Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
09.06.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски Градски Съд,
ГО, III-„В“
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети май през две
хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.
ЧЛЕНОВЕ: В.А ПЕЙЧИНОВА
ЕЛЕНА ДИНЕВА
при
секретаря Ю. А.,
като разгледа докладваното от мл.
съдия Динева
в.
гр.
дело № 14320
по описа за 2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № I-42-8 от 27.07.2015г. , постановено
по гр. дело № 61430/2011г. по описа на СРС, 42 състав, съдът е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР от ищците Е.В.Д.,
починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 от ГПК от Л.Й.Д.,
Ю.Е.Д. и Д.Е. Д.; И.Е.М.; Е.В.В. и Р.В.К. против ответниците Н.К.Т. и Д.В.А..
Съдът е приел, че ищците не са били собственици на процесния имот съставляващо
парцел V-355, 356 от кв. 33 с площ от 435 кв.м. по плана на Г.Б. към момента на
одобрен със заповед №РД-09-178 от 22.09.1989г. регулационен план. На ищците са възложени и
сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева.
Срещу посоченото решение, в
установения от закона срок, ищците са депозирали въззивна жалба. В нея са
изложени твърдения, че решението е неправилно – необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон по следните съображения:
Неправилно съдът бил приел за неоснователна исковата претенция на ищците на
основание липсата на доказано право на собственост на ищците, тъй като същите
се легитимирали като собственици на основание констативен нотариален акт №61/97г.
Отделно от представения нотариален акт, ищците безспорно били установили чрез
дадените пред съда свидетелски показания, че същите, като наследници на своите
праводатели били владяли процесния имот. С оглед обстоятелството, че са
собственици, правото им на собственост било накърнено от грешно заснета
кадастрална карта, като придава 435 кв.м на съседния имот с идентификационен
номер 7721.446.
Сочи, че изложеното обуславя
извод за това, че праводателите на ищците са заели имота още преди 1930г. като
владението им е продължило до 1979г., а след това имотът се владее от тях.
Не бил обсъден от
първоинстанционния съд и представения разписен лист към план от 1930г. и 1989г.
Въззиваемата страна оспорват подадената
въззивна жалба като неоснователна. Посочват, че ищците не са доказали правото
си на собственост върху процесния имот. По твърденията за изтекла в полза на същите
придобивна давност, въззиваемите
изтъкват, че същите не сочат период, в който са владели процесната реална част.
Сочат, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Софийски Градски Съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата
страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Е.В.Д.,
починал в хода на производството и заместен на основание чл. 227 от ГПК от Л.Й.Д.,
Ю.Е.Д. и Д.Е. Д.; И.Е.М.; Е.В.В. и Р.В.К. с иск с правно основание чл. 53, ал.
2 от ЗКИР против ответниците Н.К.Т. и Д.В.А., с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че е допусната грешка в
кадастралния план, като погрешно са заснети 435 кв.м в имот принадлежащ на
ответника.
Ищците твърдят, че са собственици
на поземлен имот с идентификатор 16448.7721.445, като първият ищец(починал в
хода на процеса) е собственик на ½ идеална част от него, а останалите на
1/6 идеална
част от урегулиран поземлен имот. Поддържат, че при заснемане на кадастралната карта
съгласно заповед РД-1829/27.05.2010г. западната граница неправилно е отразена и
погрешно са придадени 435 кв.м. към съседния имот. Ищците сочат, че
действителната граница между имотите е тази по плана 1989г.,който съвпадал с
плана от 1930г.
Искат от съда да допусне поправка
на грешка в кадастралната карта на Г.Б., одобрена със заповед № РД-1829/27.05.2010г.,
приемайки за установено, че в нея, както и в плана от 1989г. същата е била
неправилно заснета и че към момента на съставянето им, границата между
процесните поземлени имоти е такава, каквато е установена с регулационния план
от 1989г., вследствие на което към настоящия момент границата е. изместена с 435кв.м
в имота на ответниците.
Ответниците Н.К.Т. и Д.В.А. изразяват
в срока за отговор становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск. Оспорват факта, че ищците са собственици на процесния имот. Сочат, че за Г.Б.
има одобрен,със Заповед РД-09-178 от 1989г. регулационен план и към този момент
ищците не са били собственици на процесния имот. Сочат, че не била допусната
грешка при заснемане на кадастрална карта на двата съседни имота. Поискали са
от съда да отхвърли предявените искове.
По делото е представен и приет
нотариален акт № 61/97г. Видно от него В. В.Д. е признат за собственик по
наследство и давностно владение на недвижим имот-масивна жилищна сграда на един
етаж с площ от 64 кв.м, едно с ½ идеална част от дворно място с площ
1270 кв.м., съставляващо парцел V-355, 356 от кв. 33 по плана на Г.Б..
Признат за собственик е и Е.В.Д.
по наследство и давностно владение на паянтова жилищна сграда с площ 35 кв.м и
½ идеална част от дворно място с площ 1270 кв.м от парцел V-355,
356.
Видно от представените
удостоверения за наследници, В. Д. е починал и негови наследници са И.М., Е.В.
и Р.К..
От представеното пред въззивната
инстанция удостоверение за наследници се установява, че ищецът Е.В.Д. е
починали негови наследници са Л.Й.Д., Д.Е. Д., Ю.Е.Д..
Видно от приетия като доказателство
нотариален акт №24, том II,
дело № 181 от 1987г., Н.Т. е призната за собственик по наследство и давностно
владение на недвижим имот с пл.ном. 110 по плана на Г.Б. с площ 1119 кв.м.,
който имот заедно с недвижим имот пл.ном. 355 образуват парцел V-355,
356 по плана на Г.Б.
с площ 1275 кв. м.
От нотариален акт акт №184, том
I, дело № 141 от 1988г. недвижим имот, с пл.ном. 110 с площ 1160 кв.м е дарен
от Н.Т. на дъщеря й Д.В.А..
Видно от нотариален акт №80, том
IX,
дело № 1105
от 1992г.
за собственик по
наследство и давностно владение е призната Н.К.Т. на недвижим имот,
представляващ част от имот пл.ном. 356 от плана на Г.Б. с площ от 435 кв.м.
От нотариален акт №167, том XXXI, дело № 5969 от 1993г. Н.К.Т. и
съпругът й, даряват на Д.В.А. недвижим имот, представляващ част от имот пл.ном.
356 от плана на Г.Б. с площ от 435 кв.м.
От представена скица на имот с
идентификатор 16448.7721.446, се установява, че собственик на имота е Д.В.А.. Имотът
е с площ 1653 кв.м
Представена е и скица, която
установява, че недвижим имот с идентификатор 16448.7721.445, е собственост на В.
Д. и Е.Д. и е с площ от 803 кв.м.
От приетия по делото разписен
лист към плана на Г.Б. се установява, че на името на В. Д. е записан парцел
номер V,
а на името на К.П. парцели VI,XVII
и двата имота в кв.33.
Представено е удостоверение за
наследници на починалия К.П., който е идентично лице с К.Н. Д., от което е
видно, че наследници на същия са М.Д., С.З., Б.Н. и Н.Т..
Представено и удостоверение за
отказ от наследство на наследниците на К. Д.-Б.Н., децата на С.З.-Е., Р. и Ю.Д..
Видно от удостоверение за
наследници, се установява, че Д. Д. е оставил за свои наследници В. Д.в Д., О. Д.ва
С., Е. Д. Я..
В хода на първоинстанционното
производство са изслушани свидетелски показания на Ю.Д., С.А.С. и М.Т.С.. Настоящата
съдебна инстанция споделя изводите на районния съд относно обстоятелството, че
показанията на цитираните свидетели не могат с категоричност да установят, че
ищците са били собственици на правото на собственост на процесните 435 кв.в.
към момента на одобряване на кадастралния план. Не се сочи конкретен период на
владеене на имота, както и дали то е било непрекъснато и необезпокоявано.
По делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, имотите с номера 110 и 130(
по плана от 1930г.), с плана от 1989г на с. Г.Б. са получили пл.номера 355 и
356, като за бившия имот номер 131 е отреден УПИ V-355,356, кв. 33, а бившият имот 110 вече
е променил своята граница, като навлиза в бившия имот 131 в източна посока,
както е отбелязано на Скица 1, по букви Г-Д. Съгласно изводите в експертизата, на
новия имот пл. номер 356, са отредени УПИ XVIII-356 и УПИ V355,356, кв.33. Вещото лице е
категорично, както в представеното заключение, така и след разпит в открито
съдебно заседание, че спорните 435 кв.м преминават към имот с пл.номер 356,
като същият променя източната си граница с одобрения план през 1989г. за с. Г.
Б..
Заключението на вещото лице
кореспондира с приетите и обсъдени по делото писмени доказателства-нотариални
актове и скици.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество
същото в обжалваната част е и правилно.
Предпоставките за уважаване на
предявения иск се свеждат до: 1) установяване наличието на влязъл в сила
кадастрален или регулационен план (ПУП); 2) установяване наличие на грешка или
непълнота в този план; 3) доказано наличие на правен спор с ответника върху
имота, респ.- частта от него или границите му, засегнати от непълнотата или
грешката и 4) доказано право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от
грешката или непълнотата към момента на одобряване на плана.
В
настоящия случай спорен за страните остава
въпросът дали ищците са доказали правото на собственост върху процесния имот.
Въззивният съд дава вяра на приетото
и неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната техническа
експертиза. От него се установява, че с плана от 1989г. границата между имотите
е отразена в несъответствие с предшестващия план от 1930г., като бившият имот с
пл.номер 110 става с пл.номер 356 и увеличава
площта си, като променя източната си граница с 435 кв.м. Видно от
данните по делото към момента на одобряване на кадастралния план от 1989г.,
спорната част от имот с пл. № 356 е
принадлежала на ответниците.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че изводът на районния съд,
че ищците не са доказали право на собственост върху процесния имот, са
правилни.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззиваемата страна има право да получи направените от него разноски по
производството пред настоящата инстанция. По делото, въззиваемата страна е
направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за сумата от 1200
лева, за която сума са представени и доказателства за реално изплащане на
възнаграждението.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА с решение № I-42-8 от 27.07.2015г. ,
постановено по гр. дело № 61430/2011г. по описа на Софийски Районен Съд, 42 състав
ОСЪЖДА
Л.Й.Д.,ЕГН:**********;
Ю.Е.Д., ЕГН:**********; Д.Е. Д., ЕГН:**********; И.Е.М., ЕГН:**********; Е.В.В.,
ЕГН:********** и Р.В.К., ЕГН:********** да заплатят на Н.К.Т., ЕГН:********** и
Д.В.А., ЕГН:********** сумата от 1200 лева, представляващи съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, при условията и предпоставките
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: