Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Сливен, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков,
като разгледа докладваното от
председателя касационно административно-наказателно дело № 1 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по касационна жалба срещу решение
по АНД № 1431 по описа на Сливенски Районен съд за 2019 година и се движи по
реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 511/27.11.2019 г. по АНД № 1431/2019 г. на
Сливенски Районен съд е потвърден Електронен фиш серия К № 2691382 на ОД МВР гр. Сливен,
с който на Д.И.М., ЕГН ********** от адрес ***, му е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 2 от Закона
за движението по пътищата, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател Д.И.М., който го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт. Твърди, че нарушението е установено с радарна система,
монтирана на полицейския автомобил, поради което не ставало ясно как съдът е
преценил, че нарушението е установено и заснето в отсъствието на контролен
орган. Счита, че не следва да се прилага чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а е следвало
да бъде съставен АУАН и в последствие НП, а не ЕФ. Моли съда да отмени
атакувания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Представено е писмено становище от процесуален представител – гл. юрисконсулт К.
Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в
сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. При установяване на
нарушението и издаване на електронния фиш не били допуснати нарушения нито на
материалните, нито на процесуалните правила, в която връзка били правилни
изводите на Районния съд. Налице били условия атакуваното първоинстанционно
решение да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция
следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които се установява
следното от фактическа страна:
На 20.04.2019 г. в 14:48 часа по АМ „Тракия” на км. 265-ти,
в посока гр.Бургас, с моторно превозно средство „Мерцедес Е 500” с рег. № …………..
било извършено административно нарушение за скорост,
установено и заснето с техническо средство № TFR1 -M и радар 570 собственост на ОД на МВР Сливен, като водачът на лекия автомобил управлявал
същия със скорост от 155 км/ч при въведено ограничение от 140 км/ч за
автомагистрала с пътен знак Д5 и приспаднат толеранс от -3%. На основание чл.
189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона
за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер.
К № 2691382 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 50.00 лева на
собственика на МПС Д.И.М. за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Към преписката са представени и приобщени към
доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция и Клип № 6586,
Протокол № 3-44-18/14.11.2018 г. за съответствие на одобрения тип на мобилната
система за видеоконтрол, Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система № TFR1 -M 570 с дата на
използване 20.04.2019 г. и място за контрол път АМ „Тракия” на км. 265-ти, гр.
София - гр.Бургас.
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е приел, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушението е
извършено на посочената дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички
представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в
която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел и
че определената глоба съответства на степента и характера на нарушението. При
такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на
Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал и съответни на
доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че 20.04.2019 г. в 14:48 часа по АМ „Тракия” на км. 265-ти,
в посока гр.Бургас, с моторно превозно средство „Мерцедес Е 500” с рег. № ………… е
управлявано със скорост от 160 км/ч. Това обстоятелство е заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1 - M 570, видно от представения по делото снимков материал.
Скоростта на движение на процесния автомобил е
отчетена по АМ „Тракия” на км. 265-ти, в посока гр.Бургас при ограничение от 140
км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение,
изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на
превозни средства при управление на автомобила да превишава следните стойности
на скоростта в km/h: по автомагистрала 140 км/ч. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал
лекия си автомобил със скорост над определената за движение по автомагистрала –
140 км/ч. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, както като последица от
допуснати, но несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния
фиш и несъобразяване с относимите материалноправни
норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. На първо
място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че издаването на
електронен фиш е възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. Съгласно легалната дефиниция
на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в текста на
§ 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и мобилни; последните
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Следователно, в разглеждания случай не е
допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната
процедура. С ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП (обн. ДВ, бр.
19 от 2015 г.), приета в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ОС на ВАС, на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за
приемане на наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази
разпоредба е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн.
ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните,
така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт за регламентирани
ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които
са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на
извършване на процесното деяние, нарушения от тази
категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш
не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен
знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в
присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От доказателствата
по делото се установява, че процесното нарушение е
констатирано при спазване на всички съществени условия, регламентирани в
наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по пътищата.
Не се споделя и довода на касационния жалбоподател, че не
може нарушения, установени с мобилни системи за контрол да се санкционират с
електронен фиш, а само по общия ред на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 4 от Закона
за движението по пътищата, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Следователно, вложеният от законодателя смисъл в тази норма касае процедурата
по издаване на санкционен акт, провеждането на която се извършва в отсъствието
на контролен орган и нарушител и предпоставка за която е фактът на простото
установяване и заснемане на нарушение с техническо средство. Законодателят не е
поставил изискване към вида на техническото средство, нито към местата, на които
такова може да бъде стационирано с цел експлоатация.
Още повече, че присъствието на контролен орган при заснемане на нарушението с
техническо средство по никакъв начин не би могло да опорочи установяването на
административното деяние, нито да постави под въпрос неговото извършване. Както
се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят не
прави разграничение във вида на техническото средство (мобилно или
стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че установяването
на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за да се процедира
по този ред на санкциониране.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема,
че обжалваното решение не е постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от
обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно
се явява искането на ответника
по касационната жалба за присъждане
на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи на
основание в размер на 100,00 лева,
съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за плащането на правната
помощ и да се възложи в тежест
на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 511 от 27.11.2019
г., постановено по АНД № 1431/2019 г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
в полза на Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 100,00 (сто)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :