О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260471
гр.Пловдив, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното
от председателя ч.гр.д. №343/2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.
Производството
е образувано въз основа на частна жалба на „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №52, чрез юрисконсулт В.Я.
против Разпореждане от 14.12.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№12972/2020 г. на ПРС, 5 бр.с., в частта в която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** Левски 28 за сумата 1618,92 лева възнаграждение по договор за гаранция от 20.05.2019г. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност
на обжалваното разпореждане,
иска се отмяната му и вместо него да се уважи подаденото
заявление в обжалваната част. Претендира за разноски.
Жалбоподателят е изложил оплаквания,
че неправилен бил извода на съда, че клаузите и че възнаграждението по договора
за гаранция е нищожно поради противоречие с добрите нрави – счита,че клаузите
са индивидуално договорени с кредитополучателя и на същия му е предоставена
възможност за избор; че съдът неправилно е приел,че възнаграждението по договора
за гаранция е уговорено в полза на заемодателя; счита за неправилен извода, че
същото заобикаля забраната на чл.19,ал.4 и 5 ЗПК, тъй като не е налице
идентитет между субектите, в полза на които възникват паричните вземания по
договора - не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като
неравноправни.
Постъпил е отговор на ЧЖ от Р.Г.Д. чрез адв.Н.П.П., с който се оспорва ЧЖ и се излагат доводи, че
месечните премии по гаранцията се дължат и се заплащат заедно и на същата дата
с погасителните вноски по заема, а в чл.3.3.2 е казано, че платените премии не
подлежат на връщане независимо дали гаранцията е ефектирана, т.е. са дължими
без основание – преди да бъде активирана гаранцията, поради което счита тази
клауза за неравноправна. Претендира за разноски по ЧЖ, както и за направените
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.12972/20 на ПРС,5 бр.с..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима. По същество:
Обжалва се
разпореждане, в частта с която е оставено без уважение заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на парично вземане в размер на 1618,92 лева
възнаграждение по договор за гаранция от 20.05.2019г., като съдът е приел, че клаузата регламентираща
претендираното възнаграждение в договор за
гаранция, за заплащане на посочената
сума, е неравноправна.
С
законодателните изменения в процесуалния закон изрично задължиха заповедния съд
да извършва проверка за неравноправни клаузи. По същество, ПОС намира, че
извършената от ПРС преценка за неравноправност на на претендираното възнаграждение по договор за гаранция е правилна:
Независимо, че претендираното възнаграждение да е уговорено в отделен
договор, то е във връзка със сключения договор за паричен заем. Видно от
съдържанието на договора за гаранция, в чл.3 е предвидена клауза, съгласно
която заемателя дължи на Гаранта възнаграждение за предоставената гаранция,
уговорена като 12 ежемесечни премии, които месечни премии по гаранцията се
дължат и заплащат заедно със съответните месечни погасителни
вноски по заема, и са дължими независимо дали се активира гаранцията или не.
ПОС намира, че с процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.20 ЗЗП, като задължава
потребителя за заплати необосновано
високо възнаграждение на гаранта заедно със
съответните месечни погасителни вноски по заема.
Възнаграждението на
гаранта произтича от неравноправна клауза, която не поражда права и задължения
за страните, тъй като това възнаграждение не е включено като разход в ГПР по
кредита и представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неправдано
нарастване на размера на дълга на потребителя; не е ясно от договорите каква
насрещна престация получава длъжника срещу поемането на подобно задлъжение
спрямо едно трето за договора лице.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Следователно, независимо че се дължи на друго лице,
различно от кредитодателя,
възнаграждението по договора за гаранция е пряко свързано с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, следва да
бъде включено при изчисляване
на ГПР. В случая претендираното
възнаграждение не е включено в посочения в договора за кредит годишен процент
на разходите и по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно
размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава
извода, че с тази уговорка се
цели заобикаляне императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на потребителя чрез ограничение на
максималния размер на ГПР по кредита и
осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора -т.н. скрита възнаградителна лихва, което противоречи
на добрите нрави. Следователно претенцията за издаване на заповед за изпълнение
по отношение на посочената сума е неоснователна.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, в
отхвърлителната
му част е правилно
и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. С оглед неуважаване на ЧЖ, на ответника следва да се
присъдят направените по ЧЖ разноски в размер на 300 лв.- платен
адв.хонорар.Разноски по заповедното производство не се присъждат,тъй като
същите са дължими с оглед изхода на исквото производство по чл.422 ГПК.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 14.12.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№12972/2020 г. на ПРС, 5 бр.с., в частта в която е
отхвърлено заявлението НА „Гарант
Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №52за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** Левски 28
за сумата 1618,92 лева възнаграждение по договор за гаранция от 20.05.2019г.
ОСЪЖДА „Гарант Кредит Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ №52 да заплати
на Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** Левски 28 сумата
от 300 лв-разноски по ЧЖ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: