху него да поиска спиране на изпълнителното дело. Такава молба не е подавана. Ето защо считат обжалвания въвод за законосъобразен.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Издаден е изпълнителен лист на основание чл. 417 ГПК, според който кооперация, ТПК С е осъдена да предаде на И К. посочените в него недвижими вещи. Извършения въвод е обективиран в протокол за въвод във владение от 13.4.2010 г. В протокола е посочено, че имотът се намира във владение на О. „., което лице е жалбоподател по настоящото дело. В него е отразено становището на жалбоподателя, според което те се намират в имота преди заявлението за издаване на изпълнителния лист и притежават нотариален акт за собственост. Посочено е, че е депозирана молба от председателя на О. “П. с правно основание чл. 534 във вр. с чл. 523 от ГПК за спиране на изпълнителното дело и към момента няма произнасяне, поради което е поискано отлагане на въвода. Пълномощника на взискателя е изразил становище, че за искането за спиране са пропуснати преклузивните срокове. ЧСИ е счел, че няма пречки за извършване на въвода, тъй като при предходните дати за извършване на въвода той е отлаган именно по тази причина и тъй като не се представя определение на съда за спиране на изпълнителното производство е въвел длъжника във владение на имотите. В настоящото образувано пред ОС производство постановен акт по молбата не се представя. Удостоверява се само подаването на самата молба пред РС-П. и образуване на ч.гр.д. № 516/2010 г.

С влязло в сила на 19.2.2007 г. решение № 357/32004 г. постановено по гр.д. № 78 по описа за 1999 г. на РС-П., потвърдено с решение № 645/4.7.2006 г. на БОС, което също е потвърдено с решение № 55/19.2.2007 г. на ВКС са отменени изцяло взетите решения на провело се на 22.1.1999 г. извънредно общо събрание на ТПК “С, гр. П., измежду които е и решението по т. 7 - за сливане на ПК „. и ТПК “С”.

Жалбоподателя О. П. сочи, че е създадено от обединението на ПК П. и ТПК С, като твърди, че недвижимите имоти са дълготраен актив на ПК П..

Според удостоверение изх № *1349 от 11.1.2010 г. от Агенция вписванията в търговския регистър е вписана Коперацията с фирма О. „.. От свидетелските показания на св. М, А се установява, че същите работят по слючени договори именно с О. „., че О. “П. е сключила договори с наематели на процесните недвижими имоти. Писмените договори не могат да се представят, тъй като същите се намират в помещенията, в които е извършен въвода, до които към момента нямат достъп.

С оглед изложеното съдът счита жалбата за допустима и основателна по следните съображения: Според чл. 435, ал. 5, изр. 1 от ГПК въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Жалбата е допустима с оглед твърдението на жалбоподателя, че владее имота от преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява, което твърдение обуславя процесуалната легитимация по спора. Доколкото този факт се установява – то това е относимо към материално-правната легитимация на жалбоподателя по същество. В производството по чл. 435, ал. 5 ГПК няма друг релевантен за установяване по същество факт. Ето защо и като съобрази удостоверението от Агенция по вписванията в търговския регистър Окръжният съд приема съществуването в правния мир на тази кооперация със съответната фирма т.е. на жалбоподателя. Същата като юридическо лице очевидно не е нито прекратена, нито заличена от търговския регистър. В настоящото дело се установи, че имотите се владеят отпреди завеждане на делото решението по което се изпълнява, от което следва, че въвода само на това основание следва да се отмени, тъй като този факт, сочи, че взискателят погрешно е насочил своя иск срещу нелегитимирани да отговарят. В този случай в тежест на взискателя е да предяви иск срещу третото лице, легитимирало се при условията на чл. 435, ал. 3 от ГПК с цел осъществяване притезанието си за получаване владението на имота.В случая е поискана издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо ТПК “С”. За настоящото производство е ирелевантен факта, дали съдът е постановил спиране на производството или не. Той е от значение в хипотезата на чл. 523, ал. 1 от ГПК, ако третото лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение и зявявява върху присъдени имот права, които изключват правата на взискателя. Тогава съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от РС спиране на изпълнението. В случая се твърди видно от обжалвания протокол и доказателствата установяват, че имотите спрямо които е извършен въвода се владеят от преди този момент. Неоснователен е довода в жалбата против действието на ЧСИ, според който е от значение обстоятелството издаването на изпълнителния лист на несъдебно основание. Според съда той не намира никаква законова опора. Това обаче не се отразява върху извода на съда за основателността на жалбата по изложените по-горе съображения, поради което съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно действието на съдебния изпълнител по извършения въвод във владение на 13.4.3010 г. по изп.д. №36 по описа за 2010 г на ЧСИ, рег. № *** с район на действие Окръжен съд-Б.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: