Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 456 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365,
т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, вх. № 26872/28.02.2020 г.
на „Д.Б.“ ЕООД, ЕИК ********,
за осъждане на „У.Б.“ АД, ЕИК********, със
седалище ***, да му заплати обезщетение за причинени от неизпълнение на договор
№ UCIBGAL0132/01.06.2012 г. вреди в размер на сумата 184065,17
лева, представляващи пропуснати ползи от невъзлагане преместването на 245 терминални
устройства АТМ и в размер на сумата 31205,88 лева – претърпени загуби поради
прекратяване на лизингови договори.
Ищецът твърди, че на 01.06.2012 г.
сключил с ответника договор №
UCIBGAL0132 за
изпълнение на дейности, свързани с преместване на АТМ устройства, задълженията
по който страните изпълнявали добросъвестно в продължение на 7 години. На
14.01.2019 г. сключили допълнително споразумение към договора № 8, в което се
съгласили за срок от две години възложителят да възложи, а изпълнителят да
извърши демонтаж на 300 броя АТМ терминални устройства, както и при
необходимост да изпълни преработка на витрини/стени в резултат на демонтажа.
Дейностите следвало да се извършват по съгласуван график при не повече от 15
машини месечно. След 18.07.2019 г. възложителят преустановил възлагането на
поръчки, а на 29.11.2019 г. изпълнителят получил 60-дневно предизвестие за
прекратяване на договора, въпреки че не бил изпълнен демонтажа на останалите
245 броя машини, за който на изпълнителя се дължало възнаграждение на обща
стойност 184065,17 лева. С оглед точното изпълнение на договора и на
допълнителното споразумение, ищецът сключил два лизингови договора, като с
оглед прекратяване на договор № UCIBGAL0132/01.06.2012 г. се наложило прекратяване и на
лизинговите договори, в резултат на което ищецът понесъл разходи в размер на
сумата 31205,88 лева.
Липсата на възлагане от страна на „У.Б.“ АД
представлявало форма на неточно изпълнение на договора, поради което същото дължало да обезщети претърпените от
ищеца вреди – пропуснати ползи, изразени в неполучено възнаграждение за 245
поръчки на стойност 184065,17 лева и претърпени загуби в размер на 31205,88
лева, представляващи лизингови вноски, заедно със законната лихва върху всяка
главница от предявяването на исковата молба до погасяването им и разноските за
производството.
В отговор на исковата молба
ответникът „У.Б.“ АД оспорва предявените искове, като твърди, че
договорът бил прекратен на предвидено в същия основание – отправяне на
60-дневно предизвестие, без да е налице виновно поведение у която и да било от
страните. В този смисъл към прекратяване на договора банката била заявила за
демонтаж 55 устройства и заплатила за извършването му. При наличие на прекратен
договор задължението за възлагане на демонтажа на още 245 устройства било
прекратено и възложителят не бил в неизпълнение. Счита, че сключването на
договори за лизинг било въпрос на избор на ищеца, който дължал да е технически
обезпечен, затова и не може да е претърпял вреди от сключването на договорите
за лизинг. При условие, че ищецът не бил извършил демонтаж на устройства нямал право
да получи насрещната престация – заплащане на възнаграждение за демонтирането.
В допълнителната искова молба
ищецът твърди, че с допълнителното споразумение на ищеца били възложени
допълнителни ангажименти, съответно се наложило сключването на договорите за
лизинг, поради дългосрочното планиране на обслужването на банката. В останалата
част твърденията в допълнителната искова молба възпроизвеждат вече изложените в
исковата такава.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът поддържа направените оспорвания.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят и с определение от 21.09.2020 г. за безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че на
01.06.2012 г. сключили договор № UCIBGAL0132/01.06.2012 г., към който било подписано
допълнително споразумение № 8/14.01.2019 г., който договор бил прекратен с
60-дневно предизвестие от „У.Б.“ АД, дадено на 29.11.2019 г., към който момент
на „Д.Б.“ ЕООД били възложени за
преместване 55 терминални устройства.
Видно от
съдържанието на договор № UCIBGAL0132/01.06.2012 г., страните постигнали съгласие
възложителят „У.Б.“ АД да възлага, а ищецът в качеството му на изпълнител, да
извършва дейности, свързани с преместване на територията на Република България
на терминални устройства АТМ, собственост на възложителя, срещу възнаграждение,
определено по единични цени на конкретните дейности в приложение № 1 към
договора, като страните изрично приели да не се дължи месечна абонаментна такса
за услугите, изпълнявани по договора (т. 3.1). Страните сключили договора за
срок от 12 месеца и предвидили възможност за прекратяването му с 60-дневно
писмено предизвестие от всяка от страните, отправено до другата.
Към договора страните сключили допълнително споразумение
№ 8/14.01.2019 г., в което се съгласили възложителят да възлага извършването на
конкретни дейности чрез писмена поръчка, изпратена на електронен адрес на
изпълнителя, като в т. 17 приели, че в срок от две години възложителят ще
възлага демонтаж на 300 броя АТМ терминални устройства, което следвало да се
извърши по предварително съгласуван график при не повече от 15 устройства на
месечна база. Останалите клаузи от договора запазвали действието си.
Не е спорно и се установява от представените лизингов
договор № 50330/24.03.2017 г. и лизингов договор № 62987/17.01.2019 г., че
ищецът „Д.Б.“ ЕООД встъпило в правоотношения с трето
за спора лице с предмет предоставяне, при условията на финансов лизинг,
ползването на автомобил марка Пежо, модел Боксер, съответно на автомобил марка
Пежо, модел Партнер, като със споразумения от 14.02.2020 г. и от 22.01.2020 г.
договорите за лизинг били прекратени, а автомобилите били предоставени за
ползване на трети лица. На
лизингополучателя по договор № 50330/24.03.2017 г. следвало да бъде
възстановена сумата 8301.63 евро от общо платените 16307.86 евро. В
споразумението за прекратяване на лизингов договор № 62987/17.01.2019 г.
страните не постигнали съгласие за възстановяване на заплатени суми, но
остатъка от лизинговите вноски следвало да бъде заплащан от И.В.М., който с
оглед името е възходящ от първа степен на управителя и едноличен собственик на
капитала на „Д.Б.“ ЕООД – В.И.М., и има съвпадащ с
адреса на управление на дружеството постоянен адрес.
От
страна на ищеца е изготвена справка за размера на възнаграждението, което би
получил при точното изпълнение на договор
№ UCIBGAL0132/01.06.2012 г. от страна на „У.Б.“ АД, което възнаграждение
е изчислено да възлиза на сумата 184065,17 лева с ДДС.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на исковете с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД.
Исковете са неоснователни.
Основателността на всеки от предявените
осъдителни искове за престиране на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение от
сключен договор за изработка, виновно неизпълнение на задълженията на възложителя
да възложи извършването на демонтаж на 245 АТМ устройства, в пряка
причинно-следствена връзка, с което в правната сфера на изпълнителя са
настъпили неблагоприятни изменения, изразени в пропусната сигурна възможност за
получаване на парична престация - възнаграждение за изпълнена и приета работа и
претърпени загуби, представляващи извършени разходи въз връзка със сключени
лизингови договори.
В производството ищецът
не проведе пълно и главно доказване да е налице релевирано от ответника „У.Б.“ АД виновно
неизпълнение на задължението да
възложи на „Д.Б.“ ЕООД изпълнението на дейности,
свързани с демонтаж на 245 броя терминални устройства АТМ.
Естеството и правната характеристика на всяко
правоотношение се определя от неговото съдържание, т. е. от характера на
правата и задълженията, възникнали за страните, като от тази гледна точка
сключеният между страните договор № UCIBGAL0132/01.06.2012 г. е договор за изработка. Последният
включва в съдържанието си две основни облигаторни задължения за страната,
дължаща характерната престация – изпълнителя, а именно да извърши качествено и
в срок уговорената работа съобразно върложеното и да предаде овеществения й
резултат на възложителя, а за последния - да приеме (одобри) извършената в
съответствие с договора работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ. При
изработката непосредствената цел (основанието) на сделката не е просто предаването
на овеществения работен резултат, а неговото осъществяване в съответствие с
изискванията на възложителя, но на риск на изпълнителя, който дължи да престира
един трудов резултат – в случая да изпълни фактически дейности по демонтиране и
преместване на терминални устройства, собственост на възложителя.
Договорът е сключен между търговци по повод
осъществяваната от тях търговска дейност и се подчинява на постигнатите между
страните уговорки, тъй като принципно уредбата на търговските и гражданскоправните
сделки е диспозитивна - нормативните правила се прилагат и стават съдържание на
правоотношението, само доколкото липсва постигнато между страните общо
съгласие. Единствено императивните правила обвързват страните и дерогират
несъответстващата им тяхна обща воля. Това означава, че свободната воля на
страните (и по-конкретно - на волеизявяващите им органи), изразена в
съответствие с принципа на свобода на договарянето, определя при настъпването
на какви конкретни факти, възникналата от договора правна връзка може да бъде
прекратена.
В решение № 147 от 31.10.2019 г. по т. д. № 50178/2016
г., Г. К., І Г. О. на ВКС, е прието, че задължения с продължително изпълнение
са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време
да извършва или да не извършва определени еднакви по същество действия -
продължително да прави или да не прави нещо. Договорът за предоставяне на
определен вид услуги може да бъде определен като такъв за продължително или
периодично изпълнение само ако изпълнителят е поел задължението да извършва
една и съща по вид дейност през целия срок на договора (така решение №
221/22.02.2012 г. по т. д. № 1161/2010 г. на Второ ТО на ВКС). В настоящия
случай изпълнителят е поел задължение да извършва през целия срок на действие
на договора демонтаж и преместване на терминални устройства срещу
възнаграждение, дължимо на база обобщен приемно-предавателен протокол, съставен
в началото на месеца, следващ този, през който дейностите са извършени (т. 4 от
допълнителното споразумение № 8 към договора). Поради тези характеристики на задълженията
на страните, договорът е такъв с периодично изпълнение, поради което страните
са предвидили потестативно право за всяка от тях, с едностранно волеизявление,
отправено до другата да прекрати правната връзка за в бъдеще, след изтичане на
60 дни от упражняването на правото (с 60-дневно предизвестие).
Това потестативно право се упражнява с 60-дневно
предизвестие и след изтичане на срока на предизвестието настъпва целената
правна промяна – прекратяване на правоотношението, от който момент никоя от
страните не дължи изпълнение на задълженията си и няма правото да иска
изпълнение от насрещната страна. Пораждането на това потестативно право на
прекратяване на договора с предизвестие не се обуславя от допълнителни факти и
не изисква от адресата на предизвестието да е обективирана някаква форма на
неизпълнение на договорни задължения, в който случай би се касаело за разваляне
на договора. По волята на страните за всяка от тях е предвидено право да се
освободи от правната си обвързаност безусловно – само с изтичане на срока на
отправеното предизвестие. Това не е форма на отказ от договора от страна на
възложителя по смисъла на чл. 268 ЗЗД, тъй като е право, изрично предоставено
на всяка от страните по договора, които
възниква от самото сключване на сделката и без упражняването му да
изисква проявление на допълнителни факти. Именно в упражняване на произтичащото
от договора право на едностранно прекратяване на договорната връзка, „У.Б.“ АД отправило
до изпълнителя 60-дневно предизвестие, което страните не спорят, че е
достигнало до адресата на 29.11.2019 г. (отправеното в по-ранен момент
предизвестие от ответника не е представено като доказателство и съдържанието на
волеизявлението се е нуждаело от тълкуване), съответно договорът е прекратен на
28.01.2020 г., от който момент взаимните права и задължения на страните са
прекратени.
От момента на прекратяването
за в бъдеще на взаимните права и задължения, те вече не са част от правната
сфера на страните и последните не носят отговорност за тяхното неизпълнение,
тъй като изпълнение изобщо не е дължимо. В този смисъл „У.Б.“ АД не носи
отговорност за причинени вреди, поради неизпълнение на задължението да възложи
дейности по преместване на терминални устройства АТМ, тъй като договорът е
прекратен, преди изтичане на уговорения срок.
Не се установява да е релевирано неизпълнение от страна
на възложителя и за периода до прекратяването на договора, тъй като
задължението на „У.Б.“ АД да възложи дейности по демонтаж на 300 устройства не
е било изискуемо към прекратяването на правната връзка. Това задължение е
следвало да бъде изпълнено до изтичане на срока на действие на договора –
14.01.2021 г., като страните не са постигнали съгласие за минимален брой
устройства на месечна база, единствено са предвидили ограничение за възлагане
преместването на повече от 15 броя, но това ограничение не е абсолютно - при
съгласуване с изпълнителя било възможно възлагането и на по-голям брой. В този
смисъл не се установява ответникът да е бил носител на изискуемо задължение
за възлагане на дейности към момента на прекратяването на договора с
предизвестие, за да се приеме, че е бил в неизпълнение на договора. А след
прекратяването на правоотношението изобщо не е бил носител на задължение да
възлага дейности.
При липса на неизпълнение не се поставя въпрос за
реализиране на договорна отговорност за вреди и предявените искове за
престиране на обезщетение са неоснователни.
Само за пълнота на мотивите е необходимо да се отбележи,
че от страна на ищеца не е доказано в правната му сфера да са настъпили
твърдените неблагоприятни изменения – пропуснати ползи и претърпени загуби.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е прието, че облигацията е средство за
задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на
кйто възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от
договор се определя от страните. Предмет на облигационното отношение е онова,
за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дефинирани в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо
влошаване състоянието на засегнатото имущество и "пропуснати ползи" -
неосъществено сигурно увеличаване на имуществото, пропусната печалба.
Поправянето на вредите в областта на договорната отговорност е уредено с
разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още възможна и длъжникът е в
забава - липсва изпълнение в надлежното време, кредиторът може да иска
изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата (мораторни вреди) или да
иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни вреди).
Договор № UCIBGAL0132/01.06.2012 г. е такъв с продължително
изпълнение, поради което евентуалното му неизпълнение за определен минал период
от време, за което длъжникът би отговарял, (независимо, че такова неизпълнение
изобщо не е налице) обуславя единствено престирането на компенсаторно обезщетение
за причинените вреди, но при изпълнение от страна на кредитора на собствената му
престация, в случаите на двустранен договор, какъвто е настоящият. При всички
положения обаче вредите следва да се намират в пряка причинно-следствена връзка
с неизпълнението и да са били предвидими при възникване на правоотношението.
В този смисъл са и разясненията, дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС - установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а
следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно
изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще
бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се
поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за
сметка на длъжника. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само
тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане
на задължението и са пряка и непосредствена последица от длъжниковото
неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая
обстоятелства и при проявена грижа на добрия търговец, страните са могли и са
били длъжни да предположат и които са причинени именно от неизпълнението, т. е.
които представляват негов необходим и закономерен резултат.
В случая се твърди вредите да представляват неполучено
възнаграждение за изпълнение на дейности по преместване на терминални устройства, които дейности обаче въобще не са
извършени, което означава, че ищецът не
е извършил никакви разходи във връзка с изпълнението на собствената си
престация (тя е останала неизпълнена). Това означава, че релевантната
пропусната полза възлиза единствено и само на неполучената от изпълнителя
печалба (полученото възнаграждение, намалено с необходимите разходи за изпълнение
на дейностите), която никога не съответства на пълния размер на договореното
възнаграждение, а принципно се приема да съставлява до 10 % от него, като
винаги подлежи на доказване. Единствено печалбата на изпълнителя може да се
разглежда като очертаваща обема на пропуснатите ползи от неизпълнението на
договора, но доказаната като подлежаща на реализиране печалба.
По отношение на претърпените загуби (независимо от
принципно недоказаното неизпълнение на ответника) не се установява същите да
съставляват неблагоприятно изменение в имуществото на изпълнителя, което изобщо
да стои в причинна връзка със сключения между страните договор, изменен с
допълнителното споразумение № 8.
Първият лизингов договор е сключен много преди сключване
на допълнителното споразумение № 8, поради което не меже да се приеме, че чрез
него е обезпечавано изпълнението на това допълнително споразумение. При
прекратяването му част от заплатените лизингови вноски са върнати на „Д.Б.“
ЕООД, а невърнатият остатък съставлява цена на предоставеното ползване на
лизингованата движима вещ (автомобил) за периода на действие на договор
№ 50330/24.03.2017 г.. Това налага еднозначен извод, че в
правната сфера на ищеца не са настъпили неблагоприятни изменения, които да са
свързани по някакъв начин с процесното споразумение № 8 и неговото изпълнение/неизпълнение
или прекратяване.
Вторият
лизингов договор №
62987/17.01.2019 г. е сключен от „Д.Б.“ ЕООД след
сключване на допълнителното споразумение № 8, но това е станало изцяло по
волята на дружеството, което следва да осъществява възложените дейности със
свои средства и на свой риск (чл. 259 ЗЗД), съответно разходите за техническо
обезпечаване изпълнението на договора са разходи за дейността, които търговецът
следва да съобразява при уговаряне размера на дължимото му се възнаграждение.
Заплатените от ищеца лизингови вноски са срещу получено еквивалентно
материално благо – ползването на автомобил и не представляват разходи, резултат
от неизпълнението на ответника-възложител. Този договор за лизинг е прекратен по
взаимно съгласие на страните за в бъдеще, в резултат на което ищецът не е
претърпял неблагоприятни правни последици (напр. заплащане на неустойки).
При този изход на спора, право на присъждане на разноските
за настоящото производство се поражда за ответника „У.Б.“ АД, в
приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 5835
лева, които следва да се възложат в тежест на „Д.Б.“ ЕООД.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********, срещу „У.Б.“ АД,
ЕИК********, със седалище ***, искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени от неизпълнение
на договор № UCIBGAL0132/01.06.2012 г. имуществени вреди, съответно в
размер на сумата 184065,17 лева, представляващи пропуснати ползи - неполучено
възнаграждение за демонтаж и преместване на 245 броя терминални устройства АТМ и
в размер на сумата 31205,88 лева – претърпени загуби – заплатени лизингови
вноски по сключени с трето лице лизингов договор № 50330/24.02.2017 г. и
лизингов договор № 62987/17.01.2019 г..
ОСЪЖДА „Д.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, да
заплати на „У.Б.“ АД,
ЕИК********, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 5835 (пет хиляди осемстотин тридесет и пет) лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: