№ 559
гр. София , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503285 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. В. П. срещу
решение № 1077/ 09.02.2020г. на СГС, ГО, 23 състав, постановено по гр.д. №
9453/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „ЗАД
Даллбог: Живот и здраве“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1
от КЗ за сумата над 12 000 лв. до сумата от 20 000лв., присъдена като
обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от третото
лице помагач Г. Ц. Х. в уважената част.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че неправилно е прието като справедливо обезщетение в размер от 20 000лв.
Безспорно е установено какви увреждания е претърпял в резултат от ПТП,
1
както и че има намален обем на движение в поясния отдел с 20%. Бил е
временно нетрудоспособен от 25.06.2017г. до 19.06.2018г., след което е бил
принуден да напусне заеманата длъжност поради обективна невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения. Първоинстанционният съд не е
мотивирал определения размер на обезщетение. Поддържа, че неправилно е
извършена компенсация между разноските, дължими на всяка една от
страните. Адвокатското възнаграждение се дължи на процесуалния
представител, а не на неговият упълномощител. Неправилно съдът го е
задължил да внесе 300лв. такса за вещо лице, въпреки че първоначално тази
сума е била посочена от бюджета на съда.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че в обжалваната от него част
решението е неправилно. Първоинстанционният съд е нарушил нормата на
чл.52 от ЗЗД като не е направил пълна и всеобхватна преценка на критериите
за справедливост. Съдът е надценил търпените от ищеца болки и страдания,
както и че възстановителният период е протекъл бързо при подобен род
травми. От приетото заключение на КСМАТЕ се установява, че ищецът не е
получил счупване на втори поясен прешлен при ПТП. Доказано е, че той е
страдал от заболяване на гръбначния стълб и оплаквания с давност от преди
настъпването на пътния инцидент. Не е доказано в процеса, че към момента
оздравителния и възстановителния период не е приключил към момента.
Ищецът не е установил твърдените психически травми. Присъденото
обезщетение е прекомерно по размер. Сочи, че определеното обезщетение
не съответства на приноса на ищеца за настъпване на процесното ПТП и
вредните последици от него. Съдът е следвало да приеме, че има
съпричиняване от страна на ищеца.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 12 000 лв. до уважения размер от 20 000лв.
Третото лице помагач счита решението на СГС в уважената част за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. От събраните доказателства
2
не е установен по категоричен начин механизма на произшествието. От
изслушаната автотехническа експертиза се установява, че са възможни
различни механизми. Неустановеният механизъм е пречка да се определят и
нараняванията на ищеца. При първоначалния преглед е установено счупване
на XI гръден прешлен, но той е могъл да движи крайниците си в пълен обем
и сила, има запазена сетивност като има палпаторна болка само в тази област.
Вещото лице е заявило, че счупването може да се получи и при удар с ниска
скорост и при съприкосновение на тялото с волана на автомобила, когато
водачът е без предпазен колан. При направената ретгенография на
лумбалните прешлени не е установена фрактура при тях, както неправилно е
приел съдът. Едва по- късно се установява, такова счупване на втори
лумбален прешлен. Жалбоподателят счита, че ищецът е претърпял травма на
гръдния кош, която вероятно е причинена от лек удар и при непоставен
предпазен колан. Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй
като е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Присъдено обезщетение е
прекомерно по размер. Пред СГС не са се събрани доказателства за
действително претърпените вреди на лек автомобил „Рено“.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната от него част.
В депозирани писмен отговор Г. Х. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на ищеца. Поддържа, че
исковете на Б. П. следва да бъдат отхвърлени изцяло.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител застрахователното дружество оспорва жалбата на ищеца.
Счита я за неоснователна.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител Б. П. оспорва
въззивните жалби на застрахователя и третото лице помагач.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
3
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът Б. П. твърди, че на 25.06.2017г. около 5, 10 ч. в с. Петровене на ул.
„Хаджи Димитър“ пред № 97 е настъпило ПТП между лек автомобил
„Мерцедес Е 280ЦДИ“ с рег. № ********, собственост на Г. Ц. Х. и
управляван от него и лек автомобил „Рено 19“ с рег. № ********, негова
собственост управляван от него. Пътният инцидент е станал по вина на
другия водач, който поради несъобразена скорост на прав участък и суха
настилка е настигнал движещият се пред него лек автомобил, управляван от
ищеца и го е блъснал отзад. По отношение на Г. Х. е взето административно
наказание като са му съставени два акта. В следствие на инцидента Б. П. е
получил гръдна травма, натъртвания по цялото тяло, фрактура на лумбален
прешлен L2, фрактура на лумбален прешлен L1 и фрактура на гръден кош
Тн11. На 25.06.2017г. е приет в „МБАЛ – Луковит“ ЕООД, където е
престоял до 29.06.2017г. Констатирана е гръдна травма и фрактура на Th 11.
След изписването му е продължил да изпитва силни болки в областта на
гръбначния стълб и в гърдите. Поради това му е извършен преглед и са
направени снимки на 06.07.2017г. , където е констатирана фрактура на гръден
прешлен Тн11 и увреждане на лумбален прешлен L1. От инцидента и до
настоящия момент ищецът не се е възстановил. Възстановителният период е
бил изпълнен със силни болки и страдания като не е ясно колко време ще
отнеме. Получените увреждания му създават неудобства при ходене, сядане
и извършването на каквито и да било движения. Поради тях е напуснал
заеманата от него длъжност „Ръководител движение“ в ДБ „Карго България“
ЕООД. Получените травми са нарушили установения му начин на живот и в
голяма степен са ограничили социалните му контакти. Пътният инцидент се е
отразил негативно на психиката му, преживял е силен стрес, както от
катастрофата, така и от настаняването му в спешното отделение. Поради
възрастта си изпитва основателни страхове за здравето си, дали ще се
възстанови. Претърпял е и имуществени вреди в размер на 1000лв. за тотално
увредения му автомобил и 258лв., представляващи заплащане на медицинско
изследване, консултация със специалист и закупуване на корсет. Между
собственика на лек автомобил „Мерцедес Е 280 И ЦДИ“ с рег. № ******** и
ответника е сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ за
периода 23.04.2017г. до 22.04.2018г. Предявил е доброволна претенция, но в
законоустановения срок ответното дружество не се е произнесло. Затова
4
ищецът моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., в едно със законната лихва от 25.06.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 1 258 лв. имуществени вреди в
едно със законната лихва, считано от 25.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете. Поддържа, че водачът Г. Х. не е нарушил императивните
разпоредби на ЗДвП и Правилника за неговото приложение и не е причинил
описаното в исковата молба произшествие. Затова не са налице всички
елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
Възразява, че претендираният размер за имуществени и неимуществени вреди
е прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, тъй като е бил без поставен предпазен колан, нарушил е чл.15, ал.1 от
ЗДвП и чл.20 от ЗДвП.
Третото лице помагач в депозирано писмено становище оспорва
исковете. Оспорва той да е бил водач на лекия автомобил, посочен в исковата
молба. Оспорва Констативния протокол за ПТП с пострадали лица №
27/25.06.2017г., тъй като са му представени само 3 и 4 страници от него, но не
и пълния текст. Липсва подробна схема към документа. Оспорва болничен
лист, издаден на 18.01.2018г. досежно посочената в него диагноза.
Не се спори, а и видно от приетия Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 27/ 25.06.2017г. е, че на 25.06.2017г. е настъпило
описаното в исковата молба ПТП, при което е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Мерцедес Е 280ЦДИ“ с рег. №
******** е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ при
ответника към датата на ПТП.
Безспорно е, че на 25.06.2017г. на Б. П. е оказана медицинска помощ в
„МБАЛ - Луковит“ ЕООД- гр. Луковит, от където е бил изписан на
29.06.2017г. във връзка, с което са представени и приети медицински
документи- епикриза .
От представените 12 бр. болнични листа и 2 бр. ЕР на ТЕЛК се
5
установява, че ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност до
19.06.2018г. Представена е КТ на изследване на торако-лумбален сегмент от
06.07.2017г.
Във връзка с претендираните имуществени вреди са представени
удостоверение за техническа изправност на лек автомобил „Рено 19“,
доказателства за прекратена регистрация от 04.10.2017г., удостоверение от
04.10.2017г., издаден от МВР.
Не се спори, че на 31.07.2017г. ищецът е предявил пред ответното
дружество писмена застрахователна претенция, по която е поискано
представяне на допълнителни документи. Не е платено застрахователно
обезщетение.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от лекар ортопед- травматолог и
автоексперт. Според заключението в медицинската му част, изготвено след
извършен личен преглед на ищеца на 21.02.2019г., той е получил счупвания
на телата на 11ти гръден и 2ри поясен прешлени, но без засягане на
гръбначно- мозъчния канал. Вещото лице е направило рентгенова снимка на
гръдни прешлени –профил и е установило спондилозни и остеохондрозни
промени на обхванатите прешлени, уплътнени дискални повърхности. От
направеното КТ се вижда, че има данни за висикостепенна остеопороза и
остеохондроза, силно изразени предно и задно ръбцови странични остеофити-
шипове. Процесът обхваща всички прешлени на скенирания гръбначен
стълб. Първи поясен прешлен е засегнат от болестта на Пейджет-
деформиращ костите процес. Останалите прешлени са с характерни за
възрастта промени и са засегнати от „Артрозна болест“. Има и двустранно
притискане на нервните коренчета на различни нива в поясния отдел на
гръбначния стълб, причинено от дискови хернии на същите нива. Между
счупването на втори поясен прешлен и заболяването на първи поясен
прешлен няма връзка. От КТ изследването от 24.08.2017г. се установяват
заболявания на ищеца ,които не влияят на костната плътност. Счупванията на
прешлените зарастват за срок от 6 месеца без усложнения и е невъзможно да
дадат усложнения в здравословното състояние след този период.
Възстановителни период от счупванията е 8-10 месеца, като може да се
6
стигне до 1 година. При ищеца е продължил 1 година, поради
съществуващите увреждания на гръбначния стълб от преди ПТП.
Здравословното състояние на ищеца е стабилизирано. Има намаление на
обема на движения в поясния отдел на гръбначния стълб с 20%. При удар
отзад поставеният или не предпазен колан няма съществено значение за
настъпилите увреди. Поради установените дегенеративни промени ищецът е
имал болки в поясния отдел на гръбначния стълб и преди ПТП.
Автнотехническата част е посочила механизма на ПТП, причините за
настъпването му. Към датата на ПТП лек автомобил „Рено“ е бил на 25
години и пазарната му стойност е 1400лв. Ударът е настъпил в дясната пътна
лента по посока на движение на лек автомобил „Рено 19“, непосредствено
преди кръстовището след дом 97. Лек автомобил „Рено 19“ фабрично е
оборудван с предпазни колани. Вещото лице- автоексперт не е могъл да
изчисли скоростта на двата автомобила преди и по време на удара.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размерна 20 000лв.
като не е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца .
Присъдил е 1258 лв. имуществени вреди. Решението е влязло в сила в частта,
в която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за 12 000лв.
Пред настоящата инстанция като ново доказателство са депозирани
гласни доказателства. Свидетелят Иванов твърди, че познава ищеца като
колега. Знае, че е претърпял пътен инцидент. Посещавал го е в болницата и в
дома му. Ищецът е имал два спукани прешлени и един смачкан. Бил е
трудно подвижен, носел е корсет. Около 2 години е отсъствал от работа.
Тогава са го назначили пак на работа, тъй като е бил освободен, защото
здравословното му състояние не е позволявало да работи. Ищецът е имал
болки в гръбначния стълб и в гърдите.
Съдът кредитира по показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага.
7
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е обективно съединени искове
по чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на вКс, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че Б. П. е отправил писмена претенция
към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и през него
застрахователя не е платил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед
на това следва да се приеме, че предявените искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Ищецът извежда своето субективно материално право от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като е получил увреждания при настъпването на
застрахователно събитие- ПТП, за което е виновен водач, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава неговата активна
8
материалноправна и процесуалноправна легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че застраховка „гражданска отговорност“ за
лек автомобил „Мерцедес Е 280ЦДИ“ с рег. № ******** е била сключена
при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към
момента на настъпване на произшествието. По делото е изяснен механизма
му от заключението на автотехническата част на комплексната експертиза,
както и причините за настъпването му. С оглед на това са настъпили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което
застрахователят е пасивно материалноправно и процесуалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Пред въззивния съд се спори по основателността на исковете, по
отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди и имали
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
9
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснатата медицинска експертиза, изготвена от лекар -
ортопед травматолог установя травмите, получени от ищеца: счупвания на
телата на 11ти гръден и 2ри поясен прешлени, но без засягане на гръбначно-
мозъчния канал. Това са средни телесни повреди и са създали временно
разстройство на здравето на ищеца неопасно за живота му.
Възстановителният период е бил около 1 година поради съществуващите
дегенеративни промени в областта на прешлените. Не се установява през
лечебния и периода на възстановяване при ищеца да е имало усложнения,
като счупванията на двата прешлена се възстановяват напълно. В момента
той е с намален обем на движения на поясния отдел на гръбначния стълб с
20%, като болки в тази част е имал и от преди ПТП. Съдът като съобрази
обективно настъпилите травматични увреждания на ищеца, неговата възраст
към момента на настъпването им -63г., затрудненията, които той е имал в
обичайния си начин на живот, възстановителния период, но същото така и
трайни последици от травмите, изразяващи се в намален обем на движение
на поясната част на гръбначния стълб, намира че справедливото обезщетение
за неимуществени вреди, което да репарира болките и страданията му е
50 000 лв.
По делото неса събрани доказателства, установяващи твърденията за
претърпени вреди то психологически характер при ищеца. Разпитаният
свидетел пред въззивния съд не депозира показания в тази насока.
По отношение претенцията за имуществени вреди.
Установено по делото е, че лек автомобил „Рено 19“ в резултат от ПТП
е бил тотална щета и поради това е с прекратена регистрация. Неговата
пазарна стойност към този релевантен момент е 1400лв. Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП, причинено от виновен водач,
10
застрахован при него. За своето лечение Б. П. е направил разходи. Негова е
доказателствената тежест да ги докаже. Представени рецепта и три
фискални бона, от които се установява, че разходите му са в размер на 258 лв.
Или общо претенцията за имуществени вреди е основателна за 1258лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Тази разпоредба предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за
вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъди
заключението на допуснатата комплексна експертиза. Безспорно е
установено, че Б. П. е бил водач на лек автомобил „Рено 19“, както и че той
е бил оборудван с четири броя триточкови колани и един двуточков на
всички пет места. Според вещите лица от комплексната експертиза ищецът е
пътувал с поставен обезопасителен колан. Но с оглед механизма на ПТП –
удар отзад, с поставен или без поставен предпазен колан не се отразява
съществено на настъпилите увреди. Нормата на чл.137а от ЗДвП вменява в
задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и
N1,N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани, с
които те са оборудвани. В тежест на ответника, направил
правоизключващото възражение за съпричиняване, е да го докаже. В случая
няма убедителни доказателства, установяващи, че ищецът, като водач на лек
автомобил „Рено 19“, е бил без поставен предпазен колан.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, свързано с
нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно на чл.15, ал.1
11
от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП
предвижда задължение за водачите на ППС да се движат възможно в най-
дясната пътна лента за движение, а когато лентите са очертани с пътна
маркировка, да използват най- дясната свободна лента. От автотехническата
част на комплексната експертиза се установява, че пътното платно, където е
станал пътният инцидент, е разделено с непрекъсната осова линия. Ударът е
настъпил в дясната пътна лента по посока на движение на лек автомобил
„Рено 19“. Т.е. ищецът, като водач на ППС, е спазил правилата за движение
по пътищата. Тъй като ударът е бил отзад не може да му се вмени нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Това възражение на застрахователя с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД също е неоснователно.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2017г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 50 000 лв. представлява 108 минимални работни заплати за
страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2016г./ и 48 средно месечни заплати при
1036 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец май 2017г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт в страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди над сумата
от 20000 лв. до 50 000 лв. В останалата част решението на СГС трябва да се
потвърди.
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати държавна такса по сметка на
СГС в размер на 1200лв., а на САС- 440лв.
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на основание
12
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за САС на пълномощника на ищеца доколкото по
делото не се спори, че входа на процеса на Б. П. е заплатено обезщетение от
12 000лв. за неимуществени вреди. В този случай не са налице
предпоставките на горната разпоредба-ищецът не е материално затруднено
лице/Опр. № 295/16.06.2017г. по ч.т.д. № 1962/16г., ВКС, I т.о/. За СГС на
адв. Р. следва да се присъди такова в размер на 1412, 05лв.
На ответника – жалбоподателя се дължат разноски за въззивната
инстанция за отхвърлената част от иска, а именно 147, 73 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 1077/ 09.02.2020г. на СГС, ГО, 23 състав,
постановено по гр.д. № 9453/18г. в частта, в която е отхвърлен искът на Б.
В. П. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди сумата над 20 000 лв. до 50 000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Б. В. П., ЕГН **********,
гр. ***, ж.к. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ № 32, ет.2, ап.12 чрез адв. Р. Р. сумата от 30 000 лв.
тридесет хиляди лева/ на основание чл.432, ал.1 от КЗ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху нея,
считано от 21.08.2017г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск по чл.
432, ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата
над 12 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен за сумата
над 50 000 лв. до 100000л., както и в частта по иска по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати по сметка на СГС 1200 лв.
държавна такса, а на САС – 440 лв. държавна такса.
13
ОСЪЖДА Б. В. П., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 32, ет.2, ап.12
чрез адв. Р. Р. да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 147, 73 лв. / сто
четиридесет и седем лева седемдесети три / разноски по делото пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ за присъ № 1 да заплати на адв. Р.Р., ЕГН
**********, гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 32, ет.2, ап.12
сумата от 1412, 05лв. / хиляда четиристотин и дванадесет лева и пет
стотинки/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. за
производството пред СГС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 12 000лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14