РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Ихтиман, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200654 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от ЕТ „НИКИ НИКОЛАЙ КОЛЕВ -
СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., с физическо лице – търговец, чрез адв. П. Х. против Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 ЗДвП, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че законът не предвижда издаването на ЕФ за
твърдяното нарушение. Поддържа се, че предвиденият в чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
поради нарушение на изискването за пропорционалност. Твърди се, че в ЕФ
липсва ясно описание на нарушението и мястото на извършването му.
Поддържа се, че липсват данни относно годността на техническото средство
съобразно изискванията на чл. 38-46 от Закона за измерванията. Твърди се, че
нарушението не е извършено, тъй като в превозното средство е имало
инсталирано бордово устройство, както и договор за предоставяне на услуга
за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане
с национален доставчик на услуги. Претендира се присъждането на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител в
откритото съдебно заседание по делото. Постъпило е становище, в което
жалбата се поддържа и се прави възражение за непропорционалност на
1
наложената санкция.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от юрк. Х. К., която оспорва жалбата, като моли процесният
електронен фиш да бъде потвърден, като й бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
На 30.08.2021 г. в 21:08 часа с устройство № 20032, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет влекач,
който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила,
тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на ЕТ „НИКИ
НИКОЛАЙ КОЛЕВ - СТЕФКА КОЛЕВА“ е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за
превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като е нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
От представената по делото и приета като писмено доказателство
извлечение от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата за историята на обработката на нарушението, по което
е издаден обжалвания електронен фиш се установява, че същият е издаден на
03.02.2023 г.
По силата на тристранен договор №********* „Интелигентни трафик
системи“ АД и „А1 България“ АД са се задължили да предоставят срещу
заплащане на жалбоподателя услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с предплащане, като услугата се предоставя и за
процесното ППС.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториални и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба
препраща към единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното
тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът
не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде
издаден електронен фиш.
Следва да се има предвид, че в производството по установяване и
наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по
2
чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН
от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се
отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството
при установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се
съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл моментът на издаване на
фиша е без правно значение след като не са изтекли общите давностни срокове
от датата на извършване на нарушението.
Неоснователно е възражението във връзка с необходимостта от
доказателства за техническата изправност на електронната система. Според
чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние –
„Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и
технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и
обработване на данни относно гео-позиционирането и изминатото разстояние
от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им,
декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на
дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и
тяхното събиране“. Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата представлява съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, която не представлява автоматизирано
техническо средство и за нея не съществува изискване за сертификат и
одобрение от Българския институт по метрология. Разположените в обхвата на
републиканската пътна мрежа стационарни контролни единици осъществяват
единствено процеса по разпознаване на регистрационните табели на
превозните средства във връзка със следващата се автоматична обработка на
данни от електронната система. В процеса на установяване на нарушенията по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е налице дейност, свързана с измерване на
величина, поради което възражението за липса на доказателства за техническа
изправност на електронната система е неоснователно.
По същество, съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.
1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото
3
разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна
система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 30.08.2021 г.
електронната система за събиране на пътните такси е засекла влекач Скания Р
420 ЛА 4 Х 2 МНА, който се е движел по АМ „Тракия“, в района на км
54+150, с посока на движение намаляващ километър, който участък е част от
платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като
инсталираното в превозното средство бордово устройство не е изпратило
данни на база GPS координати за движението на ППС за използвания
маршрут.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на
4
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“.
Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл.
10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство
се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административнонаказателно
производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били
част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2,
параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да
се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Следва да се посочи, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. се прилага от 19.10.2021 г., което предшества
издаването на обжалвания електронен фиш на 03.02.2023 г.
Съдът счита, че на собственика на пътното превозно средство е следвало
да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през
съответния участък. Едва след уведомяване и бездействие на собственика да
заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към
образуване на административнонаказателно производство.
Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен
фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на пропорционалност, като
съдът споделя възражението на жалбоподателя в тази насока.
В българския закон - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави
разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или
плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от
заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.
От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено
5
доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент,
където е установено нарушението, е в размер на 0,92 лв. (лист 22 от АНД №
654/2024 г. на РС - Ихтиман). Това сочи, че с деянието държавният бюджет е
ощетен в минимален размер. При това положение размерът на наказанието
надвишава многократно дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко
изложено може да се направи извод, че конкретното деяние е с незначителна
степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран
размер глоба би нарушило принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а
от Директива 1999/62.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б
ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушение на изискването за пропорционалност. Както е известно при
нетранспониране в срок на директива или при неправилното й транспониране
се поражда директен ефект, който позволява непосредствено приложение на
съответните текстове на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното
престъпление, т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание,
респ. имуществената санкция трябва да са да съобразени със степента на
засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на
принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28
ЗАНН, който урежда процедурата при извършването на маловажни
административни нарушения. След като нарушението е извършено преди
влизането в сила на разпоредбата на чл. 189з. (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г. , в
сила от 24.12.2021 г.), съгласно който за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 ЗАНН, то по силата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, чл. 28 ЗАНН може да
бъде приложен като по-благоприятен за нарушителя закон.
В този смисъл, според настоящия състав, след като извършеното от
страна на жалбоподателя административно нарушение е маловажен случай, то
атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и на това основание,
поради което и следва да бъде отменен.
В практиката на СЕС и по-конкретно в решението по Дела C-497/15, към
което е присъединено и Дело C-498/15, е посочено, чрез даване отговор на
поставените на съда въпроси, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО (има се
предвид чл. 9а от Директивата преди редакцията и изменението на същата)
трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
6
характера и тежестта им и член 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност.
Съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 разпоредбата
на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в нея изискване за съразмерност
не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
По този начин от практиката на СЕС може да се направи извод, че
нормата на 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на европейското законодателство
и на практиката на СЕС.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски. Така направеното искане е основателно и следва да бъдат
присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Направеното от ответната по жалбата страна възражение за
прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е над минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), който минимален размер възлиза на
550 лева. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на
проведените открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи
направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН,
като присъди на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 550 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 на НМРАВ.
С оглед дадените указания от АССО, който с Решение № 1387/11.11.2024
г., постановено по КАНД 732/24 г. на II тричленен състав е отменил
първоначално постановеното Решение № 57/15.04.2024 г. по АНД 114/2024 г.
на РС – Ихтиман и е върнал делото за ново разглеждане от РС - Ихтиман, то
настоящият съд следва да се произнесе по въпроса за разноските в
касационното производство и в производството по АНД № 114/2024 г. на РС -
Ихтиман. С оглед отмяната на обжалвания електронен фиш, то право на
разноски и за касационното производство, и за производството по АНД №
114/2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман има жалбоподателя, като и
пред двете инстанции претендираното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер от по 550 лева и не следва да бъдат уважавани направените
7
от насрещната страна възражения за прекомерност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, във вр. с чл.
179, ал. 3б ЗДвП на ЕТ „НИКИ НИКОЛАЙ КОЛЕВ - СТЕФКА КОЛЕВА“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., с физическо лице
– търговец С. П. К., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Й.
К. В. - председател, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „НИКИ НИКОЛАЙ КОЛЕВ -
СТЕФКА КОЛЕВА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., с физическо лице – търговец С. П. К., сумата от 1650 лв. (хиляда
шестстотин и петдесет лева), представляваща сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред всички инстанции, на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с
чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и чл. 226, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8