РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5549/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Ищцата твърди, че на 07.11.2016 г., около
10.20 часа, на път ІІІ-8007, км. 1+500, в посока от с. Узунджово към гр.
Хасково, А.М.М.,
при управление на лек автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил
контрол над лекия автомобил, в резултат на което реализирал
пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът се ударил в
крайпътно дърво.
По
случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 1084/2016 г. по описа на
РУ-гр. Хасково, пр.пр. № 2036/2016 г. по описа на РП – Хасково, което с
Постановление от 22.03.2017 г. било прекратено, на основание чл. 343, ал. 2 НПК.
Ищцата
твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е
била пътник в лек автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******, като е пътувала на
предната дясна седалка с поставен обезопасителен
колан.
След ПТП, ищцата била приета в Ортопедично отделение на МБАЛ
„Хасково“ – гр. Хасково, където било установено двуглезенно
счупване на дясната подбедрица. На ищцата било проведено оперативно лечение –
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибията
и фабулата с поставяне на метални импланти. На
14.11.2016 г., ищцата била изписана от лечебното заведение, след което
лечението й продължило в дома на ищцата, като първоначално тя била на легло, а
впоследствие започнала да се предвижва с патерици. След 45 дни, ищцата
претърпяла и втора операция за отстраняване на синдезмозния
винт. Лечението й продължило с физеотерапия за
възстановяване.
Ищцата
твърди, че вследствие
на получените от ПТП травми, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и неудобства, като и към предявяване на исковата молба,
продължавала да чувства силни болки. Ищцата изпаднала и в стрес, не можела да
спи нощем, като почти всяка вечер сънувала кошмарни сънища с ПТП. След ПТП, не
можела да се обслужва сама и разчитала на помощ на близките си. Емоционалното й
състояния се влошило, както пряко от преживяното ПТП, така и от невъзможността
да се обслужва сама. Когато забременяла с първото си дете, ищцата изпитвала
силни болки и тежест при носене на бебето, особено в напреднала бременност. На
ищцата предстояла нова операция за изваждане на металните импланти
от крака, което щяло да породи нови болки и страдания.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******, включително и на
водача А.М.М..
По повод на процесното ПТП, ищецът отправил
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът
постановил отказ.
Ищецът претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и медицински изделия.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1004.60 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, и съставляваща сбора от: сумата от 920 лева – метални импланти-табуларна плака с винтове, сумата от 40.60 лева – потребителска такса за
болничен престой и медицински услуги, и сумата от 44 лева – за патерици.
Сумите се претендират, ведно със законната,
считано от 07.11.2016 г. до
окончателното й изплащане.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД Д.Б.:
Ж.и З.“ АД,
е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност", е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******.
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни. Твърди, че водачът А.М.М. няма
вина за настъпването на процесното ПТП, а вината за същото е на Ю.Н.Т. - водач
на лек автомобил „Опел Корса“, д рег. № ******, който
е бил изпреварван от управлявания от водача М. автомобил. Ответникът твърди, че
водачът на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ******
е увеличил скоростта си и е засякъл изпреварващото го МПС, с което е станал
причина водачът на последното да загуби контрол над автомобила и да самокатастрофира. Ответникът твърди, че вина за
настъпването на процесното ПТП носи и Областно управление Хасково, което не е
изпълнило задължението си да поддържа пътната настилка в състояние, годно за
безопасно движение на пътни превозни средства – пътят е бил застлан със сухи
листа, което е било предпоставка за намаляване на сцеплението на гумите на
превозните средства с асфалта, загуба на устойчивост и контрол над управлението
им.
Ответникът оспорва и твърдените от ищеца
неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
Оспорва твърденията, че в резултата на процесното ПТП ищцата е изпаднала в стрес, не
е можела да спи нощем, че почти всяка вечер сънува кошмарни сънища с ПТП, твърденията, че и продължава да се оплаква от
силна болка в областта на фрактурата, както и твърдението за влошено
емоционално състояние след ПТП и в резултат на невъзможността да се обслужва
сама.
Ответникът оспорва предявените претенции и
като прекомерно завишени по размер с оглед принципа на справедливостта и
трайната съдебна практика.
Евентуално ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищцата Х.С.Н.. Ответникът твърди, че при
настъпване на процесното ПТП, ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП, както и
че е разсейвала вниманието на водача чрез разговори.
Ответникът оспорва и началната дата на претенцията за лихви върху
обезщетенията, като се позовава на рапоредбата на чл.
497, ал. 1 т. 3 КЗ.
Моли,
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.) .
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно
от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент
и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането
им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 07.11.2016 г.
(датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/30/116002448361, валидна от 17.09.2016 г. до 16.09.2017
г., „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******, включително и на водача А.М.М.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 03.12.2018 г.),
а и се установява от представената застрахователна полица (л. 57) и Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 58).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
При
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено по делото, че на 07.11.2016 г., около 10.20 часа, на път ІІІ-8007, км. 1+500, в
посока от с. Узунджово към гр. Хасково, А.М.М., при
управление на лек автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******,
е реализирала ПТП, при което автомобилът е напуснал пътното платно и е самокатастрофирал в крайпътно дърво, в резултат на което е пострадала
ищцата Х.С.Н.,
която е била пътник в автомобила.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие от 07.11.2016 г., съставен от разследващ полицай при
РУ – гр. Хасково, в съответствие с чл. 129 и сл. НПК (л. 10 и сл.). Протоколът
има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Процесното ПТП е било посетено и от дежурен ПТП при ОД на МВР – гр.
Хасково, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
133/07.11.2016 г. (л. 54) и Протокол за ПТП № 1624721/07.11.2016 г. (л. 56).
Като причини и обстоятелства за ПТП в Констативния протокол (и в Протокола
за ПТП) е посочено следното: Участник № 1 - лек автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******,
управляван от А.М.М., поради несъобразена скорост с
релефа на пътя губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посока на
движението в канавката, удря се в крайпътно дърво, в следствие на което отскача
на платното, двигателят му изхвърча и удря преминаващия покрай него Участник №
2 – лек автомобил „Опел Корса“, управляван от Ю.Н.Т..
Като пострадали лица в Констативния протокол са посочени А.М.М. и Х.С.Н. – с диагноза фрактура на десен глезен.
В Констативния протокол и в Протокола за ПТП е посочено, че е взето
отношение към водача А.М.М. и е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 185809/07.11.2016 г.
По случая е било образувано досъдебно производство № 1084/2016 г. по описа
на РУ-гр. Хасково, пр.пр. № 2036/2016 г. по описа на РП – Хасково
С постановление от 22.03.2017 г. на
прокурор при Районна прокуратура – гр.
Хасково (л. 6), производството по ДП № 1084/2016 г. на РУ-гр. Хасково, пр.пр. № 2036/2016 г.
на РП – Хасково, е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, вр. чл. 243, ал. 1, т. 1, и чл. 199 НПК - след
като е прието, че в следствие на настъпилото произшествие на Х.С.Н.
е причинена средна телесна повреда и след като Х.С.Н. е заявила, че не желае да
се води наказателно производство спрямо виновния водач (същите изявления е
направил и собственика на л.а. „Опел Корса“). В
постановлението е посочено, препис от същото, след влизането му в сила, ведно с
АУАН № 185809/07.11.2016 г. да се изпратят на Началника на Сектор „ПП“ (КАТ)
при ОД на МВР – гр. Хасково.
Въз основа на АУАН № 185809/07.11.2016 г. е съставено Наказателно
постановление № 16-1253-001853/24.04.2017 г. (л. 53) против А.М.М., за това, че на 07.11.2016 г., около 10.20 часа, в
Община Хасково, на път първи клас № 8007, км. 1+500, е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Бора“, с peг. № ****** със скорост, несъобразена с релефа на пътя, изгубил е
контрол над автомобила, излязъл е в дясно по посока на движението в канавката,
ударил се е в крайпътно дърво, в следствие на което автомобилът е отскочил на
пътното платно, двигателят му е изхвърчал и е ударил преминаващия покрай него
л.а. „Опел Корса“, с което е допуснал нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и му е наложено административно наказание
„Глоба“.
Видно от извършеното отбелязване, наказателното постановление е влязло в
сила на 07.06.2017 г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А.М.М.. Свидетелят заявява, че на 07.11.2016 г. е управлявал
л.а. „Фолксваген Бора“, с посока от с. Узунджово към гр. Хасково. Пред него
имало две коли, които свидетелят изпреварил. След като автомобилът се „прибрал“
в платно си, се „подхлъзнал“, излязъл от пътя и започнал да се върти. При
завъртането, двигателят на автомобила се откачил и ударил колата зад него.
Свидетелят заявява, че не си спомня с каква скорост е карал, но сочи, че „все
пак е изпреварвал“. Заявява, че не е слушал музика, не е и разговарял.
Обяснява, че е изгубил контрол над колата, тъй като пътя бил мокър, с
неравности, имало и листа по него. Заявява, че и двамата с Х. са били с колани.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа
експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото
доказателства, е приело, че процесното ПТП е реализирано при следния механизъм: На 07.11.2016 г., лек автомобил „Фолксваген
Бора“, с peг. № ******, управляван от А.М.М., се е
движил по път ІІІ-8007, в посока от с. Узунджово към гр. Хасково, със скорост
около 108 км/ч. (при разрешена скорост от 90 км/ч., доколкото се касае за
движение извън населено място и не е установено друго ограничение).
Около км. 1+500, водачът М. предприел изпреварване на лек автомобил „Опер Корса“, с рег. № ******,
преминал е в лявата лента за движение и при прибирането му в дясната лента, е
преминал косо през нея. Дясната лента била с голям напречен наклон, застлана
със сухи листа, изпадали от крайпътните дървета. В следствие на променения
коефициент на сцепление на гумите с пътя, автомобилът изгубил напречната си
устойчивост и напуснал пътя от дясно, като се ударил в крайпътно дърво. В
следствие на действие на еластични сили, автомобилът отскочил надас и паднал на пътя, като същевременно се завъртял на
около 360 градуса в посока на часовата стрелка около вертикалната си ос и се установил
в положението, в което е намерен. При отскачането след удара в дървото и
завъртането му, от автомобила се откъртили двигателят, който удар л.а. „Опел“ и
други части.
Видно
от АТЕ, причина за настъпилото ПТП са движението с висока скорост на лек автомобил „Фолксваген
Бора“, големият напречен наклон на дясната (северната) част на пътя, както и
настлания с изсъхнали листа уастък от пътя.
Загубата на напречна устойчивост на лекия автомобил най-вероятно се дължи
на по-рязкото му насочване надясно, при което автомобилът е стъпил на пътно
покритие с по-нисък коефициент на сцепление на гумите с пътя и при високата
скорост, автомобилът е станал неуправляем.
ВЛ по АТЕ е посочило, че ако водачът на лек автомобил „Фолксваген Бора“
се е движел с по-малка скорост и се е съобразил с пътните условия, то той би
имал техническа възможност да извърши изпреварването безопасно и да предотврати
произшествието.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинска
експертиза, извършена от вещото лице К.А.С.. Вещото лице, след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация, е приело, че в резултат на процесното ПТП, Х.С.Н. е получила следното увреждане: двуглезенно счупване
на дясна глезенна става.
След ПТП, ищцата е била приета на лечение в Отделение
„Ортопедия“ при МБАЛ „Хасково“ - АД. На
07.11.2016 г. й е извършена операция –
открито наместване на фрактурата с вътрушна фиксация.
След 45 дни е отстранен синдезмозния винт, след което е започнала да провежда
рехабилитация
В СМЕ е посочено, че най-честият механизъм за получаване
на такъв вид увреди е усукване на глезенната става. Медикобиологичния характер на увредата
е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30
дни. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при такъв вид
увреждания е около 6 месеца.
Видно от СМЕ, поради повърхностното разположение на
металните импланти в областта на глезенната
става, много от пациентите съобщават, че ги усещат и чувства болки при
движение. С оглед на това, вещото лице е приело, че е възможно и към момента
(СМЕ е представена в СГС на 05.04.2019 г.), ищцата да чувства болки в областта
на счупването при натоварване и смяна на времето.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира. Възраженията на ответника, в тази връзка, са
неоснователни.
По
делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетелката М.М.М.. Свидетелката заявява, че познава ищцата и знае за
ПТП, настъпило през месец ноември 2016 г. Свидетелката сочи, че след
катастрофата, Х. била приета в болница, където останала около 7 дни. Ищцата
била „на легло“, с гипс и импланти. Трябвало хора,
които да й помагат. След като я изписали от болницата, ищцата била две седмици
в с. Войводово, а след това в гр. Симеоновград, в домашни условия. Свидетелката
посещавала ищцата, и в болницата, и в домашни условия. Тя плачела, била много
уплашена. Свидетелката й помагала, тъй като тя била на легло. Ищцата била с
гипс около 45 – 50 дни, а след това с патерици около месец - два. Свидетелката
я посещавала почти всеки ден. Настъпила промяна в емоционалното й състояние,
била много е уплашена, изпитвала страх да пътува. Преди ПТП „тези неща“ ги
нямало, била напълно здрава. Свидетелката сочи, че миналата година
(свидетелката е разпитана на 15.04.2019 г.), ищцата претърпяла втора операция
за премахване на имплантите. След нея, по-рядко се
оплаквала, но пак имала оплаквания, имала нужда и да почива по-често. По време
на бременността, ищцата имала болки заради счупванията,
не можела да се движи много. През повече време била на легло, за да не се
натоварва, защото я боляло и я било страх.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
автомобил „Фолксваген Бора“, с peг. № ******
не е виновен
за настъпването на процесното ПТП. С
оглед установеното от фактическа страна, водачът А.М.М.
е действала противоправно, тъй като е нарушила разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя и др. Тук следва да
се посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е
установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в
резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил.
Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху
автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да
бъдат липсата на внимание при управление, разсейване, заспиване и др. (каквото
не се установява да е било налице). Всяко нарушение на режима на скоростта в
резултат на несъобразяване с атмосферните и пътните условия, е нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение № 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91
г. на ВКС, решение № 35/26.02.2016 г. по н.д. №
96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение №
5/*** г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г.
на ВКС, І НО).
Възраженията
на ответника са неоснователни, тъй като установената в чл. 45 ЗЗД презумпция не
беше оборена, включена липсват каквито и да е доказателства, че уврежданията на
ищцата са настъпили в резултат на друга причина.
В
заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
“
„ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадала се явява ищцата Х.С.Н. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за З.то и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по
гр. д. № 60387/2016 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение № 78/13.11.2017 г. по
гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, решение
№ 276/12.12.2018 г. по т.д. № 2346/2017 г. на ВКС, ІІ
ТО, определение № 682/05.12.2017
г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, решение
№ 2224/31.10.2017 г. по гр. д. № 988/2017 г. на
САС, решение № 2187/26.10.2017 г. по гр. д. № 2025/2017 г. на САС, решение
№ 1022/02.05.2019 г. по гр.д. № 4796/2018 г. и др.), и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията които е
търпяла пострадалата, възрастта на Х.С.Н. към датата на ПТП – 21 г., извършените
оперативни интервенции, необходимостта от чужда помощ на ищеца, промяната в
обичайния й начин на живот, както и социално-икономическите условия към момента
на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на Ж.на Х.С.Н., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 32 000 лева
Относно иска за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № 1304/07.11.2016 г., издадена от „Ф.-Си ***“
ООД, като доставчик на описаната стока „Комплект 1/3 Тубуларна
плаща с винтове“, с получател Х.С.Н., за сумата от 920 лева (с ДДС),
която сума е била заплатена – видно от фискален бон от същата дата.
Видно от фактура № **********/14.11.2016
г., издадена от МБАЛ „Хасково“ АД, с получател Х.С.Н. и фискален бон от същата
дата, ищцата е заплатила такса „престой“ в размер на 40.60 лева.
Видно от фискален бон от 10.11.2016 г., ищцата е заплатила сумата от 44 лева –
за патерици.
От заключението по СМЕ се установява, че
извършените разходи по описаните фактури са били необходими за лечението
на ищцата и са били направени във връзка с него. Поради това, съдът приема за
установено по делото, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в размер на сумата от 1004.60 лева,
съставляваща сбора от сумите по посочените фактури.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.***г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.***г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/*** г., решение № 169 от
28.02.*** г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на
уврежданията, тъй като при настъпване на процесното ПТП, е пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137 ЗДвП, както и
че е разсейвала вниманието на водача чрез разговори.
От показанията на виновния водач се
установява, че при настъпване на процесното ПТП, А.М. не е разговарял (с ищцата). Други
доказателства в тази връзка не са събрани, поради което и възражението на
ответника, че ищцата е разсейвала вниманието на водача чрез разговори, е неоснователно.
Св. М. заявява също, че при настъпване на
процесното ПТП, ищцата е била с поставен предпазен колан (свидетелят сочи, че и двамата с Х.
са били с колани).
В
тази връзка са приети и заключенията по съдебно-медицинската експертиза, автотехническата експертиза, допълнителната автотехническа експертиза и комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза.
Заключението
на всички вещи лица е че в настоящия случай, непоставянето на предпазен колан
не е съпричиняващ фактор.
В СМЕ е посочено, че функцията на предпазния
автомобилен колан е да фиксира тялото на водача и на пътниците към облегалката
и седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и
да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила. При
поставен предпазен колан крайниците не са ограничени в свободата на движение и
могат да пострадат независимо от поставения колан.
В открито съдебно заседание на 15.04.2019 г.,
ВЛ по СМЕ е заявило, че краката са свободни, не са фиксирани с колата, така че
има възможност да извършват движения в най-долните части. Уврежданията при
изместване на тялото напред по принцип са в областт
на коленете, а в случая, контузията е в областта на глезенната
става.
В АТЕ също е прието, че тъй като крайниците
са свободни е възможно нараняването им (и при поставен колан).
В открито съдебно заседание на 14.10.2019 г.,
ВЛ по АТЕ потвърждава, че правилно
поставен колан не може да запази крайниците.
В същия смисъл е и заключението на ВЛ в
допълнителната АТЕ. В нея ВЛ уточнява, че при челния удар, тялото на ищцата е
полетяло напред и нагоре, но политането е било спряно от предпазния колан и
отворената въздушна възглавница. При последващото
въртене на автомобила, обаче, тялото на пострадалата е било притиснато от
колана и въздушната възглавница, стояща надута около 5 сек. ВЛ е посочило още,
че ръстът на пострадалата не е от значение за настъпване на процесното ПТП –
достатъчно е при седнало положение, краката да не висят във въздуха. При
завъртане на автомобила при опрял крак на пода настъпва т.нар. „Торзия“ и е възможно да настъпи процесното увреждане.
В заключението по комплексната експертиза е
обяснен механизмът на настъпване на травмата на ищцата е в крайна сметка също е
прието, че този вид травма не е възможно да се протектира
от поставен предпазен колан.
Както
беше посочено, възражението за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин. Събраните по делото доказателства не само не го установяват, но
го и опровергават. В тази връзка следва да се посочи, че представените по
делото съдебни решение не са в състояние да обосноват различен извод.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалата не е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата
от 32 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 35 000 лева, следва да се отхвърли.
Искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи за
предявения размер от 1004.60 лева.
Съгласно
чл чл. 432,
ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят
дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1
, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 22.06.2017 г. (л.
50). Не се спори, че „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, не е определило и изплатило обезщетения. С
оглед установените по-горе факти и цитирани разпоредби, обезщетението за забава
в размер на законната лихва е дължимо върху посочените главници, считано от 23.09.2017 г. Претенцията за заплащане
на законна лихва следва да се отхвърли за периода от 07.11.2016 г. до
22.09.2017 г., като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да се присъди сумата от
1554.96 лева от общо направените
разноски размер на 1690.18 лв. (1690.18 лв. х. 0.92), в т.ч.: платена държавна
такса – 1440.18 лв. (л. 66) и депозит за СМЕ – 250 лв. (л. 106).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв.
Я.М.С., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете, в размер на 1481.33
лева (1610.14 лв. х 0.92).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 98.40 лева от общо направените разноски
в размер на 1230 лева (1230 лв. х 0.08), в т.ч.: депозит за СМЕ – 250 лв. (л. 88), депозит за
свидетел – 80 лв. (л. 89), депозит за АТЕ – 200 лв. (л. 127), депозит за
допълнителна АТЕ – 300 лв. (л. 145), депозит за КЕ – 400 лв. (л. 172). На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 400 лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 32 лева (400 х 0.08) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 184 лева - депозит за АТЕ (200
лв. х 0.92).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***,
да заплати на Х.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 32 000 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Х.С.Н. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 07.11.2016 г., на път ІІІ-8007, ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2017 г. до
окончателното плащане,
-
на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 1004.60 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от Х.С.Н. имуществени вреди от
ПТП, реализирано на 07.11.2016 г., на път ІІІ-8007, ведно със законната
лихва, считано от 23.09.2017 г. до
окончателното плащане, както и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1554.96
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 32000
лева до пълния предявен размер от 35000 лв.–обезщетение за неимуществени вреди,
както и претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, за
периода от 07.11.2016 г. до 22.09.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.М.С., с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 1481.33 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Х.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 98.40 лева – разноски по делото и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 32
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 184
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: