Присъда по дело №2500/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 30
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120202500
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 30
гр. Бургас , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ.

МАВРОДИЕВА
СъдебниМ.Д.М.

заседатели:С.Д.П.
при участието на секретаря Ж.З.М.
и прокурора К.С.Д. (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20212120202500 по описа за 2021 година


ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Т. Д. – ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в
периода 12.06.2018 год. - 03.07.2018 год. в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление, пред служители на Областен отдел „Изпълнителна агенция автомобилна
администрация“, гр. Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за
самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на издаване 13.09.2011 год. от МВР -
Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и снимка на Т. Т. Д., на която е придаден
вид, че е издадена от Областна Дирекция на МВР - Бургас, като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност, както следва:
1.На 12.06.2018 год. в гр. Бургас, пред Д.С.Т - инспектор в Областен отдел
„Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на
издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и
снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна дирекция на МВР
Бургас, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
1
2.На 26.06.2018 год. в гр. Бургас, пред К.Г.Л. - инспектор в Областен отдел
„Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на
издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и
снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна дирекция на МВР
Бургас, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
3.На 03.07.2018 год. в гр. Бургас, пред Д.С.Т - инспектор в Областен отдел
„Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на
издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и
снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна дирекция на МВР
Бургас , като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
Престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което на
основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58а вр. чл. 54 от НК
МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Т. Т. Д. – ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сума в размер на 312,52 лв. /триста и дванадесет
лева и петдесет и две стотинки/, направени по делото в хода на досъдебното производство
разноски.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото
компактдискове, приложени на л. 50, л. 53, както и оригинал на лична карта на л. 24 от ДП
да останат приложени по делото за срока за съхранението му в архив, след което да бъдат
унищожени заедно с делото по предвидения за това в ПАС ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Бургаския окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 30 по НОХД 2500/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в
публично съдебно заседание на 29.06.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Т. Т. Д. – ЕГН ********** за това, че в периода 12.06.2018 год. - 03.07.2018 год.
в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, пред служители на Областен
отдел „Изпълнителна агенция автомобилна администрация“, гр. Бургас, съзнателно се
ползвал от неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с
посочена дата на издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н.,
ЕГН: ***** и снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна
Дирекция на МВР - Бургас, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, както следва:
1.На 12.06.2018 год. в гр. Бургас, пред Д.С.Т - инспектор в Областен отдел
„Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на
издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и
снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна дирекция на МВР
Бургас, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
2.На 26.06.2018 год. в гр. Бургас, пред К.Г.Л. - инспектор в Областен отдел
„Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на
издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и
снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна дирекция на МВР
Бургас, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност;
3.На 03.07.2018 год. в гр. Бургас, пред Д.С.Т - инспектор в Областен отдел
„Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за самоличност - лична карта № ****** с посочена дата на
издаване 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, съдържаща данните на И.С.Н., ЕГН: ***** и
снимка на Т. Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от Областна дирекция на МВР
Бургас , като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
Престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият Д. и неговият защитник адв. Г. направиха
искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-
конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след
като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи
на основание чл. 58а, ал. 4 НК като предлага следните мерки по чл. 42а, ал. 2 НК:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца и безвъзмезден труд в полза на
1
обществото.
Защитникът на подсъдимия адв. Г. не оспорва фактите, така както са посочени от
обвинението, но моли да бъдат приложени две от пробационните мерки, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от 6 месеца, а в
случай, че трябва да се наложи и допълнителна мярка, то моли това да бъде включване в
програма за обществено въздействие, излага съображения за необременено съдебно минало
на подсъдимия, съдействие на органите на разследването, трудова ангажираност и млада
възраст.
Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката си, казва, че се е подлъгал и
занапред няма да извършва такива престъпления.
В последната си дума подсъдимият иска най-малкото наказание, което може да му
бъде наложено.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Т. Т. Д. с ЕГН **********, роден на ****г. в гр. Бургас, общ. Бургас,
българин, български гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Бургас, *****,
неженен, със средно образование, неосъждан, работи в Трансвагон АД като шлосер-
монтьор.
Свидетелят И.С.Н. през 2016г. започнал курс за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство, категория „В” в Учебен център „****” ЕООД, с
управител св. Д.Д.Г.. Впоследствие Н. заминал за чужбина. След като се върнал в страната,
изкарал теоретичния курс, но все казвал, че трябва да му се помогне, след няколко месеца
казал, че е готов да се яви на теоретичен изпит и св. Д.а съдействала за явяване за дата през
2018г., но тогава Н. не се явил.
Съобразно чл. 36, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 год. за условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверовъчните изпити, преди
започване на изпита, лицето определено за провеждане на теоретичните изпити или
председателя на изпитната комисия, проверява самоличността на кандидатите, включени в
протокола за изпита и съгласно ал. 2 не се допускат до изпит лица без валиден документ за
самоличност.
Иван Н. е записан за явяване на теоретичен изпит пред Областен отдел
„Автомобилна администрация” - гр. Бургас съгласно протоколи: № 865/05.06.2018 год. ; №
917/12.06.2018 год., № 997/26.06.2018 год. и № 1032/03.07.2018 год. Съгласно представената
справка и видно от приобщените протоколи за провеждане на теоретичен изпит за И.С.Н.,
ЕГН: *****, на изпита, проведен на 12.06.2018 год. по протокол № 917 е вписан електронен
тест „да”, оценка теория - „не” окончателният резултат е „Неиздържал” (от справка л. 42
ДП); на 26.06.2018 год. по протокол № 997 в вписан електр. тест „да”, оценка теория - „не”
окончателният резултат е „Неиздържал” (от справка л. 42 ДП); на 03.07.2018 год. протокол
№ 1032 електр.тест „да”, оценка теория „да” окончателният резултат от изпита на Н.
„Неиздържал” (от справка л. 42 ДП). Съгласно протокол 1489/26.09.2018г. Иван Н. не се
2
явил на практически изпит и в справка л. 42 е вписано „неиздържал“.
В протокол № 315/08.05.2019г. за Иван Н. е вписан теоретичен изпит протокол №
1032 дата 03.07.2018г. и е издържал практически изпит.
На 18.11.2019г., при неотложност, било извършено претърсване и изземване в
жилище, обитавано от подсъдимия Т. Т. Д. в гр. Бургас, кв. „****”, ул. „***” № 4 като при
покана да предаде всички вещи, които се намират у него и биха могли да имат значение за
делото, Т.Д. предал лична карта № ****** с дата на издаване 13.09.2011 год. с данните на
И.С.Н., ЕГН: ***** и снимката на Т. Т. Д., ЕГН: **********.
Приобщената като веществено доказателство лична карта е предоставена за
изследване по назначена техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, след
извършен анализ, както и след сравнение с лична карта - specimen, са установени
значителни различия. Всички посочени от вещото лице различаващи се признаци, в своята
съвкупност, са дали основание, вещото лице да направи извод, че представената за
изследване българска лична карта, която според съдържащите се в нея данни е с № ******,
издадена на 13.09.2011 год. от МВР - Бургас на И.С.Н., ЕГН: ***** със срок на валидност
13.09.2021 год., е неистинска. Същата е изработена с материали и по методи, различни от
тези, които се използват от паспортните служби в страната и съответно не е издадена от
службите, имащи право на това.
С писмо, изх. № 16-00-00-5586/5/29.11.2018 год. от ИА „Автомобилна
администрация” е представен на електронен носител видеозаписите от проведените
теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, ведно със
заверени копия от протоколи № 865/05.06.2018г; № 917/12.06.2018г., № 997/26.06.2018г., №
1032/03.07.2018г. и № 1489/26.09.2018г. Съгласно изготвена съдебно-техническа експертиза
при изследване на видеозаписите не са установени следи за извършване на техническо
въздействие, приложени са цветни снимки стоп-кадри от видеоматериалите. Дадено е
заключение, че лицето Т.Д. и заснетите кадри с лицето Иван Н. е едно и също лице.
Извършен е оглед на вещественото доказателство с надпис 16-00-00-5586 Иван Н. като е
установен записа относно протичането на изпита на Иван Н., съобразно протоколи №
997/26.06.2018 год., протокол № 917/12.06.2018 год. и протокол № 1032/03.07.2018 год.
На 12.06.2018 год. председател на изпитната комисия, съобразно протокол №
917/12.06.2018 год., е бил св. Д.С.Т. На тази дата са се явили седем кандидати сред които е
посочен И.С.Н.. Съгласно представени записи от видеонаблюдението и извършения оглед,
името на кандидата в бялото поле е на И.С.Н., а на екрана се вижда лицето на Т. Т. Д.. По
този начин става ясно, че Иван Н. не се е явил на изпита, а вместо него се явил Т.Д., като
представил пред председателя на комисията Д.С.Т неистинската лична карта с № ******,
издадена на 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, на И.С.Н., ЕГН: ***** със срок на валидност
13.09.2021 год. Съгласно протокола е отбелязано електр.тест „да”, оценка срещу името на
И.С.Н. „не”.
На 26.06.2018 год. председател на изпитната комисия, съобразно протокол №
997/26.06.2018 год., е бил св. К.Г. ЛиЛ.. На тази дата са се явили седем кандидати, сред
които И.С.Н.. Според представените записи от видеонаблюдението и протокол за оглед по
време на практичния и теоретичния изпит, името на кандидата в бялото поле е на И.С.Н., а
на екрана се вижда лицето на Т. Т. Д.. По този начин става ясно, че Иван Н. не се е явил на
изпита, а вместо него се явил Т.Д., като представил пред председателя на комисията К. ЛиЛ.
неистинска лична карта с № ******, издадена на 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, на И.С.Н.,
ЕГН: ***** със срок на валидност 13.09.2021 год. Съгласно протокола е отбелязано
3
електр.тест „да”, оценка срещу името на И.С.Н. „не”.
На 03.07.2018 год. председател на изпитната комисия, съобразно протокол №
1032/03.07.2018 год., отново бил св. Д.С.Т. На тази дата са се явили пет кандидати, сред
които е И.С.Н.. Според представените записи от видеонаблюдението и протокол за оглед по
време на практичния и теоретичния изпит, името на кандидата в бялото поле е на И.С.Н., а
на екрана се вижда лицето на Т. Т. Д.. По този начин става ясно, че Иван Н. не се е явил на
изпита, а вместо него се явил Т.Д., като представил пред председателя на комисията Динко
Тенев неистинска лична карта с № ******, издадена на 13.09.2011 год. от МВР - Бургас, на
И.С.Н., ЕГН: ***** със срок на валидност 13.09.2021 год. Съгласно протокола е отбелязано
електр.тест „да”, оценка срещу името на И.С.Н. „да”.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното
производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите И.С.Н. (л. 25); Д.С.Т (л. 27);
П.Ж.М. (л.29); Д.Д.Г. (л. 31); К.Г.Л. (л. 134-135);
От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за претърсване и
изземване (л. 21), определение по ЧНД № 5251/2019г. на БРС за одобряване на протокол за
претърсване и изземване (л.20); учебен дневник (л.33-38); приемо-предавателен протокол (л.
39); писмо изх. № 16-00-00-5586/5/29.11.2018г. на ИА „АА” (л. 40); справка за придобити
категории (л. 42); протокол № 865/05.06.2018г. (л. 44); протокол № 917/12.06.2018г. (л. 45);
протокол № 997/26.06.2018г. (л.46); протокол № 1032/03.07.2018г. (л. 47); протокол №
1489/26.09.2018г. (л. 48-49); писмо изх. № 16-00-00-5586/7/02.07.2019г. на ИА „АА” (л. 51 –
52) ведно с приложен към него в плик протокол № 315/08.05.2019г.; справка за лице АИС (л.
58-59); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 64-70); протокол за оглед на
веществени доказателства (л. 71-72); справки за нарушител водач (л. 96-97); протокол за
разпит на обвиняем (л. 106; л. 144); протоколи за очна ставка (л. 111-114); допълнително
споразумение № 410/28.03.2020г. (л. 23 от СФ); справка съдимост (л. 21 СФ).
От експертизите: техническа експертиза (л. 60-61); съдебно-техническа експертиза
(л.74-91);
Веществено доказателство: лична карта (л. 24); диск (л.50); диск (л. 53).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен
анализ на доказателствата.
В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви и се
установява, че подсъдимият е използвал неистинска лична карта като се е явил на
теоретичен изпит, представяйки се за лицето Иван Н. като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
От представените записи, на които се извършен оглед, безспорно се установява, че
4
лицето, което е заснето е подсъдимия Д., а в бяло поле е изписано името на Иван Н.. При
извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия е установена неистинска лична
карта на Иван Н.. Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза относно неистинността на личната карта като обективно, безпристрастно и
пълно. Съдът дава вяра и на показанията на разпитаните свидетели, които взаимно се
допълват и подкрепят самопризнанията на подсъдимия. Съдът дава вяра и на изготвената
техническа експертиза относно това дали е налице въздействие върху приобщените по
делото веществени доказателства – СД.
Съдът намира, че събраните по досъдебното производство доказателства в пълния си
обем подкрепят обясненията на подсъдимия и направеното от него самопризнание, поради
което им се доверява изцяло и ги кредитира с доверие.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и
субективната му страна.
Разпоредбата на чл. 316 НК предвижда, че наказанието, предвидено по предходните
членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от
неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по
предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност. Съгласно чл. 308, ал. 2 НК когато предмет на деянието по ал. 1 са
удостоверения за наследници или актове за гражданско състояние, нотариални актове или
нотариални удостоверявания, български или чуждестранни документи за самоличност,
документи за завършено образование или за придобита квалификация, свидетелства за
управление на превозни средства, за регистрация на превозни средства, визови стикери,
други документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или
на други вещни права, правоспособност, лични или регистрационни данни, наказанието е
лишаване от свобода до осем години.
Субект на престъплението по чл. 316 НК е всяко наказателно отговорно лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в съзнателно използване на
неистински официален документ.
Съгласно разпоредбата на чл.93 т.5 от НК „официален документ” е този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция. В случая личната
карта е официален документ, който се издава по установен в Закон за българските лични
документи ред, в предвидена от закона форма и от длъжностно лице в кръга на неговите
функции. Личната карта е „Документ за самоличност”, който по смисъла на т. 1 пар. 1 от ДР
на ЗБЛД е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република
България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.
5
По делото безспорно се установи съгласно техническа експертиза, че лична карта с №
******, издадена на 13.09.2011 год. е изработена с материали и по методи, различни от тези,
които използват паспортните служби в Република България и не е издадена от службите
имащи право на това и е неистинска. Следователно предмет на инкриминираното деяние е
официален документ от изброените в чл. 308, ал. 2 НК – български документ за
самоличност. Деянието е довършено след като документът е представен пред председателя
на изпитната комисия - инспектор в Областен отдел „Изпълнителна агенция автомобилна
администрация“. Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление като
неистинският документ е ползван три пъти на 12.06.2018г.; на 26.06.2018г. и на 03.07.2018г.
По делото не се установява подсъдимият да е съставил документа, съставителят не е
установен, поради което и правната квалификация е по чл. 316 от НК.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК.
Деецът е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и искал
настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимият е съзнавал, че се представя
за друго лице чрез използването на документ за самоличност, който идентифицира друго
лице, съзнавал е, че документът, който представя е неистински и въпреки, че е съзнавал
неистинността на документа го е представил пред председателя на комисията, с което е
осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК.
Касае за продължавано престъпление, тъй като подсъдимият е използвал неистинския
документ лична карта три пъти - на 12.06.2018 год. в гр. Бургас, пред Д.С.Т - инспектор в
Областен отдел „Изпълнителна агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас; на
26.06.2018 год. в гр. Бургас, пред К.Г.Л. - инспектор в Областен отдел „Изпълнителна
агенция автомобилна администрация“ гр. Бургас и на 03.07.2018 год. в гр. Бургас, пред
Д.С.Т - инспектор в Областен отдел „Изпълнителна агенция автомобилна администрация“
гр. Бургас. Трите деяния поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление-
това по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 от НК, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предходното.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК. Признанието за вината съдът не може да определи като
изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при
определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
Съдът не намери, че се касае за изключително смекчаващо вината обстоятелство или
за многобройни такива, за да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК и да замени
наказанието лишаване от свобода с пробация, в който смисъл се изложиха съображения от
страна на обвинението и защитата.
Съдът като смегчаващи вината обстоятелства отчете изтъкваните от защитата и
6
обвинението - чисто съдебно минало на дееца, това, че е съдействал за разкриване на
обстоятелствата по делото на досъдебното производство, в съдебното производство призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за тях. Съдът отчете младата възраст на подсъдимия, положително
зачита и това, че работи.
В същото време обаче съдът приема като отегчаващо вината обстоятелство, че се
касае за упоритост в престъпното поведение, осъществени са три деяния като всяко едно от
тях осъществява състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК. Документът за
самоличност е ползван пред длъжностно лице - инспектор в Областен отдел „Изпълнителна
агенция автомобилна администрация“ с цел подсъдимия да издържи теоретичен изпит
вместо лицето, посочено в неистинския документ за самоличност, в резултат лицето, за
което е издаден неистинския документ, да придобие правоспобност за управление на МПС.
С посоченото се засяга косвено важна, значима, група обществени отношения свързани с
транспорта и се създава потенциална опасност лице, което не е придобило правоспособност
по предвидения за това ред да управлява моторно превозно средство, с което се поставя в
опасност живота и здравето на широк кръг от лица.
По тези съображения съдът определи наказанието при предпоставките на чл. 54 НК,
отчитайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и намери, че справедливото
наказание, с което ще се постигнат целите на наказанието е шест месеца лишаване от
свобода.
Така определеното наказание съдът намира, че ще способства за постигане на целите
на наказанието да се поправи и да се превъзпита извършителят и да се въздейства
предупредително и превъзпитателно върху останалите членове на обществото.
Същото съдът намали с една трета съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради
което осъди подсъдимия на четири месеца лишаване от свобода.
Тъй като се касае за наказание до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан и с оглед младата възраст, изразеното съжаление, съдействието от страна на
подсъдимия, съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително
наказанието да се изтърпи ефективно, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноски в
размер на 312,52 лв. /триста и дванадесет лева и петдесет и две стотинки/ на ОД МВР
Бургас, представляващи разноски за възнаграждения на вещи лица на досъдебното
производство.
По веществените доказателства:
По делото са налични веществени доказателства - компактдискове, приложени на л.
50, л. 53, както и лична карта на л. 24 от ДП, които съдът намери, че следва да останат
приложени по делото за срока за съхранението му в архив, след което да бъдат унищожени
заедно с делото по предвидения за това в ПАС ред.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.
7

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8