№ 138
гр. Дряново, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100072 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество “***” ЕООД посочва, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника КР. М. Д. било образувано ч. гр. дело № 417/ 2020г. по описа на
Районен съд Дряново. Предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на
договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземането «С. Г. ***» ЕАД, ЕИК
***, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземанията по договор
за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземането «***» ЕАД.
Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че между „***“
ЕАД и ответника КР. М. Д. е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16911702001 от дата 08.02.2018г. за
ползване на мобилна услуга с мобилен номер********** при условията на тарифен
план i-Traffic L+ с месечен абонамент 20,99 лв. Срокът на договора бил 24 месеца – до
08.02.2020г. Въз основа на сключения договор били издадени фактури № №
**********/ 15.02.2018г., **********/ 15.03.20218г., **********/ 15.04.2018г. и
**********/ 15.05.2018г. за периода от 15.01.2018г. до 14.05.2018г. на обща стойност
262,70 лв., от които ищецът към момента имал интерес да претендира 195,98 лв.
1
По-конкретно посочва, че фактура № **********/ 15.02.2018г. е начислена за
периода 08.02.2018г.- 14.02.2018г. за сума в размер на 199,73 лв., от които 21,44 лв. за
месечен абонамент i-Traffic L+, 145 лв. за СМС-и и 33,29 лв. ДДС ставка 20 %.
Дължимата сума е платима в срок 04.03.2018г. Към фактурата било приложено
извлечение. Фактура № **********/ 15.03.2018г. е начислена за периода 15.02.2018г.
до 14.03.2018г. за сума в размер на 20,99 лв., от които 17,49 лв. за месечен абонамент i-
Traffic L+ и 3,50 лв. ДДС ставка 20 %. Дължимата сума е платима в срок 01.04.2018г.
Към фактурата е приложено извлечение. Фактура № **********/ 15.04.2018г. била
начислена за периода 15.03.2018г. до 14.04.2018г. за сума в размер на 20,99 лв., от
които 17,49 лв. за месечен абонамент i-Traffic L+ и 3,50 лв. ДДС ставка 20 %.
Дължимата сума е платима в срок 02.05.2018г. Към фактурата е приложено
извлечение. Фактура № **********/ 15.05.2018г. била начислена за периода
15.04.2018г. до 14.05.2018г. за сума в размер на 20,99 лв., от които 17,49 лв. за месечен
абонамент i-Traffic L+ и 3,50 лв. ДДС ставка 20 %. Дължимата сума е платима в срок
01.04.2018г. Към фактурата е приложено извлечение.
Твърдят, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за четири
последователни отчетни месеца – за месеци 02/ 2018 03/ 2018, 04/ 2018 и 05/ 2018г. Към
всяка от фактурите имало приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на *** да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал
по клиентски номер № 16911702001 на дата 15.06.2018г. крайна фактура №
**********. Датата на деактивация на процесния абонамент е 22.05.2018г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на неплатени суми слуд изтичане на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „***“ ЕООД в размер на 195,98 лв. –
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.01.2018г. до 14.05.2018г.,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16911702001,
сключен между ответника и мобилния оператор „***» ЕАД, за което са издадени
фактури № № **********/ 15.02.2018г., **********/ 15.03.20218г., **********/
15.04.2018г. и **********/ 15.05.2018г. за периода от 15.01.2018г. до 14.05.2018г. за
периода от 15.01.2015г. до 14.08.2015г. и мораторна лихва за забава в размер на 49,81
лв. за периода от 31.05.2018г. до 30.11.2020г. Молят съда да осъди ответника да
заплати направените разноски в исковото и заповедното производство.
2
В дадения от съда срок е депозиран отговор от особения представител на
ответника по делото адвокат П. от АК - Габрово. Същата посочва, че оспорва
предявения иск. Счита претенцията за неоснователни. От приложените по делото
доказателства не можело да се направи категоричен извод, че ответникът е узнал за
прехвърлянето на вземанията съответно на дати 16.10.2018г. и на 01.10.2019г.
Приложените писмени доказателства в тази насока били непълни. Представен бил
нотариално заверен договор за цесия между „***“ ЕАД и „С. Г. ***“ ООД, но за
извършената по-късно цесия на „***“ ЕООД липсвал надлежно заверен от нотариус
договор и уведомление до К.Д.. По делото имало приложени и незаверени писмени
доказателства.
На следващо място заявява, че по отношение на задълженията била настъпила
погасителна давност. Моли като съобрази възраженията, които правят, съдът да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
От приложеното ч. гр. дело № 417/ 2020г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „***” ЕООД против КР. М. Д. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 179/ 23.12.2020 г., като е разпоредено
ответникът да заплати сумата 195,98 лв. – незаплатени суми по договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 16911702001 от дата 08.02.2018г.,
сключен между длъжника и «***» ЕАД, сумата 49,81 лв. – лихва за забава за периода
от 31.05.2018г. до 30.11.2020г., както и сумата 205 лв. – разноски за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение .
С разпореждане от 15.02.2021г. съдът е констатирал, че издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на
заявителя в едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за
установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия
иск за установяване на вземането му по заповедта.
На 08.02.2018 г. между „***“ ЕАД и ответника бил сключен
Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 16281620001 с
приложена декларация от същата дата, като на ответника са предоставени мобилен
телефонен номер *** с абонаментен план i-Traffic L+ с месечен абонамент 20,99 лв. с
ДДС. По делото са представени 5 месечни сметки, издадени за периода от 15.02.2018г.
до 15.05.2021г., от които се установява, че на ответника е начислена обща сума от
3
262,70 лв. Незаплащането на издадените фактури в срок е обусловило правото на „***“
ЕАД съобразно чл. 40 от Общите условия, във вр. чл. 43, т. 1 от общите условия да
прекрати едностранно договора. След което е издадена на дата 15.06.2018г. фактура №
********** за сума 265,98 лв. – баланс от предходни периоди и 284,06 лв. – корекции,
дарения и услуги от партньори или общо 536,47 лв.
На 16.10.2018 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД между “***” ЕАД и “С. Г. ***” ООД. Дружеството-цедент е
упълномощило цесионера да го представлява пред длъжниците, като от негово име им
изпрати уведомителни съобщения за извършената цесия (л. 25 от договора).
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземане по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
с което представител на “***” ЕАД изрично потвърждава, че вземането за сумата
195,98 лв. против КР. М. Д. е прехвърлено на “С. Г. ***” ООД. Информацията за
конкретното вземане представлява извлечение от Приложение № 1 към договор за
цесия от 16.10.2018г.
Впоследствие с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. “С.
Г. ***” ООД прехвърлило на “***” ЕООД вземанията, придобити по силата на договор
за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г., сключен между “***” ЕАД – цедент и “С.
Г. ***” ООД – цесионер. Представено е извлечение от Приложение № 1 към Договор за
цесия от 01.10.2019г., подписано от управителя на “С. Г. ***” ООД, по силата на което
вземането на “***” ЕООД спрямо К.М. Д., произтичащо от договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия на 01.10.2019г. и в размер на
195,98 лв. е прехвърлено на “***” ЕООД.
Представено е уведомление за цесия от “***” ЕАД, чрез пълномощника “С. Г.
***” ООД до ответника КР. М. Д. на основание чл. 99 от ЗЗД за сключен договор от
16.10.2018г., с който задължението към “***” ЕАД в размер на 195,98 лв. е
прехвърлено към “С. Г. ***” ООД.
При така установените факти съдът достига до следните изводи:
Искът е подаден от заявител в производството по чл. 410 ГПК в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. дело № 417/2020 г. по описа на Районен съд
Дряново. Поради което следва да се приеме, че ищецът има правен интерес от неговото
предявяване и предявеният иск е допустим.
Съдът намира, че в настоящото производство съобразно разпределената
доказателствена тежест ищецът не доказа, че в негова ползва съществува вземане
спрямо ответника.
В отговора на особения представител на ответника адвокат П. изрично се
4
оспорва валидно придобиване от страна на ищеца на вземанията на „***“ ЕАД към
ответника. Съдът приема, че това възражение е основателно. От представените
доказателства не може да се установи по безспорен начин прехвърлянето от страна на
„***” ЕАД на „С.Г. ***” ООД, респективно от последното на ищецовото дружество на
процесните вземания. По делото не са ангажирани приложенията към договорите за
цесия, респективно частите от тях, в които се твърди да са индивидуализирани
прехвърляните вземания. Представените документи, наименовани „извлечение“ и
„потвърждение“ не сочат конкретен договор, от който произтича посоченото в тях
задължение на ответника за парична сума в размер на 195,98 лева.
В договора за цесия от 16.10.2018г. между „***” ЕАД и праводателя на ищеца
„С. Г. ***“ ООД изрично е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна
част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за
вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като в чл. 5.3 е уговорено, че по
искане на цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Потвърждението обаче не може да замести самия
договор за цесия от 16.10.2018 г. Същото не е подписано от цедента и цесионера и има
характер на едностранно издаден частен документ, който не съдържа волята на
прехвърлителя и поради това не може да се кредитира с доказателствена стойност по
отношение на съдържанието на договора за цесия. В резултат на това съдът приема, че
на цесионера „С. Г. ***“ ООД не е било прехвърлено по установения от закона ред
вземането на „***“ ЕАД по договор от 08.02.2018г.
По същите съображения поради липсата на Приложение №1 към втория договор
за цесия 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. ***“ ООД, като цедент и „***“ ЕООД, в
качеството на цесионер. Липсата на приложен списък на прехвърлените вземания в
полза на ищеца по делото е пречка за преценка на неговата правосубектност в
отношенията с ответника относно вземането на „***“ ЕАД, което е било прехвърлено с
предшестващата цесия.
Представеният документ, именован „Извлечение от приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г.”, съставен на 08.05.2017 г., е издаден от представител
на цедента „С. Г. ***” ООД е едностранно волеизявление, което индивидуализират
конкретно вземане към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно вземане освен
с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в случая не е
посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в
тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги,
подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.” Цитираното съдържание
не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се
приеме, че вземането произтича именно от твърдяното по настоящото дело договорно
5
правоотношение. Не е индивидуализиран и характера на задължението доколкото,
видно от представения договор и фактури, в рамките на възникналата договорна връзка
е възможно да възникнат задължения от различно естество – за месечен абонамент и за
ползвани услуги, неустойки и др.
Поради изложеното съдът приема, че ищецът не проведе пълно и главно
доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от него
вземане, както и неговото цедиране. Затова искът за установяване съществуването на
вземането за главница в размер на 195,98 лв. и за лихва в размер на 49,81 лв. за
периода от 31.05.2018г. до 30.11.2020г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, без да се обсъждат останалите възражения на ответника за липсата на
уведомяване по чл. 99 ал. 3 ЗЗД и изтекла погасителна давност.
При този изход на делото направените от ищеца разноски в настоящото
производство остават в негова тежест. Съгласно задължителната съдебна практика - т.
12 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на разноските по
заповедното производство, които са в общ размер на 205лв. С оглед изхода на делото
съдът следва да отхвърли и искането за присъждане на направените в исковото
производство разноски в размер на 205 лв.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 г., ОСГТК на ВКС издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист в заповедното производство не подлежат на
обезсилване поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. с пълномощник адвокат
В.Г. от САК искове за признаване за установено по отношение на КР. М. Д., ЕГН
**********, гр. Дряново, ул. *** съществуване на вземане на дружеството за сумата
195,98 лв. (сто деветдесет и пет лева и деветдесет и осем ст.), незаплатени суми по
договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 16911702001 от дата
08.02.2018г., сключен между длъжника и «***» ЕАД и за сумата 49,81 лв. (четиридесет
6
и девет лв. и осемдесет и една ст.) – лихва за забава за периода от 31.05.2018г. до
30.11.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 179 от 23.12.2020 г. по ч. гр. дело № 417/ 2020 г. по описа на Районен съд
Дряново, като С – Габрово, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. с пълномощник адвокат
В.Г. от САК за присъждане на направените в съдебното и в заповедното производство
разноски в общ размер на 410 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7