СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Красимира Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар
Стаевски въззивно гражданско дело №10195
по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 274515/14.11.2019 г. по гр. д. № 77051 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, 41-ви състав е признато за установено, на основание чл.
124, ал.1 във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ, че Й.К. М., ЕГН **********, адрес *** дължи на на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата от 659,60 лв.,
главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.09.2015г. –
30.04.2016г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. ******,
абонатен номер 266276 за сумата от 12,50лв., представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2015 – 30.04.2016г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК – 13.09.2018г., до окончателното и плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 20.09.2018г.
Исковете са отхвърлени за сумата над 659,60 лв. до пълния предявен размер
от 1724,44 лв. за периода 05.2014-08.2015г., както и исковете по чл. 124, ал.1
във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД. За сумата от 455,26
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.08.2015г. –
11.09.2018г. и за сумата от 2,92 лв. за
периода 30.08.2015г. – 11.09.2018г. върху главницата за такса дялово
разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б.“ ООД.
Срещу решението в частта в която се отхвърлят исковете за сумата над 659,60
лв. до пълния предявен размер от 1724,44 лв. за периода 05.2014-08.2015г.,
както и исковете по чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86 от ЗЗД. за сумата от 455,26 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 30.08.2015г. – 11.09.2018г. и за
сумата от 2,92 лв. за периода 30.08.2015г. – 11.09.2018г. върху главницата е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. №
25175343/27.11.2020Г. от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че част от главните вземания
са погасени по давност. В раздел VІІ от Общите условия от 2008 г. -
"Заплащане на топлинна енергия", чл. 32, ал. 1, бил определен реда и
срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответникът/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 от Общите
условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., било предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и една фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период. Клиентите не плащали обезщетение за забава, съгласно чл. 33,
ал. 4 от Общите условия, до изравняване на отчетния период. Едва след това се
начислявало обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
общата фактура. Издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за
периода погрешно били приети от СРС като изискуеми задължения по фактури.
Задължението ставала изискуемо в посочения в Общите условия срок. В този смисъл
претендираните суми не били погасени по давност - чл. 111 ЗЗД, а отделно от
това вземането за стойността на услугата дялово разпределение не било
периодично плащане и по отношение на същото била приложима общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната му част, а исковете - уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Й.К. М., ЕГН ********** е депозирал отговор с който
счита въззивната жалба за неоснователна. Сочи че издадената обща фактура не
променя падежа, тъй като същата обективира месечните задължения за целия
отчетен период. Изтъква, че давността тече от момента в който съответното
задължение е възникнало – т.е. от деня следващ изтичането на съответния месец.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, че през исковия период ответницата е
била собственик на топлоснабдения имот с находящ се на адрес гр. София, ул. ******,
абонатен номер 266276 както и че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената през
периода м.05.2016г. – м.04.2016г. възлиза на 1724,44 лв., а обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от м.05.2016г. – ч.04.2016г. възлиза на 455,29
лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство е
свързани с това дали част от претендираните вземания за стойността на
доставената топлинна енергия са погасени по давност, както и дали ответниците
са в забава.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения
за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, поради следните съображения:
Съгласно действалите през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се
отразява и стойността на услугата дялово разпределение - виж и чл. 36, ал. 2 от
Общите условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е.
той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи
от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни
вноски възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена
топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е., в
частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за процесните
вземания за стойността на топлинната енергия е започнала да тече от 1-во число
на съответния следващ месец и е изтекла преди датата на подаване на заявлението
– 13.09.2018 г., поради което и същите се явяват погасени по давност, както
законосъобразно е приел и СРС.
По отношение на иска за мораторната лихва.
На следващо място, по делото не са ангажирани доказателства от страна на
ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията
за заплащане на цената на доставената топлинна енергия през процесния период,
поради което и при правилно приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд
е приел, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС - потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
По отношение на разноските.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал.3 във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния
представител на въззиваемия – адв. Н.К., се следват разноски в размер на 300
лв. за оказана безплатна адвокатска помощ.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274515/14.11.2019 г. по гр. д. № 77051 по описа за 2019 г. на
Софийски районен съд, 41-ви състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
от ГПК да заплати на адв. Н.К., АК № **********, адрес ***, к-ра 2 сумата от
300 лв. адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното
производство на Й.К. М..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.