МОТИВИ към Присъда № 38/24.01.2013г.
по НОХД №996/2012г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу М.А.Д. ЕГН **********, за това, че на *** г. в гр. Ц.
К., обл. Р. е причинил на М.И.М. ***
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, довело до трайно
затрудняване на дъвкателната функция и говора на пострадалия – престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен
и несъмнен начин, пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” в размер на година и половина, изтърпяването, на което да се отложи по
реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Намира предявеният
граждански иск за доказан по основание, относно размера предоставя на съда,
определянето му по справедливост.
Защитата
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита обвинението за недоказано,
защото липсват доказателства, както за активно поведение от страна на подсъдимя,
така и за съставомерност, намира, че същият е действал при условията на
неизбежна отбрана.
Постъпила молба е и съдът е приел за съвместно разглеждане предявен
граждански иск от пострадалото лице М.М., против подсъдимия, за заплащане на
сумата в размер на 25000,00 лв. представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от *** г.
до окончателното й изплащане.
Подсъдимимият не се признава за
виновен, отричат да е нанесъл удар на пострадалото лице, пледира за
самоотбрана, моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият М.А.Д.
е роден на *** г. в гр. Б., живущ ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На *** г. около *** ч., подс. М.Д. отишъл в заведение „М. Т." в град Ц. К.. Там го
чакал брат му св. Г. Х. с компания. Подс. Д. също пристигнал с приятели - св. Х., св. Т.И. и св. М.М. и седнали
заедно на столове около бар-плота на зеведението. Докато подс. Д. се бил
отдалечил от компанията си, при тях дошъл св. М.М., видимо пиян, защото искал да поговори с приятеля
си св. М.М.. Когато подс. Д. се върнал, между него и св. М. възникнал
конфликт. Св. М. ударил в лицето подс. Д., в монет когато, той отпивал от
чашата си, при което той получил нараняване в областта на лицето. Той на свой
ред също нанесъл
два-три удара с юмрук по лицето и тялото на св. М.. Присъстващите свидетели разтървали сбилите се момчета и св. М. седнал на друга маса. Това станало и
съвет на присъстващият св Д. – полицейски служител. Подс. Д. отишъл до тоалетната да се измие. Върнал се в заведението и
казал на св. М., че когато си
тръгва, ще се разберат по „другия начин". Подс. Д. продължил да се весели още около час с
приятелите си. Св. М. също останал в
заведението. Подс. Д. решил да си тръгва и заедно със св. Г. Х. – негов брат. През това време св. М. също излязъл навън, видял
обв. Д. и св. Х.. Подс. Д. го извикал
да се разберат, като му обещал, че
няма да го удря. В следващия момент подс.Д. хванал през кръста св. М.,
вдигнал го във въздуха и силно го хвърлил
на земята. След това му нанесъл удари с юмрук в лицето. Брата на подсъдимия, св. Х., го хванал отвел вкъщи. Св. М. останал да лежи на земята, като лицето и дрехите му били в
кръв. Пред заведението излезли множество хора, включително и св. Д., който
заварил св. М. седнал на земята с лице в кръв. Пострадалият от побоя св. М. бил откаран в Спешния център при МБАП „Св. И. Р."-гр. Р. със счупена челюст.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебномедицинска експертиза в резултат на деянието пострадалият М.И.М. е
получил: контузия в областта на лицето, с оток на меките тъкани и
кръвонасядания. Счупване на долната челюст. Мозъчно сътресение с несигурни
данни за изпадане в безсъзнателно състояние и оплаквания от главоболие и световъртеж,
еднократно повръщане.
Описаните травматични увреждания са
резултат от нанесени удари с или върху твърд тъп предмет в областта на лицето и
долната челюст и
могат да бъдат получени по начин, както се съобщава
в делото. Същите са довели до трайно
затруднение на дъвкателната функция и говора на пострадалия, поради описаното
счупване на долната челюст. Среден
срок за приключване на оздравителния процес при това счупване - около два месеца.
Видно от заключението на назначената
по делото съдебномедицинска експертиза в резултат на деянието подс. М.А.Д. е
получил: насинявания и охлузвания на кожата в средната част на носа, в лявата
половина на горната устна над устния ъгъл, с кръвонасядане и охлузване на
лигавицата на горната устна в лявата и половина и с лек оток на меките тъкани
на устната.
Описаните травматични увреждания са
резултат от нанесени удари с или върху твърд тъп или тъпоръбест предмет в
областта на лицето и могат да бъдат получени по начин, както се
съобщава в делото.
Същите са причинили на пострадалия
болка и страдание и отзвучават без последствия за здравето му за около
десетина дни.
Подс. М.А.Д. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. М. М., св.
Г. Х. /приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК/, св. Й. Д., /приобщени и по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1
от НПК/, св. М. М., св. Т. И., св. Е. С.
/приобщени и по реда на чл.281, ал.1,т.5 от НПК/, частично от обясненията на подс. М. Д., както
и от заключенията на вещото лице по назначените на дъседебното производство СМЕ,
слушани и приети в съдебно заседание. От приобщените по реда на чл.283 НПК доказателства,
находящи се в ДП № *** г.
по описа на РУП на МВР – Р.:
Заверено копие на История на заболяването № *** г., Направление за хоспитализация, Епикриза, Искания за образно
изследване и Резултати от образни изследвания, Листи от наблюдения на болния,
Реанимационни листи, Характеристика на подсъдимия, Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, Справка за
съдимост на подсъдимя.
Посочените доказателства
ценени поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме описаната
фактическа обстановка.
С показанията си
свидетелите и с обясненията си подсъдимия по категоричен и безспорен начин,
безпротиворечиво установяват, че на прецесната дата и време всички те са се
намирали в заведението „ М.
– т.” в гр. Ц. К..
Установяват, че св. М. е бил в пияно състояние. Установяват безпротиворечиво,
че имено св. М. пръв е посегнал и е ударил подс. Д., в момент, когато същият е
отпивал от чашата си, която, съгласно заключението на вещото лице е причинила
нараняванията на подс. Д. в областта на лицето. Подс. Д., предизвикан от св. М.,
му е нанесъл два – три удара в лицето, без видими следи от нараняване. Двамата
веднага са разтървани от свидетелите и разделени. Известно време след това
подс. Д. решил да си тръгва, повикал брат си св. Г. Х. и напуснали заведението.
Отвън бил св. М.. Подс. Д. се приближил
към него хванал го с две ръце през кръста, повдигнал го и го хвърлил на земята,
след което се навел и му нанесъл резки и силни удари по челюстта. Веднага бил
издърпан от брат си св. Г. Х. и двамата се прибрали в дома си. От заключението
на вещото лице по СМЕ, което е категорично, че нарянаването /счупването/ на
челюстта на св. М. е от удар, а не от падане или хвърляне на същия на земята,
което е в противоречие и оборва твърденията на подс. Д. Съдът възприема, че
имено подс. Д. е нанесъл ударите причинили счупването на челюстта на св. М., от
показанията на св. Г. Х., който заявява, че пред заведението са били само
тримата – той, подс. Д. и св. М..
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете,
че подсъдимият М.А.Д. ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна - на ***г. в гр. Ц. К., обл. Р., чрез нанасяне на удари по лицето, е причинил средна телесна повреда на М.И.М., изразяваща се в счупване на долната
челюст, довело до трайно затрудняване на дъвкателната функция и говора на
пострадалия .
От субективна страна – подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Съдебната практика е константна по въпроса, че изводите за
субективната страна на деянието и конкретно за вината под формата на пряк или
евентуален умисъл, следва да се основава върху внимателно комплексно обсъждане
на всички факти и обстоятелства (индивидуализиращи деянието и последиците от
него, вкл. предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните взаимни
отношения, характера и интензитета на причинителската дейност, които
допълнително се обуславят от насоката, мястото и силата на упражнено
въздействие, използваното оръдие/средство и конкретен способ), изведени от
доказателствените източници и разгледани в тяхната последователност,
многообразие и логическа обвързаност. Практиката на ВКС е последователна, че
поначало, при посегателствата срещу личността умисълът на дееца е с
неконкретизирано съдържание. За него е характерна една неопределеност или
алтернативност на представите, като той предвижда най-общо настъпването на два
или повече резултата (напр. лека, средна и тежка телесна повреда) и иска или
допуска настъпването на който и да е от тях. В тези случаи, когато деецът
действа с пряк неопределен умисъл и поради независещи от него фактори причинява
по-лекия от резултатите, така и по – тежкия то той следва да отговаря за по-тежкия
резултат.
По вида и размера на
наказанието:
За
престъплението по чл.129, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години. Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в тези
рамки би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по
българското наказателно право. Изхождайки от посочените обстоятелства: чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, младата ву възраст,
поведението на пострадалия преди инцидента, от друга страна обстоятелството, че
подсъдимият е учил в спортно училище и е тренирал борба до навърщване на 17 –
18 години, което по презумпция би
трябвало да е възпитан да въздържа гнева и породеното от него насилие, не го е
въпряло да извърши деянието и след като вече е бил прекратен един сблъсък, съдът
определи при съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК,
наказание на подсъдимия – „лишаване от свобода” в размер на една година, изтърпяването
на което отложи за изпитателен срок от 3 години. Съдът намира, че така
определеното наказание в най – висока степен ще изиграе възпираща роля по
отношение на подсъдимия да извършва каквито и да било противообществени прояви,
така и ще го приучи да се въздържа от подобни посегателства срещу личността.
По
гражданския иск:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи (разбира се, в рамките на изложеното
по-горе). По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В резултат на гореописаното престъпление, пострадалият М. е получил
описаните от вещото лице травматични увреждания, довели до изпитване на силна
болка /първоначално/, до едно продължително страдание за около 2-3месеца,
период през който пострадалия е лишен от възможност за комуникация, от
възможност да приема различно по състав и питателна храна. Едни интензивни по
характер и продължителни по време неудобства. Съдът намира за доказан по
основание предявения граждански иск. Относно размера, като справедлив такъв
съдът определи 5000,00лв., като счита че в пълна степен този размер ще обезщети
пострадалия М. за претърпените от него неимуществени вреди. За горницата до
25000,00лв. предявеният граждански иск, следва да бъде отхвърлен като
недоказан. Съдът осъди М.А.Д. да
заплати на М.И.М. сумата 5000.00лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските по делото:
На основание
чл.189 НПК, съдът осъди подсъдимия М.А.Д.
да заплати в полза на Републиканския
бюджет сумата от 100.00 лв.,
представляваща разноски на досъдебното производство, както и в полза на РРС
сумата 100.00 лв. разноски в съдебното производство и 200.00 лв. държавна такса
върху уважената част от гр. иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: