№ 163
гр. Плевен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря В. Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200556 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №НЯСС-16/07.02.2023г. на *** на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на ***
представлявана от Г*** на ***та, е наложена имуществена санкция в размер
на 1000,00 лв. /хиляда лева/ на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите
за нарушение по 190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** Плевен, представлявана от Г*** на ***та /чрез адв. В.
П./, който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя: Акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени при
нарушение на материалния закон и по- специално относно задължителните
реквизити на АУАН и НП.
На първо място се твърди, че административно наказващият орган се
е произнесъл в нарушение на чл.52 от ЗАНН, извън едномесечния срок от
1
получаването на административната преписка. На второ място се твърди, че
АУАН е съставен в разрез с разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Актосъставителят е приел, че нарушението е извършено на 29.04.2022
година, а АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН –
на 15.08.2022г.. На трето място се твърди, че административнонаказващият
орган не е изложил мотиви относно извода си, че не е налице основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. На четвърто място се твърди, че както в АУАН,
така и в наказателното постановление, не е посочено конкретната дата на
извършване на нарушението, както и липсва точно и ясно формулиран
диспозитив относно изпълнителното деяние на нарушението. Не е ясно как
АНО е стигнал до извода, че нарушението е извършено на 30.04.2022 година.
На пето място се твърди, че *** Плевен е санкционирана два пъти за едно и
също нещо. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – редовно призован – не се представлява
в съдебното заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
АКТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО
НАРУШЕНИЕ №03-011/15.08.2022 г. е съставен от С. Д. Д., на длъжност ***
в РО НЯСС „Северозападна България“ Офис Плевен при Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), г*** оправомощен със
Заповед № А-776/22.12.2021г., изменена и допълнена със Заповед № А-
354/27.05.2022 г. на *** на ДАМТН срещу *** Плевен, ЕИК/БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление Плевен, *** с представител *** на ***
Плевен, упълномощено лице ***, ЕГН **********, номер и дата на
пълномощно РД-21-5/12.08.2022 г. за това, че:
На 26.05.2022 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закон за водите в
присъствието на *** на длъжност *** на село *** - общ. Плевен /представител
на собственика/, извърших проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир „***" за
2
установяване на изпълнението на мерките за осигуряване на изправно
техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, чрез
даденото в Констативен протокол № 03-04-90/22.07.2021 г. предписание а
именно: „Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по
въздушният откос.", със срок за изпълнение 29.04.2022 г.
Язовир „***" е собственост на *** Плевен видно от Акт №
42623/25.06.2018 г. за публична общинска собственост, Акт №
42624/25.06.2018 г. за публична общинска собственост и Акт №
42625/25.06.2018 г. за публична общинска собственост. Язовирът е
разположен в следните имоти: имот № *** (стар номер № ***) в землището
на с. ***, *** Плевен, област Плевен; имот № *** (стар номер № ***) в
землището на с. ***, *** Плевен, област Плевен и имот № *** (стар номер №
***2) в землището на с. ***, *** Плевен, област Плевен.
При извършването на проверката на 26.05.2022 г. чрез обход и оглед
на язовирната стена и съоръженията към нея, установих, че въздушния откос
е обрасъл с многогодишна гъста храстовидна и дървесна растителност, което
създава предпоставки за компрометиране целостта и стабилитета на
въздушния откос. От направените констатации по време на проверката
следва, че състоянието на въздушния откос е същото, както е констатирано и
в КП № 03-04-90/22.07.2021 г.
Язовирната стена на яз. „***" е класифицирана в първа висока степен
на потенциална опасност, съгласно чл. 141б, ал. 1 от Закона за водите, за
което е съставен Протокол - Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние.
Гореописаната фактическа обстановка е обективирана в Констативен
протокол № 03 04-31/06.06.2022 г.
По този начин установих, че *** Плевен, на 30.04.2022 г., в
качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен
протокол № 03-04-90/22.07.2021 г., а именно: „Да се премахне храстовидната
и дървесна растителност по въздушният откос.” със срок за изпълнение
29.04.2022 г. което е нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
3
*** Плевен със своето бездействие по изпълнение на даденото
предписание по Закона за водите, виновно е нарушила чл.190а, ал. 2 от Закона
за водите като собственик на хидротехническото съоръжение.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно
постановление №НЯСС-16/07.02.2023г. на *** на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на *** представлявана
от Г*** на ***та, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
/хиляда лева/ на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите за нарушение
по 190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото инж. С. Д. се
установява, че заема длъжността гл. инспектор в РО НЯСС /Надзор на
язовирни стени и съоръжения към тях/ „Северозападна България“, офис
Плевен, при ДАМТН. *** посочва, че на 20.07.2021г. е извършена проверка
на язовирната стена на язовир „***“, собственост на *** Плевен, за която
собственикът бил предварително уведомен. На 20.07.2021г., в
присъствието представител на собственика, бил извършен обход и оглед на
язовирната стена. Резултатите били обективирани в констативен протокол
/КП/. Установява се, че с КП било дадено предписание да се премахнат
храстовидна и дървесна растителност по въздушният откос със срок до
29.04.2022 година. След изтичане на срока, на 26.05.2022г. извършили
повторна проверка, за да се провери изпълнено ли е даденото предписание.
Съставен бил Констативен протокол /КП/, в който е отразено, че
състоянието на въздушния откос не се е променило от предходната проверка
на 20.07.2021г. и предписанията не били изпълнени. КП бил изпратен на
собственика - *** Плевен. Била изпратена покана за съставяне и връчване на
АУАН, като на посочени в нея дата и час се явил упълномощен
представител с пълномощно и се съставил АУАН в присъствие на
нарушителя. Един екземпляр от акта бил връчен - на упълномощеният
представител на собственика.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от показанията на
свидетеля Р. С. З. - присъствал при установяване на нарушението и при
съставянето на акта. *** З. дава показания, че работи като *** в Регионален
отдел НАСС „Северозападна България“, ГД „Надзор на язовирни стени
съоръжения към тях“ при ДАМТН, офис Плевен. Заявява, че при предходна
4
проверка е дадено задължително предписание, с поставен срок за
изпълнение - 29.04.2022 година. Предписанието било дадено с цел
предприемане на мерки по отношение на осигуряване на техническата
изправност на язовирната стена, съгласно разпоредбите на Закона за водите,
като това осигуряване е задължение на собственика на техническото
съоръжение. Посочва, че след изтичане на срока за изпълнение - май месец
2022 година е била извършена проверка по последващ контрол за
изпълнение на даденото предписание - „да се почистят храстовидната и
дървесна растителност от въздушния откос на язовирната стена“. При
извършване на проверката по последващ контрол, след обход и оглед на
язовирната стена, която е изградена от земна маса, уплътнен насип, е
установено, че въздушният откос е с прорасла няколкогодишна храстовидна и
дървесна растителност, чиито корени значително нарушават целостта на
уплътнения земен насип, което нарушава и конструктивната цялост на
язовирната стена. Пояснява, че това създава предпоставки за образуване на
каверни в земния насип, вследствие натиска на водата, последваща
филтрация и разрушаване на хидротехническото съоръжение. Посочва, че
язовирната стена, както е записано и в акта е първа степен на потенциална
опасност. С така установеното при извършената проверка наличие на
храстовидна и дървесна растителност няколкогодишна, е установено
нарушението, а именно *** Плевен като собственик на хидротехническото
съоръжение, не е изпълнила даденото предписание, което е задължително за
изпълнение по Закона за водите в поставения срок на изпълнение на
30.04.2022 година. Твърди още, че със своето бездействие собственикът на
хидротехническото съоръжение е нарушил чл.190а, ал.2 от Закона за водите.
Сочи, че актът е съставен през месец август 2022 година в присъствието на
упълномощен представител на собственика, с представено пълномощно.
Актът е подписан от лицето -упълномощен представител, без да е посочил
възражения при подписване на акта и е връчен по съответния ред на ЗАНН.
На въпроси поставени му от адв. П. обяснява, че въздушен откос е
наклонената повърхност на язовирната стена, откъм страната на въздуха, а
водният откос е откъм страната на водата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Д. и *** Д., като
обективни, логични, непротиворечиви и съответния на останалия
доказателствен материал.
5
При така анализираните доказателства следва да се приеме за
безспорно, че фактическите констатации в акта за установяване на
административно нарушение напълно кореспондират със събраните по делото
доказателства, а именно: Заверено копие на покана за съставяне и връчване на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с изх. № 85-02-
107/26.07.2022 г. до г-н *** - *** на *** Плевен, ведно със заверено копие от
известие за доставяне с № 1110013321219; Оригинал на АУАН № 03-
011/15.08.2022 г., ведно с разписка за връчване, ведно със заверено копие от
Пълномощно № РД-21-5/12.08.2022 г.; Заверено копие на Заповед № А-
776/22.12.2021 г. на *** на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор и Заповед № А-354/27.05.2022 г.; Заверено копие на писмо за
предоставяне на констативен протокол с изх. №85-01-733/17.06.2022 г., ведно
със заверено копие от известие за доставяне с № 1110013321170; Заверено
копие от Констативен протокол № 03-04-31/06.06.2022 г.; Заверено копие на
писмо за предоставяне на констативен протокол с изх. №85-01-
1239/12.08.2021 г., ведно със заверено копие от известие за доставяне с №
9100023409174; Заверено копие от Констативен протокол № 03-04-
90/22.07.2021 г.; Заверено копие от Актове за публична общинска
собственост № 42623/25.06.2018г. № 42624/25.06.2018 г. и №
42625/25.06.2018 г.; Заверено копие от Класификация по степен на
потенциална опасност за язовир „***“, област Плевен, *** Плевен, с. ***;
заверен препис на НП №НЯСС-№15/06.02.2023г. и АУАН № 03-
010/15.08.2022г..
Настоящото производство е от административнонаказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК обвиняемия (в случая нарушителя ) се
счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с
чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение, и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.).
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
6
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административнонаказателното преследване. В настоящият
случай това означава, че административнонаказващия орган следва да
докаже, че жалбоподателя е извършил посоченото в НП административно
нарушение, и че го е извършил виновно. Освен това следва да се установи,
дали деянието на жалбоподателя изобщо съставлява административно
нарушение.
Административнонаказателното производство е образувано въз основа
на акт, който е съставен редовно от компетентно длъжностно лице в кръга на
неговите законови правомощия и съдържа изискуемите реквизити по чл.42 от
ЗАНН. Съгласно, чл.202, ал.11 от Закона за водите, актовете за
нарушенията по чл. 200, ал. 1, т. 13а, 18, 22 и 43 в случаите на упражняване на
контрола по чл. 190, ал. 4, и по т. 38 – 42 се съставят от длъжностни лица,
оправомощени от *** на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор. АУАН е съставен от С. Д. Д. на длъжност *** в отдел „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“ - Северозападна България,
оправомощен със Заповед №А-776/22.12.2021г., изменена и допълнена със
заповед № А-354/27.05.2022г. на *** на ДАМТН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган
по смисъла на чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН - *** на ДАМТН.
Съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ, наказателните постановления по ал. 11,
а именно за нарушения по чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ, каквото е процесното, се
издават от *** на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от оправомощени от него длъжностни лица. Неоснователни са и
наведените доводи от жалбоподателя за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като издадено след едномесечния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН. Срокът е инструктивен и с изтичането му не се прекратява
възможността административно-наказващият орган да постанови акта, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването, че не са спазени установените в чл. 34,
ал. 1 ЗАНН срокове за образуване на административнонаказателното
производство и по-конкретно предвиденият в тази правна норма тримесечен
срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя
7
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Анализът на разпоредбата показва, че в нея са регламентирани два
самостоятелни срока, в рамките на които следва се предприеме
административнонаказателно преследване за извършено административно
нарушение. Първият от тях (тримесечният от откриване на нарушителя) е
свързан с момента на установяване/откриване на нарушението, той
представлява най-ранният такъв, от който съответните компетентни органи да
са в състояние да възприемат съставомерните обстоятелства относно
конкретното нарушение и нарушител, а вторият (едногодишният) е свързан с
извършване на административното нарушение. Тоест тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва да тече от установяване на нарушението и
нарушителя, а едногодишният – от извършването на нарушението. За да е
налице законосъобразно проведено административнонаказателно
производство, следва АУАН да е издаден в рамките на двата срока по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В конкретния случай задължителното предписание да се
почисти от растителност язовирната стена на язовир "*** " е дадено с
констативен протокол № 03-04-90/22.07.2021 г., като комисията по чл. 138а,
ал. 3 ЗВ е определила срок на изпълнение: 29.04.2022 година. Тоест, датата на
извършване на нарушението е 30.04.2022 г. – първият ден, след изтичане на
определения срок за изпълнение на предписанието. Именно това е и
посочената дата на извършване на нарушението от АНО в процесното
наказателно постановление. Това е и първата възможна дата, на която
нарушението е могло да бъде установено. Следователно, от 30.04.2022 г. е
започнал да тече и едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Тримесечният срок, регламентиран в същата правна норма е започнал да
тече от 26.05.2022 г. – датата на извършване на проверката, при която е
констатирано неизпълнението на даденото с констативен протокол № 03-04-
90/22.07.2021 г. задължително предписание, тъй като на тази дата
компетентните длъжностни лица са установили извършването на
нарушението от страна на *** Плевен, респ. са открили нарушителя по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
8
Същият изтича на 26.08.2022 година. АУАН № 03-11 е съставен на
15.08.2022 г., т. е. в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, с който е
поставено началото на административнонаказателното производство по
издаване на процесното наказателно постановление,
Неоснователно жалбоподателят възразява, че тримесечният срок от
откриване на нарушителя е започнал да тече от датата на крайният срок за
изпълнение на предписанието – 29.04.2022 година. Конкретното нарушение,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ***
Плевен по реда на ЗАНН и ЗВ – предмет на оспореното пред РС - Плевен
наказателно постановление, представлява неизпълнение на предписание, а не
действията, обективирани в самото предписание. Последното, по своята
правна същност, е едностранно властническо волеизявление, което пряко
рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно
определено задължително поведение, за което е изискано да се представят
пред контролния орган надлежни доказателства в определен от органа срок.
Това волеизявление е индивидуален административен акт, който подлежи на
самостоятелно оспорване по реда на АПК, който ред е различен от този за
налагане на административни наказания по ЗАНН. Ето защо, с даването на
предписанието не се повдига административнонаказателно обвинение на
лицето, и не се установява извършването на административно нарушение.
Следователно на 29.04.2022 г., когато изтича срока за изпълнение на
предписанието, липсва осъществен състав на административно нарушение по
чл. 190а, ал. 2 ЗВ, поради което няма и нарушител, който да бъде открит по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Едва след изтичане на срока, определен за
изпълнение на задължителното предписание, и констатиране от страна на
контролните органи на бездействието на адресата на предписанието да
изпълни същото, е възможно установяването на нарушението и нарушителя.
Неоснователно е и възражението, че *** Плевен е наказан два пъти за
едно и също нарушение.
С наказателно постановление №НЯСС-16/07.02.2023г. на *** на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на ***
ПЛЕВЕН е наложено административно наказание, за това, че на 30.04.2022
г., в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен
9
протокол № 03-04-90/22.07.2021 г., а именно: „Да се премахне храстовидната
и дървесна растителност по въздушният откос.” със срок за изпълнение
29.04.2022 г.
С наказателно постановление №НЯСС-15/06.02.2023г. на *** на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, на ***
ПЛЕВЕН е наложено административно наказание за това, че на 30.04.2022 г.,
в качеството си на собственик на язовир „***“, не е изпълнила даденото на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите предписание в Констативен
протокол № 03-04-90/22.07.2021 г., а именно: „Да се премахне храстовидната
и дървесна растителност по водният откос.” със срок за изпълнение
29.04.2022 г.
И двете наказателни постановления са обжалвани и не са влезли в
законна сила, поради което към настоящия момент не са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата чл.15 от ЗАНН, по силата
на който: Никой не може да бъде наказан повторно за административно
нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда.
Според разпоредбата на чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите ***т на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени
от него длъжностни лица контролират изпълнението на мерките за
осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и в тази връзка
съгласно чл. 190а ал. 1, т. 3 ЗВ имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си, както и да определят срок за тяхното изпълнение. На това
правомощие на контролните органи съответства регламентираното в ал. 2 на
чл. 190а ЗВ задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях да изпълняват предписанията.
Предписанието не е обжалвано по законовия за това ред, поради
което предмет на административнонаказателното производство, каквото по
своя характер представлява оспорването на наказателното постановление, е
единствено изпълнението или неизпълнението на предписанието.
В конкретния казус, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на предписание, дадено на
10
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, съгласно която разпоредба ***т на
ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица имат право да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ "Собствениците на
язовирни стени и на съоръженията към тях са длъжни да изпълняват
предписания по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. " за чието неизпълнение е
предвидена наложената по чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон имуществена
санкция.
Субект на задължението да се почистват и поддържат язовирните
стени и съоръженията към тях е на собственика на язовирната стена, съгласно
чл. 141 от Закона за водите, поради което и субект на предписанията по чл.
190а ал. 1, т. 3 и съответно на задължението за тяхното изпълнение, а оттук и
административнонаказателноотговорно лице по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е
именно собственикът.
Наказателното постановление е издадено за неизпълнение на
предписание, дадено на *** Плевен като собственик на язовир „***“.
Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона за водите се наказва с имуществена
санкция юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т.
5 или задължение чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. В случая е налице предписание по
чл. 190а, ал.1, т.3, което е обективирано констативен протокол № 03-04-
90/22.07.2021 г., с което на ***та - жалбоподател било дадено предписание:
“да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушният
откос” със срок за изпълнение 29.04.2022г. като доводите относно неяснота на
даденото предписание са неотносими към предмета на спора.
В административно-наказателното производство при проверката за
законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи
единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението
по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на
контролен орган на ДАМТН по чл. 138а ал.3 т.2 от ЗВ или задължение чл.
190а, ал. 2 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на адресата на
предписанието.
Неизпълнението на дадени от контролния орган предписания,
подлежи на санкциониране съгласно чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В тази норма е
11
предвидена санкция в размер от 1000 до 5000 лева за физическото или
юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят
предписанията на контролните органи. При определяне размера на санкцията,
АНО е преценил, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно, че нарушението е извършено за първи път, което е довело до
определянето й към нейния минимален размер. ***та е била санкционирана
законосъобразно.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Актът за установяване
на административни нарушения е съставен, а наказателното постановление
издадено от компетентни за това органи, в предвидените от законодателя
срокове, при спазване изискванията визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
Съдът намира, че случаят не е маловажен и по отношение на него не
са приложими правилата на чл. 28 от ЗАНН, като не разкрива необичайно
ниска степен на обществена опасност, а напротив – неизпълнението на
предписанията на контролните органи към собствениците на язовири и
съоръженията към него, когато не отговарят на изискванията за оператор на
язовирната стена по смисъла на Закона за водите създава риск за живота и
здравето на хората от години в РБългария. Процесното нарушение е типично
за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради
което и не може да се определи като маловажен.
След извършената проверка за законосъобразност и след като посочи
основанията, поради което не приема доводите, изложени в подкрепа на
жалбата, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №НЯСС-
12
16/07.02.2023г. на *** на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на *** представлявана от Г*** на ***та, е наложена
имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/ на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите за нарушение по 190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13