Р Е Ш Е Н И Е № 260522
гр.Пловдив, 13.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 3152/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против
решение № 260039 от 17.08.2020 г., постановено по гр.д. № 17911/2018 г. на
Районен съд - Пловдив, ХV гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД против П.Г.Т. с ЕГН: **********
иск за признаване на установено, че същата дължи присъдените по частно гр. дело
№ 12454/2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 7013/02.08.2018 г. парични суми, както следва:
сумата от 997,30 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
2729526/19.01.2017 г., сключен между „Изи Асент Мениджмънт“ АД и П.Г.Т., сумата
от 125,21 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
02.02.2017 г. – 23.11.2017 г., сумата от 702,76 лв., представляваща неустойка
за непредставяне на обезпечение по посочения договор за заем, както и сумата
от 89,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 24.11.2017 г. – 19.07.2018 г., които суми са били прехвърлени от „Изи
Асент Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до окончателното и
изплащане. С въззивната жалба се поддържа, че така постановеното решение е
недопустимо, а по същество - неправилно. Оспорват се изводите на първостепенния
съд за нищожност на процесния договор, като се счита, че това произнасяне е
извършено служебно от съда, в нарушение на диспозитивното начало в гражданския
процес. Поддържа се, че процесният договор е действителен и поражда права и
задължения за страните. Иска се обезсилване на решението като недопустимо като
постановено по непредявен иск и връщане делото на районния съд за произнасяне
по предявения иск. Ако съдът приеме, че актът е допустим, се прави искане за
отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново решение по
същество, с което да се уважат предявените искове. Претендира се за заплащане
на разноски.
Въззиваемата страна П.Г.Т. чрез
назначения и от съда особен представител адв.Ж.Г. оспорва жалбата като
неоснователна. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаването на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна, постъпила е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, съдържанието и отговаря
на изискванията на закона и съдът я намира за процесуално допустима .
Ищецът е основал исковете си на твърденията,
че между ответницата П.Г.Т. и „Изи Асент Мениджмънт“ АД е бил сключен договор
за паричен заем № 2729526/19.01.2017 г., по силата на който ответницата е
получила в заем сумата в размер на 1250 лв. Ответницата извършила плащания в
размер общо на сумата от 634,89 лв. Дължима по договора на „Изи Асент
Мениджмънт“ АД била сумата от общо 1915,23 лв., включваща сумата от
997,30 лв. - неразплатена главница, сумата от 125,21 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. – 23.11.2017 г.,
сумата от 702,76 лв., представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение
по посочения договор за заем. Твърди се, че между ищеца и „Изи Асент
Мениджмънт“ е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 30.01.2017 г., по силата на който процесните вземания са прехвърлени на
ищеца от първоначалния кредитор.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата П.Г.Т.
чрез назначения и от съда особен представител адв.Ж.Г. е оспорила иска по
основание и размер.
За да отхвърли предявените искове,
районният съд е приел, че договорът за
паричен заем с № 2729526/19.02.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и П.Г.Т. е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК, имаща
императивен характер.
Настоящият съдебен състав споделя извода за
неоснователност на исковете, но на друго основание.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД твърди, че черпи правата си от Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., по силата на който процесните
вземания по договор за паричен заем с № 2729526/19.01.2017 г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и П.Г.Т. са му
прехвърлени от първоначалния кредитор. В подкрепа на тези твърдения той е
представил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 г., сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който
последният му е прехвърлил свои ликвидни вземания, произхождащи от договори за
заем и договори за потребителски кредити, които същият е отпускал на свои
клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в приложение № 1 към договора.
За целта на този договор всяко поредно приложение № 1 ще има сила и значение на
допълнително споразумение, като ще съдържа кредит, имена на длъжника,
поръчителите, датата на договора, отпуснатата главница, общ размер на
задълженията, остатък от всички дължими суми. Приложение № 1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. с горното
съдържание обаче не е представено по делото, респективно не се установява
твърдението на ищеца да са му прехвърлени именно процесните вземания по договор
за паричен заем с № 2729526/19.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и П.Г.Т.. При това положени, доколкото и пред двете съдебни
инстанции не са ангажирани доказателства за прехвърляне именно на процесните
вземания, предявените искове се явяват неоснователи и като такива следва да се
отхвърлят.
Тъй като районният съд е достигнал до
същия краен правен извод, решението му е правилно затова ще се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039
от 17.08.2020 г., постановено по гр.д. № 17911/2018 г. на Районен съд -
Пловдив, ХV гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: