Решение по дело №19049/2018 на Районен съд - Варна

         Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19049 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са искове с правно основание чл.422 ГПК на В.Г.Х., ЕГН**********, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. П.Т.С., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 5000.00лв. – невърната главница по писмен договор за заем от 24.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 16.10.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата 262.50лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 28.03.2017г. – 02.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15626/2017г. на ВРС.

Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. След производство пред заповедния съд по връчване на заповедта, на заявителя били дадени указания от съда за предявяване на настоящия иск, което обосновава интереса от него.

Твърди още, че на 24.02.2017г. сключил с ответника писмен договор за заем, по силата на който се задължил да предостави на ответника 5000лв., които последният следвало да върне до дата 27.02.2017г.

При сключване на сделката ищецът предоставил на ответника уговорената парична сума, за кето била издадена разписка от заемополучателя. Въпреки настъпилия падеж и провежданите разговори и до днес ответникът не върнал сумата, поради което се претендират исковите главница и мораторна лихва.

По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 – 133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено становище по делото.

За да се произнесе съдът взе предвид, че ответникът не е депозирал оговор на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.

С оглед изложеното съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 845.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Пътни разходи на адвокат по ГПК не се присъждат, особено когато няма и задължителност на личното му явяване в о.с.з.

На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което на ищеца се следват такива, общо в размер на 845.00лв.

Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че отв. П.Т.С., ЕГН**********, дължи на В.Г.Х., ЕГН**********, сумата 5000.00лв. – невърната главница по писмен договор за заем от 24.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 16.10.2017г. до пълното й изплащане, както и сумата 262.50лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 28.03.2017г. – 02.10.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15626/2017г. на ВРС, на правно основание чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.

ОСЪЖДА П.Т.С., ЕГН**********, да заплати на В.Г.Х., ЕГН**********, сумата от 845.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. 

ОСЪЖДА П.Т.С., ЕГН**********, да заплати на В.Г.Х., ЕГН**********, сумата от 845.00лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………