Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 507
01.10.2021г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 605 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото
е образувано по жалба на „Евроланд М.“ ЕООД, с ЕИК по Булстат *********, с
адрес за кореспонденция: ***, представлявано от Г. Д. В.– управител, подадена
чрез адв. М.Ф., с посочен служебен адрес: ***, офис №***, срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-102-0379879/17.03.2021г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски
обект – магазин „Евроланд“, намиращ се в ***, стопанисван от „Евроланд М.“ ЕООД
с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
По
подробни изложени съображения се иска отмяна на оспорената заповед, като немотивирана,
неправилна и незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с целта
на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Поддържа се, че налагането
на ПАМ преди издаването на наказателното постановление обосновавало извод за
нарушение на целта на този вид административна принуда, като се твърди, че жалбоподателят
не е могъл да се възползва от възможността, предвидена в чл.187, ал.4 от ЗДДС да
заплати наложената санкция и да поиска от административния орган да бъде
прекратено изпълнението на ПАМ. По същество не се оспорват направените от административния
орган фактически установявания, въз основа на които е издаден процесния акт, но
се претендира, че настоящото нарушение се явявало първо за дружеството, като
същото до момента нямало констатирани други нарушения на наредбата за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговския
обект. Поради което неправилно било прието, че от страна на проверяваното
дружество, стопанисващо търговския обект, било налице едно трайно антифискално
поведение, което мотивирало административния орган да определи срока на
наложената ПАМ „запечатване на ТО“, да бъде именно 14 дни. Освен, че не била
обоснована тежестта на конкретното нарушение, в заповедта не били посочени и
какви са конкретните последици от това нарушение, които са взети предвид при
определяне на продължителността на наложената ПАМ.
Ответникът
– Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, излага аргументи за законосъобразност на акта и иска
отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответната страна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от Протокол за извършена проверка (ПИП) №0379879/11.03.2021г., на 11.03.2021г.
била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин „Евроланд“, находящ се в ***, стопанисван от
„Евроланд М.“ ЕООД с ЕИК *********. В касата били намерени парични средства,
които били описани в Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката. В момента на проверката трудова дейност упражнявало
лице, което попълнило декларация. Отразено е, че при проверката е извършена
контролна покупка на помпа за вода на стойност 5.70 лв. и мокри кърпи на
стойност 2.00 лв. При заплащането на сумата от 7.70 лв., което се извършило в
брой, лицето Г.А.В.– продавач-консултант, не издало фискален бон от намиращото
се в обекта ФУ, което било в работен режим и имало осъществена дистанционна
връзка с НАП. От ФУ се извел дневен отчет №0004085, който следвало да бъде
издаден за извършените покупки. Издаденият от обекта ФБ притежавал реквизитите,
посочени в чл.26 от Наредба Н-18.
С
оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ №ФК-102-0379879/17.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“
– магазин „Евроланд“, намиращ се в ***, стопанисван от „Евроланд М.“ ЕООД с ЕИК
*********, и „забрана за достъп до него“ за срок от 14 дни. Като фактически
основания за издаване на процесния акт е взета предвид установената с ПИП
фактическа обстановка по случая, като е посочено, че при извършена проверка на 11.03.2021г.
в 09.30 часа на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин
„Евроланд“, намиращ се в ***, стопанисван от „Евроланд М.“ ЕООД с ЕИК *********,
е констатирано, че „Евроланд М.“ ЕООД с ЕИК *********, в качеството му на
задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр.80 от 2018г./, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Посочено е, че за извършената контролна покупка на 11.03.2021г. на
помпа за вода на стойност 5,70 лв. и пакет мокри кърпи на стойност 2.00 лв.,
или всичко на обща стойност 7.70 лв., която сума е платена в брой на Г.А.В.с
ЕГН **********, в качеството ѝ на продавач-консултант, от– проверяващ,
преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство модел „Датекс DP-25“ с ИН DT 756469 и ФП
02756469 или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се доказвало и от
установеното наличие на касова разлика в размер на 42,80 лв., между наличните
парични средства в касата, съгласно приложения опис и тези, маркирани във ФУ.
За извършената покупка следвало да бъде издаден фискален бон №0004085 от
11.03.2021г. С този номер бил изведен дневен отчет от проверяващите. В
заповедта за изложени мотиви, обосноваващи продължителността на срока на ПАМ.
Издадената
заповед е връчена на законния представител на дружеството на 12.04.2021г.
Заповед
за налагане на ПАМ №ФК-102-0379879/17.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП е била обжалвана по административен ред с жалба
вх. №70-00-4757/23.104.2021г. в ТД на НАП – Пловдив (вх. №ОД-2-52/23.04.2021г.
в Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Главна Дирекция „Фискален контрол“),
която е отхвърлена като неоснователна с Решение №ГДФК-107/28.04.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Последното е връчено на законния представител
на дружеството на 31.05.2021г.
Жалбата
е подадена на 10.06.2021г. чрез административния орган.
При
така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на
чл.168 от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“-
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП /л.61/.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е съставена в изискуемата писмена форма и съдържа както
фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването ѝ, които
кореспондират помежду си. В разпоредителната част на акта има ясна информация
за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно
са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена административната
мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършеното нарушение,
данни за търговския обект и конкретно за липсата на издаден фискален касов бон.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената
служебна проверка не се установява да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на атакувания акт.
Наложената с
оспорената заповед ПАМ е за констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно който
„всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато
плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8“.
В случая,
установеният, при проверката на магазин „Евроланд“ гр. Свиленград на 11.03.2021г.
, факт е неиздаване на фискална касова бележка при контролна покупка на помпа
за вода на стойност 5, 70 лв. и пакет мокри кърпи на стойност 2, 00 лв. В тази
връзка административният орган е издал оспорената заповед, като е наложил
мярката с продължителност от 14 дни.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС,
при неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба спрямо лицето се прилага
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. Ето защо при наличие на някоя от хипотезите на чл.
186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за
налагане на принудителна административна мярка, т. е. същият действа при
условията на обвързана компетентност. Но в същото време нормата на чл.
186, ал. 1 ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е.
органът има възможност при условията на
оперативна самостоятелност да определи конкретният срок, за който ще наложи
ПАМ, като се съобрази с цялостното поведение на конкретния
търговски субект – както установените при конкретната проверка обстоятелства,
така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други нарушения на
фискалната дисциплина или непогасени публични задължения, при
съобразяване принципа за съразмерност, установен с чл.
6, ал. 2 АПК. При изложените в заповедта факти и установени обстоятелства
по делото, за липса на предходни нарушения, наличие на фискално устройство,
съзнателност при плащане на задълженията за публични държавни вземания,
настоящият състав намира наложената мярка за срок от 14 в противоречие на принципа за съразмерност.
При издаване на обжалваната заповед
административният орган е действал и в нарушение на член
6, ал. 5 от АПК, съгласно който административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Не са представени и обсъдени доказателства за
предходни нарушения на задължението за отчитане на продажбите, които биха могли
да обосноват налагането на принудителна мярка от посочения вид, резултати от
предходни ревизии и други, които да обосноват извод, че дружеството системно
нарушава реда за регистриране на продажбите.
Държавата чрез органите на изпълнителната
власт следва да упражнява контрол и да предприема всички законоустановени мерки
за преустановяване и предотвратяване на нарушенията, както и за възстановяване
на причинените вреди, но никога тези мерки не трябва да са повече от
необходимото за целите им или да засягат права, до степен да нанесат в повече
вреди, отколкото ползи. В конкретната хипотеза запечатването на обекта
рефлектира, като допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение на
Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на законоустановената
цел на административната принуда и съставлява превратно упражняване на власт.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва и в съответствие със спецификите на мерките във
всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл.
110, ал. 2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на изискванията
за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано от
предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Предвид липсата на предходни нарушения и
данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите на заповедта, че в
търговския обект има създадена организация, която няма за цел и не води до
изпълнение на законовите изисквания е необоснован. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че търговецът е въвел в търговската си дейност незаконосъобразни
практики.
Сами по себе си, изложените оценъчни изводи -
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото и местонахождението
на обекта не могат пряко да обосноват извод, че търговецът е въвел
незаконосъобразни практики. Освен това те са бланкетно описани, без да съдържат
конкретния извод на административния орган каква е тежестта на нарушението,
какви са последиците от него и какви са спецификите на търговския обект, за да
се налага този извод. Доказването на неблагоприятното за адресата на заповедта
твърдение за укрити обороти е в тежест на административния орган.
Посочените от
органа цели за налагане на ПАМ са преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимост от време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца, промяна в начина на извършване
на дейността, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на
относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите документи към НАП. За
постигането им обаче е използвана несъразмерна мярка и не е направена
балансирана преценка на конкретните факти по случая. Макар да се е позовал на
принципа на съразмерност административният орган не е взел предвид тежестта на
нарушението, последиците от извършването му, поведението на търговеца и
наличието на други извършени нарушения. Определеният 14-дневен срок за
действието на ПАМ не дава яснота за това как е формирана волята на
административния орган за определяне на точно тази продължителност.
Съблюдаването от
административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК,
означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага
такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за
гражданите и организациите.
Съдът приема, че
в случая с издаването на процесната заповед се накърняват правата на
жалбоподателя в степен по-голяма от необходимото. В желанието си да мотивира
заповедта относно продължителността на срока органът е използвал бланкетни
мотиви за необходимост от спазване на данъчната дисциплина, които не са ясно и
конкретно мотивирани.
Гореизложеното
води до извода за налагане на ПАМ, която не съответства на преследваната с нея
цел, в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, което има за последица отмяната на
оспорената заповед.
Макар изхода на
спора да е благоприятен за жалбоподателя, предвид липсата на направено, до
приключване на съдебното дирене, искане за присъждане на разноски, такива не му
се следват.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-102-0379879/17.03.2021г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: