Р Е Ш Е Н И Е
№….........../08.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13841 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег.
№ ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр.
14, срещу З.К. Г., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1553,07 лв., представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта № ***от 30.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 283,60 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., както и сумата от 78,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 11.10.2018 г. до
11.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6395/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, както и евентуално съединени с тях осъдителни искове за същите суми.
По твърдения в исковата молба, между
страните е сключен договор за кредит № ***от 30.01.2015 г. за покупка на стоки или услуги, като
ответницата е дала съгласието си освен това да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. На 21.03.2016 г. същата е
активирала картата с максимален кредитен лимит от 1500 лв., респ. е възникнало
задължението й да заплаща минимална месечна погасителна вноска, съобразно
усвоената сума. На 01.05.2018 г. ответницата е извършила последно плащане по
кредитната карта, след което е преустановила нейното обслужване с баланс в
размер на минус 1836,67 лв., от които 1553,07 лв. главница и 283,60 лв.
договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г. Поради допуснатото
просрочие ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на 78,83 лв. за
периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. За тези суми ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение, евентуално – да бъде осъдена ответницата за тяхното заплащане.
Претендира и присъждането на разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК
особеният представител на ответницата депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните, като твърди, че процесният договор не е подписан от
ответницата, респ. същият е неавтентичен. Отделно излага, че в чл. 12 от
договора е предвидена възможност за предоставяне на кредитна карта, но
конкретните условия във връзка с използването й е следвало да бъдат
допълнително уговорени с приложение към договора, каквото изобщо не е
подписвано от кредитополучателя. Оспорва и получаването на кредитната карта от
ответницата, както и усвояването на кредитния й лимит. Оспорва още дължимостта
на договорната лихва с твърдения, че същата е начислена въз основа на нищожна
клауза от договора поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и неравноправност.
Счита за недължимо и обезщетението за забава поради противоречие на уговорката,
предвиждаща неговото заплащане, със ЗПК и накърняване на добрите нрави.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител поддържа депозирания отговор, но оттегля оспорването
на договора по отношение на неговата автентичност.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ***от 30.01.2015 г. (л. 15) се установява, че същият е сключен
между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *** в качеството му на
кредитор, и З.К.К., ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател. По силата на договора кредиторът е финансирал закупуването на
смартфон на стойност 229,99 лв. Според чл. 12 от
приложимите към договора Общи условия кредиторът може да предостави на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000 лв. след
проучване изпълнението на задълженията на договора за кредит. Съгласно чл. 13
ОУ кредитният лимит се определя едностранно от кредитора и се съобщава на кредитополучателя,
като същият представлява револвиращ потребителски
кредит за ползване посредством кредитната карта. За ползването му
кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част
от лимита (чл. 16 ОУ). Клаузата на чл. 21 ОУ предвижда, че кредитната карта ще
бъде доставена на кредитополучателя заедно с приложение – неразделна част от
договора, съдържащо всички условия по револвиращия
кредит и процедурата по активиране на картата, като задълженията за плащания по
картата ще възникнат след активирането и използването й.
Представени са и документи (л. 11-12), установяващи извършено през 2018 г. преобразуване
чрез презгранично сливане между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № ***.
Видно от приобщеното приложение (л. 23), уговорената в договора кредитна
карта е предоставена на кредитополучателя с определен кредитен лимит от 1500
лв. при ГЛП от 35 % и ГПР от 44,90 %. Според условията по приложението за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца се издава месечно извлечение,
като месечните погасителни вноски са дължими до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението, с посочен минимален размер на вноската, съобразно
усвоения кредитен лимит.
От приложената товарителница (л. 27) се изяснява, че приложението е
изпратено на кредитополучателя и получено лично от него на 21.03.2016 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 110 и сл.) се установява, че картата е
активирана на 21.03.2016 г., когато е извършена покупка на стоки на стойност
57,57 лв., като в периода до 08.04.2018 г. са
изтеглени суми в общ размер на 1153,23 лв. и са заплащани покупки на обща
стойност 331,14 лв. Съгласно заключението до 28.03.2018 г. са извършвани
частични плащания по картата, след което същите са преустановени. Неизплатената
главница вещото лице определя в размер на 1553,07 лв., включваща остатък от
изтеглени суми в брой от 1153,23 лв., неплатени суми за извършени покупки от
331,14 лв., начислени такси за теглене от 10,12 лв. и такса за проверка на
лимит от 1,60 лв., както и непокрити застрахователни премии от 56,98 лв. Върху
тези суми експертът изчислява договорната лихва за периода от 01.05.2018 г. до
11.10.2018 г. в размер на 237,89 лв., а обезщетението за забава за периода от
11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. – в размер на 78,83 лв.
От приетото заключение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (л.
135 и сл.) се изяснява, че за същите периоди лихвите, изчислени само върху изтеглените
в брой суми и стойността на извършените покупки, са в следните размери:
договорна лихва от 232,32 лв. и обезщетение за забава от 75,45 лв.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6395/2019 г. по описа на РС-Варна е
видно, че въз основа на подадено на 24.04.2019 г. заявление от БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, срещу З.К.К.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
процесните суми, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, като установителните искове са предявени от заявителя (сега ищец) в
указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото
са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита
по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на претенциите е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора,
вкл. предоставянето на кредитната карта и усвояването на паричните средства от
ответницата, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и
неизпълнение на същите. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния
факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
От обсъдените доказателства се установява наличието на валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение по силата на сключения договор за
кредит от 30.01.2015 г. между ответницата и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД,
чийто универсален правоприемник се явява ищецът
БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***. От
съдържанието на договора е видно, че сделката отговаря на изискванията на
Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., в ред., изм. и доп. ДВ. бр.61 от 25 юли 2014 г., действаща
към момента на сключването й. Уговорените между страните клаузи са формулирани
на разбираем и ясен език и са налице всички задължителни реквизити на договора
по чл. 11, ал. 1 ЗПК, част от които са инкорпорирани в полученото от
кредитополучателя приложение.
Доказано е също и получаването на кредитната карта, както и нейното
активиране, предвидено като отлагателно условие за действието на договора. Чрез
използването на картата ответницата е манифестирала изрично съгласие с
посочените в приложението допълнителни условия по кредита, респ. за същата е
възникнало задължението да върне на кредитора усвоения лимит, ведно с
възнаградителна лихва, на уговорения падеж.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като правилно и обосновано в тази му част, се установява също и усвояването на кредитния
лимит, от който е останала неизплатена главница в размер на 1484,37 лв., формирана като сбор от
изтеглените суми в брой - 1153,23 лв. и неплатените суми за извършени покупки -
331,14 лв. Макар в договора да е предвидено, че дължимите такси ще бъдат
удържани от разполагаемия кредитен лимит (чл. 16 ОУ), същите не променят своята
характеристика и основание, респ. не следва да бъдат включвани в главницата
като предоставена парична сума, с която кредитополучателят е разполагал. Такава
не представлява и застрахователната премия. Затова и главният иск се явява доказан
до посочената сума от 1484,37 лв. и за същата следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, а за разликата до
пълния предявен размер от 1553,07 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че възнаградителната лихва
по кредита се дължи само върху главницата от 1484,37 лв. и кредитира
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, а не на
първоначалната такава, изчисляваща лихвата върху целия незаплатен лимит, вкл.
такси и застрахователни премии. Според допълнителното заключение за процесния
период от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г. незаплатената договорна лихва възлиза
на 232,32 лв., респ. за тази сума установителният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до претендираната сума от 283,60 лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител за недължимост на лихвата, доколкото уговореният ГЛП от 35 % и
ГПР от 44,90 % не надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК), нито е
налице значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, което да обуслови неравноправност на клаузата, предвиждаща
заплащането на възнаградителна лихва, по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Няма
данни също така по време на действието на договора кредиторът да е увеличавал
едностранно лихвата по кредита.
От експертното заключение се доказва, че ответницата е преустановила
плащанията на 28.03.2018 г. и е изпаднала в забава. Затова и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същата
е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Именно в този размер е и дължимото обезщетение, отразено в
приложението към договора (10 %+ОЛП на БНБ), поради което същото напълно
съответства на закона и добрите нрави, а възраженията на особения представител
в обратна насока са неоснователни. Вещото лице определя лихвата за забава за периода
от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. върху дължимата главница от 1484,37 лв. в
размер на 75,45 лв., за която сума
предявеният иск следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер
от 78,83 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
П.П. следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответника по делото, изразяващо
се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените три
открити съдебни заседания, в размер на 300
лв., определен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. За внесения депозит от 200 лв. следва
да бъде издаден разходен касов ордер в полза на особения представител. Ищецът, чието е задължението за предварително внасяне на
разноските, следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда остатъка от 100
лв., на основание чл. 77 ГПК, като на особения представител бъде издаден
допълнителен разходен касов ордер за тази сума след представяне на
доказателства за заплащането й.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство в размер на 630,42
лв., съразмерно с уважената част от исковете, при обща размер на разноските
от 673,81 лв., от които 123,81 лв. за държавна такса (л.34), 200 лв. за депозит
за особен представител (л.60), 250 лв. за депозити за вещо лице (л.103 и л.127)
и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед по чл. 410 ГПК в общ размер на 88,81 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. От тези разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, в
тежест на ответницата следва да бъде възложена сумата от 83,09 лв.
Ответникът не е сторил разноски по делото, поради което такива не следва да
му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове, че ответницата З.К. Г., ЕГН
**********,***, дължи на ищеца БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр. 14, следните суми: сумата от 1484,37 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева
и тридесет и седем стотинки), представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта № ***от 30.01.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
24.04.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 232,32 лв. (двеста тридесет и два лева и тридесет и две
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
11.10.2018 г., както и сумата от 75,45
лв. (седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6395/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове, както следва: за
разликата над уважения размер на иска за главница от 1484,37 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет
и седем стотинки) до пълния предявен
размер от 1553,07 лв. (хиляда
петстотин петдесет и три лева и седем стотинки), за разликата над уважения размер на иска за договорна лихва от 232,32 лв. (двеста тридесет и два лева
и тридесет и две стотинки) до пълния
предявен размер от 283,60 лв.
(двеста осемдесет и три лева и шестдесет стотинки), както и за разликата над уважения размер на иска за обезщетение за
забава от 75,45 лв. (седемдесет и
пет лева и четиридесет и пет стотинки) до
пълния предявен размер от 78,83 лв.
(седемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА З.К. Г., ЕГН **********,***, да заплати на БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Б.П.С., сгр. 14, сумата от 630,42 лв. (шестстотин и тридесет лева и
четиридесет и две стотинки),
представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
ОСЪЖДА З.К.
Г., ЕГН **********,***, да заплати на БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП П.П.Ф.С.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр. 14, сумата от 83,09 лв. (осемдесет и
три лева и девет стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
особения представител адв. П.П.П.,***,
възнаграждение от 200
лв. (двеста лева) за осъщественото процесуално
представителство на ответницата З.К. Г., ЕГН ********** в настоящото
производство, от внесения за целта депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.
ОСЪЖДА ищеца БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж, рег. № ***, действащо чрез
БНП П.П.Ф.С.А., клон България, ЕИК ***, да заплати по сметка на Районен
съд-Варна сумата от 100 лв. (сто
лева), представляваща допълнителен депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника, на основание чл. 77 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен
касов ордер в полза на адв. П.П.П. за довнесения депозит от 100 лв. след представяне на доказателства за неговото заплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: