Решение по дело №2849/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Х.Т.Т., с ЕГН **********, срещу Решение № 1741 от 19.10.2023 година постановено по АНД № 4964/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0444-000346/25.07.2023 г. на Началника на Пето Районно управление към ОД на МВР Пловдив, с което на Х.Т.Т., на основание чл. 174, ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

В съдебното заседаниe - Х.Т.Т., не се явява, не се представлява. С писмено становище касатора, чрез адв. Д.Н. поддържа жалбата.

Ответникът – Началник Пето РУ към ОД на МВР Пловдив не се представлява. Представено е писмено становище, с което се оспорва касационната жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Х.Т.Т., на вменените и нарушения на ЗДв.П, а от друга че не са налице същест­ве­ни нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство. Съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентния за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити, а въз основа на съставеният АУАН по-късно било издадено и процесното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на горепосочените основания на касатора са наложени описаните административни наказания. Съдът е приел, че при издаването на НП са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити, като правилно са квалифицирани отделните описани нарушения със съответната им цифрова квалификация и правилно са съотнесени същите към съответстващите им санкционни разпоредби. На 30.06.2023 г., служители на ОД на МВР Пловдив при изпълнение на служебните си задължения извършили проверка на лек автомобил Тойота Корола, с рег. № ***/собственост на „Алд Аутомотив“ЕООД/, управляван от касатора. Т. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0248, който отчел 1,09 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. На водача бил издаден талон за изследване с бл. № 128944.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП състав на Районен съд Пловдив приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Х.Т. на вменените му нарушения на ЗДв.пътищата, а от друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай – 1.09 промила на хиляда. Настоящата инстанция намира за значителна обществената опасност от деянието и възможните неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, в количество 1.09 промила на хиляда. Т. е имал възможността да постави под съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за това ред. Той не го е сторил, като се е съгласил с отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП.

В тази връзка са изцяло ирелевантни наведените с касационната жалба възражения за „времеви“ несъответствия между описаното в АУАН и НП, защото деянието със своята обществена опасност, за което са предвидени съответните наказания, е управлението на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в конкретния случай над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се обосновава извод, че са били налице обективни пречки да се изпълни точно предписанието обективирано с талон за изследване с бл. № 128944. По делото е представен протокол, удостоверяващ извършена на 05.06.2023 г. проверка на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0248. Тази документирана последваща проверка е със срок на валидност 6 месеца, или към датата на неговото използване за установяване на процесното нарушение същото е било годно и проверено.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо.

Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя.

Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на касатора не е оборена тази доказателствена сила на акта.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. След като не е представил доказателства за изпълнение нормата на закона и е било установено управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, правилно е ангажирана отговорността на касатора.

В процесния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че Х.Т. е извършител на административното нарушение, а процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

Ответникът не претендира разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесет и първи състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1741 от 19.10.2023 година постановено по АНД № 4964/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: