О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1753
гр. Пловдив, 16 ноември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, второ отделение, десети състав, в
закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Янко Ангелов частно административно дело № 2897 по описа за 2021 година и взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 197-
чл. 201 АПК
във вр. с чл. 68, ал. 1
от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Делото е образувано по жалба на Е.М.К., ЕГН **********, срещу Решение № 572/21.06.2021 г. на Петчленен
разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, по препсиска № 44 от 2021 г..
Ответникът – КЗД, при изпращане на
административната преписка в съда изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пловдив, след като обсъди релевираните с жалбата основания и
прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало
по подадена жалба с вх. №
44-00-248/29.01.2021 г. и допълнения към нея с вх.№ 44-00.290 от 03.02.2021 г., вх.№ 44-00-368 от
08.02.2021 г. и вх.№ 44-00-524 от 17.02.2021 г. подадени от Е.К., чрез адв. Е.Д.,
срещу Окръжен съд Пловдив, чрез председателя Р.Ш. и с оглед изложени оплаквания
за дискриминация, извършена под формата на тормоз по признаци: „гражданство“, „произход“, „етническа
пренадлежност“, "обществено положение" и "лично
положение".
Производството по
административна преписка № 44/2021 г. на КЗД е образувано с Разпореждане № 265/24.02.2021 г. на Председателя на КЗД по жалба на Е.К.,
срещу Окръжен съд Пловдив, чрез председателя Р.Ш., по изложените
оплаквания за дискриминация, извършена под формата на тормоз по признаци: „гражданство“, „произход“, „етническа принадлежност“,
"обществено положение" и "лично положение".
Определени са и членовете на заседателния състав.
С уведомление изх. № 44-00-372/05.02.2021 г. е указано на Е.К. да систематизира
оплакванията, върху които се основава жалбата/с какви действия или бездействия
е нарушен принципа на равенство в третирането. В тази връзка К. е подал
уточняваща жалба на 17.02.2021 г.
На основание чл. 31, ал. 1 от АПК
във връзка с чл. 70, ал. 1
от ЗЗДискр. с процесното Решение № 572/21.06.2018 г. на Петчленен
разширен заседателен състав се прекратява
производството по преписка № 44/2021 г. и
се оставя без разглеждане жалбата на Е.К..
В мотивната част на акта е
посочено, че жалбоподателят
К. отправя искане за произнасяне от страна на Комисията относно акт на съдебен
орган. КЗД няма правомощия да се произнася относно законосъобразността и
правилността на действия, извършени в хода на съдебни производство по
образувани граждански дело. Съдебната власт е независима и нейните решение
подлежат на обжалване пред съответния компетентен съд, а не пред
административен орган, какъвто е КЗД. Искането за ревизия на влязъл в сила
съдебен акт не е от компетентността на Комисията, а от изложеното в жалбата и
допълненията към нея било видно, че именно такава проверка и промяна на
действията на съдебен орган е желаният от Е.К. резултат.
С Решение № 118/28.01.2020 г. по въззивно дело № 2117 от 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив е
прието, че имената на децата/презиме и фамилия/ Е. К. „да са чисто български, залегнали в българския
именник.Следователно не е налице някоя от хипотезите по чл.19, ал.1 от ЗГР, за
да се допусне промяната на имената на децата“.
Именно досежно
възприетото от въззивният съд, жалбоподателят К. намира, че по отношение на
него е нарушен принципът на равенството и е извършен акт на дискриминация. Е.К.
са имената, които бащата /Е.К./ е получил след принудителната промяна на
турските му имена по време на възродителния процес.
През 2017 г. Е.К. е
възстановил имената си и от тогава се казва Е.М.К..
Жалбоподателят посочва,
че ако би се стигнало до промяна имената на децата му, те ще уеднаквят своите с
имената на баща си и ще се казват Р. Е.К.
и Д. Е.К.. Посочва, че имената на бащата Е. и К. също са хубави, звучни турски
имена и са едни от най-често употребяваните турски имена, но не са залегнали в
българския именник.
Жалбоподателят сочи,
че имената Е.К., само защото не са български, не са получили следващото му се
официално признание от страна на държавата в изпълнение на задължението й по
чл.11, ал.1 от Конвенцията за закрила на националните малцинства, като бъдат
вписани като бащино и фамилно име на децата му, така както имената на всеки
баща.
Изрично с жалбата
до съда се уточнява, че спора не се свежда до несъгласие с Решенето на ОС
Пловдив по въззивно дело № 2117 от 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
както и не се отправя искане КЗД да се произнася относно законосъобразността или
правилността на съдебния акт, или да го ревизира.
Административен съд Пловдив достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е допустима –
подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице,
адресат на акта, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в
законоустановения 14 - дневен срок в съответствие с разпоредбата на чл. 68 от
ЗЗДискр във връзка с чл. чл. 133
и чл. 197, ал.
1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на
неговата власт, доколкото същото, като засяга непосредствено права, свободи
и/или законни интереси на Е.К. има характер на
индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК.
На основание чл. 64, ал. 1
от ЗЗДискр "решенията се вземат с обикновено мнозинство от
членовете на заседателния състав и се подписват от него", което изискване
в настоящия казус е изпълнено, като не е налице особено мнение на член от
състава. Съдът приема, че не е налице предпоставката за отмяна на атакувания
акт – липса на компетентност по смисъла на чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146, т. 1
от АПК.
На второ място, оспореното
решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието
му. Макар и твърде лаконично са изложени мотиви от ответника и правно
основание, въз основа на което е прекратено
производството по преписката. Не са налице предпоставките за отмяна на акта
съгласно чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146, т. 2
от АПК.
На трето място, преди
разглеждане на спора по същество компетентният административен орган дължи
произнасяне по допустимостта на искането за установяване на дискриминация.
Приложение намират специалните разпоредби на глава
Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискр и общите правила по глава Пета,
раздел І на АПК /чл. 70, ал. 1
от ЗЗДискр; Определение № 7226 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 6574/2013
г., VІІ отд. на ВАС на РБ/. Основанията за прекратяване
на производството са посочени в чл. 56 от АПК,
като с препращащата норма на чл. 56, ал. 4
от АПК се указва, че актът за прекратяване
се обжалва по реда на глава Десета,
раздел ІV от АПК "Обжалване на отказ за разглеждане на искане
за издаване на административен акт". Предмет на производството по реда на глава Х,
раздел ІV /чл. 197-
чл. 201/ от АПК е защита на правото на административно производство, което е
обусловено от това дали за административния орган съществува установеното в чл. 9, ал. 1
от АПК задължение да започне и приключи административното
производство. За да е налице такова задължение производството пред компетентния
административен орган трябва да бъде допустимо и редовно образувано. Съдебното
оспорване по реда на чл. 197 и
следващите от АПК има за цел да установи законосъобразността на
преценката на административния орган за недопустимостта и нередовността на
искането, с което е сезиран. То няма за предмет да се произнесе налице ли са
основанията за издаване на искания акт. Въпросът за допустимостта на
производството обуславя, от друга страна, основателността на подадената жалба
срещу акт, с който е отказано образуването на административното производство, и
по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност.
Основанията за прекратяване на производството пред Комисията
за защита от дискриминация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗДискр - когато са изтекли три години от извършване на нарушението;
когато се установи, че по същия спор има заведено дело пред съд; когато жалбата
или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от
комисията.
Друго основание за прекратяване на производството е въведено в чл.
8, ал. 1, т. 3 от Правила за производство пред Комисията за защита от
дискриминация /ППКЗД/- когато се установи, че по същия спор има влязло в сила
решение на Комисията. Правилото на чл. 15, ал. 3
от Закона за нормативните актове /ЗНА/, обаче, изключва приложението
на разпоредба от подзаконов нормативен акт, която противоречи на нормативен акт
от по-висока степен, в случая ЗЗДискр. Следователно във всички случаи, когато
не са налице пречките по чл. 52 от
ЗЗДискр за образуване на производство, комисията следва да се
произнесе по същество, защото именно тя е органът, който при подадена жалба /чл. 50, т. 1
от ЗЗДискр/ за дискриминация следва да разгледа случая и да се
произнесе дали е налице неравно третиране на основание някои от признаците,
изброени в чл. 4 от закона.
Съгласно чл. 27, ал. 2
от АПК административният орган проверява предпоставките за
допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или
организации в производството по издаването на индивидуалния административен
акт: липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни;
липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване
или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът
не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;
дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите;
наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и
организации; наличие на други специални изисквания, установени със закон.
Липсата на която и да е от предпоставките по чл. 27, ал. 2
от АПК обуславя недопустимост на производството, същото следва да
бъде прекратено от административния
орган, а жалбата – оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 50, т. 1
от ЗЗДискр производството пред КЗД започва по жалба на засегнати
лица, от което право се е възползвал Е.М.К..
За образуването на производството е необходимо излагането на исканията на
жалбоподателя в писмена форма съгласно чл. 51 от
ЗЗДискр, като бъдат изрично посочени името и адресът на подателя,
изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата му, изложение на
исканията към комисията, както дата и подпис на същия.
Страната, която твърди, че е
дискриминирана, е посочила факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, и поради това пред компетентния орган
КЗД стои задължението да се произнесе в производство по установяване на
дискриминация. Дали действително е осъществена дискриминация, дали има неравно
третиране и извършва ли се то по посочения в жалбата признак, са въпроси по
нейното същество, а не по допустимостта й.
Следва да се обърне внимание,
че в жалба с вх. № 44-00-248/29.01.2021 г. и допълнения към нея с вх.№
44-00.290 от 03.02.2021 г., вх.№ 44-00-368 от 08.02.2021 г. и вх.№ 44-00-524 от
17.02.2021 г. подадени от Е.К., чрез адв. Е.Д., се
съдържа изложение на обстоятелствата, по повод на които жалбоподателят е
сезирал комисията и са формулирани исканията към същата.
Жалбоподателят по принцип не
е длъжен да квалифицира формата на дискриминационния акт, както и посочените в
жалбата признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск. Това утвърждава задължението на
КЗД, осъществявайки правомощията си, да приложи закона по същество. Задължение
на Комисията е да дава правна квалификация на фактите, а дали е осъществено
нежелано поведение, съставляващо дискриминация, съответно неравно третиране,
свързано с някой от защитените признаци, е въпрос по същество на спора. С други
думи, дали оплакванията съдържат признаците на закона е по основателност на
искането, а не по неговата допустимост.
В заключение, съдът приема,
че Решение № 572/21.06.2021 г. на Петчленен
разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация е
незаконосъобразно, защото е издадено в противоречие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата следва да бъде уважена като основателна, а
преписката – върната на КЗД да събере допустимите, необходими и относими
доказателства и да се произнесе по съществото на спора.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 200 АПК
във вр. чл. 56, ал. 4 АПК, Административен съд Пловдив,
Второ отделение, десети
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на Е.М.К. Решение № 572/21.06.2021 г. на Петчленен разширен
заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 44 от
2021 г..
ВРЪЩА
преписка № 44/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация ,за решаване
искането по същество в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщенията до страните по реда
на чл. 200, ал.
2 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: