Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 06.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с.
в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАША ДИНЕВА, като
разгледа гр. д. № 5871/2016 г. по описа на ПРС, за да се произнесе взе предвид
следното: Производството е по
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Образувано е по искова молба, подадена
от К.К.К., ЕГН ********** *** против “Стомана – Индъстри” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1,
представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николас Мариу, Василиос Папантониу –
членове на Съвета на директорите.
Ищецът твърди, че преди уволнението е
работил при ответника по трудово правоотношение на длъжност “******”. Сочи, че
на 11.10.2016 г. му била връчена заповед № 673/11.10.2016 г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание – “дисциплинарно уволнение”, поради което
трудовото му правоотношение било прекратено от същата дата.
Ищецът твърди, че така издадената
заповед е незаконосъобразна. Сочи, че не е мотивирана, тъй като не е посочено
конкретно деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание. Дисциплинарното
нарушение не е индивидуализирано по време, място и начин на извършване, поради
което и не е ясно за кое деяние е ангажирана отговорността на работника.
Ищецът сочи, че работодателят преди
уволнението, му е изискал обяснения за един твърде дълъг период от време, без
яснота за конкретните деяния, което по съществото си представлява не
предоставяне на възможност за даване на обяснения.
Ищецът твърди, че не е извършил
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.
Сочи, че след уволнението е останал
без работа за периода 11.10.2016 г. – 08.11.2016 г. Считано от 08.11.2016 г. е
започнал работа като “******” в ЕТ “Кирил Радев – Шальор Комод” – гр. Перник,
където трудовото му възнаграждение било в по – нисък размер от получаването при
ответника. Считано от 01.12.2016 г. отново останал без работа.
Искането към съда е да признае за
незаконно уволнението на ищеца от длъжността “******”, извършено на основание
чл. 189, ал. 1 от КТ със заповед № 673/11.10.2016 г.; да го възстанови на
заемната преди уволнението длъжност “******” и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, в което е останал без работа, както следва: от
11.10.2016 г. до 08.11.2016 г. и от 01.12.2016 г до 11.04.2017 г. сумата в общ
размер от 4000 лв. и от 08.11.2016 г. до 01.12.2016 г. в размер на 200 лв.,
представляваща разликата между получаването от ищеца възнаграждение при
ответника и работодателя, при който е започнал работа след уволнението.
Заявена е претенция за
присъждане на законната лихва върху всички претендирани главници.
Исковата молба е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Искът е оспорен като
неоснователен. Ответникът твърди, че заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца е законосъобразна. Сочи, че е издадена от компетентно
за това лице, мотивирана е, точно и ясно са посочени нарушенията, за които е
наложено дисциплинарното наказание. Твърди, че тежестта на нарушението е
отчетена при определяне на дисциплинарното наказание, като е съобразено, че
ищецът е извършил поредица от еднотипни нарушения на трудовата дисциплина,
последица от които е увеличаване на производствените разходи и намаляване на
производителната ефективност.
Оспорена е дължимостта на обезщетение
на ищеца за оставане без работа, тъй като уволнението не е незаконно. Твърди се
също, че ищецът не е останал без работа през процесния период.
Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез
процесуален представител, адв. Б. подържа предявените искове. Моли съда да ги
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа отговора. Оспорва
предявените искове. Моли съда да ги отхвърли. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са
частично основателни по следните съображения.
Не се спори между страните и се установява от представеното от
ответника лично трудово досие на ищеца и трудова книжка, че страните са се
намирали в трудово правоотношение. С трудов договор, сключен на 18.09.1995 г.
ищецът е бил назначен при ответника на длъжност “леяр на стомана” в ЕСДЦ. С
трудов договор от 01.12.2000 г. е бил преназначен на длъжност “разливач на
стомана”. С допълнително споразумение от 01.06.2007 г. е преназначен на
длъжност “шихтовчик - феросплави”. С допълнително споразумение от 15.06.2011 г.
е преназначен на длъжност “феросплафчик”, на която е работил до момента на
уволнението, извършено със Заповед № 673/11.12.2016 г., издадена от Николаос
Евангелиу и Константин Димитров Стаменов, упълномощени за това от членовете на
Съвета на директорите на ответното дружество с пълномощно, с нотариална заверка
на подписите, извършена на 21.04.2016 г. от нотариус Лили Лакова, с район на
действие СРС.
Предмет на предявения иск е
законосъобразността на посочената заповед. С нея на основание чл. 190, ал. 1,
т. 7 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение”, за
нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7, и т. 10 от КТ. Дисциплинарното нарушение, за
което е наказан работникът, съгласно заповедта се състои в това, че през
периода 01.01.2016 г. – 15.09.2016 г. не е взимал проби от всички доставки и от
всеки камион, извършващ доставка на прахообразен навъглеродител и млени
антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ, както и че
предоставяните за анализ проби от тези материали не отговарят на качеството на
доставения материал. Посочено е, че с тези си действия работникът е нарушил
трудовите си задължения, не е изпълнил законните нареждания на работодателя и
не е спазил вътрешните правила за работа, установени в дружеството за вземане
на проби от доставяни материали за производствени нужди, като по този начин е
злоупотребил с доверието на работодателя и е нанесъл вреди на производствения
процес.
Тежестта за установяване на
обстоятелствата, относими към законосъобразността на атакуваната заповед, е на
работодателя – ответник по делото. За изясняване на спора са ангажирани писмени
и гласни доказателства, назначени и приети са две съдебно - технически
експертизи и съдебно - икономическа експертиза.
Видно от процесната заповед и
приетото пълномощно, с нотариална заверка на подписите, извършена на 21.04.2016
г. от нотариус Лили Лакова, с район на действие СРС, същата е издадена от лица,
разполагащи с дисциплинарна власт по отношение на ищеца, по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ.
Доколкото дисциплинарното
наказание е наложено за продължавано дисциплинарно нарушение, извършено в
периода 01.01.2016 г. – 15.09.2016 г., което видно от писмените доказателства
по делото е установено на 13.09.2016 г., то спорната заповед е издадена в
сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ.
Заповед № 673/11.10.2016 г.
отговаря и на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ - издадена е в писмена форма,
подписана е от издателя и, мотивирана е с ясна и точна индивидуализация на
нарушителя, времето, мястото, характера и обстоятелствата на извършеното от
него деяние. Последното е квалифицирано като описаната фактическа обстановка
напълно съответства на посочената в заповедта правна норма.
Не е налице и твърдяното
от ищеца нарушение на дисциплинарната процедура по чл. 193, ал. 1 КТ. С писмо
изх. № 670/10.10.2016 г. му е дадена възможност да предостави обяснения за
деянията, за които е наказан дисциплинарно. Със същото писмо е уведомен, че е
образувано дисциплинарно производство. Писмото е връчено на ищеца на 11.10.2016
г. и още същия ден той е представил обяснения във връзка с него. От тях е
видно, че работникът е разбрал недвусмислено в какво се състои деянието, за което
е образувано дисциплинарно производство и е изложил становището си.
Независимо от горното, обаче, съдът намира, че
издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като ищецът не е извършил
дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Съображенията, за това са
следните:
Съгласно чл. 186 от КТ дисциплинарното нарушение е
виновно неизпълнение на трудовите задължения. В конкретния случай ищецът е
наказан дисциплинарно, за това, че не е изпълнил възложената му работа,
законните нареждания на работодателя и други задължения следващи от нормативни
актове и правилника за вътрешния трудов ред, които неизпълнения представляват
тежки нарушения на трудовата дисциплина. Конкретното деяние е невземане на
проба от всеки камион, извъшващ достаставка на прахообразен навъглеродител и
млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ, както и
непредставяне за анализ проби от тези материали, което от своя страна е довело
до приемането и използването в производството некачествени суровини, което е
занижило ефективността на производствения процес и увеличило разходите на
работодателя.
От показанията на доведените от двете страни
свидетели се установи, че съществуват две възможности за вземане на проби от
доставяните суровини. Едната е при извършване на доставката, директно от камиона,
чрез отваряне на люка му и вземане на определено количество суровина, а другият
– по време на разтоварването от гъвкавата връзка между камиона и силоза за
пещта. През процесния период пробата се е взимала, като водачът на камиона,
доставящ суровината отварял люка и поставял в наличен, според обстоятелствата
плик, част от нея, като я предавал на ищеца или другия работник, изпълняващ
същата длъжност. Те от своя страна я предоставяли на лабораторията за
изследване. На ищеца не са били предоставяни каквито и да било технически
средства или приспособления за вземане на пробата.
При извършена проверка на 13.09.2016 г., чрез
вземане на проба от суровината по време на разтоварването и извършен анализ в
лабораторията на ответника и в независима лаборатория, е установено, че
качеството и значително се различава от уговореното между ответника и
доставчика. След извършен анализ на производствените разходи и ефективност на
цеха при производството на стомана за минал период, се е установило че първите
са значително завишени, а ефективността – намалена, като причина за това е
некачествената суровина. Този извод се подкрепя от съдебно техническата
експертиза на вещото лице А.К., която съдът кредитира като пълна, обективна и
обоснована, изготвена с необходимите професионални знания и опит. От нея се
установява, че завишеното съдържание на пепел в суровината и отклоненията в
количеството влага водят до увеличаване разхода за енергия и металургични
огнеупори и намаляване производителността на агрегата.
Предвид горното, съдът намира, че по-безспорен
начин по делото е установено, че в ответното дружество е доставяна некачествена
суровина, която е довела до увеличаване на разходите и намаляване на
производителността. Счита, обаче, че този резултат не е настъпил, поради
неизпълнение от страна на ищеца на трудови му задължения. Видно от длъжностната
му характеристика, му е възложено да доставя необходимите суровини и материали
за производство на електростомана в ЕСДЦ. Да следи и отговаря за: състоянието
на бункерните естакади и количеството на материалите в тях; наличието на ситна
фракция феросилиций в коробките пред пещите, за наличието на алуминий и тръби
за отваряне на улеите и при липса да ги доставя; да посреща колите с насипни
материали от участъка за спомагателни материали и да ги разтоварва; да закача
контейнерите за куката на крана, зарежда бункерите; работи като подкранови; при
възникване на ситуации, които не са от неговата компетентност да потърси
съдействие от прекия ръководител; да спазва изискванията на всички документи на
СУК, СУОС, СУЗБУТ; да спазва правилата по БЗР, ТН, ППО; да отговаря за порядъка
и чистотата на работното място и спазването на ПВТР; да изпълнява допълнителни
задачи, възложени от прекия му ръководител; както и всички задължения включени
в длъжността му от законови, подзаконови нормативни актове и от
вътрешно-нормативни документи. От така изложеното следва, че по силата на
длъжностната му характеристика, както и по силата на трудовия му договор,
ищецът, не е имал задължение да взема проби от доставяните суровини. Такива
задължения не са му вменени и с Правилника за вътрешния трудов ред, нито с
утвърдената от изпълнителния директор на ответното дружество на 03.12.2015 г.
Интегрирана система за управление, приложени по делото. В последната са
предвидени някои правила във връзка с получаването, проверката на качеството и
заприходяването на доставяните в дружеството суровини, но няма разпоредба, от
която да следва, че ищецът по силата на длъжността си е имал задължение да
взема проба. Предвидено е само, че това се прави от материално – отговорното
лице. По делото липсват доказателства ищецът да има такова качество. Не са
представени и доказателства, от които да може да се направи извод, че
задължението за вземане на проби за установяване на качеството на доставените
суровини е възложено на ищеца от лицата, на които е бил йерархически подчинен –
началник смяна, началник производство, началник ЕСДЦ. Предвид това, съдът намира,
че дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказание на ищеца не е
извършено от него, тъй като не са му възложени задълженията, неизпълнението, на
които е квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Отделно от това следва да
се посочи, че от представените по делото доказателства не се установи в
ответното дружество да е имало предвиден ред, по който да се вземат пробите за
качество и по който да се доставят до лабораторията за изследване. С оглед на
това, съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание “дисциплинарно
уволнение” е незаконосъобразно и заповедта, с което е сторено това следва да
бъде отменена на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид уважаването на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде уважен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ, а именно ищецът да бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност “******” в Електростоманодибивен цех на “Стомана Индъстри”
АД.
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ работникът, който поради уволнението е
останал без работа има право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение, но за не повече от 6 месеца, а в случай, че в този срок е
работил на по-ниско платена работа – на разликата между възнагражденията. Видно
от представените трудови книжки и приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лица В.П., трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено по силата на дисциплинарното уволнение на 11.10.2016 г.
Последното получено от него брутно трудово възнаграждение е в размер на 735.60
лв. На 08.11.2016 г. той е започнал работа по трудово правоотношение, като “******”
при ЕТ “Кирил Радев – Шальор Комод”, с брутно трудово възнаграждение в размер
на 452.45 лв. Трудовото правоотношение с
ЕТ “Кирил Радев – Шальор Комод” е прекратено на 01.12.2016 г.
При тези данни вещото лице е
изчислило, че размерът на обезщетението за оставане без работа, поради
незаконното уволнение за периода 11.10.2016
г. – 08.11.2016 г. е 698.82 лв., а обезщетението за намаления размер на
трудовото възнаграждение за периода 08.11.2016 г. – 01.12.2016 г. е в размер на
115.97 лв. До тези размери и за посочените периоди искът е основателен и следва
да се уважи. Над посочените суми и за периода от 01.12.2016 г. до 11.04.2017 г.
искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа следва да се отхвърли
като неоснователен. Основание за обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е
оставането без работа, поради незаконното уволнение. Т. е. оставането без работа
трябва да бъде пряка и непосредствена последица от уволнението. В случая
започването на работа по друго трудово правоотношение прекъсва тази пряка и
непосредсвена причинно – следствена връзка. Прекратяването на последващото
трудово правоотношение е пряката причина за последващото оставане без работа на
ищеца, а не незаконното му уволнение, извършено от ответника. Поради което
последният не му дължи обезщетение, ако отново е останал без работа, макар и за
време, включващо се в периода по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 656.00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 130 лв. – държавна такса за уважените
искове и 60 лв. – разноски за експертиза.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението, извършено със заповед № 673/11.10.2016 г., издадена от пълномощниците
на “Стомана Индъстри” АД, ЕИК ********* – Николаос Евангелиу и Константин
Димитров Стаменов, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, във вр. с чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на К.К.К., ЕГН ********** *** със “Стомана Индъстри”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско
въстание № № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис, Николас Мариу, Василиос
Папантониу – членове на Съвета на директорите, поради налагане на дисциплинарно
наказание “уволнение”.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ К.К.К., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението, извършено със
заповед № 673/11.10.2016 г., издадена от
пълномощниците на “Стомана Индъстри” АД, ЕИК ********* – Николаос Евангелиу и
Константин Димитров Стаменов длъжност “******” в Електростоманодобивен цех, в
“Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Владайско въстание № № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис,
Николас Мариу, Василиос Папантониу – членове на Съвета на директорите.
ОСЪЖДА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ “Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Владайско въстание № № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис,
Николас Мариу, Василиос Папантониу – членове на Съвета на директорите да
заплати на К.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 698.82 лв./шестстотин деветдест
и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставане
без работа, поради незаконното уволнение през периода 11.10.2016 г. –
08.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.12.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 4000 лв. и за периода 01.12.2016 г. до 11.04.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от
КТ “Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Владайско въстание № № 1, представлявано от Ефстратиос Томадакис,
Николас Мариу, Василиос Папантониу – членове на Съвета на директорите да
заплати на К.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 115.97 лв. /сто и петнадесет
лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за разликата
между получаването трудово възнаграждение преди уволнението и по-ниското
трудово възнаграждение, което е получавал на друга работа през периода
08.11.2016 г. – 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.12.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази
сума до пълния предявен размер от 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК “Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № № 1, представлявано от
Ефстратиос Томадакис, Николас Мариу, Василиос Папантониу – членове на Съвета на
директорите да заплати на К.К.К., ЕГН ********** *** сумата от 656.00
лв./шестстотин петдесет и шест лева/, представляваща направени разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК “Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. Владайско въстание № № 1, представлявано от
Ефстратиос Томадакис, Николас Мариу, Василиос Папантониу – членове на Съвета на
директорите да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза на Бюджета на
Съдебната власт сумата от 130 лв./сто и тридесет лева/ – държавна такса за
уважените искове и 60 лв./шестдесет лева/ – разноски за експертиза
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе – 09.03.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: