Р Е Ш Е Н И Е № 260120
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 15.12.2020 г
.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от шестнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на
секретаря Катя Митева, като
разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №395 описа
на ПАС за 2020 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по
постъпила въззивна жалба от Ю.Б. АД.
Обжалва се постановеното решение №55 от 17.02.2020 г. по
търг.дело №187/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което са
отхвърлени предявените субективно съединени искове от банката против Л.С.Б., Т.С.Б.
и И.Л.Б. за солидарно заплащане на част от общо дължимите суми по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 38351/27.06.2008г., ведно с прилежащите
към него Приложение №1 от 04.07.2008г., Допълнително споразумение от 12.06.2009г.,
Допълнително споразумение от 14.07.2009г., Допълнително споразумение от
30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.02.2011г., Допълнително
споразумение от 17.02.2011г., Допълнително споразумение от 28.09.2011г.,
Допълнително споразумение от 06.08.2012г., Допълнително споразумение от
27.09.2012г., Допълнително споразумение от 06.06.2013г. и Допълнително
споразумение от 31.03.2014г., и извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сделка № 921519 от 01.11.2017г., в общ
размер на 30 305,20 швейцарски франка и 900 лв., от
които:
- 30 000
швейцарски франка - част от цялата дължима главница в размер на 56 754,71
швейцарски франка за периода от 10.09.2014г. до 01.11.2017г.,
- 305,20
швейцарски франка - банкови такси за
периода 26.10.2016г. до 01.11.2017г.;
- 900 лева - банкови такси за периода от
26.10.2017г. до 01.11.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението и образуване на заповедно производство - 06.11.2017г. до окончателното изплащане
на вземането.
Жалбоподателят
Ю.Б. АД, действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д.М., е останал
недоволен от решението, като е изложил подробни съображения. Счита, че то е
неправилно и недопустимо. Не е съгласен с извода на съда, че поради липсата на
погасителен план, посочващ конкретни по размер и основание вноски със съответен
падеж, както и поради непосочване в договора на размер на ежемесечната погасителна вноска, включваща главница
и възнаградителна лихва, и падежа и, не
може да се приеме, че ответниците са изпаднали в забава, като не са погасили
вноска с падеж 10.09.2014 г. и следващите вноски, респ.не са настъпили
условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Поради което
банката не може да търси изпълнение по договора преди настъпване на
уговорения окончателен падеж. В тази
връзка е изложил оборващите си доводи.
Моли да се отмени решението, като се уважат предявените
искове. Претендира направените разноски.
Ответниците Л.С.Б., Т.С.Б. и И.Л.Б., действащи чрез назначения им
особен представител адвокат С., считат въззивната жалба за неоснователна по подробни
съображения, изложени в отговора им.
Молят да се потвърди решението.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на
жалбоподателя на 16.03.2020 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по
пощата с пощенско клеймо от 01.03.2020 г. съгласно положения пощенски печат
върху плика, с който е изпратена, което е преди момента, в който започва да
тече двуседмичния срок, предвиден в чл.259 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна
страна. Жалбата е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и.
Видно от твърденията в исковата
молба, предявени са осъдителни искове с правно основание чл.415,ал.3 във вр. с
ал.1,т.3 от ГПК в хипотезата на отказ от
заповедния съд да издаде заповед за изпълнение.
Ищецът банка
се позовава на сключен с ответниците договор за кредит №HL38351 от 27.06.2008 г., обезпечен с
ипотека, по силата на който им е предоставен кредитен лимит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро, както следва: - 12 110
евро за покупка на недвижим имот, - 17 890 евро за други разплащания. В договора били
уговорени условията за отпускането му – възнаградителна лихва, наказателна лихва
при просрочие, банкови такси и комисионни, предсрочна изискуемост. Усвоеният
кредит подлежал на връщане чрез
анюитетни месечни вноски в швейцарски франкове.
Твърди, че кредитът е усвоен съгласно
Приложение №1 на 04.07.2008 г. по
приложимия курс“купува“ за швейцарския франк на банката към евро, както и че усвоеният кредитен лимит
е в размер 49 433 швейцарски франака.
Позовава се на допълнителни споразумения - Допълнително споразумение от 12.06.2009г.,
Допълнително споразумение от 14.07.2009г., Допълнително споразумение от
30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.02.2011г., Допълнително
споразумение от 17.02.2011г., Допълнително споразумение от 28.09.2011г.,
Допълнително споразумение от 06.08.2012г., Допълнително споразумение от
27.09.2012г., Допълнително споразумение от 06.06.2013г. и Допълнително
споразумение от 31.03.2014г., с които се предоговарят задълженията.
Твърди,
че е прехвърлила вземанията си по договора кредит с договор за прехвърляне на
вземания от 05.09.2008 г. на б.р.с. АД. Впоследствие цедираните вземания са
прехварлени обратно с договор за цесия от 27.05.2015 г. За обратното
прехвърляне ответниците длъжници са уведомени
чрез нотариални покани, връчени им на 27.09.2017 г. чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
По същия начин и на същата дата ответниците
длъжници са уведомени, че кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем, като
са поканени да го погасят в седмодневен срок
от получаването на поканите.
Твърди, че не са постъпили плащания,
поради което е образувано заповедно производство за част от дължимата сума на
основание извлечение от счетоводни книги- ч.гр.д.№********* г. на Районен съд Стара Загора. Молбата е
отхвърлена с разпореждане, потвърдено с определение от 22.02.2018 г. по
ч.гр.д.№1070/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Указана му е
възможността да предяви осъдителен иск, а именно това са исковете, предмет на
настоящото производство: - 30
000 швейцарски франка - част от цялата дължима главница в размер на 56 754,71
швейцарски франка за периода от 10.09.2014г. до 01.11.2017г., - 305,20 швейцарски франка - банкови такси за периода 26.10.2016г. до
01.11.2017г., - 900 лева - банкови такси за периода от
26.10.2017г. до 01.11.2017г.
Ответниците
са представили отговор, в който оспорват исковата молба по основание и размер.
Възразяват,
че липсват данни кредитът да е усвоен, че договорът за банков кредит съдържа неравноправни и противоречащи на закона
клаузи относно начисляване на такси, прилагането на променящ се по усмотрение
на банката и едностранно от нея лихвен процент, довело до непрекъснатото му
увеличаване, без да бъдат уведомени кредитополучателите и без да могат да прекратят договора, като се е достигнало
до главница, значтелно надвишаваща сумата, която би се дължала. В тази връзка
счита, че единственият съобразно закона уговорен лихвен процент е този в чл.3
от договора, като всички събрани суми над него са неоснователно отнесени за
погасяване на недействителни задължения.
Възразяват,
че първият договор за цесия им е съобщен, като считат, че поради това той не е
породил действие спрямо тях.
Възразяват,
че разпоредбите в допълнителните споразумения, предвиждащи натрупване на
просрочена лихва върху просрочена главница са нищожни.
Възразяват
също така срещу клаузите в споразуменията, че при забава за плащане в срок
кредиторът въвежда едностранно нов увеличен лихвен процент, определен
произволно по негово усмотрение, без необходимостта да го съобщи на длъжниците
и без кредиторът да е банкова институция.
Възразяват и срещу банковите такси. Не е ясно
как са определени. Същите са неравноправни и противоречащи с добрите нрави и
закона – чл.58 от ЗКИ.
Възразяват, че неправилно е определен размерът на неиздължената по
договора главница, като не са отчетени извършените плащания.
В допълнителната искова молба ищецът не е
съгласен с възраженията на ответниците, като излага доводите си срещу тях.
В допълнителния отговор ответниците поддържат възраженията си.
Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си, както и
в съответствие с разпределената им доказателствена тежест.
По делото се установява, че ищецът е образувал заповедно производство –
ч.гр.д.№6178/17 на Районен съд Стара Загора, по което е постановано
разпореждане, с което се отказва издаване на заповед за изпълнение за сумите 30 000 швейцарски франка - част от
цялата дължима главница в размер на 56 754,71 швейцарски франка за периода от
10.09.2014г. до 01.11.2017г., 305,20 швейцарски франка
- банкови такси за периода 26.10.2016г. до 01.11.2017г. 900 лева - банкови
такси за периода от 26.10.2017г. до 01.11.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 06.11.2017г. до окончателното
изплащане,
произтичащи от процесните договор за банков кредит и допълнителни споразумения.
Разпореждането е потвърдено с окончателно определение
№172 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д.№1070/2018 на Окръжен съд Стара Загора. На
ищеца е указана възможността му да предяви
иск против длъжниците за вземането си в едномесечен срок като довнесе
дължимата ДТ на 13.06.2018 г. Настоящите субективно съединени осъдителни искове
са подадени на 06.07.2018 г., което води до извод, че е налице правен интерес и
исковото производство е допустимо. Те са отхвърлени с обжалваното решение,
поради констатирана липса в договора на размера на ежемесечната погасителна
вноска и на падежа на всяка погасителна вноска, както и на погасителен план,
посочващ конкретни по размер и основание вноски със съответен размер, което
води до извод за липса на забава, поради неплащане на вноска с падеж 10.09.2014
г. и следващи вноски, и за ненастъпване на условията за предсрочна изискуемост
на кредита.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната
му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Във въззивната жалба се посочва, че
решението е недопустимо. Недопустимост е налице, когато е извършено
произнасяне, въпреки липсата на право на иск, или има произнасяне по непредявен
иск, както и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд. Т.е. когато липсват предпоставките за разрешаване на
спора по същество. От съображенията по-горе се установява, че предявените
субективно съединени искове са допустими. Съдът се е произнесъл в съответствие
с искането на ищеца. Ето защо, постановеното решение не е недопустимо.
Повдигнатият спор следва да се реши по същество.
При изразените становища на страните, както и събрани доказателства –
договор на банков кредит и приложение №1 към него, несъмнено се установява, че
между тях е сключен процесният договор на 27.06.2008 г., както е посочено в
исковата молба. Кредитът е усвоен на 04.07.2008 г. при приложимия и посочен
курс“купува“ за швейцарския франк на банката към евро 1,64774638412, а именно
за 49 432 швейцарски франка.
Установява се от договорното правоотношение между страните - чл.2, ал. 3, че отпуснатият кредит в
швейцарски франкове се превалутира в евро и кредитополучателят е дал съгласие
за извършване на тези действия от банката, без
да е необходимо последващото му одобрение или съгласие, тъй като това
кореспондира с изначалното желание на клиента - да усвои кредит във франкове,
но сумата да бъде превалутирана в евро за да извърши необходимите разплащания с
целта на кредита. В член 21 и 22 от договора изрично е записано, че кредита е в
швейцарски франкове, а в член 23 - че за кредитополучателя има риск от
изменение на курса, което може да доведе до увеличение на вноските, а в член 1
от договора е предвидено че кредитът се опуска в равностойността в швейцарски
франкове на сума посочена в лева.
Страните са се съгласили, че за усвоения
кредит кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, който към момента на сключване на договора е 4,5%, плюс
надбавка от 1,15%. Това е т.нар.възнаградителна лихва, уговорена в чл.3,ал.1 от
договора.
При просрочие дължат и наказателна лихва в размер
на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта, уговорена в чл.3,ал.3 от договора.
Съгласно
чл.3,ал.5, действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабаавно задължителни за
страните. Банката уведомява длъжниците за новия размер на лихвения процент и за
датата, от която той влиза в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Съгласно чл.4, кредитополучателите заплащат
следните такси: такса управление - 1,55 върху размера , платима при усвояване
на кредита, комисионна за управление на кредита 0,03% ежемесечно,
административна такса от 20 лв.
Съгласно чл.5, крайният срок за погасяване на
кредита е 11 месеца, считано от датата на усвояването, която е 04.07.2008 г.,
който срок изтича на 04.06.2034 г.
Съгласно чл.6, погасяването се извършва на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план - Приложение №2 към договора, във валутата, в която е разрешен
и усвоен. Съгласно чл.6,ал.3, когато по време на действието на договора,
банката промени базовия лихвен процент, размерът на погасителните вноски се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателите
са дали своето неотменяемо и безусловно
съгласие.
Съгласно чл.7, погасителните вноски се
заплащат ежемесечно. Падежът на всяка погасителна вноска е всяко…число на
месеца,следващ датата на усвояване на кредита.
В договора са уговорени правата и задълженията
на страните, обезпеченията, настъпването на предсрочна изискуемост, както и
специални и общи условия.
В чл.12 е
уговорено, че банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното им превалутиране по реда на
чл.21. Измененията на Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентния банков
орган, а задължителни са за страните, като кредитополучателя се уведомява чрез
съобщения в банковите салони и на интернет страницата на банката.
В чл. 21
от договора за кредит са предвидени възможности кредитополучателят да поиска от
банката ПРЕВАЛУТИРАНЕ на кредита от швейцарски франкове в лева или евро, като
във връзка с това е постигнато съгласие да се заплати комисионна съгласно
действаща към момента на искането Тарифа на банката.
В ал. 2
на чл. 21 е изразено съгласие превалутирането да стане по действащия курс
купува на банката за швейцарски франкове, както и да прилага лихвени проценти
обявени от банката по реда на чл. 12, ал.2 от договора за съответната валута и
вид на кредита.
В чл. 22
е дадено определение на операцията превалутиране-промяна на валутата, в която
се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи лихвен
процент приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същия.
Чл.
23 като цяло материализира изявление на
кредитополучателя за знание, разбиране и съгласие относно последиците от някои
от постигнатите в сделката договорености. Така в ал. 1 е посочено, че той е
запознати и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и че
превалутирането на договора, може да има като последица вкл. и за случаите на
чл. 6, ал. 2 от него повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева/евро. Посочено е съответно, че приема да носи за своя
сметка риска от тези промени и повишаване
и че е съгласен да поеме всички вреди от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 е материализирано и
изявление, че той е запознат с с икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от договора и че е съгласен с
настъпването им.
В чл. 28
е материализирано съгласие на страните по договора, че във всеки един момент от
действието му банката има право едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на ***/ИЕ.Д.Ю./, включително и
на б.р.с. АД или на други финансови или нефинансови
институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва секюритизация. Предвидено е и, че в случай на прехвърляне на
кредита банката
следва да уведоми длъжника за новия кредитор, като прехвърлянето ще има
действие спрямо него при уведомяването му.
В ал. 2 на този член се говори за възможност
при прехвърляне на вземанията на б.р.с. АД страните
по цесията да се договорят длъжниците да продължат да осигуряват средства за
погасяване на дължимите вноски по сметката им в банката, по която това е
правено и до момента и респективно същата да превежда вноските на съответния
падеж по открита при нея сметка на цесионера.
Няма спор, че така постигнатите уговорки са
между банкова институция и физически лица, имащи качеството потребители с оглед
предмета на договора за банков кредит. Ето защо, следва да бъдат разгледани първо
възраженията на ответниците по договора за наличието на неравноправни и противоречащи на закона
клаузи, тъй като подобни клаузи водят до нищожност и проверката е в рамките на
служебната компетентност на съда. Съгласно определението за неравноправна клауза, това е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя,
като в чл.143 от ЗЗП са изброени възможните хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално. Тежестта за установяване на това, че
дадена уговорка е индивидуална, е в
патримониума на търговеца или доставчика на основание чл.146,ал.5 от ЗПП, което
означава, че изключване на извод за нищожност е възможно само при възражение от
страна на търговеца, че същата е индивидуално уговорена и ангажиране на
доказателства в тази връзка. В случая не са ангажирани доказателства.
От процесния договор се установява, че той съдържа белезите на
договора за банков кредит съгласно чл.430 от ТЗ, тъй като е сключен в предвидената от закона форма, както
и кредитодателят банкова институция е надлежна страна. Според съдържанието на
договора банката се е задължила по него да отпусне потребителски кредит в
размер на равностойността в швейцарски
франкове, която се определя по определения
курс“купува“ в деня на усвояване на кредита. Уговорена е възнаградителна
лихва, вкл. и едностранната и промяна, без да има яснота за начина на
извършването и, без ясни и точни обективни критерии за необходимостта от
промяна, без да могат да бъдат уведомени кредитополучателите за извършената
промяна и без да могат да прекратят договора при значително му увеличаване.
Същият извод се отнася и за уговорените банкови такси по обслужване на кредита
и комисионни. Ето защо, уговорките в чл.3,чл.6,чл.12 относно промяна на
възнаградителната лихва, такси и комисионни са неравноправни и следователно
нищожни. При липса на други уговорки дължимата лихва за посочения кредит е
посочената в чл.3,ал.1 от договора, която е 4,5% плюс надбавка 1,15, или 5,65%.
От
описаните и приложени допълнителни
споразумения към процесния договор за банков кредит се установява, че същите за сключени между
кредитора б.р.с. АД и длъжниците – настоящи ответници през периода 14.07.2009г.
– 31.03.2014 г. Те са сключени след цедиране на вземанията на банката по
процесния договор.
С
договор за цесия на основание чл.99 от ЗЗД от 05.09.2008 г. банката е
прехвърлила на цесионера б.р.с. АД
всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити, които са
обезпечени с ипотека, какъвто е процесният договор, заедно с всички
обезпечения, привилегии и др.принадлежности, включително изчислената до датата
на прехвърляне лихва, солидарните длъжници, като прехвърлянето влиза в сила на
30.07.2008 г. Страните са се задължили да уведомят длъжниците с Приложение №3.
Прехвърлянето е възмездно, като плащането на цената е осъществено чрез банков
превод по сметка на банката. Последната се е задължила да съдейства на
цесионера да впише прехвърлянето на вземанията в Службите по вписванията, в
които са вписани ипотеките. От Приложение №1, съдържащо списък на длъжниците с
обезпечени с ипотека задължения се установява, че ответниците са посочени в
него. Към този договор няма данни, че длъжниците са уведомени за цедирането.
С
договор за цесия на основание чл.99 от ЗЗД от 27.05.2015 г. б.р.с. АД прехвърля
обратно на банката вземанията си по договора от 05.09.2008 г., произтичащи от
договори, обезпечени с ипотека, както и от такси към тези договори, ако има такива,
заедно с всички обезпечения, привилегии и др.принадлежности, включително
изчислената до датата на прехвърляне лихва, солидарните длъжници и
поръчителите. Длъжниците са уведомени за цесията от 27.05.2015 г. с нотариални
покани, връчени им при условието на чл.47 от ГПК на 27.09.2017 г. На същата
дата са им връчени при същите условия и нотариални покани от банката, с които
се уведомяват за предсрочна изискуемост на кредита.
При така установените факти след сключването на договора за банков кредит следва да се
отговори дали цесионерът след сключването на цесията може да сключва с
длъжниците допълнителни споразумения към
договора, породил прехвърлените вземания.
Съгласно чл.90 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено друго. Предвидено е задължение на първоначалния
кредитор-цедент да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне, за да може
прехвърлянето да породи и да има действие по отношение на длъжника.
С цесията от от 05.09.2008 г.
цесионерът-търговско дружество е придобил вземанията и принадлежностите към
тях, посочени в договора за цесия, към момента, за който е постигнато съгласие.
Той обаче не е станал страна по договора, който е породил вземанията. В случая
това е процесният договор за банков кредит. Поради което той не е носител и не
може да упражни потестативни права,
водещи до изменение или прекратяване на
договора. Той може да сключва сделки с длъжника за уреждане на въпроси по
отношение на придобитите права и задължения в тази връзка.
Процесните цедирани вземания са породени от договор за банков кредит, по
който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. От
съдържанието на самото определение следва извод, че една от странте по този
договор е винаги банка.
Във всяко
едно от процесните допълнителни споразумения, сключени между цесионера и длъжниците,
се посочва, че се предоговарят съществуващите към датата на всяко едно от
споразуменията задължения на длъжниците към цесионера, който е наречен
кредитор. Причина за сключването им се свързва с изпитването на временни затруднения
от страна на длъжниците за редовно погасяване на задълженията им по кредита,
както и от желанието на кредитоира да помогне в затруднена финансова ситуация.
С оглед
на същото на първо место е посочен размерът им, като е направено разделяне на
просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси, плащания за
застраховки. Посочен и размера на редовната и непадежирана главница и е
изразено съгласие, че за времето от падежа прехождащ датата на подписване на
споразумението до падежа следващ същото се дължи и редовната лихва, която при
подписване на споразумението не е била изискуема.
Предвидено
е също така, че всички просрочени задължения към датата на подписване на
споразумението служебно се преоформят от кредитора към подписването му чрез
натрупване към редовната и непогасена част от главницата по първоначално
предоставен кредит.
Определен
е период на облекчено месечно погасяване на дълга, размерът на начисляваната
фиксирана годишна лихва върху него през същия,
размерът на месечните вноски през този период, говори се за погасителен
план неразделна част от всяко споразумение и т.н.
В
споразуменията има и постигната договорка за натрупване на начислената в
периода на облекчено погасяване лихва към главницата и е определена лихвата
начислявана върху така получения размер на същата и след това капитализиране.
Посочено е, че тя е годишна и е равна на сбора между действащия към момента на
изтичане на облекченото погасяване баазо лихвен процент на кредитора за жилищни
кредити в съответната валута и съответна надбавка/във всеки от споразуменията е
различа/. Предвидено е, че дългът се погасява на равни месечни вноски съгласно
погасителен план неразделна част от споразуменията и т.н.
Във всяко
едно от тях има и предвиждане, че преуреждат първоначалните условия по договора
за кредит.
По принцип
не е налице пречка цесионерът да сключва споразумения с длъжника по придобитото
вземане и да договаря нови допълнителни условия за погасяването му, вкл. и да
прави договорки за размер на дължима лихва. В чл. 240 от ЗЗД е предвидена
възможност за отпускане на парични заеми и начисляване на лихва. Тази
разпоредба предполага, че дейността по предоставяне на паричен заем не се
извършва по занятие. В случаите, когато същата е част от занятието на
съответния цесионер, то по отношение на тях следва да са налице и изискванията
на ЗКИ. В случая дейността на цесионера е по занятие с оглед на факта, че с
договора за цесия , той е придобил множество вземания, а не само процесното
вземане. Това следва и от съдържанието на втория договор за цесия по делото, по
силата на който е върнал процесното вземане в патримониума на банката заедно с
още множество вземания по договори за кредит и допълнителни споразумения към
тях.
Това
съобразено с факта, че б.р.с. АД не е
нито кредитна, нито финансова институция по смисъла на ЗКИ, води до извод, че
процесните допълнителни споразумения са сключени в нарушение на изискванията на
ЗКИ, което прави същите нищожни. Изводът за нищожност на споразуменията в
цялост изключва необходимостта от преценка за нищожност на отделни клаузи от
същите.
С оглед на гореизложеното, налице е вземане на
банката, произтичащо от чл.3,ал.1 от договора за банков кредит. Следва да се
отговори на въпроса дали е налице
неизпълнение на задълженията по същия от страна на кредитополучателите и настъпила
ли е предсрочна изискуемост.
Предсрочната
изискуемост е потестативно право по своя характер на кредитора, водещо
до изменение на договора. Упражнява се чрез едностранно волеизявление
на носителя му до другата страна. Фактът, че същото е свързано с изменение на
един договор и породеното от него правоотношение предполага, че настъпване на
тази промяна изисква и получаване на волеизявлението от насрещната страна, т.е.
тя не може да стана факт автоматично при настъпване на определени събития. Реално
освен тях правоимащата страна следва да извърши действия по упражняване на
потестативното право - да направи самото
волеизявление в тази насока и такива по връчване на същото на насрещната
страна.
Във връзка с процесния казус е нужно да се спомене,
че клаузи в договора от 2008 г. касаещи възникване на предсрочната
изискуемост/чл. 18, ал.2/ предполагат автоматично настъпване на такава, т.е. не
са съобразени с изложеното по- горе и създават условия за неравнопоставеност на
страните, т.е. са нищожни с оглед чл. 146 от ЗЗП.
В чл. 18, ал.1 от договора е предвидено, че при
неиздължаване, на която и да вноска от кредита и при неизпълнение, на което и
да задължение банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Това, съобразено с изложеното по- горе и разпоредбата на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ сочи, че изводът за предсрочна
изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за
неизпълнение на задължения по договора за кредит и за отправено изявление на
кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна. Именно
момента на достигане на изявлението до нея се свързва и с настъпване на самотно
изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР № 4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС. В самото предизвестие следва да се сочи и точния размер на
задълженията по договора за кредит и тези от тях, за които банката твърди да са
просрочени.
По делото са приложени три нотариални покани,
ведно с уведомления за предсрочна изискуемост, връчени на ответениците при условието на чл.47,ал.1 от ГПК. От съдържанието им се установява, че поради формирани просрочия, които
към 18.07.2017 г. са в размер на
18 037,12 швейцарски франка, и неизпълнение на условията по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 27.06.2008 г., банката обявява кредита за предрсочно изискуем
преди крайния срок за погасяване. Към посочената дата - 18.07.2017 г.,
задължението общо е 71 171,91 швейцарски франка, в това число:
56 754,71 швейцарски франка главница, 14 128,23 швейцарски франка
лихви, 288,97 швейцарски франка такси.
В предизвестието не е посочен
точният размер на задълженията по договора. Не е ясно как е формирано
просрочието за 18 037,12 швейцарски франка, основанието и периодът, за който се
отнася, а оттук и общото задължение по договора. Поради което не може да се
приеме, че е с процесните предизвестия
кредиторът е отправил надлежни уведомления за предсрочна изискуемост, а
оттук и да е настъпило целеното
изменение на договора.
Съдът
обаче е сезиран с осъдителни искове
срещу всеки един от ответниците по делото. С връчването на исковата молба
същите са уведомени, че след 10.09.2014
не са заплащали главница 30 000 швейцарски франка, като част от цялата дължима главница в размер на
56 754,71 швейцарски франка за периода
10.09.2014 г. – 01.11.2017 г., както и банкови такси в размер на 305,20 швейцарски франка за
периода 26.10.2016 г. – 01.11.2017 г., както и банкови такси в размер на 900
лв. за периода 26.10.2017 г. – 01.11.2017 г. Вземането е конкретизирано по
размер, основание и период. Ето защо, следва да се приеме, че към този момент е
налице надлежно отправено предизвестие, както и че са настъпили последиците му.
Породено е изменение на договора за банков кредит, като е настъпила предсрочна
изискуемост по отношение на вземането за
главници и банкови такси.
С оглед гореизложеното и на
база уговорките в договора за банков
кредит следва да се отговори дали са дължими претендираните суми в посочения
размер. Преценката е на база първоначалните уговорки в договора за банков
кредит от 27.06.2008 г., като по него се дължи кредитен лимит към датата на
усвояване на кредита към 04.07.2008 г. при приложимия и посочен курс“купува“ за
швейцарския франк на банката към евро 1,64774638412.
Съгласно чл.6,ал.1, погасяването на така договорения и отпуснат кредит е на месечни вноски, включващи главница и
лихва, по погасителен план, а съгласно чл.7,ал.1, погасителните вноски се
изплащат ежемесечно, като падежът на всяка погасителна вноска е всяко число на
месеца, следващ датата на усвояване на кредита.
Няма спор, че ищецът не е приложил по делото погасителен план към датата на
сключване на договора. Приложеният от него погасителен план е изготвен на 11.03.2019 г. по време на
висящото производство и не е подписан от ответниците по спора. Ето защо, следва
да се приеме, че няма изготвен и подписан между страните по договора за банков
кредит погасителен план относно погасяването на кредита, както и че ищецът не е
доказал това обстоятелство при носене на доказателствена тежест за това. В
същото време обаче страните са уговорили в договора погасяването на кредита да
се извършва на месечни вноски с падеж
всяко число на месеца, следващ датата на усвояване на кредита, което е 4. Следователно
падежът е 4 число всеки месец от м.август 2008 г. до пълното издължаване на
кредита в уговорения срок.
Несъмнено се установява, че в договора не е посочен размерът на месечната
погасителна вноски. Длъжниците обаче са започнали да изпълняват своите
задължения по договора, като са погасявали задълженията си. Окончателно са
спрели плащанията и погасяването на месечните вноски след 10.09.2014 г. Т.е. след този момент те са изпаднали в
забава и не са погасявали месечните си вноски трайно и пълно. В същото време от
уговорките в договора и начина на плащане може да се направи извод, че
месечните вноски са анюитетни, изчислява лихвата за целия период на кредита и
го разделя на броя периоди, за които е подписан договорът. Т.е. месечните
вноски са определяеми, като месечната главница и лихви могат да бъдат
определени.
По делото са назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
за определяне на задължението на ответниците. Вещото лице съобразно задачите,
поставени от страните, е дало няколко варианта при различни изходни данни. С
оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че следва да вземе предвид
допълнителното заключение, вариант втори, тъй като отчита дължимата лихва във
фиксиран годишен размер от 5,65 % върху първоначално усвоената главница по
курса в Приложение №1 към договора за кредит, без отчитане капитализациите от
банката. Съгласно този вариант, дължимата главница към 20.09.2019 г. е в размер на
48 223,76 швейцарски франка.
Така, частичната претенция за
30 000 швейцарски франка, представляваща част от непогасения остатък от
задължението за главница по договора за банков кредит, се явява основателна.
Останалите претенции се явяват
неоснователни, тъй като се отнасят за такси просрочени задължения за периоди, отнасящи се до допълнителните
споразумения и договорите за цесия. Върху главницата се дължи и законната
лихва, считано от датата на предсрочна изискуемост, възникнала с връчване на
препис от исковата молба – 09.01.2019 г. до окончателното изплащане.
С оглед гореизложеното, основателни
се явяват оплакванията в исковата молба. Въззивната жалба следва да се уважи,
като се отмени обжалваното решение и се уважи частичната претенция за главница.
В останалата част – за административни такси, следва да се потвърди.
По разноските: съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят направените разноски за две инстанции в размер на 10 806,19 лв.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
постановеното решение №55 от 17.02.2020 г. по търг.дело №187/2018 г. по описа
на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените субективно съединени искове от Ю.Б. АД против Л.С.Б., Т.С.Б. и И.Л.Б. за солидарно заплащане на 30 000 швейцарски франка - част от
цялата претендирана главница в размер на 56 754,71 швейцарски франка по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
38351/27.06.2008г. и Приложение №1 от 04.07.2008г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л.С.Б., Т.С.Б. и И.Л.Б. да заплатят
солидарно на Ю.Б. АД сумата от 30 000 швейцарски франка - част от цялата претендирана главница в размер на
56 754,71 швейцарски франка по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 38351/27.06.2008г. и Приложение №1 от 04.07.2008г., ведно със законна лихва, начиная от 09.01.2019г. до окончателното
изплащане, която
сума е предмет на заповедно производство по ч.гр.д.№6178/2017 г. на Районен съд
Стара Загора.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №55 от 17.02.2020
г. по търг.дело №187/2018 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА МУ,
с която са отхвърлени предявените
субективно съединени
искове от Ю.Б. АД против Л.С.Б., Т.С.Б. и И.Л.Б.
за солидарно заплащане на сумите 305,20
швейцарски франка - банкови такси за
периода 26.10.2016г. до 01.11.2017г. и 900 лева - банкови такси за периода от
26.10.2017г. до 01.11.2017г.
Осъжда Л.С.Б., Т.С.Б.
и И.Л.Б. да заплатят на Ю.Б.
АД направените разноски за две инстанции в размер на 10 806,19 лв.
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: