№ 209
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900192 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 383, ал.1 от КЗ.
Предявени са искове от Е. З. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****, в качеството й на наследник на В. М. Г., ЕГН **********, починал на
31.10.2021 г., бивш жител на гр. ***, против „КАРДИФ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и
„КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 29, вх. А, ет.1-3, с които се моли да бъдат осъдени двамата
ответници солидарно да заплатят на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, бл. 14, сумата от
26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева) частично от общата сума 74 196,72
лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-18227348 от 19.11.2020 г., както и
сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева) частично от общата сума 10 395,14
лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-18489138 от 31.03.2021 г., които суми
представляват застрахователно обезщетение по застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит
(Сертификат № PLUS-18227348) и застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит (Сертификат №
PLUS-18489138), във връзка с настъпило застрахователно събитие „смърт“ на
1
31.10.2021 г. на кредитополучателя В. М. Г., който кредитополучател е бил
титуляр на правоотношението по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта
PLUS-18227348 от 19.11.2020 г. и Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-18489138 от 31.03.2021 г.
Твърди се от ищцата, че кредитополучателят е починал, като Е. З. Д. е
наследник на починалото лице. Твърди се наличието на сключени два
договора за застраховки с ответните дружества по застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите, но въпреки това след смъртта на
кредитополучателя, застрахователните дружества не са заплатили на
бенефициента, а именно банката, която е отпуснала кредита, цитираните в
исковата молба процесни суми. По този повод се счита, че чл. 10.2 и чл. 10.3
от Общите условия на сключените договори са нищожни по подробни
съображения в исковата молба, като противоречащи на КЗ. Освен това се
твърди, че тези клауза са неравноправни клаузи по подробни съображения в
исковата молба и като такива те са нищожни.
Ответниците изцяло оспорват исковете. Не се оспорва обстоятелството
на сключени два договора за кредит с починалото лице, както и сключените
договори между починалия и двете застрахователни дружества по
застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
потребителски паричен кредит. Не се оспорва настъпването на смъртта на
кредитополучателя на посочената в исковата молба дата. Застъпва се от
ответните дружества тезата, че релевантно същите са отказали заплащане на
застрахователно обезщетение по процесните сделки, тъй като са налице
изключенията по чл. 10.2 и чл. 10.3 от Общите условия, като съгласно
представената по делото медицинска документация е видно, че г-н Г. е
страдал от сериозни хронични заболявания. В тази връзка се твърди, че може
да се направи обосновано заключение, че настъпилата смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с предходните негови хронични заболявания, за
които Г. е получавал редовно медицинска грижа и наблюдение. В отговорите
на исковата молба подробно се застъпват обстоятелствата, че посочените
клаузи не са нищожни, нито като противоречащи на Кодекса на
застраховането, нито като неравноправни клаузи. Възразява се за
недължимост на застрахователното обезщетение с оглед покритията,
предоставени съгласно Застраховките в пакет „Комбинирана защита“.
Непокрит риск в случая се явява събитието „смърт в резултат на заболяване“,
доколкото по делото не се спори, че причината за смъртта е вследствие на
негово предходно хронично заболяване, свързано с черния дроб. Счита се, че
следва да се приеме, че събитието не е покрит риск и не трябва да се изплаща
застрахователно обезщетение.
Съищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ не взема становище по исковете.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата
2
по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Между страните са безспорни обстоятелствата, че на 19.11.2020 г. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS18227348,
оторизационен код a87y5957, както и че на 31.03.2021 г. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-18489138, оторизационен код a97xt381
между съищеца БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ и починалия кредитополучател. Също така, безспорно е
обстоятелството, че към двата посочени договора за кредит, починалото лице
В. Г. има застраховки с ответните дружества и съответно издадени
сертификати: Сертификат PLUS-18227348 за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит,
предоставен от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, предоставена от MediGuide International и Сертификат №
PLUS18489138 за застраховка „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ и
Допълнителна медицинска „Второ медицинско мнение“, предоставена от
MediGuide International, като двата сертификата са подписани на датите, от
които датират и самите договори за кредит. Безспорно между страните е и
обстоятелството, че лицето В. М. Г. е починал на посочената в ИМ дата. Не се
спори, че кредитополучателят е бил болен от цироза, както и че
лицетокредитополучател е декларирал в надлежните документи това
обстоятелство. Не се спори по делото и относно факта, че ищецът е отправил
искане до застрахователите за заплащане на застрахователно обезщетение на
бенефициента, но такова не е извършено.
Правното основание на предявената претенция е чл.383, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е
заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение
на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите
3
и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Видно
от съдържанието на сертификатите застрахованото лице е именно В. М. Г.,
поради което е и налице правоотношение между него и застрахователите,
като застраховката е сключена в полза на кредитора БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ.
При така изложените безспорни факти и посочена правна квалификация
на претенцията основният въпрос, който следва да се съобрази по делото е
дали прогласеното в общите условия изключение за заплащане на
застрахователно обезщетение е валидно и е произвело своя правен ефект. За
да се отговори на този въпрос би следвало да се осветли правната природа на
сключените договори за застраховка. В конкретния случай следва да се
приеме, по повод съдържанието на правоотношенията, че предметът на
договорите и застрахователното събитие съвпадат. По принцип застраховките
по глава 37 от КЗ имат двояк характер, като може да се намерят аргументи да
бъдат причислени към имущественото застраховане, тъй като могат да касаят
покрит риск от невъзможност за заплащане на парична стойност, респективно
може да се приеме, че се касае за покрит риск свързан с неимуществено благо
на застрахования. Отправна точка, за да се приеме за какъв договор става
въпрос е предмета му, респективно застрахователното събитие, чието
настъпване е в рамките на покрития риск. В случая категорично може да се
каже, че се касае за неимуществени блага свързани със живота, здравето и
телесната цялост и работоспособност на застрахованото лице, а именно В. Г..
Т.е. прекия предмет на застраховката е свързан с нарушаване на
неимуществени блага, което като вторична последица ще доведе до
невъзможност от заплащане на договора за кредит. Т.е. имущественото благо
е вторично и не е прекия предмет на застрахователното правоотношение. Т.е.
очевидно при този извод след настъпване на застрахователно събитие смърт
на застрахования следва да намерят приложение правилата по глава 42. Тези
разсъждения се налагат с оглед на факта, че ако се касае за имуществено
застраховане следва да се приложи чл. 408 от КЗ, която е императивна и не
дава възможност в рамките на правоотношението да се въвеждат и други
изключения за отказ от заплащане на обезщетение извън
законовоопределените. Респективно, ако е налице застраховка на
неимуществени блага би следвало да намерят приложение нормите касаещи
застраховка „Живот“, „Злополука“ и др. В конкретния случай очевидно е
4
налице сключена комплекса застраховка обективираща покрити рискове
свързани с различни нарушения на неимуществени блага на застрахования,
който в конкретния казус съвпада със застраховащия. Отделно от това в чл.
456 от КЗ е предвидено, че когато застраховка "Живот" е била сключена в
полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това
физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу
застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са
платили задължението при настъпило застрахователно събитие към
кредитора. Това е още един аргумент в полза на извода, че в случая следва
към процесната застроховка следва да се подходи при приложение правилата
на договор за застраховка „Живот“. Посочената новела на чл.456 от КЗ е
обща разпоредба спрямо глава 37, тъй като касае сключване на договор по
отношение на всякакви задължения, а чл.382 и чл.383 от КЗ са приложими
относно тесен кръг правоотношения, а именно относно заем или банков
кредит, както и договори за лизинг.
Съобразно член 456 от КЗ е налице право на пряк иск от страна на
наследниците на починалото лице срещу застрахователя. Систематичното и
смислово тълкуване на разпоредбата водят именно на този извод. Това е така,
тъй като по аргумент на по силното основание, след като на лица, които не са
страни по правоотношението е признато право на пряк иск, то на още по
силно основание това е допустимо и за страната /нейните наследници/ по
сключения договор за застраховка. Ето защо и несъмнено проведената защита
е допустима.
По основните факти, както се установи страните не спорят. Наред с това
и въпреки пределно лаконичната форма на договора за застраховка от
Специалните условия, които очевидно са част от Общите условия, се
изяснява, че бенифициент е именно съищеца.
По делото е прието заключение по назначената СМЕ, което съдът
изцяло кредитира, установяващо правно релевантния факт, че несъмнено
смъртта е в пряка причинно следствена връзка със заболяването от което е
страдал кредитополучателя и което е обективирано в документите
предхождащи подписването на договорите за застраховка.
Както се изясни по – горе според съда приложение следва да намери
чл.449, ал.2 от КЗ прогласяващ възможност страните да предвидят в
5
сключения договор за застраховка и други изключени рискове, за разлика от
имущественото застраховане. В конкретния казус в чл. 10.3 от Общите
условия, които са възпроизведени в процесинте полици и подписани от
страните по правоотношенията, е прието, че отговорност на
застрахователя не може да бъде ангажирана ако при попълване на
„Медицински въпросник„ кандидатът за застраховане е декларирал
обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос,
застрахователите могат да откажат извършване на застрахователно
плащане, ако настъпилото застрахователно събитие по риска „смърт“ е в
причинно – следствена връзка с декларираното от застрахования
обстоятелство. По делото несъмнено е изяснено, че е налице деклариране на
хроничното заболяване „цироза на черен дроб“ от страна на
кредитополучателя и пряката причинно- следствена връзка на настъпилата
смърт с това заболяване. Поради това според настоящия състав на съда
релевантно ответниците са отказали плащане на застрахователни
обезщетения при изричното валидно изключване на част от покритите
рискове. Само за пълнота на изложение следва да се уточни, че чл.10.2 от
Общите условия не намира приложение към конкретния казус, тъй като
граматическото и смислово тълкуване на този текст предполага, че е
необходимо застрахования да е предоставил на застрахователя невярна или
непълна информацияили не я е обявил при попълване на въпросника.
Тук се поставя въпроса относно валидността на тази част от
правоотношението, като ищецът изрично се е позовал на нищожност на тази
клауза поради нейната неравноправност, без да излага някаква конкретика.
Ползвани са общи фрази и са цитирани членове от КЗ и съдебна практика, но
не става ясно нищо конкретно относно процесните правоотношения във
връзка с поведението на страните. Действително съдът би следвало да
извърши служебна проверка на действителността на сделката касателно
нейната нищожност, дори и без изрично възражение на ищцата, но липсата на
някакви конкретни оплаквания от тяхна страна несъмнено ще рефлектира на
окончателния извод на съда. Това е тъй като би следвало да се установи по
делото наличие на конкретни факти водещи от своя страна до нищожност
поради неравноправност на клаузата.
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са индивидуално договорени. Съгласно чл.143 от ЗЗП
6
неравноправна клауза е всяка договорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, като
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание /т.10/. ЗЗП освен това съдържа и
хипотези, които не попадат под регулацията на чл.143 от ЗЗП, изброени в
чл.144, съгласно чиято ал.2 и 3 чл.143,т.т.10 не се прилага.
С оглед изложеното съдът приема,че за да бъде нищожна като
неравноправна една клауза тя следва да дава права на търговеца/ в случая
банката/ попадащи в хипотезите на чл.143 от ЗЗП, клаузата да не е уговорена
индивидуално и да не попадат отношенията между страните в някое от
изключенията, на чл.144 от ЗЗП. В случая не се установява наличието на нито
една от изброените причини водещи до нищожност на клаузата. Не се
установява договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по сделката, като позволява на търговеца
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание. Страните с насрещни и покриващи се волеизявления са
уговорили изключване на определени рискове, като факта, че
кредитополучателят е бил добросъвестен и е декларирал заболяването си не е
аргумент в подкрепа тезата на ищцата, че разпоредбата от ОУ е
неравноправна сама по себе си.
Също така не се доказва по делото, че клаузата не е индивидуално
уговорена. Липсват каквито и да било оплаквания от ищците в тази посока,
като при липсата на наведени конкретни твърдения, следва да се приеме, че
атакуваната клауза, като част от правоотношение е предмет на индивидуално
договаряне. Не е достатъчно да се оспори валидността на клаузата от ищците,
а последните следва да наведат конкретни твърдения по повод липсата на
индивидуално договаряне, като едва тогава в тежест на застрахователя ще се
породи задължение за доказване на индивидуална уговорка. Нещо повече
видно от съдържанието на сертификатите е, че ОУ са възпроизведени в тях,
като страните са подписали всяка една страница поотделно. При това
положение презумпцията е, че кредитополучателят се е запознал със
съдържанието на договора и е съгласен с неговото съдържание. Не се
установява и наличието на някое от изключенията по чл.144 от ЗЗП.
7
Поради това и следва да се приеме, че е налице изключен риск по
чл.10.3 от Общите условия и искът се явява неоснователен.
При този изход от спора следва да ищцата да поеме сторените разноски
от страна на ответниците. По делото обаче не се установява приложен списък
за разноски на ответната страна, нито наличие на доказателства за направени
разходи.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.383, ал.1 от
КЗ от Е. З. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, в качеството й на
наследник на В. М. Г., ЕГН **********, починал на 31.10.2021 г., бивш жител
на гр. ***, против „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“
КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ,
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 29, вх. А, ет.1-3, с които се
моли да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да заплатят на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК Младост 4,
Бизнес Парк София, бл. 14, сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди
лева) частично от общата сума 74 196,72 лв., която обща сума е дължима към
21.03.2022 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-18227348 от
19.11.2020 г., както и сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева) частично от
общата сума 10 395,14 лв., която обща сума е дължима към 21.03.2022 г. по
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-18489138 от 31.03.2021 г.,
които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен
кредит (Сертификат № PLUS-18227348) и застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит
(Сертификат № PLUS-18489138), във връзка с настъпило застрахователно
събитие „смърт“ на 31.10.2021 г. на кредитополучателя В. М. Г., който
кредитополучател е бил титуляр на правоотношението по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит и ползване на кредитна карта PLUS-18227348 от 19.11.2020 г. и
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-18489138 от 31.03.2021 г.,
като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
8
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9