Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 92
гр. Ботевград, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К. Н.
при
участието на секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1313 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „***“ ЕАД, срещу И.Н.Н. са
предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
във вр. с чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1.) 250,00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.;
2.) 34,15 лв. – договорна лихва за
периода от 18.02.2017 г. до 23.12.2017 г.; 3.) 12,50 лв. – такса за оценка на досие за периода от 18.02.2017 г. до
23.12.2017 г.; 4.) 51,32 лв. – такса
за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 18.02.2017 г. до 23.12.2017 г.; 5.) 119,75
лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 18.02.2017 г. до 23.12.2017
г.; 6.) 28,64 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от
19.02.2017 г. до 31.10.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на ***г. ответникът е сключил
Договор за потребителски кредит № *** с „***“ ООД. Сумата по кредита в размер
на 250 лв. била предоставена на кредитополучателя. Всички уговорени суми по
договора следвало да се погасят на 45 равни седмични погасителни вноски.
Последната погасителна вноска следвало да се извърши на 23.12.2017 г.
Кредитополучателят се съгласил да плати такса за оценка на досие, както и
възмездно да ползва допълнителната услуга „Кредит у дома“. Ответникът не
извършвал плащания. Всички вноски по договора падежирали. Сочи се още, че по
силата на договор за цесия ищецът придобил вземанията на кредитора срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Като
пълномощник на цедента и от името на последния, ищецът уведомил длъжника за
извършената цесия.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът не се
представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа исковете
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, призована по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не
се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът И.Н.Н. е получила на 29.10.2019 г. препис от
Разпореждане № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд – Ботевград, в
което разпореждане изрично й се указва, че при непредставяне на отговор по
исковата молба в срок и неявяване в първото по делото заседание, без ответникът
да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, на
основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано постановяване на неприсъствено
решение. Въпреки това ответникът не е депозирал отговор по исковата молба.
На ответника надлежно се счита връчено и Определение № ***г., с което съдът е съобщил
проекто – доклада си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. Ответникът не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е
изпратил свой упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Налице е и следващата процесуалната
предпоставка за произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно
ищецът своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на
чл. 239 във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, а именно заверени
преписи на: Договор за потребителски кредит от ***г.; Приложение № 1 и № 2 към
същия; Формуляр за кандидатстване за кредит от ***г., Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г.; Потвърждение за сключена цесия; Пълномощно от 09.09.2015
г. от законния представител на „***“ АД в полза на „***“ ЕАД; Уведомително
писмо за извършена цесия изх. № ***/*** от 07.03.2018 г.; Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх. № ***/*** от 07.03.2018 г.; Известие
за доставяне (л. 27 от делото); Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 г.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в исковото производство – общо 650,00
лв. (шестстотин и петдесет лева), от които 300 лв. – държавна такса и 350 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден и да
заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното
производство – общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), от които 25 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложените съображения и на
основание чл. 239 във връзка с чл. 238 от ГПК, Ботевградският районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415 ГПК, че И.Н.Н. ЕГН: ********** ***, дължи на „***“ ЕАД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. *, офис *, следните суми: 1.) 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № *** от ***г.; 2.) 34,15 лв. (тридесет и четири лева и петнадесет стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 18.02.2017 г. до 23.12.2017 г.;
3.) 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет
стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от 18.02.2017 г.
до 23.12.2017 г.; 4.) 51,32 лв. (петдесет
и един лева и тридесет и две стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 18.02.2017 г. до 23.12.2017 г.;
5.) 119,75 лв. (сто и
деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 18.02.2017 г. до 23.12.2017 г.;
6.) 28,64 лв. (двадесет и
осем лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода от 19.02.2017 г. до 31.10.2018 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от
31.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***г.
по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Н.Н. ЕГН: ********** ***, да заплати на „***“ ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 25, офис
– сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от общо 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева),
представляваща разноски в исковото производство, от които 300 лв. – държавна
такса и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 75,00 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноски в заповедното производство, от които 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл.
240 от ГПК, която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен
срок от връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: