Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1532 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалба, подадена от „Гудлайфбългария“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ж.к.Бриз, ул.“Д-р Василаки Пападополу“55, ет.4, ап.4А,
представлявано от управителя Ирена Великкова Мадсен, против Отказ № 20190530134342-2/26.08.2019г. на длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20190530134342
за вписване на
обстоятелства относно действителни собственици на дружеството.
Жалбоподателят излага, че на същата
дата е подал още 4 бр. заявления за вписване/обявяване на обстоятелства за
други дружества, на които също се явява представляващ и управляващ. Изразява
съмнение, че при сканирането и обработката на документите е допусната грешка от
служителя в Агенцията. Твърди се, че при регистрацията на дружеството са
представени документи, установяващи съществуването и правосубектността на чуждестранните
ЮЛ и кои лица ги представляват според националните им закони, като тези
документи са достъпни и на разположение на ДЛР. Твърди се, че в тези
обстоятелства не са били налице промени, поради което и не са актуализирани с
нови удостоверителни документи. Няма и такова предвиждане в закона според
жалбоподателя освен при първоначална регистрация. Доколкото е посочен ЕИК /CVR
на дружеството съобразно регистрацията му в ТР, по арг. от чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице може и само служебно да извърши справка относно
правосубектността на търговеца. Жалбоподателят счита, че длъжностното лице е
следвало да подходи по идентичен начин спрямо регистрираното в Дания дружество
и по арг. на чл.2 от Закона за електронното управление. Посочва се линк от
европейския портал за електронно правосъдие, до който се твърди, че служителят
има пряк достъп. Твърди се, че и България и Дания са страни, подписали Хагската
конвенция за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични
документи /1961г./. Претендира се отмяна на постановения отказ и даване
указания за извършване на исканото вписване.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от
легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
С Отказ № 20190530134342-2/26.08.2019 г., длъжностното лице по регистрацията при Агенция по
Вписванията е отказало на заявителя „Гудлайфбългария“ЕООД по заявление
вх.№20190530134342 вписване на следните обстоятелства - юридическо лице, чрез което пряко се
упражнява контрол, негов представител, юридическо лице, чрез което непряко се
упражнява контрол, действителни собственици и лице за контакт. В мотивите към
отказа е посочено, че към заявлението не е представена декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП, по одобрения образец – приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП, като
тази нередовност не е отстранена в границите на предоставения срок.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е изброен изчерпателно
обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да
извърши, която проверка е формална и обхваща и преценка дали заявеното за
вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му със закона, което
се установява от представените със заявлението документи, съответно дали
подлежащия на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона (чл. 21, т. 5 ЗТР).
В конкретния случай, задължението за
вписване на действителните собственици по партидата на „Гудлайфбългария“ЕООД е възникнало в хипотезата на чл. 63, ал. 5 ЗМИП.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, данните, изброени в т. 1-3 се
вписват в съответния регистър въз основа на декларация, чиято форма и
съдържание се определят с правилника за прилагане на закона. Съобразно
разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП, при заявяване на обстоятелствата по чл. 63,
ал. 4 от ЗМИП лицата подават декларация с нотариална заверка на подписа,
съдържаща реквизитите, съгл. Приложение № 3.
От съдържащото се по партидата на
търговеца в ТР сканирано копие на заявлението, както и от изготвената от АВ
преписка по жалбата, се установява, че към
заявлението е приложена декларация с нотариална заверка на подписа съгласно
чл.63, ал.4 ЗМИП в съответния образец – приложение №3 по чл.38 от ППЗМИП, както
и декларации по чл.13, ал.4 и ал.5 от ЗТР и чл.66, ал.2 от ЗМИП. В този смисъл констатацията на регистърния орган
за липса на представена декларация съгласно
чл.63, ал.4 ЗМИП се явява неправилна.
Независимо от това, в заявлението са
налице нередовности, които са пречка за вписване на завените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 50а,
ал. 1 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (в редакцията
й ДВ бр. 88/ 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) подлежащите на вписване
обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по
образец съгласно приложение № Б7. Заявлението
се състои от две части: Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1
и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите
отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен
режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта,
съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. В
случая прави впечатление, че в заявлението не е попълнено изначално основанието
на вписването – поле 529, което е задължителен реквизит, защото именно въз
основа на заявеното длъжностното лице преценява и съответствието на приложените
документи с изискванията на закона. При евентуално уважаване на заявлението, в ТР се
отразяват не само данните за действителния собственик, но и основанието за
вписването. По изложените съображения непосочването на основанието представлява
пречка за вписването на действителен собственик, тъй като би създало неяснота
относно хипотезата, от която произтича задължение за вписване.
Отделно от това при извършено от съда
съпоставяне се установява несъответствие между декларираните и заявени за
вписване обстоятелства, което обуславя краен извод за законосъобразност на
постановения отказ.
На първо място в заявлението
„Скандинав Инвест“ООД е посочено в т. 538 – „Юридическо лице, чрез което
непряко се упражнява контрол“, докато в декларацията това дружество е включено
едновременно в раздел II А – „Юридическо лице, чрез което
пряко се упражнява контрол“ и в раздел II Б – „Юридическо лице, чрез което
непряко се упражнява контрол“, което създава неяснота относно подлежащото на
вписване обстоятелство.
На следващо място в заявлението са
посочени действителни собственици – физически лица, които не се установяват от
декларацията по чл.63, ал.4. В декларацията липсва какъвто и да е запис
/попълване/ на тези обстоятелства – липсва посочване на действителните
собственици, които същевременно са посочени като физически лица в заявлението в
поле 550.
Относно лицата действителни собственици
не са посочени коректно и данните за притежаваните от тях права доколкото част
от тях не са формално свързани с дружеството-заявител. Данни за дяловото им
участие не се съдържат нито в декларацията, нито в заявлението.
Липсва и изискуемото нотариално заверено
съгласие на лицето за контакт в РБ, което действително съвпада с управителя на
дружеството, но съгласието му не е изрично, а следва да бъде тълкувано при
преценка на декларацията.
Нередовността на заявлението от външна страна не е отстранима по реда на чл.22, ал.5 ЗТР. Нередовностите, за които се дължат указания, се свеждат до непредставяне на изискуем по закон документ и непредставяне на документ за внесена държавна такса. Ненадлежното попълване на заявлението води до постановяване на отказ по такова заявление. Посочените непълноти и несъответствия в документа, въз основа на който се извършва вписването, представляват самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.
Поради съвпадение в крайните изводи, макар и по други съображения, постановеният отказ следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190530134342-2/26.08.2019г. на длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх.№20190530134342
за вписване на
обстоятелства относно действителни собственици на дружеството, по партидата на „Гудлайфбългария“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението
препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: