Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.12.2019 г.
В И МЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито
заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Симеонова в.гр.дело № 10460 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.04.2019
г. по гр.д. № 78318/2018 г., СРС, ІІ ГО, 782 с-в е признал за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът М.Х. Д., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на ищеца „С.В.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сгр.
2А следните суми: 500 лв. - стойността на потребена от ответника вода за периода 23.08.2015 г. -
09.08.2018 г., 190 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата от 500 лв. за периода 23.08.2015 г. - 09.08.2018 г. ,
като е отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в следните части,
като погасен по давност: в частта за признаване за установено, че ответникът М.Х.
Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи
на ищеца „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сгр. 2А сума в размер над 500
лв. до пълния предявен размер от 1 080,07 лв. - цена за ползвана вода и в
частта за признаване за установено, че ответникът М.Х. Д., ЕГН **********, с адрес
*** дължи на ищеца „С.В.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сгр. 2А сума
в размер над 190 лв. до пълния предявен размер от 392,33 лв. -
лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на сумата. Осъдил е ответника М.Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ищеца „С.В.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сгр. 2А, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 168,96
лв. - деловодни разноски по настоящото производство. Осъдил
е ответника М.Х. Д., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ищеца„С.В.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сгр.
2А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 37,22 лв. - деловодни разноски по заповедното производство. Осъдил е ищеца „С.В.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, сгр.
2А да заплати на ответника М.Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 176,98
лв.-деловодни разноски по настоящето производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата М.Х. Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника по делото Г.И. с мотиви, че дължимата сума за периода 23.08.2015
г.-23.08.2015 г. е 206, 99 лв. и съответната лихва е по-малка. Твърди се още,
че е заплатила част от сумата, за което прилага съответните разписки, поради
което сумата, за която е осъдена следва да се намали, като и обезщетението за
забавено плащане.
Въззивамото дружество „С.в.” АД, ЕИК
*******,
със седалище ***, сгр. 2A не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК
събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК от „С.в.” АД
срещу М.Х. Д., ЕГН ********** за признаване за установено между страните, че ответницата
дължи сумата от 1080,07 лв. главница за потребена, но
незаплатена вода, както и 392,33 лв. лихва за забава, считано от 12.03.2012 г.
до 09.08.2018 г.
Ищецът твърди, че са
в облигационни отношения с ответника, че по повод неплатените от него
задължения подал заявление за издаване на ЗИ по реда на чл.410 ГПК, уважено от
съда. Ответникът подал възражение срещу ЗИ, поради което бил заведен настоящият
иск за посочените суми.
Ответникът М.Х. Д., ЕГН **********
е
оспорил изцяло предявените искове. Направил е възражение за изтекла погасителна
давност.
На основание чл.269 ГПК въззивният
съд въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата. Предмет на обжалване в настоящето производство е само
присъденият размер на главницата и лихвите за обезщетение, поради което съдът
следва да се произнесе само за това при условията на ограничен въззив.
За установяване на твърдяните
обстоятелства за извършено плащане от стана на ответницата въззивният
съд е допуснал ССЕ, според която въззивницата е
потребител на ВиК услуги с клиентски номер **********
за имот, находящ се на адрес: ***. В счетоводството
на „С.в.“ АД са били отразени частични плащания от абоната в общ размер 85,01
лв., за които са представени документи по делото. Тази сума е погасила 77,37
лв. главница и 7,64 лв. лихва. Било е извършено служебно отписване на
най-старите задължения по партидата на абоната в общ размер на 657,38 лв.
Размерът на незаплатеното задължение/ главница/ за процесния
период след приспадане на заплатените суми възлиза на 1080,07 лв., а лихвата за
забава, считано от дата на изискуемост до 09.08.2018 г. в размер от 520,67 лв.
Непогасената по давност главница от 11.08.2015 г. до 09.08.2018 г. е в размер
на 23,43 лв., а непогасената по давност лихва за забава, считано от дата на
изискуемост до 09.08.2018 г. е 4,60 лв.
Ето защо, решението следва да бъде
отменено в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът М.Х. Д., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на ищеца „С.В.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сгр.
2А следните суми: сумата над 23,43
лв. - стойността на потребена от ответника вода за периода 23.08.2015 г. -
09.08.2018 г. до присъдената сума от 500 лв., както и сумата над 4,60
лв. до присъдената сума от 190 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 23.08.2015 г. - 09.08.2018 г. и вместо него да бъде признато за
установено, че ответницата дължи главница от 23,43 лв. и лихва за забава от 4,60
лв.
Решението се променя
и в частта на присъдените разноски. Същото следва да бъде отменено за сумата над 3,60 лв. до присъдените 168,96 лв.
за исковото производство и за сумата над 0,79 лв. до присъдените 37,22лв. за
заповедното производство. На ответницата се следват разноски в размер на още 152,
74 лв.
В останалата част
решението следва да бъде потвърдено, а в необжалвана част, същото е влязло в
сила.
За настоящето
производство въззивницата е направила разноски в общ
размер от 601,41 лв., които и съгласно отхвърлената част от иска възлизат на
595,39 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
от 25.04.2019 г. по гр.д. № 78318/18 г. на СРС, ІІ ГО, 78 с-в в частта, в която
съдът е признал за установено на
чл.415, ал.1 ГПК, че ответникът М.Х. Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на ищеца „С.В.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сгр. 2А сумата над 23,43 лв. - стойността на потребена
от ответника вода за периода 23.08.2015 г. - 09.08.2018 г. до присъдената сума от 500 лв. и сумата над 4,60
лв. до присъдената сума
от 190 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 23.08.2015 г. - 09.08.2018 г., както
и в частта на присъдените разноски за исковото производство за сумата над 3,60 лв. до присъдените 168,96 лв.,
а за заповедното производство за сумата над 0,79 лв. до присъдените 37,22лв.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено между страните М.Х.
Д., ЕГН ********** и „С.В.” АД, ЕИК *******, че М.Х. Д., ЕГН **********, с адрес
*** дължи на „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, сгр. 2А сумата от 23,43
лв. - стойността на потребена от ответника вода за периода 23.08.2015 г.-09.08.2018
г. и сумата от 4,60 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 23.08.2015 г. - 09.08.2018г.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, сгр. 2А да заплати на М.Х. Д., ЕГН **********, с адрес *** направените
разноски за първата инстанция в размер на още 152, 74 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, сгр. 2А да заплати на М.Х. Д., ЕГН **********, с адрес *** направените
разноски за въззивната инстанция в общ размер на
595,39 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.