Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Нели
Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1101/2019г., по описа на ВОС, ТО, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В.А.К.,
чрез адв.Й.А., срещу решение №1846/02.05.2019г., постановено по гр.дело
№16736/2018г. на 47 състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от ищцата
иск срещу ЗК „БУЛ ИНС”АД, за сумата над 6 000 лева до претендираните
15 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, след допуснато от
съда увеличение в размера на иска.
В жалбата се твърди, че
постановеното решение в отхвърлителната му част е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му в
тази част и вместо това уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 15 000 лева ведно със законните лихви върху разликата и
сторените разноски за производството.
В жалбата се твърди, че
определеният по справедливост размер на обезщетението не съответства на
получените от ищцата физически и психически увреждания, които и към настоящия
момент не са отшумели, в какъвто смисъл били заключенията на изслушаните СМЕ и
СПЕ.
Не се правят нови
доказателствени искания.
Съдът констатира, че в
срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на насрещната страна ЗК БУЛ
ИНС АД както и не е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника по иска.
За да се произнесе по
жалбата съдът съобрази, че производството е образувано въз основа на искова
молба на В.А.К. *** АД, София, за осъждане на застрахователя да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 лева, частичен иск от
15 000 лева както и 335 лева по иск за имуществени вреди ведно със законна
лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на задължението. В исковата
молба ищецът твърди, че на 22.04.2018г. около 17:30 часа в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „Република“ и бул. „Цар Освободител“, при управление на
лек автомобил марка „Ситроен Ц 4“, с ДК № В 7208 ВК, била блъсната отзад от лек
автомобил „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК, управляван от Р.М.. Излага, че ПТП
настъпило при следните обстоятелства: тя се движела по бул. „Република“ в
посока кв. „Възраждане“ и на кръстовището с бул. „Цар Освободител“ спряла, за
да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Почувствала силен удар
отзад, като след сблъсъка другият водач напуснал мястото на произшествието. За
настъпилото ПТП веднага били уведомени контролните органи, вкл. с посочване
номера и марката на автомобила, напуснал произшествието. Впоследствие бил
установен както и неговият водач, съответно съставен Протокол за ПТП с
пострадали лица № 827, в който като виновен бил посочен водачът на лек
автомобил „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК Р.М.. Като причина за настъпване на
произшествието било отразено движение на виновния водач с несъобразена скорост.
За извършеното нарушение на виновния водач бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 573370. Ищцата твърди, че при това ПТП получила
множество травми по цялото тяло. Непосредствено след удара почувствала силни
болки в областта на главата и шията, поради което веднага посетила спешния
център на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. Там я прегледали и след консултация с
неврохирург се установило, че е получила мозъчно сътресение. След като се
прибрала вкъщи, се чувствала силно притеснена и уплашена от случилото се; не могла да заспи и изпитвала силни болки в
областта на главата, шията и гръдния кош. Поради получените натъртвания и
синини по цялото тяло се наложило да си налага компреси, за да облекчи болката
и да спаднат отоците. Не можела да диша нормално, тъй като при всяко вдишване
изпитвала остра болка в областта на гърдите. Излага, че на 23.04.2018 г.
посетила личния си лекар, който след преглед ѝ издал болничен лист за
домашно лечение за пет календарни дни – от 23.04.2018 г. до 27.04.2018 г. В
този период болките не намалели, като болкоуспокояващите не действали. При
посещение на личния ѝ лекар на 27.04.2018 г. била насочена към преглед от
невролог. За прегледа заплатила 35 лева поради липса на направления при личния
ѝ лекар. Били ѝ изписани медикаменти и шийна яка за домашно лечение
и ѝ бил издаден болничен лист за още 9 календарни дни. Ищцата твърди, че
въпреки проведеното лечение болката не отминавала, ставала постоянна и
непоносима. Получавала силно главоболие при гледане на телевизия и работа с
компютър. Изпитвала силни болки в областта на врата и гръдния кош. След
инцидента не можела да спи, сънувала кошмари и се събуждала посред нощ. Станала
нервна и раздразнителна, изпитвала панически страх от това да управлява отново
автомобил, поради което се налагало някой друг да я кара до работното ѝ
място или да наема такси. Дори докато се возела в автомобил ѝ
прилошавало, получавала сърцебиене, обземал я страх и безпокойство, не можела
да диша нормално. Заради описаните проблеми на 17.05.2018 г. посетила психолог.
Бил ѝ проведен четиримесечен курс на терапия, благодарение на който
състоянието ѝ значително се подобрило. Заявява, че за проведената
психологическа терапия заплатила сумата в размер на 300 лева. Твърди, че лекият
автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/118000345982 от ответника „ЗД
Бул Инс“ АД със срок на действие от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. На
03.05.2018 г. подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до
застрахователното дружество, но до момента не била получила обезщетение. Поддържа, че и понастоящем продължава да
изпитва болки в областта на шията и главата, сънува кошмари и не може да спи
пълноценно, страхува се да шофира. Претендира присъждане на извършените по
делото разноски.
В съдебно заседание е
допуснато изменение на иска за обезщетение за неимуществени вреди, като същият
е окончателно предявен за сума в размер на 15 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, „ЗД
Бул Инс“ АД не е депозирало писмен отговор. Постъпила е молба-становище
от ответното дружество, в която се оспорват предявените искове по основание и
размер. Дружеството не оспорва, че е страна по валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК, но оспорва процесното ПТП да се дължи
на виновно противоправно деяние на водача на автомобил Пежо, както и наличието
на причинно-следствена връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поддържа, че е
налице съпричиняване в размер на 90 %. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски, в т. ч. по компенсация в случай на
частично отхвърляне на исковите претенции.
Ответникът, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, но с писмена молба оспорва иска на
изложените основания. Претендира разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на вече събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозираната жалба е подадена от надлежно
легитимирана страна, при наличие на интерес от обжалването, в преклузивния
срок, поради което съдът я намира за допустима за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение
е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
допустимо е като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение,
съобразно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност
и противоречие с материалния закон поради несъобразяване на присъденото
обезщетение със справедливия размер съгласно чл.52 ЗЗД. Твърди се, че въпреки
събраните множество доказателства, вкл. медицинска експертиза, психологическа
експертиза и свидетели, съдът необосновано е отхвърлил иска за неимуществени
вреди за размера над 6 000 до претендираните с изменение на иска
15 000 лева. Поддържа се, че при ПТП ищцата е получила както физически,
така и психологически вреди, които към датата на сезиране на съда не са
отшумели.
Доколкото останалите материални предпоставки на
иска по чл.432 КЗ не са оспорени във въззивната жалба, а е оспорен единствено
правният извод на първостепенния съд относно приложимата разпоредба на чл.52 ЗЗД, въззивният състав не следва да обсъжда отново наличието на деликт,
получените при ПТП вреди и наличието на причинно-следствената връзка. Предмет
на въззивното производство е единствено преценката на съда за приложимия
критерий за справедливост при обезщетяване на неимуществените вреди. Решението
е обжалвано за разликата, за която искът е отхвърлен.
Съгласно нормата на чл.52
от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение
за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на
компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното
субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени
по тяхната афектационна стойност. Понятието
„справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64г. задължително за съдилищата
разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога е свързано с
преценка на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с
общественото разбиране за същото на даден етап на развитие на обществото.
Следователно, за да удовлетвори въведения с чл.52 от ЗЗД
критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съизмеримо с
техния действителен размер, който е обусловен както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху
личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25
от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от
23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189
от 04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г.,
II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Въззивният съд
поради това подлага на самостоятелна преценка събраните вече доказателства от
значение за определяне моралният еквивалент на вредите.
От заключението
на изслушаната и кредитирана от съда медицинска експретиза на в.л. Демиров се
установява, че при ПТП на 22.04.2018г. ищцата е получила контузия на главата,
мозъчно сътресение и контузия на шията, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за период около 2-3
седмици. От психологическото изследване на в.л.Д-р Рогашка, също кредитирано от
съда, неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП са настъпили
промени у ищцата главно в емоционалната сфера, но и с отражение върху общото и
функциониране. Проведения преглед на ищцата сочи на отделни елементи на
депресия, висока личностова и умерена ситуативна тревожност, високо ниво на
психо-емоционален, социален и вегетативен стрес. /л.75 по делото/ Повишени са
нивата и на показателите за шизоидонст, макар в рамките на здравия индивид. Психологът,
провел изследването, излиза с препоръка за продължаване на психологическата
терапия до пълно възстановяване на психо-емоционалния статус на ищцата.
В съдебно
заседание вещото лице по СМЕ е посочило, че получените травматични увреди на
шията и главата са отшумели. Възможна е болка в шийните мускули при внезапно и
рязко движение на главата /шийния отдел/. При нормално състояние няма
оплаквания за болки в тези области. Отделно от това, полученото при ПТП мозъчно
сътресение отзвучава за около 20-25 дни като също е преодоляно.
По СПЕ вещото
лице поддържа даденото заключение като сочи при изслушването, че преодоляването
на посочената симптоматика е строго субективна. Вещото лице поддържа, че е
налице промяна в начина на живот, което рефлектира като в семейството, така и в
социален и трудов план. Поддържа също, че ищцата има симптоми на депресия и
стрес, които подлежат на терапия и лечение.
Пред първата
инстанция са снети и показанията на съпруга на ищцата, които съдът кредитира
при условията на чл.170 ГПК и от които се установява изложеното от психолога.
Св.Куртев излага, че съпругата му много се променила след инцидента – станала
нервна, избухлива и тревожна. Била много притеснена, не можела да спи, боляла я
главата и получените натъртвания. Известно време ходила с яка на врата за да се
предпази от болките както и взимала обезболяващи лекарства. През периода
непосредствено след ПТП, основно свидетеля и майка му се грижили за децата тъй
като пострадалата не искала да шофира, а и да се вози сама в автобус. Свидетелят
излага, че тези състояния са били в началото. Същия не сочи, а и не са задавани
въпроси относно състоянието и към настоящия момент. Според него, след
проведената терапия при психолог, съпругата му е доста по-добре. Същевременно,
сочи че кризите на главоболие не са преодолени както и нарушенията на съня.
Въз основа
съвкупен анализ на събраните доказателства, съдът намира, че определеният от
съда размер на обезщетение от 6 000 лева не компенсира в пълна степен
неимуществените вреди на ищцата. Касае се за млада, в трудоспособна възраст
жена, която е съпруга и майка и на две малолетни деца. Изпълнението на
обичайните трудови, социални и семейни ангажименти би се затруднило при наличие
на чести и силни болки в главата, недоспиване и проблеми в емоционалността.
Действително, на фона на изслушаните експертизи, ищцата е преодоляла получените
травматични увреди. Не може да бъде игнорирано при преценка на размера на
обезщета, предизвиканата емоционална нестабилност, която е с неясна прогноза и
продължителност на лечение. Този аспект от личността има силно социално
отражение като води до влошаване качеството на живот. Действително, няма
събрани доказателства, че това състояние на ищцата се дължи единствено на ПТП,
но насрещната страна не е провела и насрещно доказване на евентуална
комплексност на причините за психо-емоционалния статус на ищцата. С оглед на
изложеното, съдът намира за адекватен размер на обезщетението сумата от
10 000 лева на основание чл.52 ЗЗД. Застрахователят не е доказал
възражението си за съпричиняване, поради което не е налице основание за
намаляване на така определения от въззивния съд размер на обезщетението.
Върху
увеличения размер на обезщетението се следват и претендираните от завеждане на
иска законни лихви съгласно чл.84 и чл.86 ЗЗД.
Съобразно
направеното искане във ВЖ, на въззивника се следват и сторените разноски,
съразмерно на уважената част. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК,
претендират се разноски в размер на 180 лева за държавна такса и 936 лева
адв.възнаграждение. Представени са доказателства за реално заплащане на сумата
– договор за правна защита и съдействие с удостоверено плащане в брой. С оглед
своевременно направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
въззивника, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира същото за основателно поради
липса на правна и фактическа сложност на спора. Дължимото на страната
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 735 лева, на основание
чл.78 ГПК и на осн.чл.7 и чл.9 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. На страната се
следват разноски, съобразно уважената част от жалбата в размер на 406.60 лева,
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Въпреки направеното искане за присъждане на
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, насрещната страна не е
представила доказателства за сторени такива, поради което съдът не дължи
присъждането им.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№1846/02.05.2019г., постановено по ГД №16736/2018г. на 47 състав на ВРС, в
частта, в която е отхвърлен иска на В.А.К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, срещу „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП,
причинено на 22.04.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Република“
и бул. „Цар Освободител“, от водача на л. а. „Пежо 406“, с ДК № В 0666 РК,
единствено за разликата над присъдените 6 000 /шест хиляди/ лева до 10 000
лева като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл.
122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, допълнително сумата от още 4 000 лева /до
10 000 лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 22.04.2018г.,
ведно със законните лихви от завеждане на иска на 02.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част, в която е отхвърлен иска за разликата над 10 000 лева до
претендираните 15 000 лева обезщетение.
ОСЪЖДА Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл.
122, вх. 6, ет. 2, ап. 127, сторените по въззивното производство разноски, след
намаляване размера на адв.възнаграждение, в размер общо на 406.60 лева, на осн.
чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: