№ 3100
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506911 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.Г.Ч. срещу решение от 07.04.2022 г.
по гр.д. №61727/2021 г. на Софийския районен съд, 70 състав, с което е признато за
незаконно уволнението на ищеца С. Б. Т., извършено със заповед №ЛС-80/01.09.2021 г. на
командира на Н.Г.Ч. и е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, възстановена е на
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ С. Б. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен
експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили, жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца С. Б. Т. на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ сумата от 10 724,94
лв. – обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за период от шест
месеца, през който е останала без работа поради уволнението, а именно: от 01.09.2021 г. до
01.03.2022 г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното погасяване, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото, както и да заплати по сметка
на СРС държавна такса за уважените искове.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че
процесната уволнителна заповед не е мотивирана не намира опора в събраните по делото
доказателства. Поддържа, че по делото е установено, че ищецът не отговаря на изискванията
за образование в съответната професионална област, направление и специалност,
определени в новата длъжностна характеристика, за което ищецът е била уведомена още
преди получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото и праввоотношение.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли изцяло предявените кумулативно съединени искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Б. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
1
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата над
посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но по следните съображения:
Уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно: факти /мотиви/, относно това кой от двата фактически състава е
налице – липса на образование или квалификация; в случай, че са посочени и двата, съдът е
длъжен да ги разгледа и само ако и двата не са налице, следва да отмени уволнението като
незаконосъобразно; да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността,
установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на
служителя, преди връчване на уволнителната заповед; необходимо е връчването на
длъжностната характеристика да предхожда уволнителната заповед, тъй като по този начин
работникът или служителят разполага с възможност да представи доказателства за това, че
евентуално отговаря на новите променени изисквания; промяната в изискванията трябва да
следва сключването на трудовото правоотношение; работникът или служителят да не
отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността. Съгласно ТР №4/2017
г. на ОСГК на ВКС не е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на
трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази
разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация
за изпълняваната работа. Съгласно константната практика на ВКС, обобщена в решение
№97 от 18.08.2022 г. по гр.д. №2820/2021 г., IV ГО, преценката на работодателя за промяна
на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не
подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна
норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход.
В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на
всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е твърдяла, че уволнението и е
незаконосъобразно, тъй като уволнителната заповед не е мотивирана, не е посочено на кое
от двете основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ се извършва уволнението, в предизвестието за
прекратяване на трудовото и правоотношение се сочи изменение на длъжностното
разписание, както и че отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността по
отношение на съответната професионална област. Релевирала и възражение за злоупотреба с
2
право по смисъла на чл.8 КТ.
По делото не е спорно, а и е установено от събраните по делото доказателства, че
страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала
длъжността длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
На ищеца на 01.09.2021 г. е връчено предизвестие, рег. №СИ-16-3714/01.09.2021 г., за
прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.326 ал.2 вр. чл.328 ал.1 т.6
КТ поради изменение на длъжностно разписание. Със заповед на командира на
Националната гвардейска част №ЛС-80/01.09.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, считано от 01.09.2021 г. Заповедта е
връчена на ищеца лично на 01.09.2021 г.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че процесната уволнителна заповед е
незаконосъобразна, тъй като същата не е мотивирана и тъй като не е посочено изрично на
кое от двете основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ се извършва уволнението. При спор за
законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовия договор от значение ще е
именно посоченото в мотивите на заповедта основание за прекратяването, а не друго такова,
дори и то да е съществувало реално към момента на прекратяването. Задължението за
излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
свързано на първо място с осигуряване на възможността на работника или служителя да
защити правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни
последици на отделните основания за прекратяване. Конкретното съдържание и обема на
мотивите са различни с оглед на отделните основания за прекратяването на трудовия
договор. Доколкото изложените в заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са
именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то
липсата на такива ще е основание за незаконност на прекратяването. Ако обаче изложените
мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че работодателят е извършил
сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на
работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото
работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието,
довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че
уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното
основание за прекратяване на трудовия договор. В този случай, а и във всички останали,
когато работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението, въпросът дали
правото на прекратяване на трудовия договор е упражнено в съответствие със закона ще
зависи от това дали са се осъществели правнорелевантните факти от значение за
основанието, на което е прекратен договора /така в решение №4/27.01.2014 г., постановено
по гр.д. №4608/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО, решение №295 от 29.03.2017 г.,
постановено по гр. д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО и др./.
От това следва изводът, че заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца е мотивирана чрез посочване на правното основание за това, а
именно: чл.328 ал.1 т.6 КТ, и чрез самия текст на разпоредбата, но работодателят не е
посочил точно кое от двете предвидени в разпоредбата основания прилага. Това е видно и
от описаното по-горе предизвестие за прекратяване на трудовия договор на ищеца, което и е
връчено едновременно със заповедта за прекратяване на договора. В него е също е посочено,
че то се отправя на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. Само по себе си посочването на
разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ без да е конкретизирано, кое от предвидените в нея две
основания се прилага не е основание за незаконност на уволнението /така цитираното по-
горе решение №295 от 29.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС,
IV ГО/.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Главен
експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили, утвърдена от командира на
3
Националната гвардейска част на 27.03.2019 г. и връчена на ищеца на 27.03.2019 г., се
установява, че изискванията за длъжността включват: минимална образователна степен –
бакалавър; професионална област – изкуства; професионално направление – музикално и
танцово изкуство; минимален професионален опит – 2 г. в областта на функциите на
длъжността; допълнителна квалификация/обучение – да умее да работи и ползва
компютърни информационни системи, приложения и програми; ниво на достъп до
класифицирана информация – не се изисква определено.
Със заповед на командира на Н.Г.Ч. №РД-2/04.01.2021 г. е създадена комисия за
разглеждане и актуализиране на длъжностните характеристики на военнослужещите и
цивилните служители.
По делото е представена извадка от заповед на министъра на отбраната №ОХ-
021/07.06.2021 г. за извършване на организационно-щатни промени в Н.Г.Ч..
Със заповед на министъра на отбраната №ОХ-633/23.07.2021 г. е заповядано от
01.09.2021 г. да се извършат изменения в длъжностното разписания на Н.Г.Ч., като в
Представителния ансамбъл на въоръжените сили се впишат нови длъжности: главен експерт
и старши експерт.
Със заповед на командира на Н.Г.Ч. №РД-359/11.08.2021 г. е заповядано до
12.08.2021 г. началникът на отделение „Личен състав“ и ръководителят на Представителния
ансамбъл на въоръжените сили да запознаят личния състав на ансамбъла с извършените
изменения в длъжностно разписание №БМ-650 за Н.Г.Ч. и с изискванията за заемане на
длъжностите, съгласно утвърдените длъжностни характеристики, описани в протокол с рег.
№СИ-163440/10.08.2021 г., и до 17.08.2021 г. личният състав на Представителния ансамбъл
на въоръжените сили да представят информация: заявление с приложени документи,
удостоверяващи съответствието на служителя с изискванията за заеманата от него длъжност,
залегнали в новите длъжностни характеристики.
По делото е представен протокол от работата на комисията за проверка на
съответствието и допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава на
Представителния ансамбъл на въоръжените сили в Националната гвардейска част, рег.
№СИ-16-4004/20.09.2021 г.
Представен е протокол от работата на комисията за разглеждане и актуализиране на
длъжностните характеристики на военнослужещи и цивилни служители от Националната
гвардейска част по длъжностно разписание №БМ-650 от 01.01.2019 г., рег. №СИ-16-
3440/10.08.2021 г., от който се установява, че е изготвена нова длъжностна характеристика
за длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
Представена е и длъжностна характеристика на длъжността „Главен експерт“ в
Представителен ансамбъл на въоръжените сили, разработена и изготвена от комисия,
назначена със заповед №РД-2/04.01.2021 г. на командира на Н.Г.Ч., изменена и допълнена
със заповед №РД-110/10.02.2021 г., утвърдена от командира на Н.Г.Ч. на 10.08.2021 г., от
която се установява, че изискванията за заемане на длъжността включват: минимална
образователна степен – бакалавър; професионална област – социални, стопански и правни
науки; професионално направление – администрация и управление; професионален опит –
не се изисква; допълнителна квалификация/обучение – да умее да работи на ниво
„Потребител“ със системен и приложен софтуер, използван в Националната гвардейска
част; ниво на достъп до класифицирана информация – за служебно ползване.
От представения по делото протокол от работата на комисията за проверка на
съответствието и допускане до участие в подбор на цивилните служители от състава на
Представителния ансамбъл на въоръжените сили в Н.Г.Ч., рег. №СИ-16-3574/20.08.2021 г. се
установява, че комисията е установила, че ищецът не отговаря на изискванията за
образование в съответната професионална област, направление и специалност, определени в
4
новите длъжностни характеристики.
По делото не е спорно, вкл. такива са и твърденията на ищеца, направени в исковата
молба, че със съобщение, изпратено по ел. поща на 11.08.2021 г., ищецът е запозната с
изискванията за заеманата от нея длъжност, съгласно утвърдените длъжностни
характеристики за изменения щат на Националната гвардейска част, като приложено са и
изпратени извадка от описаната по-горе заповед №359/11.08.2021 г. и описаната по-горе
нова длъжностна характеристика. От това следва, че ищецът е била запозната с новите
изисквания за образование за заеманата от нея длъжност и е била наясно с фактическото
основание за прекратяване на трудовото и правоотношение. Това е направено с
предявяването на исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, като от обстоятелствената част на
исковата молба е видно, че ищецът е била наясно за това на какво основание е прекратено
трудовото и правоотношение с ответника и е изложила възраженията си срещу него. От
това следва, че при прекратяване на трудовото и правоотношение ищецът е била наясно с
причините за това и точното основание за уволнението и. Затова не може да бъде прието, че
прекратяването на трудовото и правоотношение е незаконосъобразно само поради това, че в
заповедта за прекратяването не е посочено точното основание за това. То би било
незаконно, ако не са се осъществили фактите, включени в хипотезата на приложеното от
работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
От събраните по делото доказателства се установява, че с новата длъжностна
характеристика са изменени изискванията за образование за заеманата от ищеца длъжност
„Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Длъжностната
характеристика е утвърдена от командира на Националната гвардейска част, като е
разработена и изготвена от комисията, назначена със описаната по-горе заповед №РД-
2/04.01.2021 г. на командира на Н.Г.Ч., изменена и допълнена със заповед №РД-
110/10.02.2021 г. Ето защо, следва да се приеме, че е налице валидна промяна в
изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Представителния
ансамбъл на въоръжените сили, противно на приетото от първоинстанционния съд.
Промяната на изискванията за заемане на дадена длъжност, в случаите, когато те не са
установени с нормативен акт, е право на всеки работодател и се основава на неговата
преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му.
От представената по делото диплома за завършена образователно-квалификационна
степен на висшето образование „магистър“ Серия А №070488, рег. №61/28.07.2009 г.,
издадена от Военна академия „Георги Стойков Раковски“, се установява, че ищецът
притежава образователна степен „магистър“ по специалност „Логистика на сигурността и
отбраната“. Настоящият съдебен състав намира, че специалността „Логистика на
сигурността и отбраната“ попада в професионалната област - стопански науки,
професионално направление – администрация и управление. Ноторно известно е, че
логистиката е икономическа дейност. Най-общата трактовка разбира под логистика
управлението на всички видове материални и нематериални /информационни, финансови,
енергийни и др./ потоци, съществуващи в икономическите системи. Според интернет сайта
на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ специалността „Логистика на отбраната и
сигурността“ дава знания в областта на логистичните концепции и доктрини за осигуряване
сигурността и отбраната, дистрибуционната политика, иновациите и маркетинга, а
завършилите специалността могат успешно да се реализират като мениджъри, експерти и
служители в държавни и частни организации.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на
чл.328 ал.1 т.6 КТ – липса на необходимите за длъжността образование и квалификация,
доколкото се установи, че ищецът отговаря на променените изисквания за заеманата от него
длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.
За пълнота на изложението следва да се посочи още, че е основателен и доводът на
5
ищеца, че е налице злоупотреба с право. Съгласно чл.8 ал.2 КТ се презумира, че
работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така, че оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя - в този см. е и решение
№232/13.06.2011 г. по гр.д. №781/2010 г. на IV ГО на ВКС и др. Презумпцията за
добросъвестност е оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на
злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или служителя. За да
бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя следва
да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за
това. Същите следва да бъдат включени в предмета на делото по установения за това ред от
страната, която има интерес от установяването им. Това е страната, която носи
доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл.8 ал.2 КТ. При спор за
законността на уволнението тази страна е работникът или служителят, който трябва да
обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя, като посочи
конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока
/решение №71/24.07.2013 г., постановено по гр.д. №284/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО/.
В исковата си молба ищецът навежда доводи за злоупотреба с право от страна на
работодателя при уволнението и, като сочи, че промяната в изискванията за заемане на
длъжността не е била продиктувана от интереса и нуждите на работата, нито от интереса на
Представителния ансамбъл на въоръжените сили, не е настъпила необходимост от промяна
на изискванията за длъжността, новите изисквания не отговарят на истинските изисквания и
характеристики на работата. От длъжностните характеристики за длъжността „Главен
експерт“ Представителния ансамбъл на въоръжените сили се установява, че основната цел
на длъжността е реализиране на културната политика на Министерството на обраната, а
основните и трудови функции са свързани с ръководството на личния състав на
Представителния ансамбъл на въоръжените сили, организацията на репетиционната,
творческа и концертна дейност на ансамбъла, т.е. касае се за дейност, която е изцяло в
областта на културата и изкуствата. Въведеното с новата длъжностна характеристика
изискване за професионалната област – социални, стопански и правни науки;
професионално направление – администрация и управление няма никаква връзка с областта
на културата и изкуствата, т.е. няма никаква връзка с основните трудови функции на
длъжността. Когато въведените изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на
работата, съдът може да прецени, че е налице злоупотреба с право /така решение №66 от
19.03.2013 г. на ВКС по гр.д. №870/2012 г., III ГО.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че процесното уволнение се явява
незаконосъобразно, а исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ – основателни.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78
ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от
1561,75 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА
.Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3093/07.04.2022 г., постановено по гр.д. №61727/2021
г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н.Г.Ч., адрес: гр. София, бул. *******, да заплати на адв. Л. М., адрес:
гр. София, ул. *******, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1561,75 лв.,
6
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7