№ 776
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. И.
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 266519/12.11.2021г, постановено по гр.д.№ 9532/2018г по описа на
СГС, ГО, I ГО, е отхвърлен предявеният от С. В. с ЕГН ********** срещу Г. С. П.
********** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 182.85лв.
/левова равностойност на сумата от 18 500евро/, представляваща главница по споразумение
от 26.04.2013г, като погасен по давност. Отхвърлен е предявеният от С. В. срещу Г. С. П.
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 11 031.30лв. за мораторна
лихва за периода 28.06.2015г до 28.06.2018г. Осъден е С. В. да заплати на Г. С. П. сумата от
2 000лв. за разноски по делото.
Решението е обжалвано от С. В., представляван от адв.Г.Я. от САС, като излага
възражения срещу приетото от съда, че вземането е погасено по давност. Излага доводи, че
ответникът е признал вземането си, като съгласно чл.118 ЗЗД може да се изпълни погасено
по давност вземане. С изявление длъжникът се отказва от изтеклата в негова полза давност
и от момента на волеизявлението тече нова такава. Сочи, че неправилно съдът е отчел
давностният срок от 26.04.2013г-датата на подписване на споразумението, тъй като срокът
за погасяване на задължението е тримесечен до 26.07.2013г. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от момента когато вземането е станало изискуемо и от тогава
длъжникът изпада в забава. Тъй като вземането е станало изискуемо на 26.07.2013г, а
исковата молба е подадена на 13.07.2018г, преди изтичане на петгодишният давностен срок,
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. Претендира да
се отмени решението и да се уважат предявените искови претенции и да се присъдят
разноски.
Ответникът Г. С. П., представляван от адв.Н.М. от САК, е оспорил вззивната жалба
като неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че
1
споразумението от 26.04.2013г. е за подновяване на старо задължение по смисъла на чл.107
ЗЗД. От момента на възникване на новото задължение започва да тече нова давност. От
възникване на новия дълг-26.04.2013г до датата на завеждане на исковата молба в съда-
13.07.2018г са изминали повече от пет години, поради което процесното вземане е погасено
по давност съгл. чл.116, б.”б” ЗЗД вр. с чл.110 ЗЗД, поради което правилно е отхвърлена
исковата претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД и акцесорната към нея по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира
да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото С. В. е посочил в исковата молба, че на 26.04.2013 г. е сключил
споразумение с ответника Г. С. П., по силата на което последният е заявил, че му дължи
сумата от 18 500 евро /с левова равностойност от 36 182,85 лв./ за подпомагане футболната
му кариера като негов агент. Твърди, че сумата е следвало да му бъде изплатена в срок до
26.07.2013 г. Тъй като това не било сторено, ищецът изпратил на ответника покани за
доброволно изпълнение, получени лично на датите: 18.02.2014 г., 14.01.2015 г., 23.08.2015 г.
и 23.10.2016 г. Поддържа, че върху неплатената сума за главница ответникът му дължи
лихва за забава в размер на 11 031,30 лв. за трите години преди 28.06.2018 г. – датата, на
която е подадена молбата за обезпечение на бъдещ иск, а именно – за периода от 28.06.2015
г. до 28.06.2018 г. Претендирал е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 36
182,85 лв., която е левовият еквивалент на сумата от 18 500 евро, представляваща главница
по споразумение от 26.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда - 13.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 11
031,30 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 28.06.2015 г. до 28.06.2018 г.
Ответникът Г. С. П. е оспорил исковите претенции. Направил е възражение за
настъпила петгодишна погасителна давност, тъй като споразумението е подписано през
април 2013 г., а искът е предявен през юли 2018 г. Изложил е доводи за липса на каквито и
да е било взаимоотношения с ищеца, касаещи спортната му кариера. Споразумението от
2013 г. е било подписано след приключване на взаимоотношенията им през 2008 г.,
давността вече е била изтекла и процесният документ не я е подновил. При условията на
евентуалност е заявил, че споразумението е подписано под заплахи, довели до нуждата
ръководството на тогавашния му футболен отбор да наеме охрана на семейството му.
С решението си СГС е отхвърлил предявените искови претенции по чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД. Приел е, че не може да се установи, че споразумението от 26.04.2013г се
отнася за задължения, възникнали преди 2008г, че дори и срокът за плащане на сумата от 18
500евро да е изтекъл към 26.04.2013г, то не е пречка страната да признае задължението си и
след изтичането му. Приел е, че от момента на възникване на новия дълг-датата на
сключване на споразумението 26.04.2013г до датата на завеждане на исковата молба в съда -
13.07.2018г са изминали повече от 5 години, поради което процесното вземане е погасено по
давност.
Oт представеното делото споразумение от 26.04.2013 г., сключено между С. В. и
Г.П., се установява, че страните са постигнали съгласие, че Г.П. дължи на С. В. сумата от 18
500 евро за това, че последният е подпомагал футболната кариера на П. като футболен агент
и с компетентни познания и контакти го е консултирал и подпомагал и е извършвал
посредничество, вследствие на което първият е сключвал договори с професионални
футболни клубове в България и в чужбина. В чл.1 от споразумението е уговорено, че Г. С.
П. се задължава да заплати на С. В. сумата от 18 500 евро в 3 – месечен срок – най – късно
до 26.07.2013 г. по банковата сметка, посочена в споразумението.
2
Представени са четири броя покани за доброволно изпълнение от С. В., получени от
Г.П. на 18.02.2014 г., 14.01.2015 г., 23.08.2015 г. и 23.10.2016 г.
От представен по делото договор за представляване от 03.10.2008 г. /в превод от
английски език на български език/, сертифициран от БФС на 16.10.2008 г., се установява, че
между С. В., като агент на играча, и Г.П., като играч, е сключен договор за представляване,
съгласно който агентът на играча ще получи комисионна в размер на 10 % от брутната
годишна основна заплата на играча, получавана в резултат на трудови договори, договорени
от агента на играча. Договореното възнаграждение е платимо еднократно в началото на
трудовия договор. Уговореният срок на договора е 24 месеца, считано от 06.10.2008 г. до
05.10.2010 г.
Видно от представено възлагане на представляване от 10.09.2010 г. /в превод от
английски език на български език/, е, че Г.П., член на ПФК Левски, е дал ексклузивно
пълномощно на С. В., агент на играчи, лицензиран от БФС, да проведе и приключи
трансфера му във футболен клуб по цял свят. Играчът се е задължил да заплати на агента
комисионна в размер на 10 % от годишната брутна основна заплата, дължима на играча, в
резултат на трудови договори, договорени или предоговорени от агента на играча, платима
еднократно в началото на трудовия договор. Уговореният срок е 24 месеца, считано от
01.10.2010 г. до 30.09.2012 г.
По делото е представено и заверено копие от личното досие на Г.П., като
картотекиран футболист, съхранявано в БФС – трудов договор N 115/01.04.1997 г.,
допълнително споразумение oт 14.05.1999 г. към трудов договор N 115/01.04.1997 г.,
трудов договор N 2/15.06.2001 г., допълнително споразумение от 16.10.2003 г. към трудов
договор N 2/15.06.2001 г., допълнително споразумение от 17.11.2006 г. към трудов договор
N 2/15.06.2001 г., допълнително споразумение от 01.12.2008 г. към трудов договор N
2/15.06.2001 г., договор за наемане на професионален футболист от 23.07.2012 г.,
допълнително споразумение от 25.06.2014 г. към трудов договор N 93/23.07.2012 г.,
допълнително споразумение от 29.05.2015 г. към трудов договор N 93/23.07.2012 г., договор
за наемане на професионален футболист N 93 oт 2017 г., договор за наемане на
професионален футболист N 93/11.06.2018 г.
По делото са ангажирани гласни доказателства, като от показанията на свидетеля М. Р.
се установява, че познава ищеца от 1998 – 1999 г., когато са играли в един и същ отбор, и
оттогава поддържали много близки отношения. Известно му е, че през 2004 г. ищецът е
получил лиценз от ФИФА и оттогава е лицензиран мениджър. Ответникът П. е играл за
„Славия“ и за „Левски“, а след това в Кипър и после отново в „Славия“. Посочил е, че
ищецът е бил агент на ответника от 2005 – 2006 г., като го е представлявал в „Левски“ и в
Кипър. От ищеца знаел, че след прекратяването на договора на Г.П. с „Левски“ е трябвало да
му се намери много бързо отбор, за да не се изпусне трансферния прозорец, и че в последния
момент е бил осъществен трансфера му в Кипър, че е провел разговори с мениджъра на
отбор в Кипър, закупил е билети и е заминал заедно с П. спешно за Кипър, за да подпишат
договор. Заявил е, че му е известно, че разходите за пътуването и за настаняването били
поети от ищеца, като ответникът е имал задължение към ищеца за сумата от 17 – 18 000
евро, във връзка с което е било и сключено споразумение между тях, но посочената сума не
е била платена. Посочил е, че когато футболист подписва договор с футболен клуб чрез
агент, договорът се подписва в три екземпляра – за футболиста, за клуба и за БФС.
От показанията на св. Р. Я. се установява, че от 2000 г. до настоящия момент /с една
година прекъсване/ е бил администратор и административен директор на ФК „Левски“,
както и че познава ответника П. от 2001 г., когато е преминал от „Славия“ в „Левски“.
Заявил е, че ответникът никога не му е споменавал, че В. му е бил агент, но от сайтове и
вестници е бил запознат. Известно му било, че прекратяването на договора между ФК
„Левски“ и ответника е било подписано от изпълнителния директор на клуба и от Г.П., че
3
преминаването на П. във ФК „Славия“ е станало с директното съдействие на президента на
„Славия“, с когото е бил в близки отношения. Знаел е, че П. е бил играч в Кипър след
прекратяването на договора му с ФК „Левски“, както и че преминаването му в кипърския
отбор е станало с помощта на един кипърски гражданин, който му е помогнал и с
намирането на жилище и автомобил в Кипър.
Видно от служебна бележка N 3560/09.07.2019 г., издадена от изп. директор на ПФК
„Славия – 1913“ АД, е, че Г.П. е бил професионален състезател по футбол към
представителния отбор – мъже на клуба, с трудов договор от 23.07.2012 г. до датата на
издаването на служебната бележка.
По делото е разпитан като свидетел Г. И., който е заявил, че познава страните по
делото. Известно му е, че С. В. е бил агент на Г.П., но при прекратяването на договора на
ответника с ФК „Левски“ разговорите били водени само с П..
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявена искова претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от
18 500лв. по споразумение от 26.04.2013г., сключено между страните по делото, в което е
постигнато съгласие, че Г.П. дължи на С. В. посочената сума, за това, че последният е
подпомагал футболната кариера на П., като футболен агент, консултирал го е, подпомагал и
извършвал посредничество, вследствие на което П. е сключвал договори с професионални
футболни клубове в България и в чужбина. Уговореният срок за плащане на сумата е
26.07.2013г., като не се спори, че същата не е заплатена. Възраженията относно
действителността на споразумението не са доказани. Доводите, че същото касае предходни
задължения между страните няма ясно изразена формулировка, но страните са посочили, че
сумата се дължи за вече извършена дейност от С. В. за подпомагане на футболната кариера
на Г.П., което се установява и от представените в тази насока договори за представителство,
поради което свидетелските показания, установяващи, че такива действия не са извършвани,
противоречат на същите и не следва да бъдат кредитирани в тази им част.
Спорен пред въззивния съд е въпросът дали вземането по споразумението от
26.04.2013г е погасено по давност.
При уговорен срок в споразумението за изпълнение на задължението за плащане до
26.07.2013г давностният срок следва да се отчита от тази дата, а не от датата на сключване
на споразумението-26.04.2013г. Със същото може да се приеме, че са новирани задължения
между страните и независимо дали предходните задължения са били погасени по давност, то
с процесното споразумение е уговорено задължение и нов срок за плащане на същото,
поради което са възникнали задължения за Г.П.. След като исковата молба е подадена на
13.07.2018г, то задължението не е погасено по давност, поради което исковата претенция по
чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателна и следва да се уважи и да се осъди Г. С. П. да заплати
на С. В. сумата от 18 500евро / в левова равностойност 36 192.85лв./, ведно със законната
лихва от 13.07.2018г до окончателното изплащане на сумата.
Като акцесорна на главния иск исковата претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
лихва за забава се явява основателна за периода 28.06.2015г до 28.06.2018г, тъй като
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си. При използване на
счетоводна програма за изчисляване на размера на същата се установява, че дължимата
лихва върху главницата за претендирания период е в размер на 11 031.30лв., поради което
следва да се уважи исковата претенция за тази сума.
Тъй като изводите на първата и въззивната инстанции не съвпадат, следва да се
отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат
исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден Г. С.
4
П. ********** да заплати на С. В. с ЕГН ********** сумата от 1 888.57лв. за държавна
такса пред въззивната инстанция, сумата от 39лв. за разноски за превод на документи, 1
940лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, както и сумата от 944.29лв за разноски за
държавна такса пред първата инстанция и сумата от 1940лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение.
Предявено е искане и за присъждане на направените в обезпечителното производство
разноски в размер на 1347лв. / 40лв. за ДТ, 5 лв за издаване на обезпечителна заповед, 1
287.29лв. за адвокатско възнаграждение и 15.00лв. за вписване на обезпечителна заповед./
Поради неприложимост на чл. 81 ГПК спрямо обезпечителното производство, то
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. / т.5 от ТР № 6/2013г по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС./С
определение № 14563/29.06.2018г по описа на СГС, ГО, II-в състав, е допуснато
обезпечение на бъдещи искови претенции на С. В. срещу Г. С. П.. В производството са
направени разноски в размер на 1 347лв., / 40лв. за ДТ, 5 лв за издаване на обезпечителна
заповед, 1 287.29лв. за адвокатско възнаграждение и 15.00лв. за вписване на обезпечителна
заповед/, поради което следва да се уважи направеното искане и да се присъдят в полза на
ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266519/12.11.2021г, постановено по гр.д.№ 9532/2018г по
описа на СГС, ГО, I ГО, с което са отхвърлени предявените от С. В. с ЕГН **********
срещу Г. С. П. ********** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 36 182.85лв. /левова равностойност на сумата от 18 500евро/, представляваща главница по
споразумение от 26.04.2013г, като погасен по давност, иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 11 031.30лв. за мораторна лихва за периода 28.06.2015г до
28.06.2018г и е осъден С. В. да заплати на Г. С. П. сумата от 2 000лв. за разноски по делото,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. С. П. ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. с ЕГН ********** на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 36 182.85лв. /левова равностойност на сумата от 18
500евро/, представляваща главница по споразумение от 26.04.2013г.
ОСЪЖДА Г. С. П. ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. с ЕГН ********** на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 11 031.30лв. за мораторна лихва за периода 28.06.2015г
до 28.06.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. С. П. ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. с
ЕГН ********** сумата от 1 888.57лв. за държавна такса пред въззивната инстанция, сумата
от 39лв. за разноски за превод на документи, 1 940лв. за адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, както и сумата от 944.29лв за разноски за държавна такса пред първата инстанция,
сумата от 1940лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 1347лв. за разноски
по обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6