Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261
гр.
Варна, 19.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
при секретаря Е.
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№423 по описа за
2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 309/11.04.2019год. по т.д. № 780/2018год. на ВОС, съдът е: Приел за установено по иска на Н.П.З. *** срещу „НЕКСТЕ“
ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Цани Гинчев“ № 18, ет.5, ап.22 и Г.С.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че ответниците солидарно дължат на ищеца
сумата от 45 555 евро, представляваща неплатено парично задължение по
запис на заповед, издаден на 28.10.2016 год., с падеж 28.03.2017 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед
№ 378 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2018 год.,
постановена по ч.гр.д № 767/2018 год. на Варненски районен съд, 25-ти
състав: Осъдил е „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК
*********, гр.Варна, ул.“Цани Гинчев“ № 18, ет.5, ап.22 и Г.С.Г., ЕГН: **********, с адрес *** да
заплатят на Н.П.З. *** сумата от 4 984.87 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното
производство в размер на 3 658.24 лева
лева, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д № 767/2018 год. на Варненски районен съд, 25-ти състав заповед № 378
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2018 год. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Недоволни
от решението са останали ответниците по делото „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, и Г.С.Г., които го обжалват чрез процесуален
представител.
Считат
решението за неправилно- поради необоснованост и незаконосъобразност на същото,
по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново,
с което исковете да бъдат отхвърлени
изцяло. В условия на евентуалност, искът да бъде частично отхвърлен, предвид
извършените от „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК *********
плащания по договора за револвиращ заем от 14.12.2015год., представляващ
каузалната сделка, която е обезпечена с процесния ЗЗ.
Относно
оплакването за необоснованост на решението,
излага следното: Ищецът в ДИМ е твърдял, че претнедира сума,
предоставена в заем, по договор за револвиращ заем от 14.12.2015год. ведно с
дължима лихва в размер на 0,133/% за всеки ден на ползване на сумата. По този договор ищецът Н.З. е превел на
„НЕКСТЕ“ООД общо сума в размер на 30 551евро. По този договор на
06.07.2016год. дружеството е превело на ищеца сумата от 15 000евро с
основание на превода-плащане на заем. С това плащане, а и с останалите плащания, са върнати повече
от половината пари, които той е дал по договора за спонсорство и които е
трябвало да бъдат възстановени от хората, които са влезли в неговат структора и
от които той е щял да спечели във времето, след като хората започнат да
предлагат продукта и да печелят. Излагат, че в процеса са твърдяли, че
договорът за револвиращ заем е симулативен и е прикривал договор за
спонсорство, който е бил без срок и който ищецът е прекратил още в началото на
неговото действие, като никой от спонсорираните не е имал възможност да плати
предоставените вече пари. Симулативността на договора за заем се установява от
следното: Самият ищец признава в ДИМ, че се е интересувал периодично от
изпълнението на договора за заем, за да проследява дължимите му от дружеството
по договора за заем суми. В договора за
заем няма клауза, съдържаща задължение на ответното дружествода превежда на
ищеца периодично суми. Такова задължение обаче има в спонсорската програма и
потвърждава твърдението за симулативност на договора за заем. Именно и за това на ищеца са извършени периодични
плащания в общ размер на 2 440евро и същите представляват печалбата му по
договора за спонсорство за първите два месеца.
По този начин ищеца е получил сума в общ размер от 17 440евро. За това съдът необосновано е приел, че не е
било установено плащане по договора за заем, и че искът е основателен. В подкрепа на този извод сочи, че съдът е
направил неправилен извод, че плащането на сумата от 15 000евро предхожда
сключването на договора за заем и е неотносимо към него. Твърди, че между ищеца
и дружеството е нямало други правоотношения и
извършеното плащане е по договора за заем.
Считат
за незаконосъобразен извода на съда, относно направеното възражение за
нищожност на клаузата на чл.2 от договора, уговаряща дължимата лихва. Сочат, че
клаузата е нищожна на основание чл.26 ЗЗД-като противоречаща на добрите нрави,
понеже е уговорена в пъти над законовата лихва.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени
изцяло, в евентуалност-решението да бъде отменено частично, като се приеме, че
по договора за револвиращ кредит, който е каузалното правоотношение, има
извършени частични плащания.
Насрещната
страна-Н. П.З., чрез
писмен отговор на процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
В
съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалният си представител поддържат жалбата.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и чрез писмени
бележки на същия, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от
надлежни страни, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът
не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от от Н.П.З. *** срещу „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна и Г.С.Г. с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за приемане
за установено, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 45 555
евро, представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден
на 28.10.2016 год., с падеж 28.03.2017 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.11.2017
год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена Заповед № 378.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.01.2018 год., постановена по ч.гр.д № 767/2018 год. на
Варненски районен съд, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че първият ответник по делото се е
задължил по запис на заповед, издаден на 28.10.2016 год., да заплати на ищеца
сумата от 45 555 евро, на падеж 28.03.2017 год., която заповед е авалирана
от втория ответник по делото. Сочи се, че записът на заповед е и предявен на
двамата ответници, но въпреки горното плащане не е постъпило. Поради горното,
ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д № 767/2018 год. на Варненски районен съд, 25-ти
състав, по което е постъпило възражение от ответниците. С оглед горното, за
него е налице правен интерес от предявяване на иск за устанояване на вземането
му.
В
писмен отговор, ответниците оспорват исковите претенции.
Навеждат
твърдение за недължимост на сумата по записа на заповед, която не представлява
действителна сума по възникнали и развили се отношения между страните. Твърдят,
че правоотношенията между страните са започнали през есента на 2015 год. по
повод дейността на „НЕКСТЕ“ ООД в „АБА МАРКЕТИНГ“ ЛТД, за което ищецът сключил
договор за спонсорство. По договора за спонсорство ищецът внесъл сумата от
50 000 евро, за което щял да получава около 2 % месечна печалба и да
получи кредит, равен на приблизителната печалба на компанията за следващите 3 години
– 30 000 евро. Тъй като договорката между страните била ответникът да се
занимава с дейността в „АБА Маркетинг, ищецът поискал да бъде сключен договор
за револвиращ заем, който ответното дружество подписало на 14.12.2015 год.
Сочи, че след горното ищецът е превел на ответното дружество чрез два превода
на 16.12.2015 год. сума в размер на 12 860 евро и на 22.12.2015 год. сума
в размер на 17 691 евро, които суми се твърди да са именно по договора за
спонсорство и с които суми ответното дружество започнало финансирането на
няколко лица, които започнали да изпълняват длъжността консултанти в отдел
маркетинг на компанията. Твърдят, че месец след сключване на договора ищецът
пожелал да развали договора за спонсорство и да му се върнат дадените по него
пари, което било непосилно за ответника с оглед необходимостта от време за да
бъдат връщани вложените пари от консултантите на ищеца. Ответникът започнал да
връща получените общо 32 000 евро като през месец юли 2016 год. превел по
сметка на З. сумата от 15 000 евро. Излага, че ищецът поискал среща
уточнение, на която по настояване на
същия, ответникът подписал анекс към договора за револвиращ заем и запис на
заповед за сумата от 45 000 евро, включваща и някакви лихви. Ищецът в допълнителна искова
молба, оспорва твърденията, като излага, че сумата е дължима на основание
договор за револвиращ заем и анекс към него като размерът й по записа на
заповед е формиран от предоставените на ответното дружество суми в общ размер
от 30 551 евро /чрез два превода – на 16.12.2015 и 22.12.2015/ ведно с
дължимите за периода на ползване лихви на 0.133 %, които са лично предложени от
ответника Г.. Оспорва твърдението посочените 15 000 евро, платени по лична
сметка на ищеца на 06.07.2016 год., да са върнати по договора за заем като
твърди, че същите съставляват плащане на
задължение на Г., в неговото лично качество, по споразумение за партньорство от
30.10.2015 год., сключено месец и половина преди договора за заем. Излага, че
единствените суми получени по договора за заем са сумите от 514 евро /на
18.01.2016 год./, 706 евро /на 22.01.2016 год./, 514 евро /на 19.02.2016 год./
и 706 евро /на 22.02.2016 год./, които суми представляват лихви за м.01/2016
год. за сумата от 12 860 евро, за м.01/2016 год. за сумата 17 691
евро, за м.02/2016 за 12 860 евро и лихва за м.02/2016 год. за сумата от 17 691
евро. Оспорва твърдението за наличието на правоотношения между страните по
договор за спонсорство на каквато и да е дейност на Г., представляваното от
него дружество или АБА Маркетинг, като и твърди, че такъв не е подписвал.
Твърди също, че договорът за заем не е гаранция по договор за спонсорство, а
основание за предоставяне на сумата, по която впоследствие и поради спиране на
плащанията е издаден записа на заповед.
Ответникът, в писмения ОДИМ оспорва твърденията че сумата от 15 000
не е изплатена по договора за револвиращ
заем.
Съдът, след съвкупна преценка на представените
по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ответниците
са навели твърдения за наличие на каузално правоотношение между ищеца и
„НЕКСТЕ“ООД -договор за заем, като именно същите го представят /л.42 /, обстоятелство, което не се оспорва, като
ищецът навежда също такива твърдения в подадената ДИМ. Ответниците сочат, че
договора за заем прикрива сключен договор за спонсорство и парите са дадени по
него. Страните сочат, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на задълженията по договор за револвиращ
заем от 14.12.2015 год. и анекс към него от 28.10.2016 год., като не се се
оспорва, че сумата по записа на заповед представлява сбора от предоставената в
заем сума и дължимите за периода на ползване лихви в размер на 0.133 %. Ищецът
навежда твърденията също така, че предоставените в заем суми са направени
съгласно чл.8 от договора за заем с два вътрешни превода на 16.12.2015 год. за
сумата от 12 860 евро и на 22.12.2015 год. за сумата от 17 691 евро
по сметка на първия
ответник в ABA MARKETINNG.
Предвид
изложеното, следва да се отбележио следното:-При въведени твърдения или възражения от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, на изследване подлежи и самото каузалното правоотношение. Това е така,
понеже възраженията, основани на това каузално правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед, като съобразно чл.154,
ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си, които са обуславящи
за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респективно
несъществуването на вземането по записа на заповед.
За това, при оспорване от ответника на дължимостта на вземането по записа
на заповед и при въведено от самия ищец и поемател по записа на заповед
твърдение за конкретно каузално правоотношение между страните за което е издаден, в
тежест на последния е да докаже твърденията си: наличието на каузално
правоотношение, че ценната книга е издадена като обезпечение на изпълнението на
конкретно каузално правоотношение и че е породено задължението на ответника по
каузалното правоотношение. При положително доказване на горните твърдения, в
тежест на ответника е да докаже погасяването на задължението. Предвид
изложеното, следва да се отблежели следното относно въведеното в процеса каузално правоотношение между страните:
Според
представения от ответниците договор за револвиращ заем от 14.12.2015год,
ищецът, в качеството си на заемодател, предоставя на първия ответник по делото,
в качеството му на заемател, сума в размер на 32 150 евро, срещу
възнаграждение определено в чл.2 в
размер на 0.133 % лихва за всеки започнал ден от ползването на сумата. Реалното
превеждане на сума в общ размер на 30 551 евро по договорения между
страните начин, чрез два превода – на 16.12.2015 год. и 22.12.2015 год. също не
се оспорва от ответниците- същите изрично го признават в депозирания по делото
писмен отговор.
Ответниците
са представили анекс към договор за револвиращ заем от 28.10.2016 год.,
съгласно който в срок до 28.03.2017 год. заемополучателят „НЕКСТЕ“ ООД се
задължава да предаде на заемодателя сумата от 45 555 евро, която следва да
бъде преведена по посочената в чл. 6 от договора сметка на заемодателя. Не се
спори между страните и че процесният запис на заповед е подписан при подписване
на анекса към договора.
За установяване на твърденията
на ответниците за симулативност на договора за заем, по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. С. Б., В. И.ов Б., В. Г. Д.
и Ю. К. Г.. В показанията си всички разпитани свидетели сочат, че
правоотношенията между страните по делото са предхождани от такива във връзка с
участието на ищеца в АБА МАРКЕТИНГ,
което е започнало по давление на ответника Г.. Сочат също, че между Н.З. и
дружеството на ответника има сключен договор за заем за сума от
30 000евро- св.Б. и Д., а
останалите свидетели-Б. и Ю.Г.-съпруга на ответника сочат, че страните са
сключили договор за заем /кредит според свидетелката/, а получената сума е била предоставена от Г.Г.
чрез сключени договори на лица, които бии агенти и клиени към АБА МАРКЕТИНГ. На основание чл.272 ГПК съдът препраща към
мотивите на окръжния съд, относно направените коментари и изводи на
свидетелските показания, които споделя.
Предвид свидетелските показания, следва да се приеме
за недоказано твърдението на ответника, че договорът за заем е симулативен,
като прикриващ договор за спонсорство и дадената по договора за заем сума не
подлежи на връщане. Както се посочи, страните са сключили договор-изготвен от
ответника Г. според част от свидетелите, който безспорно има характеристиките
на договор за заем-посочено е поето
задължение от ищеца за предоставяне на конкретна сума, посочен е начина
на предоставяне и връщане на заетата сума, уговорена е и възнаградителна лихва,
както и начин на прекратяване на договора за заем, представени са неоспорими
доказателсва за предаване на сумата в уговорените срокове. Същевременно,
въпреки твърдението на ответника, че са подписали договор за спонсорство, такъв
не е представен. В подкрепа на твърдението, че е сключен валиден договор за
заем, е и обстоятелстовото, че страните са сключили анекс именно към договора
за заем, с конкретно поето задължение за връщане на заемната сума. Следва да се
отбележи също, че ищецът не представи в процеса и т.нар. „контр летр“-т.е.
обратно писмо, с което да удостовери твърдението за сключен друг договор,
различен от договора за заем, респективно за наличие на правоотношение, по
което не дължи връщане на предоставената по договора за заем сума. За това и с оглед на разпределената
доказателствена тежест между страните, съдът прави извод, че твърдяната симулация
от ответниците относно сключения договор за заем остана недоказана. В подкрепа
на така направения извод, са и следните съображения:
Самият ответник многократно е изразявал становище, че
именно по договора за заем е върнал сумата от 15 000евро.
Освен
това, сочи се от всички разпитани по делото свидетели, че предоставените по
договора суми са били предоставени на ответника Г. /чрез неговото дружество/
като заем или кредит, според съпругата на ответника. Следва да се отбележи
също, че какво е било инвестиционното намерение на заемополучателя за
разходване на сумата след получаването и от ищеца, е неотносимо за посоченото
основание на сключения между страните договор. За това няма значение за
заемното правоотношение и твърдението на ответника, че парите са послужили за
неговата дейност-т.е. за наименованата от него “спонсорска програма“, по която
е предоставена сумата от заемателя на трети лица-т.е какви правоотношения са
възникнали между заемополучателя и трети лица по повод на получените пари, както
и обстоятелството дали при вложението им от Г. в структурата на АБА МАРКЕТИНГ
ищецът е извличал икономическа облага.
Изложеното
е във връзка със свидетелските показания-конкретно на свидетелят Д., който е
получил в заем пари от отв.Г. във връзка с участието си в програмата. Същият
изрично сочи, че получените в заем от Г. пари от З. са били основата, въз
основа на която Г. последващо е сключвал договори за заем с привлечените като
агенти лица.
За това, следва да се направи извод, че не
се установява твърдяната симулативност на сключения договор за револвиращ заем.
Предвид изложеното, възражението за симулативност
следва да се приеме за недоказано. За това и с оглед на разпределената
доказателствена тежест между страните,съдът прави извод, че твърдяната
симулация от ответниците относно сключения договор за заем остана недоказана,
респективно, следва извода, за валидност и съответно обвързващ страните сключили договора за заем.
С предоставянето на два транша на процесната сума,
ищецът е изпълнил задълженията си по него, съответно за заемополучателя е
възникнало задължение за връщане на сумите, съобразно и сключения анекс, с
който договора за заем е бил прекратен.
Относно
направеното в евентуалност възражение, за погасяване на част от сумата по
договора за револвиращ кредит чрез заплащане на сумата от 15 000евро:
По
повод на твърдението, че част от сумата е върната на ищеца ответниците са
представили платежно нареждане от 06.07.2016 год. за сумата от 15 000
евро, изходящо от сметка на „Нексте“ ООД в Първа инвестиционна банка до сметка
на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД /л.45/. Посоченото в преводното нареждане
основание за превода е плащане по заем.
Посоченото
плащане не се оспорва от ищеца, който обаче представя писмени доказателства
/Споразумение за партньорство от 30.10.2015 год., сключено между „Колос -33“
ЕООД, представлявано от ищеца и Г.Г.-стр. 56, според съдържанието на което
ищецът е заплатил сумата от 10 000евро/ за наличието на други
правоотношения между страните и оспорва коментираното плащане да е в изплънение
на договора за заем. Ищецът твърди, че сумата от 15 000евро е заплатена от
Г.Г. в негово лично качество във връзка
с получени суми по това споразумение, а не по договора за заем.
Съдът прави извод, че не се
установява плащане по договора за заем със превеждане на сумата от
15 000евро. Видно е, че представеното платежно нареждане за сумата от
15 000 евро, макар и с посочено основание «плащане по заем» е с дата
06.07.2016год. Следователно, плащането предхожда по време сключения на
28.10.2016год. Анекс към процесният
договор за заем, по който е признато задължение за заплащане на сумата от
45 555евро. За това извършеното плащане е неотносимо към процесния договор
за заем.
В подкрепа на този извод е и обстоятелствотото, че сумата не е изплатена по
вътрешен превод в АБА МАРКЕТИНГ, както е уговорено погасяване на задълженията
по договора за заем.
Предвид
изложеното, в процеса не се доказа погасяване на задълженията от страна на
ответниците по сключения договор за заем.
Пред
първоинстанционния съд ответниците са направили възражение за нищожност на
клаузата за лихви, на основание чл.26 ЗЗД-поради противоречие с добрите нрави-т.е. поради прекомерност на размера на определената лихва: По
това възражение, което се поддържа и с въззивната жалба, съдът съобрази
следното:
Възражението на ответника за нищожност се
отнася за клаузата на чл.2 от договора за заем, с който е договорена лихва в
размер на 0.133 % на ден за ползваната сума. Така договорения размер на
дневната лихва представлява 3,9% месечна
лихва.
Относно твърдението че тази клауза от
договора противоречи на добрите нрави: Възможно е в договор за заем лихва да се
дължат възнаградителни лихви, ако такива са уговорени-чл.240 ал.2 ЗЗД, като
същата представлява възнаграждение за ползуване на заетата сума. Според
разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните свободно определят съдържанието на договора,
доколкото не противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. Следва
да се отбележи, че в законодателството не е регламентиран най-висок допустим
размер на лихвите, поради което този
критерий не съществува -следователно добрите нрави са ограничителния критерий
на договаряния размер надължимите лихви. Относно изискването на закона при
договаряне да не се нарушават добрите нрави: За противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг. Следва да се отбележи, че при сключване на
договора, който според данните по делото, е изготвен от представителя на
заемателя Г.Г. тези предпоставки не се установяват. Това е така, понеже
заемодател е физическо лице, а заемополучател е търговец, като при преценка на
договорения размер на лихвите следва да се има в предвид, че заемът е
предоставен без обезпечения, гарантиращи неговото връщане.
Предвид изложеното, посоченият критерий, водещ до
противоречие с добрите нрави, не се установява. В подкрепа на този извод, следва
да се отбележи и следното:
Законодателството в
областта на потребителската закрила-конкретно чл. 19 ЗПК
обявява като нищожни уговорки за размер на годишни разходи, надхвърлящи
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен д ПМС. Според ПМС № 426 на МС от 18.12.2014год. за определяне
на законната лихва, годишният размер на същата се формира въз основа на
основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Следва да се отбележи, че ЗПК се отнася само
до защитата на физическите лица, която по разбираеми причини е засилена, спрямо
защитата на търговците. В настоящият случай е договорен лихвен процент, надхвърлящ 4,6 пъти законната
лихва, което обуславя извода на съда, че цената на кредитирането не е свръх прекомерна, дори и по този критерий, който както се посочи, се
отнася за физическите лица-заемополучатели. Предвид
изложеното, следва извод за действителвност на клаузата по чл.2 от договора за
заем, с който е уговорена възнаградителна лихва за предоставената сума в размер
на 0,133% на ден.
Неоснователни са и доводите за неяснота относно
формиране на сумата по по Анекса и по Записа на заповед. Самият ответник
твърди, че е подписал ценната книга при подписване на анекса към договора за
револвиращ заем, в който е поел задължението за върщане на сумата от
45 555 евро в срок до 28.03.2017 год., която сума и който падеж са
идентични на посочените в записа на заповед.
При това положение, следва
извода, че не се установява плащане по договора за заем, респективно-налага се
извод за основателност на предявения иск.
С оглед на
изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно с оглед
постановения краен резултат, като на основание чл.272 ГПК препраща и към
мотивите на съда, които споделя. Разноски: С оглед изхода на спора,
въззивниците дължат на въззиваемата страна сумата от 3 200лв.-извършени
разходи за адвокатска защита.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 309/11.04.2019 год., постановено по т.д.№ 780/2018 год. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА „НЕКСТЕ“ ООД, ЕИК *********,
гр.Варна, ул.“Цани Гинчев“ № 18, ет.5, ап.22
и Г.С.Г., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.П.З. *** сумата от 3 200
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.